Поезията му е смущаващо съвременна. В нея постоянен мотив е

Поезията му е смущаващо модерна. В нея непрекъснат претекст е не друго, а войната, най-чудовищната от движещите сили на живота. Кой е Биньо Иванов? И какво е това, което прави с езика? Надежда Московска споделя.

Искаме да възкръснем,

тъй като е величаво;

не щем да ни разпъват,

тъй като боли.

Това четиристишие си повтаряхме с няколко души от класа ми в гимназията, с помощта на учителката ни по литература, която сякаш повърхностно ни подмятна стихосбирката “Си желая живота ” (Факел, 1993). Тогава, въпреки да беше напълно ясно, че държим в ръцете си нещо извънредно, и въпреки да ни беше оказана известна помощ да забележим по какъв начин работи тази лирика, не разбрахме напълно кой е Биньо Иванов . И като че ли още не знаем.

Днес държа друга книга – “Зрящият е самун ”, в която писателката и преводачка Яна Букова предлага собствен асортимент от всички оповестени приживе стихосбирки на Биньо Иванов. Антологията е част от поредицата “Поет за поета ” на издателство “Аквариус ” и редакторката Даря Хараланова.

Досега с художественото оформление на Кирил Златков излязоха други две книги с определени стихове – на Александър Геров под съставителството на Иван Цанев и на Иван Радоев в подбора на Александър Шурбанов. Поредицата е необикновен подарък за актуалните читатели, доколкото ги задължава не да повтарят имената на огромните български поети на XX век, а да ги четат в настоящо време.
Биографията
В следговора на “Зрящият е самун ” Яна Букова отбелязва, че биографичните данни за Биньо Иванов са нищожни и се изчерпват със заглавията на книгите му. И някои вероятно биха възразили.

Известно е, че Биньо Иванов е живял в Кюстендил, че си е отишъл на 59-годишна възраст. Известно е какъв брой и какво е работил. Уж е известно какъв брой и с кого е пил. Знае се, че е дружал с Любомир Левчев и му е гостувал, когато е идвал в София. Знае се, че това не е попречило на ореола му на отстъпник.

Има къде да се прочете, че през 80-те години е приказвал по “Свободна Европа ” и “Дойче Вече ”, а при започване на 90-те афишира гладна стачка редом с Едвин Сугарев, който желае оставката на президента Желю Желев.

Това, което не се схваща обаче, най-малко не без четене и препрочитане на самата лирика, е по какъв начин и за какво Биньо Иванов прави с българския език това, което прави.
Границите на езика
Подредбата в “Зрящият е самун ” е хронологична и разрешава да се наблюдава търсенето във времето. Търсене на метод да се изреди съществуващото, да се опише колкото се може по-точно действителността. Да се откри не съпоставяне, а самата дума, от време на време и изчезналата дума.

Защото съвсем всичко, което наподобява на метафора в поезията на Биньо Иванов, се оказва мъчително директно и близко. По абсурден метод близко и до нещата, и до езика. В по-късните текстове се прави нещо сходно на невъзможна аритметическа интервенция – разделяне на нула, в което езикът надскача себе си.
Границите на езика са в действителност политически и в случай че се движите по тях, естетическият и моралният избор няма по какъв начин да бъдат отделени.

В това точно феновете на Биньо Иванов виждат и коренен политически жест. Границите на езика са в действителност политически и в случай че се движите по тях, естетическият и моралният избор няма по какъв начин да бъдат отделени.

Мисленето в такава поетика е не по-малко коренно от шумния протест или от отшелничеството. Що се отнася до историческото сходство, най-болезненият езиков разпад дава отговор на първите години на Прехода.
Географията
Поетичните достижения на Биньо Иванов впечатляват и с това какъв брой са тукашни, без да са провинциални. С непрестанното взривяване на българския език, тези текстове вършат нещо необичайно с въобразената българска територия – по едно и също време работят с нейната дребнавост, с рестриктивните мерки, налагани от цензурата, и вършат по този начин, че същата тази територия да се разпростре, да доближи доста по-далеч и да влезе в неподозирани съседства.
Силно местна, взряна и черпеща от корените си, поезията му е световна в резултата си, международна в тематиката и мащаба на познанието си.Яна Букова
По думите на Яна Букова: “Силно местна, взряна и черпеща от корените си, поезията му е световна в резултата си, международна в тематиката и мащаба на познанието си. ” А затова и естетически преводима. Друг е въпросът какъв ловък и мощен преводач е необходим.

