Поетът Шота Руставели представя поемата си Previous Next Лошите момичета

Поетът Шота Руставели показва поемата си

Previous Next Лошите девойки на историята: Тамара – първата жена-цар на Грузия 17 юли, 2019 15:21 | от Десислава Михайлова | Личности

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

Наричат я „ земя на вълци “, „ страна на земеделци “ или „ рамките, където се уважава Св. Георги “, за локалните това е Сакартвело (земята на картлианците), а по света е известна като Грузия. Сравнително дребната страна граничи с огромни международни сили като Русия и Турция, съвсем цялата й територия е планинска, като включва даже част от величествения Кавказ, а западните й лимити се мият от вълните на Черно море. При построяването на страната и националната еднаквост на грузинците изключително огромна роля изиграват две дами, които след това биват канонизирани: първата, св. Нина – ги покръства, а втората – св. Тамара ги трансформира във велика мощ през Средновековието.

Св. Тамара

През XIII в. Грузия доближава най-голямото си териториално уголемение: от Черно до Каспийско море и от Спери до Дербенд, включвайки целия Кавказ до Хазария и Скития. Това е така наречен „ Златен век “ на грузинците. Тогава търговията, културата и стопанската система й са в подем и всичко това се дължи на грузинския еквивалент на цар Симеон –тъмнокоса, красива владетелка, която (както я изобразяват) е вдигнала дясната си ръка в символ на благосклонност, а в лявата стиска меч. Тамара е правнучка на великия цар Давид IV Строителя, който консолидира страната и е щерка на войнствения Георги III, който обичал да води военни акции и да чупи капачките на колената на съперниците си. Името й идва от иврит и значи „ палмово дърво “, a съгласно описанията на съвременниците, тъкмо като него тя излъчва по едно и също време деликатност, мощ и резистентност.

Георги III, фреска от Кинцвиския манастир

В годината, в която се ражда именития бандит Робин Худ на бял свят идва и Тамара. Тя е по-голямата от двете дъщери на Георги III. Баща й е много необработен държател, който не търпи никакво непокорство. Доказателство за това е методът, по който потушава протеста против себе си, когато Демна, неговия племенник и предстоящ правоприемник, е задържан, ослепен и скопен. Колкото и да е нечовечен в методите си, той има добра прозорливост като държател и желае две неща от бъдещия властник – да е от неговия жанр и да има задоволително време да го приготви за властта. Това, което прави откакто лишава Демна от трона, поразява благородниците в двора му и даже провокира не малко негативни безредици, тъй като през 1178 година той прогласява своята 18-годишна щерка Тамара за съвладетел. Поразени от този избор и издигането на едно момиче на подобен пост знатните възнегодуват против решението, само че Георги ги слага на мястото им казвайки, че „ Човек може да познае лъва по неговите нокти, а Тамара – по нейните дейности “. Няма сведения дали единствено с това изречение или с цената на по-тежки санкции Георги реализира своето, само че е реалност, че през идващите 6 години татко и щерка сполучливо си поделят властта в Грузия.

Като неин брачен партньор Юри е подложен отпред на военните сили на Грузия, които той води сполучливо в борби против селджуците. Но наподобява с това се изчерпват всичките му качества. Според непокътнатите сведения той е нахален, упорит, тежък пияч и има особени полови желания, включващи содомия. Чашата за Тамара прелива, когато той обществено я упреква, че тя е повода да не се ражда правоприемник на трона. Действията, които тя подхваща, са казус от религиозна позиция. Четири века по-късно един британски държател ще изиска същото от Църквата, само че то ще му бъде отказано, което ще докара до религиозна гражданска война в Англия. През XII в., в православна Грузия, Тамара съумява да реализира своето с финес. Злоупотребите и държанието на княз Юри са по този начин добре познати, че с помощта на своята просветеност и несъмнено власт, Тамара съумява да се разведе със брачна половинка си.

Натрупала опит, тя отхвърля всевъзможни дворцови игри и сама показва новата си половинка. Изборът й пада върху Давид Сослан, княз на Алания, който й е родственик по майчина линия. Вторият й брак е извънредно сполучлив, както в персонален, по този начин и в политически проект. Те се радват на двама сина, които след това наследяват майка си и ръководят рационално. Съпругът на Тамара приема своята позиция на принц-консорт и обстоятелството, че жена му е цар на Грузия. Той безусловно става дясната й ръка – индивидът, който води армиите й към славни победи. Според изворите той бил доста хубав, героичен, мощен, ловък военачалник и изцяло предан брачен партньор.

