Жената без грим Цветанка Убинова: Изкуството е най-качеств...
„ Поезията е запис на мелодиите на живота - освен човешкия, а неизброимия. Звукът на звездите, гласът на тревите, нежността и гневът на водата, контрабасното трептене на земята… Лесно е -слушаш и записваш! “, счита Цветанка Убинова, авторка на голям брой стихосбирки и на няколко романа.
Само преди дни тя показа юбилейния си алманах „ Той “ в София. Той съдържа 178 страници, събрали поетични безредици и видения от няколко десетилетия - от дебютната " Душа от пясък " до неизбежните " Няколко стъпки в себе си ". В основата на сборника е съдбовното число 7. То към този момент е част и от възрастта ѝ - 70 години.
„ В страниците на сборника " Той " персоналното местоимение, означаващо мъжкото наличие, трансформира съгласно мястото своето значение - от едрите неравни стъпки в човешкото ни пространство до транспарантния енигматичен феномен на Всеприсъстващия. Еднакво значими за Живота! “, издава авторката.
Цветанка е одобрена поетеса, чиято поезия е на национално равнище. С всяка нова стихосбирка поезията ѝ става по-дълбока и смислена.
Първата и втората ѝ книга са лирика, третата е художествено-философска прозаичност, след това още веднъж лирика, детски приказки, лирика, алманах разкази, приказка за възрастни, лирика за деца, няколко жанрово неопределени книги, които литературната рецензия внимателно назовава прозаичност, а читателите - романи.
Поезията за нея е съсредоточен живот, есенция на претърпяното и почувстваното, а прозата по някакъв метод разпростира в цялостни картини изразеното в стихове.
Любовта е самостойна, не ние я сътворяваме
Стиховете ѝ са по едно и също време светли и трагични. Любовното възприятие трепти с разнообразни настроения. Няма да открием лековати усеща, захаросани, сълзливи и сладникави стихове, сантиментални любовни излияния, повърхностни преживявания, банализми или примитивна сензитивност. Някои нейни стихове са изпълнени с болежка и горест, с спокоен драматизъм, който ги прави въздействащи. Обръщайки се към Бог, тя го усеща със сърцето и душата си, стреми се да живее с неговите морални повели. Любовта е измежду главните тематики в лириката на тази поетеса.
„ Любовта е самостойна, не ние я сътворяваме. Ние можем единствено в случай че имаме шанс да я разпознаем, да я опазим и да я помним с признателност, в случай че я изгубим. Най-хубавото е, че не можем да я погубим “, твърди Убинова.
Представях си Малката Русалка на скалистия бряг
Първата учителка на Цветанка Убинова възпламенява искрата в нея да стартира да твори.
„ Имах доста блага и прозорлива учителка от първи до трети клас - другарката Райна Павлова. Тя постоянно отделяше време, в което четяхме приказки. Всеки път участваше целият клас. Представях си всичко: Малката нимфа на скалистия бряг; Храбрия оловен боец, за който не стигнало олово и останал еднокрак; бала на цветята на дребната Ида; страшната Хала, която откъсва златната ябълка; момичето, което ниже герданчета за змиите, жабите и гущерите, откакто ги е нахранило… Толкова ясно ги виждах, че ми се прииска да основа свои истории, които другите да виждат като същински. И по този начин от трети клас досега… “, описа за „ Марица “ Цветанка, която също е учител по български език и литература в Езиковата гимназия в Пазарджик.
Младите не имитират почитание, когато не го изпитват
Цветанка Убинова става преподавател в зрелост, на 45 години, не напълно по избор. Само година-две по-късно към този момент знае - това е, което желае да прави и в бъдеще.
„ Младите хора са като възрастните - положителни и не чак толкоз положителни. Хубавото при тях е, че не се преструват. Не имитират почитание или любов, когато не ги изпитват. Затова с наслада споделям огромна част от времето си с тях “, твърди Убинова, която се старае да възпитава на изкуство учениците си.
„ Изкуството е най-качественият детектор на лъжата. Ако искаш да схванеш някого, виж какво написа, какво рисува, какво пее… Радвам се откровено, когато някой младеж показа концепция или подготвена творба с мен. Това е доверие, което задължава. В общите ни инициативи се старая да ги оставям свободни. Успехите им демонстрират, че са избрали правилния път “, споделя тя.
Не ме питайте какво е желал да каже създателят
Няколко години поетесата живее и работи в Мадрид със фамилията на щерка си. Този интервал я учи на доста, там тя се убеждава, че в случай че човек не излезе от зоната си на комфорт, по-точно от зоната си на приучване, никой не знае какъв брой неоткрити страни има в характера си, нито какъв брой демони храни, още по-малко какъв брой ангели покровители бдят над стръмните му делници.
