Прокопиев и Василев оплетоха в мрежите си и военното разузнаване
П одсъдимите издатели у нас и менторът им Иван Костов стартираха интервенция като по учебник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Поводът са обвиняванията, повдигнати преди седмица от прокуратурата против сегашния и някогашния шеф на работа „ Военна информация “ (б.р. - военното разузнаване) ген. Пламен Ангелов и ген. Светослав Даскалов за издаване на 504 позволения за най-високо равнище на достъп до класифицирана информация на НАТО и Европейски Съюз в нарушаване на закона, написа "Монитор ".
Целта на офанзивата е разкритията за закононарушенията в службата да бъдат обгърнати в гъста осведомителна мъгла, като се пришият на безконечния зложелател на подмолните играчи в страната – депутата от опозиционната Движение за права и свободи и издател на „ Телеграф медиа “ Делян Пеевски, с цел да се прикрие истината за протичащото се във военното разузнаване. А тя е, че службата към този момент десетилетия наред действа безусловно като страна в страната, следена от кръга „ Капитал “ на Прокопиев и ортака му Цветан Василев.
Подсъдимите под диригентската палка на ментора си Иван Костов, към този момент години наред я употребяват като работа за своя персонална приложимост. Управлявайки я през марионетките си Бойко Ноев, работещ сега напълно в полза на Цветан Василев и Румяна Бъчварова, играеща ролята, играеща ролята на политическа къртица на кръга „ Капитал “ в ръководството откогато ГЕРБ е на власт. И получавайки посредством тях достъп до скъпи секрети – освен събрани от нашите разведки, само че и от тези на партньорските им служби в НАТО и Европейски Съюз, които биха могли да употребяват за напън и очернящи акции против свои съперници в страната и в чужбина.
Началото на преодоляването на службата в интерес на това задкулисие датира още от втората половина на 90-те – от времената, когато Бойко Ноев бе министър на защитата и продължава и до момента. А задачата на следващия залп подправени вести против Пеевски и намесването му без каквато и да било връзка и доказателства за такава със протичащото се в работа „ Военна информация “, е акция по дезинформация на обществото, с цел да бъде предотвратено лъсването на истината за хватката, в която избрана групичка и основателят й Костов са приклещили военното разузнаване на страната,
Така в дните след известието на прокуратурата за повдигането на обвиняванията против Ангелов и Даскалов бяха активизирани безусловно всички болтчета от Фабриката за подправени вести. Медиите, благосъстоятелност и финансирани от подсъдимите Иво Прокопиев и Цветан Василев, во главе с „ Капитал “, „ Фрогнюз “ и „ Банкер “, разгласиха по команда цяла поредност от материали с една съществена опорка – че нарушаванията на някогашния и сегашния шеф били от техническо естество, зад подвеждането под отговорност на двамата генерали от страна на прокуратурата стоял Пеевски, а задачата на обвиняванията била да се овладее службата.
В акцията бяха подкрепени от ротата дежурни представители на повикване на Командира. Пак по команда телевизионният ефир и обществените мрежи бяха наводнени от „ експертни отзиви “ по тематиката на скандалния някогашен началник на НСС по време на премиерския мандат на Костов и сегашен водач на партията му ДСБ Атанас Атанасов, ексвоенния министър (пак при Костов) Бойко Ноев, който съгласно ексдепутата Антон Тодоров е бил сътрудник на ГРУ, и някогашния дипломат в Русия (отново при Командира) и сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним Сашо Илиан Василев.
И тримата лансираха, въпреки и в разнообразни аспекти, същата опорка, като Ноев и Василев даже се пробваха да внушат, че така наречен опит за преодоляване на службата бил в интерес на Русия. И, несъмнено, бяха съответно представени от към този момент упоменатите медии, финансирани от Прокопиев и Василев.
Пришиването на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски във всяка рокада или трус във властова конструкция не е оригиналност за пропагандната машина на задкулисието. Дори, в противен случай – това е главен неин способ за дезинформация употребен, с цел да прикриват аферите си и тъмните си ползи, пускайки подправени следи на правилото на крадеца, викащ „ Дръжте крадеца “.
Въпросният способ се употребява непрекъснато, макар че Пеевски е депутат от опозиционна мощ и макар че нито едно от тези изказвания не е било подкрепяно от обстоятелства по прозаичната причина, че такива няма по какъв начин да има, тъй като са неистина.
През годините по същия метод представителите и подвластни медиите изкарваха, че направлявал прокуратурата и съда – все опорки, които рухнаха под тежестта на действителните обстоятелства. Преди месец обвинител от Софийската районна прокуратура издаде предписание да бъде заличена от правния мир марката на „ Телеграф “ - най-тиражния всекидневник в страната, издаван от медийната група „ Телеграф медиа “, благосъстоятелност на Делян Пеевски.
А преди едвам 10 дни арбитър от Софийския градски съд, директно обвързван с грантаджийския Съюз на съдиите в България, осъди „ Телеграф “ и „ Монитор “ за това, че са споделили истината за престъпната регистрация на Елисавета Панова - брачната половинка на ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов, трансформирал институцията в инструмент, обслужващ ползите точно на Иво Прокопиев и Цветан Василев.
И двата случая ясно демонстрираха, че българската Темида в действителност е в положение на окупация, като по всякакъв начин се употребяват пипалата в нея, с цел да се клеветят, клеймят и притискат хората, разкриващи и противодействащи на закононарушенията им. В не малко от случаите – пришивайки на тях личните си провинения и секрети зависимости. Какъвто е казусът и с пропагандната опорка, че Пеевски бил с съветски зависимости.
Такива няма в тази ситуация с депутата за разлика от към този момент упоменатите Илиан Василев и Бойко Ноев, издателите Иво Прокопиев и Цветан Василев и ментора на цялата група Иван Костов. На този декор единственото правилно, изречено по тематиката за аферата във военното разузнаване, е неволното самопризнание на Илиан Василев, че работа „ Военна информация “ действително е страна в страната.
Това, което никой от тях не призна обаче, е, че както двамата упрекнати в този момент генерали, по този начин и редица от предходните ръководители на разведките под пагон са били все хора, свързани с кръговете към Командира.
Защо е значимо военното разузнаване за Костов и приятелките му?
По две съществени аргументи, едната от които е, че службата е една от дребното, чиито шефове имат право да желаят подслушване със СРС-та. Далеч по-важната обаче е, че СВИ борави с информация от всички партньорски служби на страната ни от НАТО и Европейски Съюз. Или, казано на естествен език, този, който я управлява, има достъп до тайните освен на българското военно разузнаване, само че и на всички останали в границите на алианса и Евросъюза.
Това идва и с спомагателен бонус – шефът на СВИ е един от дребното шефове на институции (другите са ДКСИ и ДАР), имащи правото да издават допуск за достъп до същата тази класифицирана информация. Именно за нарушавания при тази процедура са повдигнати обвиняванията на Ангелов и Даскалов.
Както можем да се досетим, големият размер скъпа информация, събирана в СВИ, би представлявала голям интерес за страни отвън НАТО. Като Русия да вземем за пример, която години наред се пробва да употребява марионетките си у нас, с цел да точи точно натовски секрети.
Най-скорошното лъснало обществено проявяване на тези щения на Москва беше „ Дунарит “, който на два пъти стана обект на опит за второстепенен обир от страна на банкера дезертьор Цветан Василев и съветския му настойник – доближения до „ Кремъл “ Константин Малофеев И двата опита се провалиха с гръм и тропот, само че все пак военният цех от към този момент две години е под контрола на авера на Цветан Василев – оръжейния търговец Емилиан Гебрев, дължащ възхода си на Иван Костов и фамилен другар на към този момент упоменатия Бойко Ноев.
Питате се защо му е на тандема Василев-Гебрев „ Дунарит “? Извън очевидния факт, че заводът играе ролята на касичка, с помощта на която банкерът дезертьор поддържа към този момент години първокласен живот в странство, предприятието има ноу-хау и пазари, до които всеки оръжеен търговец би желал да се добере и да постави ръка върху тях.
И до момента в който това е очевидният интерес на Гебрев, за съветските ортаци на тандема „ Дунарит “ е значим поради обстоятелството, че извършва поръчки по натовски стандарти и надлежно разполага с цялата нужна информация за стандартите, на които би трябвало да дават отговор боеприпасите в страните от алианса. А също и с данни за другите поръчки, изпълнявани освен от България, а и от останалите страни членки. Това е все информация фантазия за всяко разузнаване на страна отвън НАТО. За Русия да не приказваме.
