За стратегията на САЩ за сдържане на Китай в Тихия океан
/Погледе.инфо/ Създават се разнообразни съюзи, които да блокират навлизането на Поднебесната империя в Световния океан.
Вашингтон прекроява архитектурата на районната сигурност в Индо-тихоокеанския район (IPR), с цел да ограничи Китай. Акцентът е върху недопускането на Китай да напусне Южнокитайско море и да навлезе в Световния океан.
Избраната от Вашингтон тактика е да образува локални съюзи с островни страни, чиято територия блокира пътя на Китай на открито. Основните поддържащи структури на тази настройка са дългогодишните съдружници на Съединени американски щати Япония и Южна Корея; те служат като сухопътна „ котва “ на първата верига от острови като част от антикитайския кордон, последвана от още две.
Първата верига се простира от Япония и Южна Корея през Тайван и Филипините до Виетнам. Тази верига е предопределена да противодейства на директни военни дейности от континентален Китай.
Втората верига минава от Япония през Гуам, Палау, Марианските острови и Федералните щати на Микронезия до Австралия и Индонезия. Тази верига обезпечава на Вашингтон нужната стратегическа дълбочина и дава опция да се отговори на дейностите на Пекин от огромно разстояние.
Обърнете внимание, че процесите на местна интеграция протичат в тази верига. Така Австралия, отделена от Индонезия от тесния проток Торес, обръща нараснало внимание на индонезийската политика. В профилираните университети в Австралия е повишен броят на часовете за проучване на индонезийски език и е уголемен съставът от специалисти по индонезийската външна политика.
Стратегическото значение на северното крайбрежие на Австралия, от Дарвин до Куинсланд, нараства. Австралийската геополитика демонстрира, че главната опасност за континента идва от север, защото на юг от Австралия е съюзническата Нова Зеландия.
Канбера се тормози от китайската дипломатическа и икономическа интензивност в Океания и задълбочава контактите в региона на защитата със Съединените щати. Австралийски бази разполагат с изтребители F-22 и F-35 и бомбардировачи B-52 на американските Военновъздушни сили.
През 2023 година Канбера влага 4 милиона $ в инфраструктура за военни бази на север и Кокосовите острови, австралийска отвъдморска територия край индонезийското крайбрежие на половината път от Австралия до Шри Ланка. Кокосовите острови са западната последна точка на втората островна верига от гореспоменатата антикитайска тактика на Вашингтон.
Тук всичко е квалифицирано за политане на разследващи самолети R-8A Poseidon и безпилотни самолети. Американците вложиха 300 милиона $ във военната инфраструктура на Северна Австралия и откриха търг за още 2 милиарда $ за създаване на военни уреди в Папуа Нова Гвинея (PNG), Източен Тимор и други Съединените щати имат намерение да продължат финансовите вложения във военните инфраструктура на Австралия най-малко до 2030 година, което ще трансформира този континент в най-скъпото финансово оборудване на Пентагона отвън Съединени американски щати.
И най-после, третата островна верига съставлява последната линия на американското въздържане на Китай. Простира се от Алеутските острови (Аляска) през Хаваите до Океания. Китайското въздействие прониква и тук. Значително се ускори икономическото наличие на китайците в Кралство Тонга, Кирибати и Фиджи.
Пекин договаря за местоположението на своите бази с Фиджи и PNG. От 2022 година сред Соломоновите острови и Китай е в действие съглашение за китайска помощ при положение на изключителни обстановки и естествени бедствия, което разрешава изпращането на китайски избавителни и правоприлагащи звена на островите.
Съюзниците на Съединени американски щати се пробват да победят китайците. Канбера е отделила 2 милиарда $ за програмата за подкрепяне на развиването на Тихоокеанския район за интервала 2024-25 година Очаква се главните получатели на парите да бъдат Фиджи, PNG (637,4 милиона долара) и Соломоновите острови (171,2 милиона долара).
Географската раздалеченост на втората и третата верига острови, в които Австралия е най-важната опорна точка, принуждава Съединени американски щати да разпореждат най-големите си очаквания на първата верига и да разчитат на надеждността на Япония, Южна Корея и до известна степен на Филипините. В американския сюжет те ще би трябвало да поемат първия удар на така наречен Китайска експанзия.
