Поет Махнете се, какво ви прави поетът мирен, спрял до вас! Вий

Поет

Махнете се, какво ви прави
поетът кротичък, спрял до вас!
Вий тънете в развратни нрави,
не буди ви поетичен глас!
Противни сте като гробове.
За нелепостите си, за завист
вий имахте до този час
тъмници, бичове, топори; —
дотегна ми, народ безразсъден!
В града от улиците шумни
измитат боклук – потребен труд! —
Но щом служение изоставят
и жертвата си пред олтаря
с метли жреците ли метат?
Че не в житейските безредици,
за користи и ядосан пердах,
родени сме за ентусиазъм,
молитви, песенен покой.

Превод: Мария Шандуркова

Към поета

Поете мой! Презри ти любовта национална.
На шумната хвала шумът ще мине див.
Ще чуеш малоумен съд, мълва неблагородна.
Но остани ти корав, спокоен, безмълвен.

О, ти си цар: живей самин. Върви свободен,
където те влече свободният ти разум,
на разсъдъка плода отглеждай в празен звук,
презрял премиите за героизъм доблестен.

В самия теб са те. Ти арбитър си самичък.
Най-строго съдиш ти труда си така огромен.
Доволен ли си ти, придирчив художник?

Доволен? Остави тълпата да крещи,
да плюе в тоз олтар, где огънят пламти,
да люшка с детска нелепост твоя чист триножник.

Поетът и тълпата

Procul este, profani.

Поет шептеше въодушевено
в ръка със лира с гальовен глас.
Той пееше — но пренебрежително
непросветен народ студено
го слушаше без капка пристрастеност.

И споделяше тълпата тъпа:
„ Защо с такива стихове
той губи времето ни скъпо?
И към каква ни цел зове?
Какво си дрънка и за какво ли
измъчва гордите ни воли
като придирчив вълшебник?
Да, като вятъра свободен,
но като вятъра ялов
стихът му празен се пилей. “

Из " Избрани творби в шест тома • Том втори " с преводачи: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски