Подводницата Титан изчезна с петима души, които бяха се впуснали

Подводницата „ Титан ” изчезна с петима души, които бяха се впуснали в това премеждие, с цел да видят останките на „ Титаник “. Флотът заяви, че тя е претърпяла „ пагубна имплозия “ и петимата пасажери се считат за мъртви. Това е покруса. Хората скърбят. Вместо съчувствие обаче обществените и обичайните медии трансфораха това в развлекателно събитие. Избухнаха отзиви и теории от неинформирани и дезинформирани кресльовци и учени. Непристойността на изявленията в обществените мрежи трансформира публицистиката в раздухващ подбудител в борбата за фенове, читатели и консуматори. Състраданието и емпатията бяха захвърлени встрани, защото участниците в тази словесна вакханлия сочеха с пръст виновниците, споделяха своите тълкования и ръсеха евентуални тайни теории, с цел да получат гледания и лайкове. 
Ако е допустимо за миг да се не помни (както мнозина наподобява са направили), че в тази покруса са забъркани действителни хора, трагичното събитие имаше всички нужни детайли на добра мелодрама, с цел да въодушеви въображението. Има рисков туризъм, милиардери, мистерии, детонации, задачи за търсене и избавяне, както и митологията на „ Титаник “. Използването в обществените медии на нещастието за развлечение е обезпокоително. Има психически аргументи, заради които хората елементарно могат да загърбят човешкото злощастие и да трансфорат случаи като случая с „ Титан “ в развлечение. Но цената плащаме всички ние.

Хората са виртуозни сценаристи

Нашите мозъци автоматизирано провеждат събития – дали са свързани или уместни, няма значение – в модели, с цел да основат история, която придава смисъл на прекарванията. Човешкият мозък е организиран да бъде свръхчувствителен към рискове, тъй че бедствията притеглят вниманието ни. Това е несъзнателен отговор, с цел да потвърдим, че ние персонално не сме в заплаха. Това е виртуална машинация в огромен мащаб.

Така им се пада на богатите

Петимата на борда на Титана имаха задоволително пари да платят 250 000 $ за място в подводницата, с цел да видят останките на „ Титаник “. В един свят на хора, които се борят за оцеляването си, такива обстоятелства могат да наподобяват като нещо приблизително сред разточителство и порочност и да понижат нашето съчувствие. И въпреки всичко доста хора гледат на благосъстоянието със комбинация от любознание и злоба. Въз основа на рейтингите на излъчвания като Real Housewives, налице е воайорско обаяние от богатите. Хората обичат да виждат по какъв начин те биват сваляни от пиедесталите им. Когато милионери и привилегировани хора изпаднат в неволя или се държат неприятно и бъдат хванати, ние се усещаме по-добре, тъй като това демонстрира, че зад всичко това те са естествени и смъртни. Това ни кара да се усещаме по-малко непълноценни.

Мистерията е мощен коз

Подводницата загуби връзка с кораба-майка няколко часа преди детонацията. Липсата на връзка сътвори пространство за съчиняване на голям брой разнообразни сюжети. Социалните медии са цялостни с детективи, гледачи и „ специалисти “, които притеглят вниманието, като оферират доста авторитетно странни теории. Вниманието е форма на мощ. Получаването на гледания кара хората да се усещат специфични и значими, а с задоволително почитатели може даже да генерира приходи. Социалните медии основават система, основана на награди, която предизвиква скандалното и рисковото. Видео изявленията, като да вземем за пример в TikTok, могат да усилят достоверността на информацията посредством смяна на дълбочината на обработка. За страдание, проучванията демонстрират следното: даже хората да знаят, че дадена вест е погрешна, това не ги стопира да я популяризират. 

Конспиративните теории понижават несигурността

Подкрепянето на тайни теории понижава безпокойството, настояват психолози и социолози. Да бъдеш част от група, която има вяра или търси „ улики “, основава възприятие за принадлежност, подхранвано от морална убеденост. „ Детективите “ в обществените медии се пробваха да разкрият убийството на Габи Петито и нанесоха непоправими вреди – пропиляха ресурсите на правоприлагащите органи и лъжливо упрекнаха почтени хора, трансформирайки ги в цел за яростта в обществените медии. 

Митологията придава спомагателен мирис

„ Титаник “  е характерен знак на морско злополучие. Това е мощен мит, генерирал голям набор от теории на конспирацията, значително с помощта на това, че е обект на един от най-успешните филми на всички времена. Джеймс Камерън, режисьорът на „ Титаник “, в допълнение задейства въображението на публиката, като направи паралели сред потъването на злочестия транспортен съд и нещастието с „ Титан “. 

Спасяванията са сантиментални

Търсенето и спасяването задействат сантиментални метафори. Несбъднатите  фантазии и любовта, присъщи на разказите за „ Титаник “, помогнаха да се възвеличат напъните за търсене и избавяне за петимата от подводницата. Да бъдеш избавен значи да оцелееш, нещо, от което всички ние имаме персонален интерес. Ние се успокояваме, когато някой е избавен. Успешните акции ускоряват възприятието ни за независимост на избора и вярата. Това е архетипен кино сюжет с герои, побеждаващи злодеи или мощни естествени сили и спасяващи жертвите тъкмо в точния момент. Хората естествено гравитират към архетипни смисли. 

Липса на отговорност и съчувствие

Социалните медии (подпомогнати от нашата лековерност) плюят на отговорността. Публикациите, които виждате, доят нещастието на „ Титан “ и отразяват персонално търсене на внимание и лайкове, обществено одобряване и самомотивирани стратегии – даже в случай че настояват, че „ оказват помощ “. Те не се интересуват от коректността, от нещастието на хората, за които се допуска, че са починали при случая, или скърбящите им фамилиите.
Въпреки че обществените медии дават потребна платформа за шерване на информация, събития като случая с подводницата акцентират грозната страна, която движи основаването на наличие без основание за акуратност и уместност, и сигурно без отношение към скърбящите фамилии. Въпреки че е елементарно да се види по какъв начин казусът улови и подхрани спекулациите, той също по този начин разкрива неналичието на съчувствие и сериозно мислене, да не приказваме за остатъка от надменност. Липсата на емпатия вреди на всички ни.
Източник