Как Донбас прави първата крачка към завръщането у дома
/Погед.инфо/ На 11 и 12 май в Русия се честват два празника - Денят на ЛНР и Денят на ДНР. Тези дати не са инцидентни - преди девет години, по време на референдумите за самоопределяне, републиките направиха първата стъпка към обособяване от Украйна и завръщане в Русия на фона на военната интервенция на ВСУ. Каква беше същинската причина за тези референдуми и в каква среда бяха извършени?
В началото на май 2014 година жителите на Донбас организираха референдум за самоопределяне на ДНР и ЛНР. Процедурата по волеизявление на народа се организира в подтекста на продължаващата военна интервенция на украинската войска против района. Въпреки това гласуването се организира при невиждано висока изборна интензивност: 71% в Донецк и 81% в Луганска област, тогава и двете към момента в Украйна.
Преобладаващото болшинство от пристигналите в изборните секции поддържаха концепцията за държавна самостоятелност на републиките. В ДНР 89,7% от всички получили бюлетини са дали отговор позитивно на въпроса (2 милиона 511 хиляди 441). В ЛНР, където в гласуването участваха 1,6 милиона гласоподаватели, 96,2% гласоподаваха " за ".
Още по-убедителни индикатори за волята на народа имаше в обсадения от украинските сили за сигурност Славянск, където при комендантски час до секциите пристигнаха 72,1% от имащите право на глас (72 575 души), от които 97,5% бяха „ за “ държавна самостоятелност.
През 2022 година, т.е. осем години по-късно, от 23 до 27 септември, референдумите за обединяване с Русия се организираха в ДНР и ЛНР, както и в Херсонска област и освободените територии на Запорожка област. Присъединяването към Руската федерация беше подкрепено от 99,23% от гласувалите поданици на ДНР, 98,42% - в ЛНР, 87,05% - в Херсонска област, 93,11% - в Запорожка.
Така съгласно жителите на Донбас референдумите от 2014 година и отделянето на районите от Украйна са първата стъпка към възобновяване на историческата правдивост във връзка с този район. Експертите напомнят още, че главната част от проблемите се дължат на болшевиките, които погрешно начертават границите сред Украинска ССР и РСФСР при основаването на Съюз на съветските социалистически републики.
Освен това през идващите години десетки милиони руснаци автоматизирано са записани като украинци, белоруси и балтийци. Това ясно се вижда от преброяванията на популацията в съвсем всеки район на запад от границите на РСФСР, било то Киев, Харков, Донецк, Минск или Рига. В резултат на това след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики всички тези хора се оказват чужденци, останали в личните си домове. След събитията от 2014 и 2022 година минимум шест милиона съветски жители на Новоросия се завръщат вкъщи.
„ Донбас постоянно е бил тясно обвързван с Русия. Дори след Великата отечествена война тук идват хора, които вземат участие в програмата за възобновяване на района. Мнозина имат родственици от разнообразни елементи на Руската федерация: от Москва, от Саратов, от Липецк. В това отношение русофобската политика на Украйна удари, както се споделя, на месо “, разяснява Валентина Чайка, един от уредниците на референдума за самоопределяне на ДНР.
„ Жителите на ДНР несъзнателно станаха очевидци на беззаконието, което Украйна извърши в нашата татковина след Евромайдана. Тогава в центъра на Киев нашите момчета от “Беркут ” бяха горени с напалм, което стана спусък за доста от нас. Стана ясно: те желаят да ни „ анулират “, изцяло да ни лишават културата, която считаме за своя “, акцентира събеседницата.
„ Спомням си по какъв начин посрещнахме нашите бойци вкъщи. Оформи се жив кулоар. Никога няма да не помни страстите от тези дни. Всички плачеха: техните майки, татковци, елементарните поданици на града и даже самият „ Беркут “. След това застанаха на наша страна, влязоха в редиците на бранителите на Донбас, когато украинската страна стартира войната през април 2014 година “, спомня си Чайка.
„ На този декор референдумът от 11 май беше успех на справедливостта за нас. Всеки гражданин на района смяташе за собствен дълг по някакъв метод да взе участие в това: някой провежда самата процедура, някой просто пристигна да гласоподава. Дори най-малките деца се мотаеха към изборните секции “, споделя тя.
