Денят 28 март в българската история
Поетът Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица. Авторът на “Помниш ли, помниш ли тихия двор... ” и “Да се завърнеш в бащината къща ”, оставя в българската лирика едни от най-хубавите български стихотворения. Той умира на южния фронт през Първата международна война на 2 октомври 1916 година, на 29-годишна възраст.
На 28 март са родени: историкът и министър-председател проф. Богдан Филов, историкът проф. Вера Мутафчиева (1929), композиторът Божидар Абрашев (1936), артистът Панайот Панайотов (1951), писателят Ивайло Дичев. На тази дата умира режисьорът Въло Радев.
2013 година
Президентът Росен Плевнелиев връчва на Мишлин Аби Самра, ексклузивен и пълномощен дипломат на Ливанската република в Република България медал „ Стара планина “ първа степен „ за извънредно огромните ѝ заслуги за развиването и укрепването на българо-ливанските връзки и по отношение на окончателното ѝ тръгване от страната “
2012 година
Президентът Росен Плевнелиев връчва на проф. доктор Тацуро Мацумае огърлие „ Стара планина “ „ за изключително значимите му заслуги за развиването на българо-японските връзки в региона на културата, образованието и науката “[
1983 година
В София се организира среща на учени от балканските страни на тематика " Балканите – безядрена зона ".
1978 година
В София е открита галерия, отдадена на Николай Рьорих. С това събитие Комитетът за просвета стартира осъществяването на програмата " За издигане ролята на изкуството за всестранното развиване на личността ".
Николай Константинович Рьорих е съветски художник, археолог, странник и държавник. Учи по едно и също време в Петербургската художествена академия (1893-1897 г.) и в Юридическия факултет на Петербургския университет, който приключва през 1898 година, посещава лекции в Историко-филологическия факултет. Специализира живопис при Ф. Кормон в Париж (1900-1901 г.). От 1901 година е секретар на Дружеството за насърчаване на изобразителното изкуство, а в интервала 1906-1918 година е шеф на рисувалното учебно заведение към сдружението. От 1909 година е автентичен член на Петербургската художествена академия. Член е на обединяването " Свят на изкуствата " (председател от 1910 година до 1919 г.). Негови произведения са: цикъла " Началото на Русия. Славяни ", " Отвъдморски посетители ", 1901; " Строи се град ", 1902, “Небесен пердах ", " Знамение ", 1915, и други От 1918 година живее в чужбина (в началото на 20-те години - в САЩ; от 1923 година с спирания, а от 1936 година непрекъснато в Индия). Провежда 2 огромни експедиции в Централна и Източна Азия (1924-1928 година и 1934-1935 г.). Създава серии от монголски, тибетски и хималайски планински пейзажи ( " Гуга Чохан ", 1931 г.; " Знаците на Хесер ", 1940 г.; " Хималаи. Нанда-Деви ", 1941 г.; " Тибет. Манастир ", 1942 г.; " Помни ", 1945 година, и др.).
1973 година
През март месец опитите за промяна на имената на българите мюсюлмани довеждат до ескалация на напрежението в с. Корница, Благоевградски окръг. Хората от селото упорстват да бъдат приети публично за " турци ", децата им да се образоват на турски език и да не се протяга ръка на имената им. На 28 март 1973 година в селото влизат към 500 чиновници от Министерство на вътрешните работи, против които селяните оказват мощна опозиция. Убити са трима души от локалното население, а няколко от полицаите са ранени.
1967 година
В София започва Първият конгрес на Трудово-кооперативно земеделско стопанство и се основава Съюз на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Приет е нов Примерен правилник на Трудово-кооперативно земеделско стопанство и е взето решение да се обединят в обединен съюз Съюзът на Трудово-кооперативно земеделско стопанство и Централният кооперативен съюз.
1957 година
Започва осемдневно посещаване на румънската държавна делегация отпред с първия секретар на Централен комитет на Румънската комунистическа партия Георге Георгиу-Деж в България. Между двете страни са декларирани общи позиции по " стремежите на арабските нации за национална самостоятелност ", по унгарските събития от 1956 г, както и потребността от " по-нататъшно подсилване на единството на страните от социалистическия лагер ". Разгледани са и проблемите на стопанското и научно-техническото съдействие с Румъния.
1952 година
С предписание на Министерски съвет се вкарват така наречен безотчетни пари към главната заплата и " представителните " пари на министрите.
1946 година
Сталин персонално подрежда на Георги Димитров каква линия би трябвало да следва комунистическата партия в България: " Предвид отхвърли на опозицията да даде в Правителството свои представители, макар решението на тримата министри, предлагаме да организирате следната политика: 1. По всевъзможен метод да игнорирате опозицията, да не водите повече с нея никакви договаряния. 2. Да предприемете редица премислени и ловко проведени ограничения, с цел да задушите опозицията... ".
1945 година
Щабът на Първа българска войска изпраща до войските заповед за осъществяване на нахлуване в границите на Мурската настъпателна интервенция. Ден по-рано, на 27 март 1945 година, в щаба на Първа българска войска е създаден проектът за Мурската интервенция и следобяд е изпратен в щаба на фронта за одобряване. От 29 март до 14 април Първа българска войска организира Мурската настъпателна интервенция като съставка на Виенската настъпателна интервенция на Втори и Трети украински фронт. Задачата на нашата войска е във взаимоотношение с 57-а руска войска да разгроми противостоящия съперник и за 5–6 дни да овладее региона южно и югоизточно от Нагканижа. В тези дейности вземат участие четири пехотни дивизии (8-а, 10-а, 12-а и 16-а), поддържани с артилерия и авиация от Трети украински фронт. Другите две дивизии (3-а и 11-а) остават дружно с Трета югославска войска да отбраняват р. Драва. Настъплението на Първа българска войска се развива сполучливо. Тя пробива укрепената линия “Маргит ”, форсира поредно канала “Принципалис ” и р. Мур и като преследва оттеглящия се съперник, доближава рубежа Велики Ког, Ястребци, Витан, Шаловци. Тук, след към 100-километрово вклинняване, настъплението на армията е спряно. Завършва Мурската интервенция. Изчерпали настъпателните си благоприятни условия, и нашите, и руските войски минават краткотрайно към защита.