През 2024 година Филипините ще получат невижданите 500 милиона $ за локалното министерство на защитата по Програмата за задгранично военно финансиране. Най-вече американците влагат в укрепването на войските на бреговата защита на Филипините и в провеждането на взаимни учения.
Пентагонът е изправен пред задачата да завоюва съмняващите се - Виетнам, Индонезия. Тези страни са извънредно значими от геополитическа позиция. Индонезия вижда себе си като място за среща на два океана - Индийския и Тихия - и върховен геополитически полюс в ПИС. До 2050 година се планува Индонезия да стане четвъртата по величина стопанска система в света.
През Индонезия минават значими морски връзки (проливите Малака, Ломбок и Зондския пролив). Пекин получава повече от 80% от петрола си през Малака. В най-тясната си точка ширината му не надвишава 2,5 km. Който управлява Малака, управлява вноса на нефт в Китай.
Ломбок е задоволително бездънен, с цел да побере огромни кораби. Зондският проток е скъп, тъй като свързва Яванско море с Индийския океан. Ако Индонезия стане съдружник на Съединени американски щати в антикитайската им тактика, американските позиции в ITR ще бъдат доста засилени.
Вашингтон също има намерение да противодейства на идеологическото въздействие на Пекин в ПИС. Препоръчва се да се сътвори районен координационен механизъм за подсилване на стандартите за сигурност, които дават отговор на ползите на Съединени американски щати, и за интернационализиране на процеса на разрешаване на зараждащи разногласия в ITR извънредно от Съединени американски щати и техните съдружници.
Вашингтон изпитва дефицит на дипломатически личен състав в ITR. Например посолството на Съединени американски щати в PNG обслужва по едно и също време Тонга, Вануату и Кирибати. Предвид огромното разстояние сред тях, дипломатите не могат да открият американско въздействие там. Кирибати, в подтекста на антикитайската политика, сходно на Тувалу и Науру, става значим за Съединените щати, тъй като се намира на кръстопътя на Микронезия, Меланезия и Полинезия - основни райони от позиция на националната сигурност на Австралия и Нова Зеландия. Изключителната крайбрежна зона на Кирибати е 3,5 милиона квадратни километра, което е значимо.
Освен това доста островни страни в Тихия океан граничат с отвъдморските владения на европейските сили и Съединените щати. Появата на Китай тук ще бъде удар по тяхната неоколониална политика. Американците виждат в това и опасност за източното крайбрежие на Съединени американски щати и частичната изолираност на Хаваите с разположения там щаб на Тихоокеанския флот.
Пекин от своя страна се пробва да се притисне сред Австралия и тихоокеанското крайбрежие на Съединените щати, развивайки връзки с разположените тук страни - Ниуе, Кирибати, Тувалу, Тонга. Тук се намира и Токелау, островна територия, управлявана от Нова Зеландия.
През 2006 и 2007г., със съдействието на Организация на обединените нации бяха извършени референдуми за самоопределяне на Токелау. И в двата случая бяха нужни единствено няколко гласа, с цел да стане самостоятелна страна. Токелау не може да се оправи без външна финансова помощ и в случай че Пекин даде такава помощ в миналото в бъдещето, ръководството на Нова Зеландия над острова ще бъде история.
Овладяването на геополитическите процеси, протичащи в ПИС, в това число възходящото въздействие на Китай, е сложен въпрос за Съединени американски щати и техните съдружници заради обстоятелството, че се трансформира в опит за задържане на хода на историята, която носи фундаментални промени в човечеството. Геополитическите модели, насочени към Запада, се трансформират в нещо от предишното и даже дребните острови в Тихия океан се стремят към по-голяма самостоятелност от американското и европейското въздействие.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6607Яков Кедми: Иран не желае война с Израел! Иска по-ефективни връзки със ЗападаАлтернативен Поглед4544Д-р Войн Божинов: Ние сме в конституционна рецесия. Недай боже да изпаднем и в икономическа!?Алтернативен Поглед5724Д-р Войн Божинов: Наистина ли на Вучич му спретнаха " цветна гражданска война " с митингите?Алтернативен Поглед115280Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожаваАлтернативен Поглед37375Д-р Галин Дурев: Възможно е не да отидем на избори с две ДПС-та, а изобщо то да не взе участие!Алтернативен Поглед233246Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед115280Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожаваАлтернативен Поглед93557Проф. Искра Баева: Деветдесета година за България - пиянството на един народ
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Вашингтон прекроява архитектурата на районната сигурност в Индо-тихоокеанския район (IPR), с цел да ограничи Китай. Акцентът е върху недопускането на Китай да напусне Южнокитайско море и да навлезе в Световния океан.