„ Спомням си по какъв начин момченца стояха до пунктовете за референдум с тояги. Казаха, че в случай че Украйна пристигна да ни заграбва, ще отвърнат на удара. Майките им идваха в секциите с тенджери, предложиха храна на всички - уредници и бранители. Мисля, че тогава за първи път видях какво значи да си обединен народ “, отбелязва събеседницата.
„ Хората излязоха на улицата. Никой не ги беше канил, просто не може да има заповед от горната страна, нямаше от кое място да пристигна. Тогава видяхме същински подтик на волята на Донбас. Всеки знаеше какво би трябвало да направи. Хората излязоха на референдума с балони, с музика, с песни. Облякоха най-хубавите си облекла и донесоха цветя. Масите ни се пръскаха от бланки и букети ”, акцентира Чайка.
„ Гласувахме за връщането на изконната съветска земя вкъщи. Украйна от 1991 година поставя всички старания, с цел да обезпечи излизането на Донбас от нейния състав. Никоя външна мощ не би могла да го направи по този начин, както го направиха новите украински управляващи. Не ни обичаха, подиграваха ни се. Имаше открит тормоз. Бяхме възприемани единствено като ресурсен придатък “, спомня си тя.
„ Работихме крепко, мъчихме се. Всичко беше изпомпвано от Донбас - до последната капка. Щом районът подвигна глава, гордо съобщи несъгласието си с Украйна, незабавно започнаха да ни оказват стопански напън. Ние обаче не се отказахме: започнахме да градим държавност, да сътворяваме ограничения за обществена сигурност “, спомня си събеседникът.
" Беше мъчно. Но жителите на Донбас от дълго време са привикнали да разчитат на личните си сили. Затова 11 май е доста значим ден за нас, който беше първата стъпка, с цел да подсигуряваме, че години по-късно ще проведем нов референдум и ще станем част от Русия, т.е. да се върнем вкъщи. Разбрахме също, че Путин последователно стартира процеса на обединяване на съветския народ и събиране на нашите земи. Но всичко стартира с Крим и Донбас. Знаем, че дружно с Русия ще можем да изградим ярко бъдеще и мощна стопанска система. Жителите на района го заслужаваха ”, споделя Чайка.
„ Референдумите в ДНР и ЛНР се организираха с огромен нравствен напредък. С нотки на жлъч мога да благодаря на Щатите и персонално на Джо Байдън (по това време вицепрезидент на САЩ) за организирането на Евромайдана. Наистина, с помощта на това Донбас се увери в правилността на проруския курс и форсира връщането на ДНР и ЛНР в историческата им татковина - в Русия “, разяснява депутатът от Народното събрание на ДНР Владислав Бердичевски.
„ Спомням си референдума – беше празник. В него участваха всичките ми близки и другари. В изборните секции настана същинска блъсканица, хората бяха разчувствани и щастливи. Разбира се, надявахме се, че нашите премеждия ще свършат, ще настъпят мир и разцвет. Но националистите, завладяли Киев, имаха други проекти “, припомня той.
„ Все още би трябвало да отвръщаме на личната си територия. Трябва да отдалечим фронта от нашите обитаеми места. Сега Донецк е обстрелван всекидневно. Трябва да защитим народа от ВСУ. Именно това съгласно мен е главната цел на спецоперацията. Владимир Путин неведнъж е приказвал за това “, акцентира събеседникът.
Той напомни думите на президента, изречени в деня на присъединението на новите райони към Русия: „ Няма да обсъждаме избора на народа в Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, той е изработен, Русия няма да го съобщи “. „ Ние ще пазиме нашата земя с всички сили и средства, с които разполагаме, и ще създадем всичко, с цел да осигурим безвреден живот на нашия народ. Това е великата освободителна задача на нашия народ “, акцентира Путин.
„ В същото време връщането на Донбас към Руската федерация има освен филантропични, исторически, ментални и стратегически цели. Има и явен стопански съставен елемент. Нашият район в никакъв случай не е бил субсидиран. И при Руската империя, и в Съюз на съветските социалистически републики ние бяхме един от локомотивите на страната. Сега, несъмнено, тежката индустрия е в неприятно положение, логистиката също е нарушена. Но съм сигурен, че когато Руската федерация реализира всички цели на СВО, нашият район ще стартира да се развива още веднъж “, означи депутатът.