1941 година
Органът на Съюза на занаятчийските сдружавания в България - " Занаятчийска дума " стопира да излиза. Той се издава в София от ноември 1919 година Негови редактори са Д. Динков, Ст. Ягоридков, Ст. Бъчваров и Н. Въжаров.
1928 година
В Бургас стартира провеждането на организационен събор от 13 делегати на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България, управляван от свещеник Николай Николов (органи - вестник " Петдесятни новини " и списание " Благовестител " ). Едновременно се оформя придвижването на Независимите петдесятни църкви към свещеник Стоян Тинчев.
1927 година
В България влиза в действие Закон за националните читалища.
1924 година
Демократическата партия се разцепва. Крилото на Андрей Ляпчев остава в Демократическия сговор с печатен орган вестник " Пряпорец ", а крилото на Александър Малинов и Никола Мушанов възвръща самостоятелността на партията с печатен орган вестник " Знаме ". На 5 октомври 1924 година деветият конгрес на Демократическата партия удостоверява излизането от Сговора. На 28 октомври 1924 година тя оформя своя парламентарна група от 17 депутати.
1920 година
Провеждат се избори за XIX Обикновено национално заседание. Български земеделски народен съюз печели 110 места, Българска комунистическа партия - 50, Демократическата партия - 24, Народната - 14, Прогресивнолибералната - 9, БРСДП (о) - 9, Радикалдемократическата - 8, Народнолибералната (Никола Генадиев) и Народнолибералната (Добри Петков) – по 3.
1913 година
Провеждат се договаряния сред Сърбия и Гърция за общи дейности против България. На 22 април 1913 година в Атина е подписан прелиминарен съюзен протокол, а на 1 май е подписана и военна спогодба сред двете страни. На 19 май 1913 година в Солун е подписан окончателния съюзен контракт сред Сърбия и Гърция за общи дейности против България. Те се спогаждат за обща граница. Двете страни се договарят да не позволяват българско притежание на запад от Вардар.
1895 година
В София приключва конгреса на македонските емигрантски сдружения и братства в Княжество България и отвън него (легална организация). Създаден е Македонски комитет с ръководител Трайко Китанчев.
Трайко Цветков Китанчев е държавник и литератор, деятел на македоно-одринското революционно придвижване, постоянен член на Българското книжовно сдружение (дн. БАН). Роден е на 1 септември 1858 година в с. Подмочани, Ресенско. Завършва Духовната семинария в Киев, след което записва право в Московския университет. Прекъсва образованието си заради заболяване и се завръща в България. Постъпва на работа като преподавател в учебното заведение при Петропавловския манастир " Св. Петър и Павел ", а през 1882 година се реалокира в Солунската българска мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий ". Уволнен, Китанчев отпътува за България, където работи като преподавател в Пловдив, Габрово и София. От 1885 година до 1890 година е назначен за учебен контрольор в Търновско. По време на Сръбско-българската война 1885 година се бори като доброволец. През 1891 година е наказан на 3 години затвор по отношение на убийството на финансовия министър Хр. Белчев. След излизането си от пандиза Трайко Китанчев насочва своята активност към сливане на съществуващите в България македонски сдружения в единна организация. През 1895 година е определен на Първия конгрес на Върховния македоно–одрински комитет за негов ръководител. Взема интензивно присъединяване в подготовката на четническата акция на ВМОК през 1895 година Умира на 1 август 1895 година
1876 година
От Влашко в България скрито се трансферира една част от управителните дейци на Първи (Търновски) революционен окръг - Христо Патрев, поп Харитон, дядо Никола Хаинченина, Тодор Кирков.
1859 година
Драган Цанков стартира да издава в Цариград униатския вестник " България. Вестник за българските ползи ". Той излиза до април 1863 година Негови сътрудници са Петко Р. Славейков, Тодор Икономов, Георги Миркович, Стефан Изворски, Христо Ваклидов.
На тази дата са родени:
1955 година
Роден е Ивайло Стефанов Дичев - български публицист. През 1979 година приключва британска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Работи като редактор във вестник " Орбита " и като помощник в Информационния център към Съюза на българските писатели. От 1985 до 1987 година е редактор в издателство " Български публицист ". През 1991 година специализира в Сорбоната. През 1992 година пази кандидатска дисертация " Проблемът за създателя и целостта на творбата " Автор е на разкази, новели, романи, есета, научни изявления по проблеми на философията, естетиката и културологията.
Негови съчинения са: " Уча се да рева " (1979 г.), " Звезден календар " (1982 г.), " Идентификация " (1987 г.), " Миг след края на света " (1988 г.), " Граници сред мен и мен " (1990 г.), " Еротика на авторството " (1991 г.), " Буквализми. Разказоиди " (1991 г.).
