Подписването на НРД, контрол по предписване и отпускане на рецепти, е-отчитане на лекарствата в болниците
Подписването на НРД, въвеждане на прелиминарен надзор по определяне и разпределяне на предписания, електронно отчитане на медикаментите в болничното заведение, методики за възнаграждение на лечебни заведения и аптеки в отдалечени и труднодостъпни региони, дотъкмяване на интеграцията на системата на НЗОК с НЗИС, въвеждане на електронна система за лекуване в чужбина, въвеждане на верификацията като съображение за възнаграждение на медикаменти и методологична поддръжка за изпълнителите на доболнична помощ са краткосрочните цели на претендента за шеф на НЗОК Станимир Михайлов, стана ясно по време на чуването в Комисията по опазването на здравето в Народното събрание.
„ Ако бъда определен за шеф на НЗОК, ще положа оптимални старания, с цел да допринеса във допустимо най-голяма степен за обмисляне и установяване на бюджети, учредени на действителни данни за потребностите, както и за по-справедливото разпределени на средствата от бюджета на Касата за здравна помощ, произведения, лекарствени артикули, помощни средства за хората с увреждания, прехвърляния за лекуване в чужбина посредством използването на регулации и надзор и за понижаване на административната тежест за пациентите посредством средствата на електронното опазване на здравето “, сподели той.
Като основни проблеми в работата на НЗОК Станимир Михайлов дефинира незадоволителната информация в действително време заради незавършената интеграция с НЗИС и липса на профилактичен календар и изпращане на известия на здравноосигурените лица за профилактични прегледи. Той означи и че е належащо възстановяване на успеваемостта на употребяваните средства за опазване на здравето, както и да бъдат въведени критерии за следваща хоспитализация.
Михайлов уточни като нужда и подобряването на лекарствената политика и регулация посредством въвеждане на механизми за установяване на по-ниски цени на лекарствените артикули, които НЗОК заплаща на болничните лечебни заведения. Като различен минус той дефинира незадоволителния надзор върху закупуването на лекарствени артикули, медицински произведения и помощни средства.
Станимир Михайлов предлага въвеждане на изкуствен интелект и логаритми за засичане на отклонения и ориентиране на инспекции на място в лечебните заведения; въвеждане на опция пациентите да показват епикризите си и приложение за изпращане на известия на пациентите за осъществен обзор или здравна или дентална дейност; въвеждане на опция за електронна идентификация на пациентите при навестяване на лечебно заведение или аптека.
Друг минус е неналичието на звено за разбор на риска и предпазен надзор в НЗОК, както и неналичието на задоволителна методологическа помощ на изпълнителите в доболничната помощ, уточни той.
В отговор на въпрос по отношение на съсловните организации Михайлов акцентира, че смята БЛС и БЗС за значими сътрудници на НЗОК и ще работи с двете организации в дух на партньорство и диалогичност. „ Считам за значимо да има смесени комисии с посочени от двата съюза представители при разискване на разнообразни въпроси. При неизразходвани средства за здравноосигурителни заплащания за медицински действия за настоящата година, парите се разпределят взаимно със съсловните организации. Този механизъм абсолютно би трябвало да се съблюдава “, сподели още той.
В отговор на въпрос на медиите по отношение на огромния брой на лечебните заведения, Михайлов уточни, че при подписване на контракти с лечебните заведения би трябвало да се съблюдава механизмът за разбор на потребностите на съответната РЗОК и да не се дава абсолютно единодушие от страна на фонда за всяка нова активност. По отношение на лекарствената политика той съобщи, че запаси има посредством въвеждане на генерична политика.
В отговор на въпрос от ръководителя на здравната комисия проф. Костадин Ангелов дали Законът за публичните поръчки би трябвало да се ползва от всички, Станимир Михайлов съобщи, че той би трябвало да е в действие и при закупуването на медикаменти и медицински произведения и от частните лечебни заведения.
Преди да стартира чуването на Михайлов, бе направена инспекция на съответните документи за процедурата.
Михайлов е единствен претендент за поста, номиниран от парламентарната група ПП-ДБ. Той е магистър по стопанска система и има над 15 години стаж в банковата система. От 2002 до 2005 година управлява на Службата по търговско-икономически въпроси към посолството на България в Лисабон, Португалия. Съучредител и член е на Българо-Португалската комерсиална камара.