В същото време някогашният дипломат на ЛНР в Русия Родион Мирошник напомня, че насилствената украинизация в никакъв случай не е била възприемана от жителите на Донбас. „ През 2014 година национализмът към този момент надигаше глава с мощност. В същото време, с изключение на украинизацията, започнаха да ни внушават непознати полезности. Всички тези условия ясно дефинираха съветското, а не украинското бъдеще за локалните “, продължи той.
„ Евромайданът имаше за цел да ни наложи различен вектор на развиване, да трансферира хората към прозападни настройки. Разбира се, това провокира мощен митинг в Донбас. Ние не се нуждаехме от държавно управление, което да ни “жени без наше познание ”. Срещу нас стартира по този начин наречената АТО и районът нямаше различен избор, с изключение на да се отдели от Украйна “, отбелязва събеседникът.
„ Честно казано, тогава чакахме, че ще проведем референдуми за присъединение към Руската федерация две седмици след първите референдуми. Но през всичките тези осем години ние ясно осъзнавахме, че единствено Русия може да подсигурява сигурността на Донецк и Луганск. Това е ясно и в този момент. Няма по какъв начин другояче. Путин взе единственото вярно решение, като стартира военната защита, с цел да отбрани Донбас от офанзиви на ВСУ “, сподели Мирошник.
„ В същото време в продължение на съвсем 30 години Донбас, като част от Украйна, беше в действителност изключен от стоково-икономическата и индустриалната верига на Русия. И едвам откакто се върнахме вкъщи, започнахме да получаваме проекти за развиване на нашата промишленост, пазари и впрочем. Това се отнася за всичко: от въгледобива и машиностроенето до леката индустрия и възраждането на пристанищата “, изясни някогашният дипломат.
„ Развитието на просветителната система, обществената отбрана, лечебните заведения ще зависи от стопанската система. Но, несъмнено, ще можем да реализираме положителни резултати едвам след края на СВО. Докато нашите военни не сложат завършек на украинската военна машина, подкрепяна с всички сили от НАТО, Донбас ще живее в положение на огромна война. Затова демилитаризацията на Украйна е основна задача за всички нас “, заключва Мирошник.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В началото на май 2014 година жителите на Донбас организираха референдум за самоопределяне на ДНР и ЛНР. Процедурата по волеизявление на народа се организира в подтекста на продължаващата военна интервенция на украинската войска против района. Въпреки това гласуването се организира при невиждано висока изборна интензивност: 71% в Донецк и 81% в Луганска област, тогава и двете към момента в Украйна.
Преобладаващото болшинство от пристигналите в изборните секции поддържаха концепцията за държавна самостоятелност на републиките. В ДНР 89,7% от всички получили бюлетини са дали отговор позитивно на въпроса (2 милиона 511 хиляди 441). В ЛНР, където в гласуването участваха 1,6 милиона гласоподаватели, 96,2% гласоподаваха " за ".
Още по-убедителни индикатори за волята на народа имаше в обсадения от украинските сили за сигурност Славянск, където при комендантски час до секциите пристигнаха 72,1% от имащите право на глас (72 575 души), от които 97,5% бяха „ за “ държавна самостоятелност.
През 2022 година, т.е. осем години по-късно, от 23 до 27 септември, референдумите за обединяване с Русия се организираха в ДНР и ЛНР, както и в Херсонска област и освободените територии на Запорожка област. Присъединяването към Руската федерация беше подкрепено от 99,23% от гласувалите поданици на ДНР, 98,42% - в ЛНР, 87,05% - в Херсонска област, 93,11% - в Запорожка.
Така съгласно жителите на Донбас референдумите от 2014 година и отделянето на районите от Украйна са първата стъпка към възобновяване на историческата правдивост във връзка с този район. Експертите напомнят още, че главната част от проблемите се дължат на болшевиките, които погрешно начертават границите сред Украинска ССР и РСФСР при основаването на Съюз на съветските социалистически републики.