Границите на живота
Ако поезията на Биньо Иванов е непреходна, в случай че звучи смущаващо модерно, то, несъмнено, е поради екзистенциалния ѝ заряд. Малките неща са и умалени, и наедно с огромните, индивидът е както дребен, по този начин и огромен. Смисълът и безсмислието танцуват в шемет, спокойствието е видимо или краткотрайно.

Отново в следговора, Яна Букова написа, че както при Хераклит, в поезията на Биньо Иванов непрекъснат претекст е не друго, а войната, най-чудовищната от движещите сили на живота.

“Зрящият е самун ” е мотив стихотворението “Намаляване на поезията ” от стихосбирката “Природи ” (Г. Бакалов, 1985), през днешния ден още веднъж да прозвучи. Ако ви стигне мирис.
Намаляване на поезията
Досъбираш снега, цвърчащ го приютяваш до огъня;

войната галопира,

доплиташ, помазваш с дим и глина кошера на април,

войната галопира,

накъдряш кичести метафори майски, пускаш им вятър,

войната галопира,

скакалците надскачаш, помагаш на божите мравки в тежестта,

галопира, галопира,

прекопаваш реката, пращаш я към къщурката с покрив от шума,

със здравец и довиждане и я постилаш до момичето в голо,

галопира, галопира,

хайде люлка на врата на дървото, лети дървесината до орела,

войната галопира,

никне тревата, изяжда пътя, камъкът атакува тревата,

галопира, галопира,

водопадите гръмват, вулканите, земетръсите с мълнии,

войната, войната,

морето нахлува, акулите с чуковете, с трионите,.

костите й пукат една след една, кръвта и се сцежда,

войната галопира,

таралежи в гащите й, кобри под мишниците й пъхаш,

галопира, галопира,

одираш се, хвърляш се изплезен в копривата,

съвъкупляваш се с таласъми, с чупливи рога на дънери;

напъваш се, раждаш писменост от настръхнали несъгласни,

войната галопира,

озърташ се, самичък си, съвсем уединен, откъснато ехтене,

войната, войната,

очите ти са мълнии, думите ти - порои, ужасът ти - акула,

войната галопира,

сгърбваш се, чоплиш с нос-брада-зеници по дъното,

там по хиляда овце, сламчици, отпечатъци,

галопира, галопира,

възправяш се, вдишваш гората, надуваш скърпените си мехове,

галопира, галопира,

тетивата изопваш, стрелата вместо бръмбарче отбръмчава,

войната галопира,

изреваваш, хълми пропадат, пещери, кошери, извори се притварят,

войната, войната,

наместваш се, окопаваш се до чатала, до самото сърце,

войната галопира,

хващаш юздата, тя избива първия и последния от зъбите ти,

войната галопира,

копитото сграбваш, то по меридиан и паралел те разцепва,

гръбнака ти огънато крясва под корема мълниеносен,

обърсва те метлата стоманена, опустошава те на филийки,

войната, войната,

тъмнее луната - на старицата тялото, на момичето сянката,

галопира, галопира,

рониш се рониш, ти си съзряла слънчогледова пита,

галопира, галопира,

гледаш: едното ти око край тебе, другото прескача баира,

галопира, галопира,

отваряш, отваряш, отваряш, отваряш, отваряш уста да го викнеш,

галопира, галопира,

душата - обърнато бодилче - от езика ти се измъква

нататък тялото ми не събираше не изваждаше не броеше

не опознаваше вятъра вятъра дъхтеше на него

не делеше тревата от гущера гущера от сетните му опашки

тялото ми бе пръснато където му бе все едно

*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.