Там тя написва първия си разказ - „ Тревата не умира “. За 19 нощи, 220 страници. Дванадесет дами емигрантки - непознати и непознати, събрани от неволята, която им разкрива неподозирана съгласуваност посред им.
Само преди дни тя показа юбилейния си алманах „ Той “ в София. Той съдържа 178 страници, събрали поетични безредици и видения от няколко десетилетия - от дебютната " Душа от пясък " до неизбежните " Няколко стъпки в себе си ". В основата на сборника е съдбовното число 7. То към този момент е част и от възрастта ѝ - 70 години.
„ В страниците на сборника " Той " персоналното местоимение, означаващо мъжкото наличие, трансформира съгласно мястото своето значение - от едрите неравни стъпки в човешкото ни пространство до транспарантния енигматичен феномен на Всеприсъстващия. Еднакво значими за Живота! “, издава авторката.
Цветанка е одобрена поетеса, чиято поезия е на национално равнище. С всяка нова стихосбирка поезията ѝ става по-дълбока и смислена. Първата и втората ѝ книга са лирика, третата е художествено-философска прозаичност, след това още веднъж лирика, детски приказки, лирика, алманах разкази, приказка за възрастни, лирика за деца, няколко жанрово неопределени книги, които литературната рецензия внимателно назовава прозаичност, а читателите - романи.
Поезията за нея е съсредоточен живот, есенция на претърпяното и почувстваното, а прозата по някакъв метод разпростира в цялостни картини изразеното в стихове.
Любовта е самостойна, не ние я сътворяваме
Стиховете ѝ са по едно и също време светли и трагични. Любовното възприятие трепти с разнообразни настроения. Няма да открием лековати усеща, захаросани, сълзливи и сладникави стихове, сантиментални любовни излияния, повърхностни преживявания, банализми или примитивна сензитивност. Някои нейни стихове са изпълнени с болежка и горест, с спокоен драматизъм, който ги прави въздействащи. Обръщайки се към Бог, тя го усеща със сърцето и душата си, стреми се да живее с неговите морални повели. Любовта е измежду главните тематики в лириката на тази поетеса.
„ Любовта е самостойна, не ние я сътворяваме. Ние можем единствено в случай че имаме шанс да я разпознаем, да я опазим и да я помним с признателност, в случай че я изгубим. Най-хубавото е, че не можем да я погубим “, твърди Убинова.
Представях си Малката Русалка на скалистия бряг Първата учителка на Цветанка Убинова възпламенява искрата в нея да стартира да твори.
„ Имах доста блага и прозорлива учителка от първи до трети клас - другарката Райна Павлова. Тя постоянно отделяше време, в което четяхме приказки. Всеки път участваше целият клас. Представях си всичко: Малката нимфа на скалистия бряг; Храбрия оловен боец, за който не стигнало олово и останал еднокрак; бала на цветята на дребната Ида; страшната Хала, която откъсва златната ябълка; момичето, което ниже герданчета за змиите, жабите и гущерите, откакто ги е нахранило… Толкова ясно ги виждах, че ми се прииска да основа свои истории, които другите да виждат като същински. И по този начин от трети клас досега… “, описа за „ Марица “ Цветанка, която също е учител по български език и литература в Езиковата гимназия в Пазарджик.
Младите не имитират почитание, когато не го изпитват
Цветанка Убинова става преподавател в зрелост, на 45 години, не напълно по избор. Само година-две по-късно към този момент знае - това е, което желае да прави и в бъдеще.
„ Младите хора са като възрастните - положителни и не чак толкоз положителни. Хубавото при тях е, че не се преструват. Не имитират почитание или любов, когато не ги изпитват. Затова с наслада споделям огромна част от времето си с тях “, твърди Убинова, която се старае да възпитава на изкуство учениците си.
„ Изкуството е най-качественият детектор на лъжата. Ако искаш да схванеш някого, виж какво написа, какво рисува, какво пее… Радвам се откровено, когато някой младеж показа концепция или подготвена творба с мен. Това е доверие, което задължава. В общите ни инициативи се старая да ги оставям свободни. Успехите им демонстрират, че са избрали правилния път “, споделя тя.
Не ме питайте какво е желал да каже създателят Няколко години поетесата живее и работи в Мадрид със фамилията на щерка си. Този интервал я учи на доста, там тя се убеждава, че в случай че човек не излезе от зоната си на комфорт, по-точно от зоната си на приучване, никой не знае какъв брой неоткрити страни има в характера си, нито какъв брой демони храни, още по-малко какъв брой ангели покровители бдят над стръмните му делници.
Там тя написва първия си разказ - „ Тревата не умира “. За 19 нощи, 220 страници. Дванадесет дами емигрантки - непознати и непознати, събрани от неволята, която им разкрива неподозирана съгласуваност посред им.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