1951 година
Роден е Панайот Панайотов – български естраден реализатор. Завършва Естрадния отдел при Българската държавна консерватория в класа на Стефан Атанасов през 1976 година В интервала 1974-1975 година е солист на Представителния отбор при ГУСВ - София. Работи с група " Лира ". Започва да пее още като възпитаник в разнообразни самодейни сформира. В края на 70-те години има сполучливи изяви в разнообразни интернационалните състезания, а песента " Обич " (муз. М. Аладжем) му носи огромна известност. Представя се на " Интерталант " (1974 г.), който по това време няма конкурсен темперамент. Участва в " Шлагерфестивал " Дрезден (1979 г.) и " Братиславска лира " (1980 г.). През 1979 година печели Голямата премия " Златният Орфей " и трета премия на фестивала " Червеният карамфил " в Сочи (бивш СССР). На фестивала в Кастълбар, Ирландия, получава специфична премия за най-хубав глас. Изпълнената от него ария " Бащината къща " (муз. А. Заберски) печели Голямата премия " Златният Орфей " през 1980 година Концертира в Съюз на съветските социалистически републики, Куба, Унгария, Турция, Полша и други Негови албуми са: " Обич " (1981 г.), " Сватба " (1984 г.), " Ванга " (1990 г.), " Здравей, любов моя " (1991 г.), " Без маска и грим (Роси и Панайот) " (1993), " Шопкиня " (1994 г.), " Певецът/Славяни " (1996 г.), " Маринела " (1998 г.), " 20 Златни шлагера: Момчето, което приказва с морето " (1999 г.).
1936 година
Роден е Божидар Абрашев - български композитор, музиколог, професор и лекар по изкуствознание. Завършва компетентност " Композиция " в Музикалната академия в София, като възпитаник на П. Владигеров. Бил е учител е в Държавната музикална академия по симфонична оркестровка, обикновена доктрина на музиката и инструментознание. Автор е на към 60 опуса, 5 симфонии, 6 сонати, 1 кончерто гроссо; 2 оратории и към 300 аранжимента на национални песни. Негови съчинения са: Енциклопедия на музикалните принадлежности (преведена в 27 държави), " Оркестрово-звукова материя " (1976 г.), " Симфонична оркестровка (1992 г.), " Обработка и оркестровка на българската национална музика ", ч. 1-2 (1990-1995 г.) и други През 2001 година е назначен за министър на културата, през 2005 година е свален от този пост. Умира на 6 ноември 2006 година
1930 година
Роден е Богоя Сапунджиев – български проектант и сценограф. Завършва архитектура в Московския архитектурен институт през 1955 година От 1958 година е шеф на Декоростроителния отдел и художествения постановчик в СИФ “Бояна ”. Занимава се най-вече с театрална сценография, с желание към огромните и функционални композиции - “Хроника на възприятията ” (1962 г.), “Галилео Галилей ” (1968 г.), “Най-добрият човек, който познавам ” (1973 г.), “Селянинът с колелото ” (1974 г.), “Фильо и Макензен ” (тв, 1978-1980 г.), “Хан Аспарух ” (1981 г.), “Брегове в мъгла ” (1986 г.) - в киното, а в театъра и операта - “Прокурорът ” (1965 г.), “Иван Шишман ” (1975 г.), “Ивайло ” (1985 г.) и други
1929 година
Родена е Вера Мутафчиева – български историк, публицист, белетрист. През 1951 година приключва компетентност “История “ в СУ “Св. Климент Охридски ”. В годините 1950 – 1955 година работи в Народната библиотека в София и в Института за история към Българска академия на науките. От 1979 година е шеф на Центъра за антични езици и просвета към Комитета за просвета. От 1880 година е шеф на Българския проучвателен институт в Австрия. От 1997 година до 1998 година е секретар на Съюза на българските писатели. През 1979-1991 година работи в Института за литература към Българска академия на науките, през 1991-1992 година е в Центъра за литература към Българска академия на науките, от 1992 година - в Института за история. За една година е ръководител на Агенцията за българите в чужбина. През 1980 година е лауреат на интернационалната Хердерова премия. Тя е почетен член на Българска академия на науките и притежател на почетен знак на Българска академия на науките “Проф. Марин Дринов ” на лента. През 1999 година й е връчен медал “Стара планина ”. Същата година е наградена и с Голямата премия за литература на СУ “Св. Климент Охридски ”. През 2000 година получава званието “д-р хонорис идея ” на Нов български университет. Две години по-късно получава премия за принос в българската литература “Бронзов бухал ”. Изследванията й са върху проблемите на историята на Османската империя и към източните култури и цивилизации. Автор е на книгите: “Летопис на смутното време ” (1965-1966 г.), 1993 година, “Случаят Джем ” (1967 година, 1999 г.), “Последните Шишмановци ” (1969 г.), алманах с есета “И Клио е муза ” (1969 г.), “Рицарят ” (1970 г.), “Процесът - 1873 ” (1972 г.), “Белот на две ръце ” (1973 г.), “Алкивиад Малки ” (1975 г.), “Алкивиад Велики ” (1976 г.), “Книга за Софроний ” (1978 година,) “Предречено от Пагане ” (1980 г,), “Бомбите ” (1985 г.), “Съединението прави силата ” (1985 г.), “Белият свят ” (1994 г.), “И ужасно е, майко и радостно... Публицистика ” (1997 г.), “Разгадавайки татко си. Опит за биография на Петър Мутафчиев ” (1997 г.), “Нека се сбогуваме с XX в. ” (1998 г.), “Бивалици ” (2000-2001 г.) и други Нейни научни съчинения са: “Османска социално-икономическа история. Изследвания ” (1993 година,1999 г.), “В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система ” (1992 г.), “История. Учебник за V кл. на СОУ ”, 1994 г.) “История на българския народ. От наченките на човешки живот по нашите земи до българското Възраждане ” (1995 г.), “Турция. Между Изтока и Запада ” (1998 г.).