Избраната от Вашингтон тактика е да образува локални съюзи с островни страни, чиято територия блокира пътя на Китай на открито. Основните поддържащи структури на тази настройка са дългогодишните съдружници на Съединени американски щати Япония и Южна Корея; те служат като сухопътна „ котва “ на първата верига от острови като част от антикитайския кордон, последвана от още две.
Първата верига се простира от Япония и Южна Корея през Тайван и Филипините до Виетнам. Тази верига е предопределена да противодейства на директни военни дейности от континентален Китай.
Втората верига минава от Япония през Гуам, Палау, Марианските острови и Федералните щати на Микронезия до Австралия и Индонезия. Тази верига обезпечава на Вашингтон нужната стратегическа дълбочина и дава опция да се отговори на дейностите на Пекин от огромно разстояние.
Обърнете внимание, че процесите на местна интеграция протичат в тази верига. Така Австралия, отделена от Индонезия от тесния проток Торес, обръща нараснало внимание на индонезийската политика. В профилираните университети в Австралия е повишен броят на часовете за проучване на индонезийски език и е уголемен съставът от специалисти по индонезийската външна политика.
Стратегическото значение на северното крайбрежие на Австралия, от Дарвин до Куинсланд, нараства. Австралийската геополитика демонстрира, че главната опасност за континента идва от север, защото на юг от Австралия е съюзническата Нова Зеландия.
Канбера се тормози от китайската дипломатическа и икономическа интензивност в Океания и задълбочава контактите в региона на защитата със Съединените щати. Австралийски бази разполагат с изтребители F-22 и F-35 и бомбардировачи B-52 на американските Военновъздушни сили.
През 2023 година Канбера влага 4 милиона $ в инфраструктура за военни бази на север и Кокосовите острови, австралийска отвъдморска територия край индонезийското крайбрежие на половината път от Австралия до Шри Ланка. Кокосовите острови са западната последна точка на втората островна верига от гореспоменатата антикитайска тактика на Вашингтон.
Тук всичко е квалифицирано за политане на разследващи самолети R-8A Poseidon и безпилотни самолети. Американците вложиха 300 милиона $ във военната инфраструктура на Северна Австралия и откриха търг за още 2 милиарда $ за създаване на военни уреди в Папуа Нова Гвинея (PNG), Източен Тимор и други Съединените щати имат намерение да продължат финансовите вложения във военните инфраструктура на Австралия най-малко до 2030 година, което ще трансформира този континент в най-скъпото финансово оборудване на Пентагона отвън Съединени американски щати.
И най-после, третата островна верига съставлява последната линия на американското въздържане на Китай. Простира се от Алеутските острови (Аляска) през Хаваите до Океания. Китайското въздействие прониква и тук. Значително се ускори икономическото наличие на китайците в Кралство Тонга, Кирибати и Фиджи.
Пекин договаря за местоположението на своите бази с Фиджи и PNG. От 2022 година сред Соломоновите острови и Китай е в действие съглашение за китайска помощ при положение на изключителни обстановки и естествени бедствия, което разрешава изпращането на китайски избавителни и правоприлагащи звена на островите.
Съюзниците на Съединени американски щати се пробват да победят китайците. Канбера е отделила 2 милиарда $ за програмата за подкрепяне на развиването на Тихоокеанския район за интервала 2024-25 година Очаква се главните получатели на парите да бъдат Фиджи, PNG (637,4 милиона долара) и Соломоновите острови (171,2 милиона долара).
Географската раздалеченост на втората и третата верига острови, в които Австралия е най-важната опорна точка, принуждава Съединени американски щати да разпореждат най-големите си очаквания на първата верига и да разчитат на надеждността на Япония, Южна Корея и до известна степен на Филипините. В американския сюжет те ще би трябвало да поемат първия удар на така наречен Китайска експанзия.
През 2024 година Филипините ще получат невижданите 500 милиона $ за локалното министерство на защитата по Програмата за задгранично военно финансиране. Най-вече американците влагат в укрепването на войските на бреговата защита на Филипините и в провеждането на взаимни учения.
