Подценявайки интелигентността на българите, управляващите ни пробутват някакви магически връзки

Подценявайки интелигентността на българите, ръководещите ни пробутват някакви вълшебен връзки сред участието в еврозоната и кредитния рейтинг на страната. Премиерът Р. Желязков с възторг ни уведоми, че “Повишеният кредитен рейтинг е сериозен избор на доверие за българската страна ”. А някогашният министър председател Б. Борисов възторжено споделя “Държавата е постоянна и с прогресивен небосвод, сочат обективните интернационалните оценки ”. Все отново, дано се опрем на обективните обстоятелства, с цел да сме сигурни, че имаме учредения за всенародни тържества.

Този укор към властта отпреви в обществената мрежа проф. Румчен Гечев. Ето какво разяснява той: 

" Първо, става дума за кредитен рейтинг, касаещ само способността на дадена страна да обслужва държавния дълг. Оценките на интернационалните кредитни организации ( от най-високи AAA до трето ниско ниво CCC) се отнасят САМО за ДЪРЖАВНИ ОБЛИГАЦИИ, издадени за финансиране на държавен дълг. Тези оценки нямат нищо общо с витален стандарт, пазарна конкурентоспособност, стопански капацитет и стопански напредък, ценова непоклатимост и прочие

Второ, няма никакви статистически или други в действителност доказателства, че участието в еврозоната автоматизирано води до възстановяване на рейтинга. Ако беше по този начин, кредитните организации щяха да разгласяват обща оценка за еврозоната, само че те вършат оценки единствено за обособените страни. И това е повече от разумно, защото структурата и делът на дълга в Брутният вътрешен продукт на обособените страни е друг, друго е и положението на техните стопански системи.

Швеция и Дания, да вземем за пример, не са членове на еврозоната, само че имат оптимален кредитен рейтинг ААА.

Същият рейтинг имат Германия и Нидерландия, които са членки на еврозоната. Чехия имат рейтинг АА-, по-висок от рейтинга на членовете на еврозоната Словакия, Испания и Португалия (и трите с А-, Fitch Ratings). Гърция, дългогодишна членка на еврозоната има оценка едвам BBB-, което е по-ниско от Полша и Чехия. Т.е. няма никаква автоматизирана взаимозависимост сред кредитния рейтинг по обслужването на дълга и участие в еврозоната.

Трето, няма еднопосочна взаимозависимост сред кредитният рейтинг и трите индикатора: инфлация, бюджетен недостиг и дял на държавния дълг в Брутният вътрешен продукт. Япония има грамаден държавен дълг от над 250% по отношение на Брутният вътрешен продукт, само че кредитния й рейтинг е А. За Съединени американски щати, където делът на държавният дълг в Брутният вътрешен продукт надвиши 135%, рейтингът е АА+. Да напомним, че този дял за България е едвам 24% и бюджетният ни недостиг предходната година бе в нормите от 3%.

В Заключение: България има към този момент положителни фискални индикатори и заслужава висок рейтинг като страна, която може да обслужва държавния си дълг. По създание, дали оценката е BBB или А няма изключително значение. Но като имаме поради очертаващите се проблеми с нашият бюджет тази година и възходящите проблеми пред европейската стопанска система, няма съображение за оптимизъм.

Тези рейтинги не са решаващи за директните задгранични вложения, също по този начин тези рейтинги няма да подобрят индустриалните ни технологии, нито ще създадат компаниите ни по-конкурентоспособни. Това, което е несъмнено, е че сега се създават механизми за изтегляне на задължения от името на еврозоната за подкрепяне на закъсалите с тежки дефицити и отговорности страни като Франция, Белгия и Италия. В случай, че тези механизми бъдат въведени, тогава България ще стане първокачествен длъжник на непознати задължения. Но това към този момент е сюжет за различен роман.