Умира след малко, само че тежко боледуване на 9 юни 2009 година в София.Прахът ѝ е разпръснат в Егейско море на 13 юли 2009 година
1887 година
Роден е Димчо Дебелянов - български стихотворец - символист и романтик. През 1895 година фамилията му се преселва в Пловдив, където остава до 1904 година От този интервал са и първите му стихотворни опити. След това живее в София. През 1906 година печата в списание " Съвременност ". Превежда от съветски и френски език, следва право и литература, издава " Българска антология " дружно с Д. Подвързачов (1910 г.), съредактор с К. Константинов, Г. Райчев и Н. Янев на списание " Звено " (гл. ред. Д. Подвързачов). Участва като подпоручик в Първата международна война, умира на 2 октомври 1916 година на южния фронт. Погребан е в двора на църква край Демирхисар, откъдето 15 години по-късно костите му са пренесени в Копривщица. Негови стихотворения са " Помниш ли, помниш ли ", " Спи градът ", " Кръстопът на бъдещето ", " Светла религия " и други
1883 година
Роден е Богдан Филов - български историк и политик. От 9 септември 1943 година до 9 септември 1944 година е член на регентството. Преди това три години заема поста министър-председател. От 1938 година до 1942 година заема поста министър на националното просвещение, а от 1942 година в продължение на една година е министър на външните работи и изповеданията. От 1937 до 1944 година е ръководител на Българска академия на науките. През 1992 година общото заседание на Българска академия на науките посмъртно възвръща участието му. Учи класическа лингвистика и относително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.) и в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.). От 1920 година до 1944 година е професор по археология в СУ “Св. Климент Охридски ”. Една година е декан на Историко-филологическия факултет. От 1931 до 1932 година е ректор на СУ “Св. Климент Охридски ”. През 1923 година влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа лингвистика в Бон, Париж и Рим. В интервала 1920-1944 година е шеф на Българския археологически институт с музей. След 9 септември 1944 година Народния съд го осъжда на гибел, 5 млн. лева санкция и конфискация на имуществото. Отнето му е и званието “академик ”. На 1 февруари 1945 година е разстрелян. Присъдата е анулирана през 1996 година Богдан Филов е създател на: “Антични монументи в Народния музей ”, “Археологически паралели ”, “Софийската черква, Св. София ”, “Старобългарското изкуство ”, “Римското господство в България ”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра ” и други
1874 година
Роден е Стефан Макавеев Минчев – български книжовен историк и критик. Завършва славянска лингвистика във Висшето учебно заведение. Работи като преподавател в Казанлък, Пловдив и София. Инспектор е по български език и литература при Министерството на националната култура. Негови съчинения са: “Из историята на българския разказ. Материали за живота на Василя Друмева (Митрополит Климента) ” (1908 г.), “Из историята на българския разказ ”, “Опит за литературно-исторически наблюдения върху развиването на романа през ХIХ в. до Освободителната война ” (1877-1878 ) ” (1908 г.), “Из историята на българския разказ. Побългаряване на непознати творби ” (1910 г.), “Чужди въздействия в Друмевата драма “Иванку ” (1912 г.).
На тази дата умират:
2016 година
Умира Ивон Фуркад - брачната половинка на Димитър Паница, създател на фондация " Свободна и демократична България ".
2001 година
Умира Въло Радев - български режисьор, оператор. Завършва ВГИК в Москва, компетентност " Операторско майсторство ". Оператор на филмите " Димитровградци ", " Години за обич ", " В навечерието ", " Тютюн ". Режисьор е: на " Крадецът на праскови ", " Цар и военачалник ", " Най-дългата нощ ", " Черните ангели ", " Корените на изгряващото слънце ", " Осъдени души " и " Адаптация ". Носител е на " Златна роза " от кинофестивала във Варна за " Цар и военачалник " (1966 г.) и за " Най-дългата нощ " (1967 г.); премия от Международна кинофестивал в Карлови Вари за " Черните ангели ". Орден " Стара планина " (2002 година, посмъртно).
1985 година
Умира Георги Караиванов - български стихотворец, белетрист и драматург. Завършва гимназия и право в София. Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар от 1934 година до 1944 година Негови стихосбирки са: “Път ” (1923 година ), “Анатема ” (1925 година ), “Иманяри ” (1926 година ) и “Синьото цвете ” (1927 година ); легендата “Божият съд ” (1928 г.); повестта “Пендарата ” (1928 г.); епическите поеми “Хайдути ” (1931 г.) и “Герай Войвода ” (1933 г.); романа “Бан Янука ” (1932 г.); драмите “Хвъркатият конник ” (1939 г.), “Боримечката ” (1958 г.), “Юнашка майка ” (1962 година ) и други Автор е на няколко книги за деца.
1976 година
Умира Антон Маринович - български режисьор. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски ”. Сътрудник е на списанията “Нашето кино ” и “Филм и рецензия ”. През 1942 година е асистент-режисьор на Хр. Цанков в “Изпитание ”, а през 1945 година реализира първата си независима режисура - “Ще дойдат нови дни ”. Антон Маринович пръв филмира известни оперни и театрални спектакли - “Иван Сусанин ” (1950 г.), “Снаха ” (1954 г.). Екранизира творби от българската литературна класика: “Гераците ” (1958 г.), “Сиромашка наслада ” (1958 г.). Интерпретира от своя позиция обновителните процеси в съзнанието на българските мюсюлмани - “Ребро Адамово ” (1956 г.). Снима и авантюристичен трилъри - “Нощта против 13-ти ” (1961 г.), “Златният зъб ” (1962 г.), “Приключение в среднощ ” (1964 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
На 28 март са родени: историкът и министър-председател проф. Богдан Филов, историкът проф. Вера Мутафчиева (1929), композиторът Божидар Абрашев (1936), артистът Панайот Панайотов (1951), писателят Ивайло Дичев. На тази дата умира режисьорът Въло Радев.