А представете си единствено какъв брой в пъти по-голяма е информацията, събирана в работа „ Военна информация “. И какъв брой голям е рискът за злоупотребяването с нея, когато службата работи като страна в страната. Половината от управителните фрагменти, минали и още работещи в нея, са от времената на Държавна сигурност и районно управление (на МВР) на Генерален щаб. (Б.р. - след дълготраен отвод на шефовете на службата да изпълнят законовото предписание и да дават за инспекция на Комисията по досиетата хората, заемали управителни позиции в СВИ, предходната година данните най-накрая бяха предадени, въпреки и единствено отчасти.
След инспекцията лъсна, че от 62 тествани лица принадлежност към разследващото ръководство на Генерален щаб по времето на Тато са имали 38, или повече от половината.) А отпред на звеното стоят фрагменти, назначавани с подкрепи
Именно подобен е казусът прочее с единия от упрекнатите от прокуратурата – някогашния началник на службата Светослав Даскалов. Той оглавяваше военните разведки от 2016 година до 2018 година, когато се пенсионира и директорският пост беше ангажиран от тогавашния му заместител Пламен Ангелов.
Съпругата на Даскалов – Валентина, е директно обвързвана с кръга „ Капитал “ на Иво Прокопиев, като е съуправител на една от компаниите на съдружника на разградския необут Теодор Захов. Става въпрос за „ Иновент холдинг “. Предложението за назначението на Даскалов отпред на службата е персонално от тогавашния боен министър, доближен към кръга „ Капитал “, Николай Ненчев, а съгласно кулоарните информации се е употребил с протекциите и на различен човек от обкръжението на кръга „ Капитал “ - вицепремиера и вътрешен министър по това време Румяна Бъчварова.
Зет на Бъчварова прочее е любимецът на Галя и Иво Прокопиеви – придворният им публицист Росен Босев. На този декор надали е изненадващо, че една от публикациите по опорки против Пеевски за протичащото се в СВИ, оповестени в последната седмица, е точно с създател Босев.
Нищо изненадващо няма и във обстоятелството, че медиите, финансирани от Прокопиев и Василев пробват по всякакъв начин да предотвратят опцията службата най-накрая да бъде освободена от хватката им и върната на страната, с цел да прави това, за което е основана – да пази нейните и на обществото ползи, а не на подмолна клика, ограбваща същото това общество.
Въпросът е за какво страната въобще разреши толкоз години сходно основно за сигурността ни звено да играе ролята на работа за персонална приложимост.
Целта на офанзивата е разкритията за закононарушенията в службата да бъдат обгърнати в гъста осведомителна мъгла, като се пришият на безконечния зложелател на подмолните играчи в страната – депутата от опозиционната Движение за права и свободи и издател на „ Телеграф медиа “ Делян Пеевски, с цел да се прикрие истината за протичащото се във военното разузнаване. А тя е, че службата към този момент десетилетия наред действа безусловно като страна в страната, следена от кръга „ Капитал “ на Прокопиев и ортака му Цветан Василев.
Подсъдимите под диригентската палка на ментора си Иван Костов, към този момент години наред я употребяват като работа за своя персонална приложимост. Управлявайки я през марионетките си Бойко Ноев, работещ сега напълно в полза на Цветан Василев и Румяна Бъчварова, играеща ролята, играеща ролята на политическа къртица на кръга „ Капитал “ в ръководството откогато ГЕРБ е на власт. И получавайки посредством тях достъп до скъпи секрети – освен събрани от нашите разведки, само че и от тези на партньорските им служби в НАТО и Европейски Съюз, които биха могли да употребяват за напън и очернящи акции против свои съперници в страната и в чужбина.
Началото на преодоляването на службата в интерес на това задкулисие датира още от втората половина на 90-те – от времената, когато Бойко Ноев бе министър на защитата и продължава и до момента. А задачата на следващия залп подправени вести против Пеевски и намесването му без каквато и да било връзка и доказателства за такава със протичащото се в работа „ Военна информация “, е акция по дезинформация на обществото, с цел да бъде предотвратено лъсването на истината за хватката, в която избрана групичка и основателят й Костов са приклещили военното разузнаване на страната,
Така в дните след известието на прокуратурата за повдигането на обвиняванията против Ангелов и Даскалов бяха активизирани безусловно всички болтчета от Фабриката за подправени вести. Медиите, благосъстоятелност и финансирани от подсъдимите Иво Прокопиев и Цветан Василев, во главе с „ Капитал “, „ Фрогнюз “ и „ Банкер “, разгласиха по команда цяла поредност от материали с една съществена опорка – че нарушаванията на някогашния и сегашния шеф били от техническо естество, зад подвеждането под отговорност на двамата генерали от страна на прокуратурата стоял Пеевски, а задачата на обвиняванията била да се овладее службата.