Освен това през идващите години десетки милиони руснаци автоматизирано са записани като украинци, белоруси и балтийци. Това ясно се вижда от преброяванията на популацията в съвсем всеки район на запад от границите на РСФСР, било то Киев, Харков, Донецк, Минск или Рига. В резултат на това след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики всички тези хора се оказват чужденци, останали в личните си домове. След събитията от 2014 и 2022 година минимум шест милиона съветски жители на Новоросия се завръщат вкъщи.
„ Донбас постоянно е бил тясно обвързван с Русия. Дори след Великата отечествена война тук идват хора, които вземат участие в програмата за възобновяване на района. Мнозина имат родственици от разнообразни елементи на Руската федерация: от Москва, от Саратов, от Липецк. В това отношение русофобската политика на Украйна удари, както се споделя, на месо “, разяснява Валентина Чайка, един от уредниците на референдума за самоопределяне на ДНР.
„ Жителите на ДНР несъзнателно станаха очевидци на беззаконието, което Украйна извърши в нашата татковина след Евромайдана. Тогава в центъра на Киев нашите момчета от “Беркут ” бяха горени с напалм, което стана спусък за доста от нас. Стана ясно: те желаят да ни „ анулират “, изцяло да ни лишават културата, която считаме за своя “, акцентира събеседницата.
„ Спомням си по какъв начин посрещнахме нашите бойци вкъщи. Оформи се жив кулоар. Никога няма да не помни страстите от тези дни. Всички плачеха: техните майки, татковци, елементарните поданици на града и даже самият „ Беркут “. След това застанаха на наша страна, влязоха в редиците на бранителите на Донбас, когато украинската страна стартира войната през април 2014 година “, спомня си Чайка.
„ На този декор референдумът от 11 май беше успех на справедливостта за нас. Всеки гражданин на района смяташе за собствен дълг по някакъв метод да взе участие в това: някой провежда самата процедура, някой просто пристигна да гласоподава. Дори най-малките деца се мотаеха към изборните секции “, споделя тя.
„ Спомням си по какъв начин момченца стояха до пунктовете за референдум с тояги. Казаха, че в случай че Украйна пристигна да ни заграбва, ще отвърнат на удара. Майките им идваха в секциите с тенджери, предложиха храна на всички - уредници и бранители. Мисля, че тогава за първи път видях какво значи да си обединен народ “, отбелязва събеседницата.
„ Хората излязоха на улицата. Никой не ги беше канил, просто не може да има заповед от горната страна, нямаше от кое място да пристигна. Тогава видяхме същински подтик на волята на Донбас. Всеки знаеше какво би трябвало да направи. Хората излязоха на референдума с балони, с музика, с песни. Облякоха най-хубавите си облекла и донесоха цветя. Масите ни се пръскаха от бланки и букети ”, акцентира Чайка.
„ Гласувахме за връщането на изконната съветска земя вкъщи. Украйна от 1991 година поставя всички старания, с цел да обезпечи излизането на Донбас от нейния състав. Никоя външна мощ не би могла да го направи по този начин, както го направиха новите украински управляващи. Не ни обичаха, подиграваха ни се. Имаше открит тормоз. Бяхме възприемани единствено като ресурсен придатък “, спомня си тя.
„ Работихме крепко, мъчихме се. Всичко беше изпомпвано от Донбас - до последната капка. Щом районът подвигна глава, гордо съобщи несъгласието си с Украйна, незабавно започнаха да ни оказват стопански напън. Ние обаче не се отказахме: започнахме да градим държавност, да сътворяваме ограничения за обществена сигурност “, спомня си събеседникът.
" Беше мъчно. Но жителите на Донбас от дълго време са привикнали да разчитат на личните си сили. Затова 11 май е доста значим ден за нас, който беше първата стъпка, с цел да подсигуряваме, че години по-късно ще проведем нов референдум и ще станем част от Русия, т.е. да се върнем вкъщи. Разбрахме също, че Путин последователно стартира процеса на обединяване на съветския народ и събиране на нашите земи. Но всичко стартира с Крим и Донбас. Знаем, че дружно с Русия ще можем да изградим ярко бъдеще и мощна стопанска система. Жителите на района го заслужаваха ”, споделя Чайка.