2013 година
Президентът Росен Плевнелиев връчва на Мишлин Аби Самра, ексклузивен и пълномощен дипломат на Ливанската република в Република България медал „ Стара планина “ първа степен „ за извънредно огромните ѝ заслуги за развиването и укрепването на българо-ливанските връзки и по отношение на окончателното ѝ тръгване от страната “
2012 година
Президентът Росен Плевнелиев връчва на проф. доктор Тацуро Мацумае огърлие „ Стара планина “ „ за изключително значимите му заслуги за развиването на българо-японските връзки в региона на културата, образованието и науката “[
1983 година
В София се организира среща на учени от балканските страни на тематика " Балканите – безядрена зона ".
1978 година
В София е открита галерия, отдадена на Николай Рьорих. С това събитие Комитетът за просвета стартира осъществяването на програмата " За издигане ролята на изкуството за всестранното развиване на личността ".
Николай Константинович Рьорих е съветски художник, археолог, странник и държавник. Учи по едно и също време в Петербургската художествена академия (1893-1897 г.) и в Юридическия факултет на Петербургския университет, който приключва през 1898 година, посещава лекции в Историко-филологическия факултет. Специализира живопис при Ф. Кормон в Париж (1900-1901 г.). От 1901 година е секретар на Дружеството за насърчаване на изобразителното изкуство, а в интервала 1906-1918 година е шеф на рисувалното учебно заведение към сдружението. От 1909 година е автентичен член на Петербургската художествена академия. Член е на обединяването " Свят на изкуствата " (председател от 1910 година до 1919 г.). Негови произведения са: цикъла " Началото на Русия. Славяни ", " Отвъдморски посетители ", 1901; " Строи се град ", 1902, “Небесен пердах ", " Знамение ", 1915, и други От 1918 година живее в чужбина (в началото на 20-те години - в САЩ; от 1923 година с спирания, а от 1936 година непрекъснато в Индия). Провежда 2 огромни експедиции в Централна и Източна Азия (1924-1928 година и 1934-1935 г.). Създава серии от монголски, тибетски и хималайски планински пейзажи ( " Гуга Чохан ", 1931 г.; " Знаците на Хесер ", 1940 г.; " Хималаи. Нанда-Деви ", 1941 г.; " Тибет. Манастир ", 1942 г.; " Помни ", 1945 година, и др.).
1973 година
През март месец опитите за промяна на имената на българите мюсюлмани довеждат до ескалация на напрежението в с. Корница, Благоевградски окръг. Хората от селото упорстват да бъдат приети публично за " турци ", децата им да се образоват на турски език и да не се протяга ръка на имената им. На 28 март 1973 година в селото влизат към 500 чиновници от Министерство на вътрешните работи, против които селяните оказват мощна опозиция. Убити са трима души от локалното население, а няколко от полицаите са ранени.
1967 година
В София започва Първият конгрес на Трудово-кооперативно земеделско стопанство и се основава Съюз на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Приет е нов Примерен правилник на Трудово-кооперативно земеделско стопанство и е взето решение да се обединят в обединен съюз Съюзът на Трудово-кооперативно земеделско стопанство и Централният кооперативен съюз.
1957 година
Започва осемдневно посещаване на румънската държавна делегация отпред с първия секретар на Централен комитет на Румънската комунистическа партия Георге Георгиу-Деж в България. Между двете страни са декларирани общи позиции по " стремежите на арабските нации за национална самостоятелност ", по унгарските събития от 1956 г, както и потребността от " по-нататъшно подсилване на единството на страните от социалистическия лагер ". Разгледани са и проблемите на стопанското и научно-техническото съдействие с Румъния.
1952 година
С предписание на Министерски съвет се вкарват така наречен безотчетни пари към главната заплата и " представителните " пари на министрите.
1946 година
Сталин персонално подрежда на Георги Димитров каква линия би трябвало да следва комунистическата партия в България: " Предвид отхвърли на опозицията да даде в Правителството свои представители, макар решението на тримата министри, предлагаме да организирате следната политика: 1. По всевъзможен метод да игнорирате опозицията, да не водите повече с нея никакви договаряния. 2. Да предприемете редица премислени и ловко проведени ограничения, с цел да задушите опозицията... ".
1945 година
Щабът на Първа българска войска изпраща до войските заповед за осъществяване на нахлуване в границите на Мурската настъпателна интервенция. Ден по-рано, на 27 март 1945 година, в щаба на Първа българска войска е създаден проектът за Мурската интервенция и следобяд е изпратен в щаба на фронта за одобряване. От 29 март до 14 април Първа българска войска организира Мурската настъпателна интервенция като съставка на Виенската настъпателна интервенция на Втори и Трети украински фронт. Задачата на нашата войска е във взаимоотношение с 57-а руска войска да разгроми противостоящия съперник и за 5–6 дни да овладее региона южно и югоизточно от Нагканижа. В тези дейности вземат участие четири пехотни дивизии (8-а, 10-а, 12-а и 16-а), поддържани с артилерия и авиация от Трети украински фронт. Другите две дивизии (3-а и 11-а) остават дружно с Трета югославска войска да отбраняват р. Драва. Настъплението на Първа българска войска се развива сполучливо. Тя пробива укрепената линия “Маргит ”, форсира поредно канала “Принципалис ” и р. Мур и като преследва оттеглящия се съперник, доближава рубежа Велики Ког, Ястребци, Витан, Шаловци. Тук, след към 100-километрово вклинняване, настъплението на армията е спряно. Завършва Мурската интервенция. Изчерпали настъпателните си благоприятни условия, и нашите, и руските войски минават краткотрайно към защита.
1941 година
Органът на Съюза на занаятчийските сдружавания в България - " Занаятчийска дума " стопира да излиза. Той се издава в София от ноември 1919 година Негови редактори са Д. Динков, Ст. Ягоридков, Ст. Бъчваров и Н. Въжаров.
1928 година
В Бургас стартира провеждането на организационен събор от 13 делегати на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България, управляван от свещеник Николай Николов (органи - вестник " Петдесятни новини " и списание " Благовестител " ). Едновременно се оформя придвижването на Независимите петдесятни църкви към свещеник Стоян Тинчев.
1927 година
В България влиза в действие Закон за националните читалища.
1924 година
Демократическата партия се разцепва. Крилото на Андрей Ляпчев остава в Демократическия сговор с печатен орган вестник " Пряпорец ", а крилото на Александър Малинов и Никола Мушанов възвръща самостоятелността на партията с печатен орган вестник " Знаме ". На 5 октомври 1924 година деветият конгрес на Демократическата партия удостоверява излизането от Сговора. На 28 октомври 1924 година тя оформя своя парламентарна група от 17 депутати.
1920 година
Провеждат се избори за XIX Обикновено национално заседание. Български земеделски народен съюз печели 110 места, Българска комунистическа партия - 50, Демократическата партия - 24, Народната - 14, Прогресивнолибералната - 9, БРСДП (о) - 9, Радикалдемократическата - 8, Народнолибералната (Никола Генадиев) и Народнолибералната (Добри Петков) – по 3.
1913 година
Провеждат се договаряния сред Сърбия и Гърция за общи дейности против България. На 22 април 1913 година в Атина е подписан прелиминарен съюзен протокол, а на 1 май е подписана и военна спогодба сред двете страни. На 19 май 1913 година в Солун е подписан окончателния съюзен контракт сред Сърбия и Гърция за общи дейности против България. Те се спогаждат за обща граница. Двете страни се договарят да не позволяват българско притежание на запад от Вардар.
1895 година
В София приключва конгреса на македонските емигрантски сдружения и братства в Княжество България и отвън него (легална организация). Създаден е Македонски комитет с ръководител Трайко Китанчев.
Трайко Цветков Китанчев е държавник и литератор, деятел на македоно-одринското революционно придвижване, постоянен член на Българското книжовно сдружение (дн. БАН). Роден е на 1 септември 1858 година в с. Подмочани, Ресенско. Завършва Духовната семинария в Киев, след което записва право в Московския университет. Прекъсва образованието си заради заболяване и се завръща в България. Постъпва на работа като преподавател в учебното заведение при Петропавловския манастир " Св. Петър и Павел ", а през 1882 година се реалокира в Солунската българска мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий ". Уволнен, Китанчев отпътува за България, където работи като преподавател в Пловдив, Габрово и София. От 1885 година до 1890 година е назначен за учебен контрольор в Търновско. По време на Сръбско-българската война 1885 година се бори като доброволец. През 1891 година е наказан на 3 години затвор по отношение на убийството на финансовия министър Хр. Белчев. След излизането си от пандиза Трайко Китанчев насочва своята активност към сливане на съществуващите в България македонски сдружения в единна организация. През 1895 година е определен на Първия конгрес на Върховния македоно–одрински комитет за негов ръководител. Взема интензивно присъединяване в подготовката на четническата акция на ВМОК през 1895 година Умира на 1 август 1895 година
1876 година
От Влашко в България скрито се трансферира една част от управителните дейци на Първи (Търновски) революционен окръг - Христо Патрев, поп Харитон, дядо Никола Хаинченина, Тодор Кирков.
1859 година
Драган Цанков стартира да издава в Цариград униатския вестник " България. Вестник за българските ползи ". Той излиза до април 1863 година Негови сътрудници са Петко Р. Славейков, Тодор Икономов, Георги Миркович, Стефан Изворски, Христо Ваклидов.
На тази дата са родени:
1955 година
Роден е Ивайло Стефанов Дичев - български публицист. През 1979 година приключва британска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Работи като редактор във вестник " Орбита " и като помощник в Информационния център към Съюза на българските писатели. От 1985 до 1987 година е редактор в издателство " Български публицист ". През 1991 година специализира в Сорбоната. През 1992 година пази кандидатска дисертация " Проблемът за създателя и целостта на творбата " Автор е на разкази, новели, романи, есета, научни изявления по проблеми на философията, естетиката и културологията.
Негови съчинения са: " Уча се да рева " (1979 г.), " Звезден календар " (1982 г.), " Идентификация " (1987 г.), " Миг след края на света " (1988 г.), " Граници сред мен и мен " (1990 г.), " Еротика на авторството " (1991 г.), " Буквализми. Разказоиди " (1991 г.).
1951 година
Роден е Панайот Панайотов – български естраден реализатор. Завършва Естрадния отдел при Българската държавна консерватория в класа на Стефан Атанасов през 1976 година В интервала 1974-1975 година е солист на Представителния отбор при ГУСВ - София. Работи с група " Лира ". Започва да пее още като възпитаник в разнообразни самодейни сформира. В края на 70-те години има сполучливи изяви в разнообразни интернационалните състезания, а песента " Обич " (муз. М. Аладжем) му носи огромна известност. Представя се на " Интерталант " (1974 г.), който по това време няма конкурсен темперамент. Участва в " Шлагерфестивал " Дрезден (1979 г.) и " Братиславска лира " (1980 г.). През 1979 година печели Голямата премия " Златният Орфей " и трета премия на фестивала " Червеният карамфил " в Сочи (бивш СССР). На фестивала в Кастълбар, Ирландия, получава специфична премия за най-хубав глас. Изпълнената от него ария " Бащината къща " (муз. А. Заберски) печели Голямата премия " Златният Орфей " през 1980 година Концертира в Съюз на съветските социалистически републики, Куба, Унгария, Турция, Полша и други Негови албуми са: " Обич " (1981 г.), " Сватба " (1984 г.), " Ванга " (1990 г.), " Здравей, любов моя " (1991 г.), " Без маска и грим (Роси и Панайот) " (1993), " Шопкиня " (1994 г.), " Певецът/Славяни " (1996 г.), " Маринела " (1998 г.), " 20 Златни шлагера: Момчето, което приказва с морето " (1999 г.).
1936 година
Роден е Божидар Абрашев - български композитор, музиколог, професор и лекар по изкуствознание. Завършва компетентност " Композиция " в Музикалната академия в София, като възпитаник на П. Владигеров. Бил е учител е в Държавната музикална академия по симфонична оркестровка, обикновена доктрина на музиката и инструментознание. Автор е на към 60 опуса, 5 симфонии, 6 сонати, 1 кончерто гроссо; 2 оратории и към 300 аранжимента на национални песни. Негови съчинения са: Енциклопедия на музикалните принадлежности (преведена в 27 държави), " Оркестрово-звукова материя " (1976 г.), " Симфонична оркестровка (1992 г.), " Обработка и оркестровка на българската национална музика ", ч. 1-2 (1990-1995 г.) и други През 2001 година е назначен за министър на културата, през 2005 година е свален от този пост. Умира на 6 ноември 2006 година
1930 година
Роден е Богоя Сапунджиев – български проектант и сценограф. Завършва архитектура в Московския архитектурен институт през 1955 година От 1958 година е шеф на Декоростроителния отдел и художествения постановчик в СИФ “Бояна ”. Занимава се най-вече с театрална сценография, с желание към огромните и функционални композиции - “Хроника на възприятията ” (1962 г.), “Галилео Галилей ” (1968 г.), “Най-добрият човек, който познавам ” (1973 г.), “Селянинът с колелото ” (1974 г.), “Фильо и Макензен ” (тв, 1978-1980 г.), “Хан Аспарух ” (1981 г.), “Брегове в мъгла ” (1986 г.) - в киното, а в театъра и операта - “Прокурорът ” (1965 г.), “Иван Шишман ” (1975 г.), “Ивайло ” (1985 г.) и други
1929 година
Родена е Вера Мутафчиева – български историк, публицист, белетрист. През 1951 година приключва компетентност “История “ в СУ “Св. Климент Охридски ”. В годините 1950 – 1955 година работи в Народната библиотека в София и в Института за история към Българска академия на науките. От 1979 година е шеф на Центъра за антични езици и просвета към Комитета за просвета. От 1880 година е шеф на Българския проучвателен институт в Австрия. От 1997 година до 1998 година е секретар на Съюза на българските писатели. През 1979-1991 година работи в Института за литература към Българска академия на науките, през 1991-1992 година е в Центъра за литература към Българска академия на науките, от 1992 година - в Института за история. За една година е ръководител на Агенцията за българите в чужбина. През 1980 година е лауреат на интернационалната Хердерова премия. Тя е почетен член на Българска академия на науките и притежател на почетен знак на Българска академия на науките “Проф. Марин Дринов ” на лента. През 1999 година й е връчен медал “Стара планина ”. Същата година е наградена и с Голямата премия за литература на СУ “Св. Климент Охридски ”. През 2000 година получава званието “д-р хонорис идея ” на Нов български университет. Две години по-късно получава премия за принос в българската литература “Бронзов бухал ”. Изследванията й са върху проблемите на историята на Османската империя и към източните култури и цивилизации. Автор е на книгите: “Летопис на смутното време ” (1965-1966 г.), 1993 година, “Случаят Джем ” (1967 година, 1999 г.), “Последните Шишмановци ” (1969 г.), алманах с есета “И Клио е муза ” (1969 г.), “Рицарят ” (1970 г.), “Процесът - 1873 ” (1972 г.), “Белот на две ръце ” (1973 г.), “Алкивиад Малки ” (1975 г.), “Алкивиад Велики ” (1976 г.), “Книга за Софроний ” (1978 година,) “Предречено от Пагане ” (1980 г,), “Бомбите ” (1985 г.), “Съединението прави силата ” (1985 г.), “Белият свят ” (1994 г.), “И ужасно е, майко и радостно... Публицистика ” (1997 г.), “Разгадавайки татко си. Опит за биография на Петър Мутафчиев ” (1997 г.), “Нека се сбогуваме с XX в. ” (1998 г.), “Бивалици ” (2000-2001 г.) и други Нейни научни съчинения са: “Османска социално-икономическа история. Изследвания ” (1993 година,1999 г.), “В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система ” (1992 г.), “История. Учебник за V кл. на СОУ ”, 1994 г.) “История на българския народ. От наченките на човешки живот по нашите земи до българското Възраждане ” (1995 г.), “Турция. Между Изтока и Запада ” (1998 г.).