В акцията бяха подкрепени от ротата дежурни представители на повикване на Командира. Пак по команда телевизионният ефир и обществените мрежи бяха наводнени от „ експертни отзиви “ по тематиката на скандалния някогашен началник на НСС по време на премиерския мандат на Костов и сегашен водач на партията му ДСБ Атанас Атанасов, ексвоенния министър (пак при Костов) Бойко Ноев, който съгласно ексдепутата Антон Тодоров е бил сътрудник на ГРУ, и някогашния дипломат в Русия (отново при Командира) и сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним Сашо Илиан Василев.
И тримата лансираха, въпреки и в разнообразни аспекти, същата опорка, като Ноев и Василев даже се пробваха да внушат, че така наречен опит за преодоляване на службата бил в интерес на Русия. И, несъмнено, бяха съответно представени от към този момент упоменатите медии, финансирани от Прокопиев и Василев.
Пришиването на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски във всяка рокада или трус във властова конструкция не е оригиналност за пропагандната машина на задкулисието. Дори, в противен случай – това е главен неин способ за дезинформация употребен, с цел да прикриват аферите си и тъмните си ползи, пускайки подправени следи на правилото на крадеца, викащ „ Дръжте крадеца “.
Въпросният способ се употребява непрекъснато, макар че Пеевски е депутат от опозиционна мощ и макар че нито едно от тези изказвания не е било подкрепяно от обстоятелства по прозаичната причина, че такива няма по какъв начин да има, тъй като са неистина.
През годините по същия метод представителите и подвластни медиите изкарваха, че направлявал прокуратурата и съда – все опорки, които рухнаха под тежестта на действителните обстоятелства. Преди месец обвинител от Софийската районна прокуратура издаде предписание да бъде заличена от правния мир марката на „ Телеграф “ - най-тиражния всекидневник в страната, издаван от медийната група „ Телеграф медиа “, благосъстоятелност на Делян Пеевски.
А преди едвам 10 дни арбитър от Софийския градски съд, директно обвързван с грантаджийския Съюз на съдиите в България, осъди „ Телеграф “ и „ Монитор “ за това, че са споделили истината за престъпната регистрация на Елисавета Панова - брачната половинка на ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов, трансформирал институцията в инструмент, обслужващ ползите точно на Иво Прокопиев и Цветан Василев.
И двата случая ясно демонстрираха, че българската Темида в действителност е в положение на окупация, като по всякакъв начин се употребяват пипалата в нея, с цел да се клеветят, клеймят и притискат хората, разкриващи и противодействащи на закононарушенията им. В не малко от случаите – пришивайки на тях личните си провинения и секрети зависимости. Какъвто е казусът и с пропагандната опорка, че Пеевски бил с съветски зависимости.
Такива няма в тази ситуация с депутата за разлика от към този момент упоменатите Илиан Василев и Бойко Ноев, издателите Иво Прокопиев и Цветан Василев и ментора на цялата група Иван Костов. На този декор единственото правилно, изречено по тематиката за аферата във военното разузнаване, е неволното самопризнание на Илиан Василев, че работа „ Военна информация “ действително е страна в страната.
Това, което никой от тях не призна обаче, е, че както двамата упрекнати в този момент генерали, по този начин и редица от предходните ръководители на разведките под пагон са били все хора, свързани с кръговете към Командира.
Защо е значимо военното разузнаване за Костов и приятелките му?
По две съществени аргументи, едната от които е, че службата е една от дребното, чиито шефове имат право да желаят подслушване със СРС-та. Далеч по-важната обаче е, че СВИ борави с информация от всички партньорски служби на страната ни от НАТО и Европейски Съюз. Или, казано на естествен език, този, който я управлява, има достъп до тайните освен на българското военно разузнаване, само че и на всички останали в границите на алианса и Евросъюза.
