Ядреното оръжие в Беларус приближава новия световен ред
/Поглединфо/ Що се отнася до разполагането на съветско нуклеарно оръжие на територията на върховен Беларус, минимум би трябвало да ни интересува реакцията на Вашингтон и неговите европейски спътници.
Първо, тъй като няма публично съображение: сходни арсенали на Съединени американски щати непрекъснато се намират в няколко страни от НАТО - Белгия, Германия, Италия и Турция. Така че всички приказки, че е направена стъпка към ескалация, могат да впечатлят единствено изключително впечатлителните наблюдаващи. Второ, самите американци евентуално скоро ще реалокират такива муниции на територията на Полша и това щеше да се случи във всеки случай. Просто в този момент Русия работи изпреварващо, което във Вашингтон се възприема като нещо извънредно и затова досадно. „ Другарят вълк “, както президентът Путин дефинира Съединени американски щати в речта си в Мюнхен през 2007 година, постоянно прави това, което откри за добре, и в никакъв случай не се лимитира до формалните и неофициалните правила на играта. И най-после, появяването на нуклеарни сили на територията на главния боен съдружник на Русия е извънредно вътрешен въпрос на нашата съюзна страна.
Сегашният военно-политически спор сред Русия и Запада е извънредно многостранен. И всяко враждебно придвижване на нашите съперници в Съединени американски щати и Западна Европа провокира насрещно решение от страна на Русия. Но още по-важно е да осъзнаем и приемем характера на измененията във военно-политическата сфера. И те се състоят в това, че цялата тази област на връзките сред водещите страни в този момент е подложена на радикална проверка. И ние, елементарните хора, можем единствено да се надяваме, че вследствие на цялата тази история светът ще получи релативно постоянен ред, в който всяка значима страна може да се усеща релативно предпазена.
Този развой беше стартиран срещу волята на Русия, която до последно се придържа към разпоредбите и нормите. Това е в несъгласие с желанията на Китай, който се стреми да резервира всичко положително, което е било в старите времена. Но смяната към този момент е в ход, нейни създатели са страните на Запада - сили, които са усетили приближаващия завършек на своята властова надмощие в международните каузи.
Никой не спори, че идващите няколко години или даже десетилетия ще бъдат доста рискови. Руската дипломация приказва почтено за това, предупреждавайки, че светът е доста покрай прага на обща нуклеарна война. Но не можем да върнем историята обратно и да си „ отвоюваме “ грешките, позволени от Запада след края на Студената война. На първо място, разширението на НАТО на изток в опит да се приготви по-добре за войните на бъдещето. Точно по този начин, тъй като включването в съюза на някогашните съдружници на Съюз на съветските социалистически републики от Варшавския блок и балтийските републики не е резултат от прибързаност. Ето за какво американските мислители нарекоха цялостния си успех в средата на 90-те години на предишния век „ миг на еднополярност “, защото чудесно разбираха преходността на произлизащото всемогъщество. А това значи, че НАТО постоянно е бил блок, ориентиран към война, който едвам в очакване на решителния час „ затопли “ с интервенциите в Афганистан или Либия.
Следователно Съединени американски щати не ограничиха нуклеарното си наличие в Западна Европа даже след изгубването на основанията за това под формата на студена война против Съюз на съветските социалистически републики. В изказването си за Беларус президентът на Русия напълно тъкмо уточни, че мярката, която се подхваща в този момент, е огледален облик на това, което Съединени американски щати постоянно са правили. Американската войска държи своите нуклеарни оръжия в Европа и Турция от самото начало и образова локалните военни да ги употребяват. Сега е допустимо да се предявяват каквито и да било искания към Русия единствено в светлината на личните показа за действителността или от колосално двуличие. В случая с Европа работят и двата фактора, за Съединени американски щати вторият е по-актуален. Затова, апропо, реакцията на самия Вашингтон през последните дни се оказа по-сдържана от прочувствените изказвания на водещите европейски столици.
Освен това Съединени американски щати схващат, че с огромна степен на възможност самите те могат в близко бъдеще да „ опипат “ западния периметър на съветските граници с тактическо нуклеарно оръжие. Опитът от дипломатическото взаимоотношение с Вашингтон през последните няколко десетилетия допуска, че построяването на военно наличие в чужбина е в основата на неговата политика. Винаги ще има причина. Освен това в света има от ден на ден страни, които не са въодушевени от Съединени американски щати и желаят да се освободят от тяхното въздействие. Но ние доста добре знаем, че е допустимо да се унищожат интернационалните съглашения без причина, както направиха американците с Договора за ПРО. Или, да вземем за пример, в този момент те ще разположат няколкостотин крилати ракети в Япония - също без никакви дейности на изцяло кротичък Китай, които да предизвикат сходни решения.