Умира след малко, само че тежко боледуване на 9 юни 2009 година в София.Прахът ѝ е разпръснат в Егейско море на 13 юли 2009 година
1887 година
Роден е Димчо Дебелянов - български стихотворец - символист и романтик. През 1895 година фамилията му се преселва в Пловдив, където остава до 1904 година От този интервал са и първите му стихотворни опити. След това живее в София. През 1906 година печата в списание " Съвременност ". Превежда от съветски и френски език, следва право и литература, издава " Българска антология " дружно с Д. Подвързачов (1910 г.), съредактор с К. Константинов, Г. Райчев и Н. Янев на списание " Звено " (гл. ред. Д. Подвързачов). Участва като подпоручик в Първата международна война, умира на 2 октомври 1916 година на южния фронт. Погребан е в двора на църква край Демирхисар, откъдето 15 години по-късно костите му са пренесени в Копривщица. Негови стихотворения са " Помниш ли, помниш ли ", " Спи градът ", " Кръстопът на бъдещето ", " Светла религия " и други
1883 година
Роден е Богдан Филов - български историк и политик. От 9 септември 1943 година до 9 септември 1944 година е член на регентството. Преди това три години заема поста министър-председател. От 1938 година до 1942 година заема поста министър на националното просвещение, а от 1942 година в продължение на една година е министър на външните работи и изповеданията. От 1937 до 1944 година е ръководител на Българска академия на науките. През 1992 година общото заседание на Българска академия на науките посмъртно възвръща участието му. Учи класическа лингвистика и относително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.) и в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.). От 1920 година до 1944 година е професор по археология в СУ “Св. Климент Охридски ”. Една година е декан на Историко-филологическия факултет. От 1931 до 1932 година е ректор на СУ “Св. Климент Охридски ”. През 1923 година влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа лингвистика в Бон, Париж и Рим. В интервала 1920-1944 година е шеф на Българския археологически институт с музей. След 9 септември 1944 година Народния съд го осъжда на гибел, 5 млн. лева санкция и конфискация на имуществото. Отнето му е и званието “академик ”. На 1 февруари 1945 година е разстрелян. Присъдата е анулирана през 1996 година Богдан Филов е създател на: “Антични монументи в Народния музей ”, “Археологически паралели ”, “Софийската черква, Св. София ”, “Старобългарското изкуство ”, “Римското господство в България ”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра ” и други
1874 година
Роден е Стефан Макавеев Минчев – български книжовен историк и критик. Завършва славянска лингвистика във Висшето учебно заведение. Работи като преподавател в Казанлък, Пловдив и София. Инспектор е по български език и литература при Министерството на националната култура. Негови съчинения са: “Из историята на българския разказ. Материали за живота на Василя Друмева (Митрополит Климента) ” (1908 г.), “Из историята на българския разказ ”, “Опит за литературно-исторически наблюдения върху развиването на романа през ХIХ в. до Освободителната война ” (1877-1878 ) ” (1908 г.), “Из историята на българския разказ. Побългаряване на непознати творби ” (1910 г.), “Чужди въздействия в Друмевата драма “Иванку ” (1912 г.).
На тази дата умират:
2016 година
Умира Ивон Фуркад - брачната половинка на Димитър Паница, създател на фондация " Свободна и демократична България ".
2001 година
Умира Въло Радев - български режисьор, оператор. Завършва ВГИК в Москва, компетентност " Операторско майсторство ". Оператор на филмите " Димитровградци ", " Години за обич ", " В навечерието ", " Тютюн ". Режисьор е: на " Крадецът на праскови ", " Цар и военачалник ", " Най-дългата нощ ", " Черните ангели ", " Корените на изгряващото слънце ", " Осъдени души " и " Адаптация ". Носител е на " Златна роза " от кинофестивала във Варна за " Цар и военачалник " (1966 г.) и за " Най-дългата нощ " (1967 г.); премия от Международна кинофестивал в Карлови Вари за " Черните ангели ". Орден " Стара планина " (2002 година, посмъртно).
1985 година
Умира Георги Караиванов - български стихотворец, белетрист и драматург. Завършва гимназия и право в София. Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар от 1934 година до 1944 година Негови стихосбирки са: “Път ” (1923 година ), “Анатема ” (1925 година ), “Иманяри ” (1926 година ) и “Синьото цвете ” (1927 година ); легендата “Божият съд ” (1928 г.); повестта “Пендарата ” (1928 г.); епическите поеми “Хайдути ” (1931 г.) и “Герай Войвода ” (1933 г.); романа “Бан Янука ” (1932 г.); драмите “Хвъркатият конник ” (1939 г.), “Боримечката ” (1958 г.), “Юнашка майка ” (1962 година ) и други Автор е на няколко книги за деца.
1976 година
Умира Антон Маринович - български режисьор. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски ”. Сътрудник е на списанията “Нашето кино ” и “Филм и рецензия ”. През 1942 година е асистент-режисьор на Хр. Цанков в “Изпитание ”, а през 1945 година реализира първата си независима режисура - “Ще дойдат нови дни ”. Антон Маринович пръв филмира известни оперни и театрални спектакли - “Иван Сусанин ” (1950 г.), “Снаха ” (1954 г.). Екранизира творби от българската литературна класика: “Гераците ” (1958 г.), “Сиромашка наслада ” (1958 г.). Интерпретира от своя позиция обновителните процеси в съзнанието на българските мюсюлмани - “Ребро Адамово ” (1956 г.). Снима и авантюристичен трилъри - “Нощта против 13-ти ” (1961 г.), “Златният зъб ” (1962 г.), “Приключение в среднощ ” (1964 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