Това идва и с спомагателен бонус – шефът на СВИ е един от дребното шефове на институции (другите са ДКСИ и ДАР), имащи правото да издават допуск за достъп до същата тази класифицирана информация. Именно за нарушавания при тази процедура са повдигнати обвиняванията на Ангелов и Даскалов.
Както можем да се досетим, големият размер скъпа информация, събирана в СВИ, би представлявала голям интерес за страни отвън НАТО. Като Русия да вземем за пример, която години наред се пробва да употребява марионетките си у нас, с цел да точи точно натовски секрети.
Най-скорошното лъснало обществено проявяване на тези щения на Москва беше „ Дунарит “, който на два пъти стана обект на опит за второстепенен обир от страна на банкера дезертьор Цветан Василев и съветския му настойник – доближения до „ Кремъл “ Константин Малофеев И двата опита се провалиха с гръм и тропот, само че все пак военният цех от към този момент две години е под контрола на авера на Цветан Василев – оръжейния търговец Емилиан Гебрев, дължащ възхода си на Иван Костов и фамилен другар на към този момент упоменатия Бойко Ноев.
Питате се защо му е на тандема Василев-Гебрев „ Дунарит “? Извън очевидния факт, че заводът играе ролята на касичка, с помощта на която банкерът дезертьор поддържа към този момент години първокласен живот в странство, предприятието има ноу-хау и пазари, до които всеки оръжеен търговец би желал да се добере и да постави ръка върху тях.
И до момента в който това е очевидният интерес на Гебрев, за съветските ортаци на тандема „ Дунарит “ е значим поради обстоятелството, че извършва поръчки по натовски стандарти и надлежно разполага с цялата нужна информация за стандартите, на които би трябвало да дават отговор боеприпасите в страните от алианса. А също и с данни за другите поръчки, изпълнявани освен от България, а и от останалите страни членки. Това е все информация фантазия за всяко разузнаване на страна отвън НАТО. За Русия да не приказваме.
А представете си единствено какъв брой в пъти по-голяма е информацията, събирана в работа „ Военна информация “. И какъв брой голям е рискът за злоупотребяването с нея, когато службата работи като страна в страната. Половината от управителните фрагменти, минали и още работещи в нея, са от времената на Държавна сигурност и районно управление (на МВР) на Генерален щаб. (Б.р. - след дълготраен отвод на шефовете на службата да изпълнят законовото предписание и да дават за инспекция на Комисията по досиетата хората, заемали управителни позиции в СВИ, предходната година данните най-накрая бяха предадени, въпреки и единствено отчасти.
След инспекцията лъсна, че от 62 тествани лица принадлежност към разследващото ръководство на Генерален щаб по времето на Тато са имали 38, или повече от половината.) А отпред на звеното стоят фрагменти, назначавани с подкрепи
Именно подобен е казусът прочее с единия от упрекнатите от прокуратурата – някогашния началник на службата Светослав Даскалов. Той оглавяваше военните разведки от 2016 година до 2018 година, когато се пенсионира и директорският пост беше ангажиран от тогавашния му заместител Пламен Ангелов.
Съпругата на Даскалов – Валентина, е директно обвързвана с кръга „ Капитал “ на Иво Прокопиев, като е съуправител на една от компаниите на съдружника на разградския необут Теодор Захов. Става въпрос за „ Иновент холдинг “. Предложението за назначението на Даскалов отпред на службата е персонално от тогавашния боен министър, доближен към кръга „ Капитал “, Николай Ненчев, а съгласно кулоарните информации се е употребил с протекциите и на различен човек от обкръжението на кръга „ Капитал “ - вицепремиера и вътрешен министър по това време Румяна Бъчварова.
Зет на Бъчварова прочее е любимецът на Галя и Иво Прокопиеви – придворният им публицист Росен Босев. На този декор надали е изненадващо, че една от публикациите по опорки против Пеевски за протичащото се в СВИ, оповестени в последната седмица, е точно с създател Босев.
Нищо изненадващо няма и във обстоятелството, че медиите, финансирани от Прокопиев и Василев пробват по всякакъв начин да предотвратят опцията службата най-накрая да бъде освободена от хватката им и върната на страната, с цел да прави това, за което е основана – да пази нейните и на обществото ползи, а не на подмолна клика, ограбваща същото това общество.
Въпросът е за какво страната въобще разреши толкоз години сходно основно за сигурността ни звено да играе ролята на работа за персонална приложимост.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