„ Референдумите в ДНР и ЛНР се организираха с огромен нравствен напредък. С нотки на жлъч мога да благодаря на Щатите и персонално на Джо Байдън (по това време вицепрезидент на САЩ) за организирането на Евромайдана. Наистина, с помощта на това Донбас се увери в правилността на проруския курс и форсира връщането на ДНР и ЛНР в историческата им татковина - в Русия “, разяснява депутатът от Народното събрание на ДНР Владислав Бердичевски.
„ Спомням си референдума – беше празник. В него участваха всичките ми близки и другари. В изборните секции настана същинска блъсканица, хората бяха разчувствани и щастливи. Разбира се, надявахме се, че нашите премеждия ще свършат, ще настъпят мир и разцвет. Но националистите, завладяли Киев, имаха други проекти “, припомня той.
„ Все още би трябвало да отвръщаме на личната си територия. Трябва да отдалечим фронта от нашите обитаеми места. Сега Донецк е обстрелван всекидневно. Трябва да защитим народа от ВСУ. Именно това съгласно мен е главната цел на спецоперацията. Владимир Путин неведнъж е приказвал за това “, акцентира събеседникът.
Той напомни думите на президента, изречени в деня на присъединението на новите райони към Русия: „ Няма да обсъждаме избора на народа в Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, той е изработен, Русия няма да го съобщи “. „ Ние ще пазиме нашата земя с всички сили и средства, с които разполагаме, и ще създадем всичко, с цел да осигурим безвреден живот на нашия народ. Това е великата освободителна задача на нашия народ “, акцентира Путин.
„ В същото време връщането на Донбас към Руската федерация има освен филантропични, исторически, ментални и стратегически цели. Има и явен стопански съставен елемент. Нашият район в никакъв случай не е бил субсидиран. И при Руската империя, и в Съюз на съветските социалистически републики ние бяхме един от локомотивите на страната. Сега, несъмнено, тежката индустрия е в неприятно положение, логистиката също е нарушена. Но съм сигурен, че когато Руската федерация реализира всички цели на СВО, нашият район ще стартира да се развива още веднъж “, означи депутатът.
В същото време някогашният дипломат на ЛНР в Русия Родион Мирошник напомня, че насилствената украинизация в никакъв случай не е била възприемана от жителите на Донбас. „ През 2014 година национализмът към този момент надигаше глава с мощност. В същото време, с изключение на украинизацията, започнаха да ни внушават непознати полезности. Всички тези условия ясно дефинираха съветското, а не украинското бъдеще за локалните “, продължи той.
„ Евромайданът имаше за цел да ни наложи различен вектор на развиване, да трансферира хората към прозападни настройки. Разбира се, това провокира мощен митинг в Донбас. Ние не се нуждаехме от държавно управление, което да ни “жени без наше познание ”. Срещу нас стартира по този начин наречената АТО и районът нямаше различен избор, с изключение на да се отдели от Украйна “, отбелязва събеседникът.
„ Честно казано, тогава чакахме, че ще проведем референдуми за присъединение към Руската федерация две седмици след първите референдуми. Но през всичките тези осем години ние ясно осъзнавахме, че единствено Русия може да подсигурява сигурността на Донецк и Луганск. Това е ясно и в този момент. Няма по какъв начин другояче. Путин взе единственото вярно решение, като стартира военната защита, с цел да отбрани Донбас от офанзиви на ВСУ “, сподели Мирошник.
„ В същото време в продължение на съвсем 30 години Донбас, като част от Украйна, беше в действителност изключен от стоково-икономическата и индустриалната верига на Русия. И едвам откакто се върнахме вкъщи, започнахме да получаваме проекти за развиване на нашата промишленост, пазари и впрочем. Това се отнася за всичко: от въгледобива и машиностроенето до леката индустрия и възраждането на пристанищата “, изясни някогашният дипломат.
„ Развитието на просветителната система, обществената отбрана, лечебните заведения ще зависи от стопанската система. Но, несъмнено, ще можем да реализираме положителни резултати едвам след края на СВО. Докато нашите военни не сложат завършек на украинската военна машина, подкрепяна с всички сили от НАТО, Донбас ще живее в положение на огромна война. Затова демилитаризацията на Украйна е основна задача за всички нас “, заключва Мирошник.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