С поддръжката на Давид, Тамара съумява да укрепи властта си, отблъсквайки вътрешните си врагове. След това тя насочва вниманието си към огромна външна политика, която е продължение на делото на нейните предшественици. Според някои историци по този метод Тамара желае също по този начин да отклони вниманието на избрани представители на знатните родове от вътрешните неразбирателства и да насочи силата им в друга посока, с цел да може да реализира и останалите си хрумвания за развиването на страната. Един от главните й врагове са съседите мюсюлмани, в частност става дума за селджуките. Според преданията, когато Сюлейман II, султанът на Румския султанат, оповестил война на Грузия написал в своето писмо, че „ на дамите не им доближава здрав разсъдък “ и евентуално е пресилено, само че даже й предложил да стане една от дамите в харема му. Отговорът на Тамара е явен – тя разрушава армиите му и подчинява някои от териториите на селджуците. Едни от най-големите й победи са в борбата при Шамкор (1195) и в тази при Басиани (1202), в които грузинците нанасят тежки провали на селжуките.

Технически Тамара в никакъв случай не е отпред на армията на бойното поле, това е работа на брачна половинка й Давид, само че тя взе участие в изработването на тактиката и съпровожда войската. Според преданията преди едно от нападенията против Сюлейман, тя се явява боса пред бойците си, застава на един от балконите на черква и насочва към тях апел да победят мюсюлманите.

Войските на Тамара това и вършат – поразяват враговете и уголемяват границите на страната. През 1204 година с нейна поддръжка е основана Трапезундската империя, която става васал на Грузия. Силата на Тамара обаче не се лимитира единствено с военни победи и териториално уголемение. Тя закриля грузинските манастири в Светите земи, водейки дейна дипломатическа политика. По това време нови търговски центрове разцъфват в грузинските територии, а търговията цялостни държавната хазна. Културата също изживява подем. През „ Златния век “ е основан националният епос на Грузия „ Витязът в тигрова кожа “, който е дело на поета Шота Руставели. Това произведение е толкоз знаково за грузинската литература, че до началото на XX в. е било част от зестрата на всяка младоженка. Според непокътнатите сведения Тамара е ентусиазъм за Руставели и некадърен да получи нейната обич, той се отдръпва в манастир.

През 1207 година умира брачният партньор й Давид, което поставя завършек на сполучливия им дует. Тамара не се омъжва по-късно. Само 7 години по-късно тя го последва покосена от подла болест, както се оповестява в изворите. Тя оставя Грузия на върха на нейната мощност, включваща обширни територии, водеща дейна търговия и радваща се на културен подем. Управлението на жената-цар е най-успешното в историята на страната. Никога по-късно тези триумфи не се повтарят. Само няколко десетилетия по-късно Грузия пода под властта на монголите.

Заради изключителните си триумфи и умерена политика Тамара е канонизирана за светица и нейният празник се празнува всяка година на 14 май. В житията й са включени някои религиозни хиперболи като обстоятелството, че ражда един от синовете си откакто е допряна от безоблачен лъч. В религиозния й облик са преплетени и езически вярвания, защото за нея се твърди, че въздейства на времето и даже се асоциира с богинята на медицината и плодовитостта. Някои писатели като Михаил Лермонтов, се пробват да очернят името й. В неговата поема „ Демон “ Тамара е показана като един сластен тиранин, който се радва на компанията на доста мъже, чиято орис откакто прекарат една нощ с нея е да бъдат бутнати в бездна.

Подписът на жената-цар Тамара

Ако оставим черните краски настрани, които преследват всяка ярка персона, тя си остава един от най-успешните владетели на Грузия. Дори в шестото издание на известната видео игра „ Цивилизацията “ за първи път е включена Грузия като една от великите антични народи, а един от новите герои е точно Тамара. Както е разказана в локалния фолклор: тя е като супергерой – идеалният цар и светица във всяко едно отношение.