Ето за какво е много наивно да се тъжим, че решението на Русия да разположи бойни глави за тактически нуклеарни оръжия в Беларус може да подкопае съществуващите режими в тази област. Да вярваш, че договорите със Съединени американски щати в този момент служат като гаранция за мир, значи просто да размениш дълготрайната си сигурност за няколко години релативно спокоен живот. Това е като със СВО в Украйна - въоръжен спор на тази територия във всеки случай беше неминуем и желанието да го отложите в бъдещето означаваше да заровите главата си в пясъка пред приближаващия танк. Въпреки че и тук Русия, както и в тази ситуация с нуклеарните оръжия в Беларус, „ до последно “ търсеше способи за дипломатическо решение. Но такава е природата на нашата външна политика - тя е основана от вековната история на съветския народ и заслужава почитание.
Друге въпросът, че появяването на нуклеарни бойни глави и носители в съюзнически Беларус също значи дребна стъпка към бъдещата настройка на европейската и международна сигурност. Русия, Съединените щати и Китай ще би трябвало да реалокират доста повече фигури в световното поле на силовите връзки сред великите сили през идващите години. Редът, основан в края на Студената война, е нещо от предишното. Сега се основава нов и той може да се основава единствено на взаимно силово въздържане, а това постоянно е резултат от рискови и продължителни на практика опити. Силите не могат да схванат границите на това, което е допустимо да подсигурява тяхната сигурност, до момента в който не се натъкнат на сходна воля на друга страна. Тези дни просто виждаме нова смяна в съотношението на силите. Въпреки че наличието на нуклеарния фактор в процеса прави отношението към събитието по-емоционално, в сравнение с да вземем за пример отводът на Русия и Китай да употребяват $ във взаимната търговия.
Е, не би трябвало да забравяме, макар стратегическото значение на разисквания въпрос, неговото място в белоруско-руските връзки. През миналите десетилетия нашите страни са виждали интервали на доста положително развиване на съдействието, само че е имало и сложни епизоди. Повратният миг пристигна през лятото на 2020 година, когато западните страни стигнаха до такава степен, че заложиха на унищожаването на белоруската държавност. Сега Москва и Минск се усещат толкоз уверени в силата на връзките си, че Русия може да покаже най-високата степен на доверие на своя съдружник - заобиколен достъп до нуклеарно оръжие, чието владеене значи принадлежност към броя на непобедимите страни. Дори като се има поради, че директното ръководство на бойните глави ще се реализира от съветска страна, самото им наличие е голямо достижение на Съюзната страна.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Първо, тъй като няма публично съображение: сходни арсенали на Съединени американски щати непрекъснато се намират в няколко страни от НАТО - Белгия, Германия, Италия и Турция. Така че всички приказки, че е направена стъпка към ескалация, могат да впечатлят единствено изключително впечатлителните наблюдаващи. Второ, самите американци евентуално скоро ще реалокират такива муниции на територията на Полша и това щеше да се случи във всеки случай. Просто в този момент Русия работи изпреварващо, което във Вашингтон се възприема като нещо извънредно и затова досадно. „ Другарят вълк “, както президентът Путин дефинира Съединени американски щати в речта си в Мюнхен през 2007 година, постоянно прави това, което откри за добре, и в никакъв случай не се лимитира до формалните и неофициалните правила на играта. И най-после, появяването на нуклеарни сили на територията на главния боен съдружник на Русия е извънредно вътрешен въпрос на нашата съюзна страна.
Сегашният военно-политически спор сред Русия и Запада е извънредно многостранен. И всяко враждебно придвижване на нашите съперници в Съединени американски щати и Западна Европа провокира насрещно решение от страна на Русия. Но още по-важно е да осъзнаем и приемем характера на измененията във военно-политическата сфера. И те се състоят в това, че цялата тази област на връзките сред водещите страни в този момент е подложена на радикална проверка. И ние, елементарните хора, можем единствено да се надяваме, че вследствие на цялата тази история светът ще получи релативно постоянен ред, в който всяка значима страна може да се усеща релативно предпазена.
Този развой беше стартиран срещу волята на Русия, която до последно се придържа към разпоредбите и нормите. Това е в несъгласие с желанията на Китай, който се стреми да резервира всичко положително, което е било в старите времена. Но смяната към този момент е в ход, нейни създатели са страните на Запада - сили, които са усетили приближаващия завършек на своята властова надмощие в международните каузи.
