Американският „План Б“ за Сирия
/Поглед.инфо/ Напълно съм склонен с превъзходната публикация на професор Марчело Фереда де Ноли, където той доближава до извода, че Съединени американски щати ще засилят окупацията си на Сирия, както и неговата интерпретация на последните събития. Струва ми се, че всичко е явно, само че в действителност радва, че „ там “ има здравомислещи и почтени хора, чиято визия за сирийския проблем съвсем изцяло съответствува с моята.
Американският „ План А “ по Сирия се заключваше в силовото събаряне на държавното управление на Башар Асад, само че режимът на Обама-Клинтън претърпя крах. С помощта на съдружниците си (Русия, Иран и „ Хизбулла “) сирийското държавно управление устоя и се стреми към възобновяване на суверенитета над цялата територия на страната. Провалът на „ План А “ докара до пагубни филантропични последици, като вследствие на бойните дейности починаха 400 хиляди души, а мнозина станаха бежанци. Също с крах се увенча поддръжката и въоръжението на „ опозицията на джихадистите “, тъй като американското оръжие попадна в ръцете на „ Ислямска страна “ и укрепи терористите.
Оптимизмът, зародил в предизборната реторика на Тръмп за невмешателство, се разсея. След избирането си той съобщи въпросите за военното присъединяване на Съединени американски щати в чужбина на Министерството на защитата, което не бе при режима на Обама.
Посещението в град Ракка на шефа на Агенцията на Съединени американски щати по интернационалното развиване (USAID) Марк Грийн и на шефа на Централното командване на Съединени американски щати (CENTCOM) ген. Джоузеф Вотъл е разказано от някои медии като опит за оценка на напъните по възобновяване на града. (бел. – след американските бомбардировки 80-90% от Ракка лежи в руини ). Но медиите мълчаха за това, че три дни преди идването на Грийн и Вотъл, американските военни започнаха да възвръщат военно летище „ Ел Табка “, ситуирано близо до Ракка. Така визитата на тази двойка е повече обвързвано с военото летище, в сравнение с с възобновяване на града.
„ План Б “ се основава на две основи, които се намират в етап извършване:
Провал на договарянията в Женева и съответния протест на договарянията в Сочи.
Очаквана поддръжка от страна на „ интернационалната общественост “ за директно военно навлизане в Сирия в отговор на всеобщите убийства с потреблението на „ химическо оръжие “.
Изпълняващият отговорностите помощник-държавен секретар по въпросите за Близкия изток Дейвид Съдърфийлд повдигна завесата, откакто измежду останалото той съобщи следното:
В случай, в случай че мирните договаряния за Сирия не се придвижат, то Съединени американски щати имат „ различен проект “
Целите на Съединени американски щати в Сирия е да се разбие „ Ислямска страна “, да се стабилизира Североизточна Сирия и да се води битка против Иран.
„ Както допускам, за продължаването и разширените на окупацията на Сирия на американците им е необходим неуспех на мирните договаряния. Давайки на кюрдската администрация някакъв суверенитет над окупираната територия и имайки „ покана “ за американските войски, Пентагонът се взема решение да реши казуса с противозаконното си военно наличие в Сирия. Раздробяването на Сирия не е единствената геополитическа цел.
Крайна цел на Съединени американски щати в Северна Сирия е по-нататъшното наличие за дестабилизацията на сирийското държавно управление, Иран и превръщането на Близкия изток в „ нов заден двор “. Финансовите ползи на Съединени американски щати, Европейски Съюз и Саудитска Арабия ще продължат разпалването на войни, до момента в който проектът им по петролопроводите не се осъществя. Ако тази тактика се провали, да вземем за пример поради военните дейности на Турция, то Съединени американски щати ще навлязат в Сирия от юг, на първо място това ще се случи след „ химическа офанзива “ под лъжовен байрак.
Заявлението на Тилърсън за запазването на наличието на Американските войски в Сирия даже и след разгрома на „ Ислямска страна “ приказва за това, че Съединени американски щати имат намерение съществено да противодействат на иранското въздействие.
