Нов заем за милиарди! Инвестиция в растеж или бъдеща тежест?
Поемането на нов държавен дълг не е проблем единствено по себе си, в случай че средствата бъдат ориентирани към действителни вложения и планове с икономическа възвръщаемост. Около тази позиция се сплотиха банкерът Левон Хампарцумян и икономистът доцент Косьо Стойчев, които разясниха претенции от държавното управление заем от 3,8 милиарда евро, предопределен главно за планове по Плана за възобновяване и резистентност.
Двамата се сплотиха към мнението, че самият дълг не е проблем, в случай че средствата бъдат употребявани дейно.
Според тях обаче неналичието на промени, ясна тактика и положително ръководство може да трансформира вложенията в тежест вместо в мотор на икономическия напредък.
Темата закупи новост, откакто бюджетната комисия в Народното събрание утвърди на първо четене тегленето на нов държавен дълг, а предлагането влезе за разискване и в пленарната зала. Правителството желае позволение за заем до 3,8 милиарда евро, предопределен главно за финансиране на планове по Плана за възобновяване и резистентност. Паралелно с това депутатите преглеждат и промени в Закона за отбрана на потребителите, предвиждащи нови механизми за надзор върху цените.
Левон Хампарцумян акцентира, че поемането на дълг не е притеснително, когато е част от естественото бюджетно ръководство и авансово планувани процеси.
„ Ако това е дълг като част от оперативното ръководство на бюджета – взимаме средства, след което идват европейските пари, въобще не би трябвало да се тревожим. Това е всекидневие, което финансистите би трябвало да ръководят “, уточни той.
По думите му проблем поражда тогава, когато средствата се изразходват без действителна добавена стойност и без предстояща възвръщаемост.
„ Ако се раздават задатъци и индексации без насрещно свършена работа и без възвръщаемост, тогава имаме проблем “, акцентира Хампарцумян.
Икономистът доцент Косьо Стойчев дефинира размера на претенции заем като предстоящ и даже сдържан по отношение на потребностите на страната.
„ Тази сума е изцяло предстояща. Дори смятах, че може да бъде и по-голяма. В този смисъл съм прелестно сюрпризиран “, съобщи той.
Според него главната цел на заема е да се навакса изоставането по плановете по Плана за възобновяване и резистентност.
„ Ако в действителност има желание тези планове да бъдат ускорени, това ще има позитивен резултат върху стопанската система. На процедура няма различен потребен ход “, счита Стойчев.
Той обаче означи, че забавянията са резултат от дългогодишни административни проблеми.
„ Проектите бяха подадени преди три-четири години, а в това време цените към този момент са разнообразни. Причината е едва или забавено административно осъществяване “, изясни икономистът.
Хампарцумян също подчертава върху систематичния проблем с осъществяването на проекта.
„ Самият факт, че три години не можем да осъществяваме този проект, е проблем “, разяснява банкерът.
Според Стойчев страната на практика няма опция на сходно финансиране.
„ Ако не осигурим средства за тези вложения, ще отчетем чиста загуба “, предизвести той.
И двамата специалисти подчертаха нуждата от по-ясна икономическа визия и по-ефективно ръководство.
„ Не виждам политики за напредък, не виждам ясно дефинирани промени. Получавам разнопосочни послания “, съобщи доцент Стойчев.
По думите му през идващите месеци ще стане ясно дали ръководещите ще съумеят да формулират поредна икономическа и фискална тактика.
„ Надявам се в границите на първите 100 дни да стане ясно каква политика ще се води “, заключи той.
Източник: NOVA NEWS
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