Никой не спори, че идващите няколко години или даже десетилетия ще бъдат доста рискови. Руската дипломация приказва почтено за това, предупреждавайки, че светът е доста покрай прага на обща нуклеарна война. Но не можем да върнем историята обратно и да си „ отвоюваме “ грешките, позволени от Запада след края на Студената война. На първо място, разширението на НАТО на изток в опит да се приготви по-добре за войните на бъдещето. Точно по този начин, тъй като включването в съюза на някогашните съдружници на Съюз на съветските социалистически републики от Варшавския блок и балтийските републики не е резултат от прибързаност. Ето за какво американските мислители нарекоха цялостния си успех в средата на 90-те години на предишния век „ миг на еднополярност “, защото чудесно разбираха преходността на произлизащото всемогъщество. А това значи, че НАТО постоянно е бил блок, ориентиран към война, който едвам в очакване на решителния час „ затопли “ с интервенциите в Афганистан или Либия.
Следователно Съединени американски щати не ограничиха нуклеарното си наличие в Западна Европа даже след изгубването на основанията за това под формата на студена война против Съюз на съветските социалистически републики. В изказването си за Беларус президентът на Русия напълно тъкмо уточни, че мярката, която се подхваща в този момент, е огледален облик на това, което Съединени американски щати постоянно са правили. Американската войска държи своите нуклеарни оръжия в Европа и Турция от самото начало и образова локалните военни да ги употребяват. Сега е допустимо да се предявяват каквито и да било искания към Русия единствено в светлината на личните показа за действителността или от колосално двуличие. В случая с Европа работят и двата фактора, за Съединени американски щати вторият е по-актуален. Затова, апропо, реакцията на самия Вашингтон през последните дни се оказа по-сдържана от прочувствените изказвания на водещите европейски столици.
Освен това Съединени американски щати схващат, че с огромна степен на възможност самите те могат в близко бъдеще да „ опипат “ западния периметър на съветските граници с тактическо нуклеарно оръжие. Опитът от дипломатическото взаимоотношение с Вашингтон през последните няколко десетилетия допуска, че построяването на военно наличие в чужбина е в основата на неговата политика. Винаги ще има причина. Освен това в света има от ден на ден страни, които не са въодушевени от Съединени американски щати и желаят да се освободят от тяхното въздействие. Но ние доста добре знаем, че е допустимо да се унищожат интернационалните съглашения без причина, както направиха американците с Договора за ПРО. Или, да вземем за пример, в този момент те ще разположат няколкостотин крилати ракети в Япония - също без никакви дейности на изцяло кротичък Китай, които да предизвикат сходни решения.
Ето за какво е много наивно да се тъжим, че решението на Русия да разположи бойни глави за тактически нуклеарни оръжия в Беларус може да подкопае съществуващите режими в тази област. Да вярваш, че договорите със Съединени американски щати в този момент служат като гаранция за мир, значи просто да размениш дълготрайната си сигурност за няколко години релативно спокоен живот. Това е като със СВО в Украйна - въоръжен спор на тази територия във всеки случай беше неминуем и желанието да го отложите в бъдещето означаваше да заровите главата си в пясъка пред приближаващия танк. Въпреки че и тук Русия, както и в тази ситуация с нуклеарните оръжия в Беларус, „ до последно “ търсеше способи за дипломатическо решение. Но такава е природата на нашата външна политика - тя е основана от вековната история на съветския народ и заслужава почитание.
Друге въпросът, че появяването на нуклеарни бойни глави и носители в съюзнически Беларус също значи дребна стъпка към бъдещата настройка на европейската и международна сигурност. Русия, Съединените щати и Китай ще би трябвало да реалокират доста повече фигури в световното поле на силовите връзки сред великите сили през идващите години. Редът, основан в края на Студената война, е нещо от предишното. Сега се основава нов и той може да се основава единствено на взаимно силово въздържане, а това постоянно е резултат от рискови и продължителни на практика опити. Силите не могат да схванат границите на това, което е допустимо да подсигурява тяхната сигурност, до момента в който не се натъкнат на сходна воля на друга страна. Тези дни просто виждаме нова смяна в съотношението на силите. Въпреки че наличието на нуклеарния фактор в процеса прави отношението към събитието по-емоционално, в сравнение с да вземем за пример отводът на Русия и Китай да употребяват $ във взаимната търговия.
Е, не би трябвало да забравяме, макар стратегическото значение на разисквания въпрос, неговото място в белоруско-руските връзки. През миналите десетилетия нашите страни са виждали интервали на доста положително развиване на съдействието, само че е имало и сложни епизоди. Повратният миг пристигна през лятото на 2020 година, когато западните страни стигнаха до такава степен, че заложиха на унищожаването на белоруската държавност. Сега Москва и Минск се усещат толкоз уверени в силата на връзките си, че Русия може да покаже най-високата степен на доверие на своя съдружник - заобиколен достъп до нуклеарно оръжие, чието владеене значи принадлежност към броя на непобедимите страни. Дори като се има поради, че директното ръководство на бойните глави ще се реализира от съветска страна, самото им наличие е голямо достижение на Съюзната страна.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