Забележка: дружно с летище Ел Табка у окупанта има още три въздушни бази. Никой не знае какъв брой са американските главорези в Сирия, режимът на Тръмп крие информацията, само че не по-малко от 2000.
***
Посещението на унищожена от американците Ракка от такива значими клечки като Грийн и Вотъл има огромно алегорично значение – това е примерно същото, когато на „ противоречивите територии “ идват първите лица на страната. Този, същият режим на окупанта демонстрира, че е надъхан съществено и не има намерение непринудено да съобщи Ракка. А дали Съединени американски щати ще отделят пари за възобновяване на града няма изключително значение.
Американските специалисти постоянно приказват за „ възобновяване на Сирия “, само че старания се влагат в региони, които не са следени от законното държавно управление. Междувременно „ интернационалната общественост “ се бива придърпвана от всяко допустимо съдействие с Башар Асад. Очевидно този ход цели раздробяването на Сирия.
Наскоро имаше забавна обява на уеб страницата на Изследователски център „ Пю “ по отношение на сирийските бежанци. Той преброи 13 млн. преместени лица или 56% от довоенното население – 6,3 млн. вътрешнопреместени, родината са напуснали 6,7 млн. Долу е показано разпределението на сирийските бежанци по страните от света.
Наглото заявление на Тилърсън за запазването на военното наличие на Съединени американски щати в Сирия изцяло подхожда на окупационната логичност. Под лъжливия девиз за „ битката против тероризма “ те нелегално нахлуха в Афганистан, а в този момент имат намерение да се закрепят в Сирия, включително, американците предизвикат и употребяват кюрдския фракционизъм. Още през декември предходната година политологът от Корпорацията РАНД Патрик Джонстън писа, че „ Ислямска страна “ може да „ възкреси своя халифат “ в Ирак и в Сирия. Той приказва за „ дълготрайното наличие “ на Съединени американски щати в Ирак, не не помни да спомене и сдържането на иранското въздействие.
А в този момент главният въпрос е кой ще изтласка американския окупатор от Сирия? Русия, Иран и/или Башар Асад няма да се занимават с това. Може би Ердоган? Отново не. Турските ползи се заключват само в това, да не се допусне усилване на кюрдите.
Американският „ План А “ по Сирия се заключваше в силовото събаряне на държавното управление на Башар Асад, само че режимът на Обама-Клинтън претърпя крах. С помощта на съдружниците си (Русия, Иран и „ Хизбулла “) сирийското държавно управление устоя и се стреми към възобновяване на суверенитета над цялата територия на страната. Провалът на „ План А “ докара до пагубни филантропични последици, като вследствие на бойните дейности починаха 400 хиляди души, а мнозина станаха бежанци. Също с крах се увенча поддръжката и въоръжението на „ опозицията на джихадистите “, тъй като американското оръжие попадна в ръцете на „ Ислямска страна “ и укрепи терористите.
Оптимизмът, зародил в предизборната реторика на Тръмп за невмешателство, се разсея. След избирането си той съобщи въпросите за военното присъединяване на Съединени американски щати в чужбина на Министерството на защитата, което не бе при режима на Обама.
Посещението в град Ракка на шефа на Агенцията на Съединени американски щати по интернационалното развиване (USAID) Марк Грийн и на шефа на Централното командване на Съединени американски щати (CENTCOM) ген. Джоузеф Вотъл е разказано от някои медии като опит за оценка на напъните по възобновяване на града. (бел. – след американските бомбардировки 80-90% от Ракка лежи в руини ). Но медиите мълчаха за това, че три дни преди идването на Грийн и Вотъл, американските военни започнаха да възвръщат военно летище „ Ел Табка “, ситуирано близо до Ракка. Така визитата на тази двойка е повече обвързвано с военото летище, в сравнение с с възобновяване на града.
„ План Б “ се основава на две основи, които се намират в етап извършване:
Провал на договарянията в Женева и съответния протест на договарянията в Сочи.
Очаквана поддръжка от страна на „ интернационалната общественост “ за директно военно навлизане в Сирия в отговор на всеобщите убийства с потреблението на „ химическо оръжие “.
Изпълняващият отговорностите помощник-държавен секретар по въпросите за Близкия изток Дейвид Съдърфийлд повдигна завесата, откакто измежду останалото той съобщи следното:
В случай, в случай че мирните договаряния за Сирия не се придвижат, то Съединени американски щати имат „ различен проект “
Целите на Съединени американски щати в Сирия е да се разбие „ Ислямска страна “, да се стабилизира Североизточна Сирия и да се води битка против Иран.
„ Както допускам, за продължаването и разширените на окупацията на Сирия на американците им е необходим неуспех на мирните договаряния. Давайки на кюрдската администрация някакъв суверенитет над окупираната територия и имайки „ покана “ за американските войски, Пентагонът се взема решение да реши казуса с противозаконното си военно наличие в Сирия. Раздробяването на Сирия не е единствената геополитическа цел.
Крайна цел на Съединени американски щати в Северна Сирия е по-нататъшното наличие за дестабилизацията на сирийското държавно управление, Иран и превръщането на Близкия изток в „ нов заден двор “. Финансовите ползи на Съединени американски щати, Европейски Съюз и Саудитска Арабия ще продължат разпалването на войни, до момента в който проектът им по петролопроводите не се осъществя. Ако тази тактика се провали, да вземем за пример поради военните дейности на Турция, то Съединени американски щати ще навлязат в Сирия от юг, на първо място това ще се случи след „ химическа офанзива “ под лъжовен байрак.
Заявлението на Тилърсън за запазването на наличието на Американските войски в Сирия даже и след разгрома на „ Ислямска страна “ приказва за това, че Съединени американски щати имат намерение съществено да противодействат на иранското въздействие.
Забележка: дружно с летище Ел Табка у окупанта има още три въздушни бази. Никой не знае какъв брой са американските главорези в Сирия, режимът на Тръмп крие информацията, само че не по-малко от 2000.
***
Посещението на унищожена от американците Ракка от такива значими клечки като Грийн и Вотъл има огромно алегорично значение – това е примерно същото, когато на „ противоречивите територии “ идват първите лица на страната. Този, същият режим на окупанта демонстрира, че е надъхан съществено и не има намерение непринудено да съобщи Ракка. А дали Съединени американски щати ще отделят пари за възобновяване на града няма изключително значение.
Американските специалисти постоянно приказват за „ възобновяване на Сирия “, само че старания се влагат в региони, които не са следени от законното държавно управление. Междувременно „ интернационалната общественост “ се бива придърпвана от всяко допустимо съдействие с Башар Асад. Очевидно този ход цели раздробяването на Сирия.
Наскоро имаше забавна обява на уеб страницата на Изследователски център „ Пю “ по отношение на сирийските бежанци. Той преброи 13 млн. преместени лица или 56% от довоенното население – 6,3 млн. вътрешнопреместени, родината са напуснали 6,7 млн. Долу е показано разпределението на сирийските бежанци по страните от света.
Наглото заявление на Тилърсън за запазването на военното наличие на Съединени американски щати в Сирия изцяло подхожда на окупационната логичност. Под лъжливия девиз за „ битката против тероризма “ те нелегално нахлуха в Афганистан, а в този момент имат намерение да се закрепят в Сирия, включително, американците предизвикат и употребяват кюрдския фракционизъм. Още през декември предходната година политологът от Корпорацията РАНД Патрик Джонстън писа, че „ Ислямска страна “ може да „ възкреси своя халифат “ в Ирак и в Сирия. Той приказва за „ дълготрайното наличие “ на Съединени американски щати в Ирак, не не помни да спомене и сдържането на иранското въздействие.
А в този момент главният въпрос е кой ще изтласка американския окупатор от Сирия? Русия, Иран и/или Башар Асад няма да се занимават с това. Може би Ердоган? Отново не. Турските ползи се заключват само в това, да не се допусне усилване на кюрдите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