Погледът на Любчо Джолев все го води към планините. А

Погледът на Любчо Джолев все го води към планините. А край Разлог планини колкото щеш - Рила, Пирин, Родопи. За 42-годишния мъж гората е като втори дом още от дете, когато татко му го водел постоянно на хижа “Яворов “. Ваканциите изкарвал там и през зимата, и през лятото. Като младеж също ходел в планините, с цел да кара ски. Много обича и до през днешния ден този спорт, написа " Телеграф ".

„ Точно около ските бях очевидец на разнообразни произшествия по пистите. И след време взех решение да карам курсовете за планински избавител дружно с двама мои другари. Отне ми две години, само че бях уверен, че това ще е моята задача в живота. Животът ми е обвързван неразривно с планината - работих няколко години като горски, а след това станах избавител “, споделя Джолев, който към този момент 20 години е планински избавител, доброволец и шеф на отряда в град Разлог.

Спасител

Някои дефинират него и сътрудниците му като спасители в снега, други - като спасители в планината, трети - като спасители в гората. Но думите за тези хора, отдадени да оказват помощ на другите, не са от огромно значение. Важни са делата - да реагират стремително на всеки подаден сигнал за бедстващ екскурзиант.

Точно това направи Любчо Джолев и при започване на тази седмица, на 12 февруари, откакто лавина затрупа гръцки скиори и сноубордисти в курорта Боровец. Той незабавно потегля от Разлог към мястото на случая със своето избавително куче Нико.

Мисия

„ Снегът бе доста тежък и компактен, доста мъчно кучетата усещат миризма в такива условия. Колега от София със специфичен апарат засече сигнал и открихме останалия под снега гръцки екскурзиант. За страдание беше умрял. Най-важната ни задача е да успеем да спасим човешки живот. Но пред природата всички ние сме безсилни “, споделя планинският избавител. Той е безапелационен, че с сътрудниците му постоянно дават най-хубавото от себе си. Отдадени са на тази своя задача. За тях това не е специалност, не е занимание, а е предопределение, дълг.

„ Носиш го вътре в сърцето. Или го имаш, или го нямаш. Без предпочитание няма по какъв начин да тичаш по баирите и в мраз, и в зной, с цел да помагаш на потърпевши туристи и планинари. Няма нищо по-хубаво за мен от това да съм доброволец, от приятното чувство, което имаш, откакто си избавил човешки живот. Не ми трябват благодарности и награди. Това ми стига. Да знам, че съм оказал помощ, че съм подал ръка в сложен миг на някой различен “, споделя своята истина Любчо Джолев.

Готовност

Той не брои избавителните акции. За него е значимо да се работи, а не да се прави статистика. Където и да е, по всяко време, с който и да е, звънне ли телефонът му, потегля, с цел да избави човешки живот. Случвало се е точно на Коледа да поема към планината, както и в първия ден след посрещането на Нова година. Прави го с голямо предпочитание, тъй като знае, че нечий живот зависи от него и сътрудниците му. Няма значение ден ли е, нощ ли е, вкъщи ли е, на женитба ли е.

„ Има ли някой потребност от помощ, аз съм отсреща. Това е ситуацията. Близките ми постоянно са ме подкрепяли. Те знаят от дълго време, че в такива моменти - на живот и гибел, първо е призванието ми да избавям хора, след това е фамилията. Защото няма по-благородно и по-значимо дело от това да спасиш човешки живот “, безапелационен е планинският избавител от Разлог.

Професия

Адреналинът и стресът съпътстват Любчо Джолев всеки ден. Защото доброволецът и началник на ПСС в Разлог е пожарникар от 15 години. Как се устоя на сходно всекидневие? " Просто настройваш нужните честоти и действаш. Аз считам, че човек е роден с някаква задача, която да извърши. Моята е тази - да оказвам помощ и да избавям живота на другите ", споделя разложанинът.

Той признава, че най-тежката му акция е тази от последното огромно земетресение в Турция предходната година, което взе десетки хиляди жертви. Но животът е еднообразно скъп на всички места и когато и да е - след земетресения, наводнения, бедствия, повреди. В планината също дебнат доста рискове. Има туристи, които подценяват планината и надценяват своите благоприятни условия. Да, планината е отворена за всички. Но човек би трябвало да я познава добре, в противоположен случай стават произшествия. Той е признателен на управлението на районен съд ПБЗН, че постоянно го освобождават от работа, с цел да поеме на тежка избавителна акция в планината.

„ Проявяват схващане, тъй като са наясно, че моята задача е благословена от господ: Спасител! Пожелавам на всички сътрудници и на планинарите доста здраве и шанс, другото се реализира. Нека сме по-разумни, да сме по-добри един към различен. Защото животът е скъп, за него няма кантар “, счита планинският избавител и отново поглежда към планината, там, където е подавал ръка и спасявал живота на десетки хора.