Пентагонът е изправен пред задачата да завоюва съмняващите се - Виетнам, Индонезия. Тези страни са извънредно значими от геополитическа позиция. Индонезия вижда себе си като място за среща на два океана - Индийския и Тихия - и върховен геополитически полюс в ПИС. До 2050 година се планува Индонезия да стане четвъртата по величина стопанска система в света.
През Индонезия минават значими морски връзки (проливите Малака, Ломбок и Зондския пролив). Пекин получава повече от 80% от петрола си през Малака. В най-тясната си точка ширината му не надвишава 2,5 km. Който управлява Малака, управлява вноса на нефт в Китай.
Ломбок е задоволително бездънен, с цел да побере огромни кораби. Зондският проток е скъп, тъй като свързва Яванско море с Индийския океан. Ако Индонезия стане съдружник на Съединени американски щати в антикитайската им тактика, американските позиции в ITR ще бъдат доста засилени.
Вашингтон също има намерение да противодейства на идеологическото въздействие на Пекин в ПИС. Препоръчва се да се сътвори районен координационен механизъм за подсилване на стандартите за сигурност, които дават отговор на ползите на Съединени американски щати, и за интернационализиране на процеса на разрешаване на зараждащи разногласия в ITR извънредно от Съединени американски щати и техните съдружници.
Вашингтон изпитва дефицит на дипломатически личен състав в ITR. Например посолството на Съединени американски щати в PNG обслужва по едно и също време Тонга, Вануату и Кирибати. Предвид огромното разстояние сред тях, дипломатите не могат да открият американско въздействие там. Кирибати, в подтекста на антикитайската политика, сходно на Тувалу и Науру, става значим за Съединените щати, тъй като се намира на кръстопътя на Микронезия, Меланезия и Полинезия - основни райони от позиция на националната сигурност на Австралия и Нова Зеландия. Изключителната крайбрежна зона на Кирибати е 3,5 милиона квадратни километра, което е значимо.
Освен това доста островни страни в Тихия океан граничат с отвъдморските владения на европейските сили и Съединените щати. Появата на Китай тук ще бъде удар по тяхната неоколониална политика. Американците виждат в това и опасност за източното крайбрежие на Съединени американски щати и частичната изолираност на Хаваите с разположения там щаб на Тихоокеанския флот.
Пекин от своя страна се пробва да се притисне сред Австралия и тихоокеанското крайбрежие на Съединените щати, развивайки връзки с разположените тук страни - Ниуе, Кирибати, Тувалу, Тонга. Тук се намира и Токелау, островна територия, управлявана от Нова Зеландия.
През 2006 и 2007г., със съдействието на Организация на обединените нации бяха извършени референдуми за самоопределяне на Токелау. И в двата случая бяха нужни единствено няколко гласа, с цел да стане самостоятелна страна. Токелау не може да се оправи без външна финансова помощ и в случай че Пекин даде такава помощ в миналото в бъдещето, ръководството на Нова Зеландия над острова ще бъде история.
Овладяването на геополитическите процеси, протичащи в ПИС, в това число възходящото въздействие на Китай, е сложен въпрос за Съединени американски щати и техните съдружници заради обстоятелството, че се трансформира в опит за задържане на хода на историята, която носи фундаментални промени в човечеството. Геополитическите модели, насочени към Запада, се трансформират в нещо от предишното и даже дребните острови в Тихия океан се стремят към по-голяма самостоятелност от американското и европейското въздействие.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6607Яков Кедми: Иран не желае война с Израел! Иска по-ефективни връзки със ЗападаАлтернативен Поглед4544Д-р Войн Божинов: Ние сме в конституционна рецесия. Недай боже да изпаднем и в икономическа!?Алтернативен Поглед5724Д-р Войн Божинов: Наистина ли на Вучич му спретнаха " цветна гражданска война " с митингите?Алтернативен Поглед115280Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожаваАлтернативен Поглед37375Д-р Галин Дурев: Възможно е не да отидем на избори с две ДПС-та, а изобщо то да не взе участие!Алтернативен Поглед233246Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед115280Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожаваАлтернативен Поглед93557Проф. Искра Баева: Деветдесета година за България - пиянството на един народ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