Има опит и в областта на здравното обезпечаване като член на сдружение „ Токуда здравноосигурителен фонд “ и на „ България здраве “ АД. От февруари 2022 година е ръководител на съюза на шефовете на така наречен държавна болница " Лозенец " ЕАД като самостоятелен член и до сегашния миг.
Комисията гласоподава решение за избор на Станимир Михайлов за шеф на НЗОК с мандат до 12 март 2025 година, което следва да бъде гласувано в пленарна зала.
„ Ако бъда определен за шеф на НЗОК, ще положа оптимални старания, с цел да допринеса във допустимо най-голяма степен за обмисляне и установяване на бюджети, учредени на действителни данни за потребностите, както и за по-справедливото разпределени на средствата от бюджета на Касата за здравна помощ, произведения, лекарствени артикули, помощни средства за хората с увреждания, прехвърляния за лекуване в чужбина посредством използването на регулации и надзор и за понижаване на административната тежест за пациентите посредством средствата на електронното опазване на здравето “, сподели той.
Като основни проблеми в работата на НЗОК Станимир Михайлов дефинира незадоволителната информация в действително време заради незавършената интеграция с НЗИС и липса на профилактичен календар и изпращане на известия на здравноосигурените лица за профилактични прегледи. Той означи и че е належащо възстановяване на успеваемостта на употребяваните средства за опазване на здравето, както и да бъдат въведени критерии за следваща хоспитализация.
Михайлов уточни като нужда и подобряването на лекарствената политика и регулация посредством въвеждане на механизми за установяване на по-ниски цени на лекарствените артикули, които НЗОК заплаща на болничните лечебни заведения. Като различен минус той дефинира незадоволителния надзор върху закупуването на лекарствени артикули, медицински произведения и помощни средства.
Станимир Михайлов предлага въвеждане на изкуствен интелект и логаритми за засичане на отклонения и ориентиране на инспекции на място в лечебните заведения; въвеждане на опция пациентите да показват епикризите си и приложение за изпращане на известия на пациентите за осъществен обзор или здравна или дентална дейност; въвеждане на опция за електронна идентификация на пациентите при навестяване на лечебно заведение или аптека.
Друг минус е неналичието на звено за разбор на риска и предпазен надзор в НЗОК, както и неналичието на задоволителна методологическа помощ на изпълнителите в доболничната помощ, уточни той.
В отговор на въпрос по отношение на съсловните организации Михайлов акцентира, че смята БЛС и БЗС за значими сътрудници на НЗОК и ще работи с двете организации в дух на партньорство и диалогичност. „ Считам за значимо да има смесени комисии с посочени от двата съюза представители при разискване на разнообразни въпроси. При неизразходвани средства за здравноосигурителни заплащания за медицински действия за настоящата година, парите се разпределят взаимно със съсловните организации. Този механизъм абсолютно би трябвало да се съблюдава “, сподели още той.
В отговор на въпрос на медиите по отношение на огромния брой на лечебните заведения, Михайлов уточни, че при подписване на контракти с лечебните заведения би трябвало да се съблюдава механизмът за разбор на потребностите на съответната РЗОК и да не се дава абсолютно единодушие от страна на фонда за всяка нова активност. По отношение на лекарствената политика той съобщи, че запаси има посредством въвеждане на генерична политика.
В отговор на въпрос от ръководителя на здравната комисия проф. Костадин Ангелов дали Законът за публичните поръчки би трябвало да се ползва от всички, Станимир Михайлов съобщи, че той би трябвало да е в действие и при закупуването на медикаменти и медицински произведения и от частните лечебни заведения.
Преди да стартира чуването на Михайлов, бе направена инспекция на съответните документи за процедурата.
Михайлов е единствен претендент за поста, номиниран от парламентарната група ПП-ДБ. Той е магистър по стопанска система и има над 15 години стаж в банковата система. От 2002 до 2005 година управлява на Службата по търговско-икономически въпроси към посолството на България в Лисабон, Португалия. Съучредител и член е на Българо-Португалската комерсиална камара.
Има опит и в областта на здравното обезпечаване като член на сдружение „ Токуда здравноосигурителен фонд “ и на „ България здраве “ АД. От февруари 2022 година е ръководител на съюза на шефовете на така наречен държавна болница " Лозенец " ЕАД като самостоятелен член и до сегашния миг.
Комисията гласоподава решение за избор на Станимир Михайлов за шеф на НЗОК с мандат до 12 март 2025 година, което следва да бъде гласувано в пленарна зала.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