Подписахте договора. Ключовете са у вас, еуфорията е голяма. И

Подписахте контракта. Ключовете са у вас, еуфорията е огромна. И някъде към втората седмица идва другото възприятие – това стягане в стомаха, когато осъзнаете, че сте поели ангажимент, който ще ви съпровожда идващите 25-30 години.

Това е обикновено. И съвсем никой не приказва за него.

За техническата част на ипотеката е изписано доста – по какъв начин се съпоставят предложения, по кое време да рефинансирате, каква рента да изберете. Но за това по какъв начин се живее с дълга, ден след ден, година след година, без той да се трансформира в непрекъснат декор на тревога – за това се приказва учудващо малко. А то е най-малко толкоз значимо, тъй като ипотеката не е сметка, която плащате и забравяте. Тя е сателит.

Първите месеци: от еуфория до суматоха е естествен път

Има един психически резултат, който хваща съвсем всеки нов кредитополучател. Седмица-две след договорката еуфорията спада и на нейно място идва нещо като разкаяние – „ Какво направих? Това е голяма сума. Ами в случай че не се оправя? “

Това си има даже име в поведенческата стопанска система – назовава се разкаяние на купувача (buyer's remorse), и при най-голямата покупка в живота ви е изцяло предстоящо. Не значи, че сте сбъркали. Означава, че мозъкът ви обработва мащаба на решението.

Лошата вест е, че тъкмо в този интервал на нараснала тревога хората вземат най-лошите си финансови решения – бързат да вършат промени, теглят спомагателни заеми „ за всеки случай “ или, противоположното, изпразват всичките си спестявания, с цел да погасят колкото се може повече и да „ се отърват “ от чувството.

Конкретното противоотровие е едно: превърнете паниката в система, която след това не пипате. В първите седмици направете три неща и спрете до такава степен.

Първо, автоматизирайте вноската – разпореждане от разплащателната към кредитната сметка няколко дни преди падежа. Това не е просто улеснение. Това смъква едно непрекъснато микро-решение от главата ви; към този момент няма да се будите обезпокоени дали сте платили.

Второ, преизчислете бюджета един път, почтено. Старият бюджет е недействителен. Вноската влиза в графата „ наложителни разноски “, до тока и парното. Целта не е да си извършите красива таблица, а да видите с очите си какъв брой пари ви остават действително – тъй като несигурността („ стигат ли ми? “) тежи повече от неприятната вест („ остават ми Х евро, ще би трябвало да внимавам “).

Най-просто разпределете месечния приход по съществени пера. В първото влиза всичко наложително – вноската, сметките, храната, превозът, застраховките; това са парите, които на процедура към този момент са изхарчени. Във второто перо е заделянето – първо за спешен фонд, а по-късно за спестявания и вложения. В третото остава всичко друго – заведения за хранене, облекла, занимания, т.е. парите, с които действително разполагате свободно. Не гонете съвършен % за всяко перо; значимото е третото да съществува действително, а не да е нула. Ако след вноската по ипотеката за свободни разходи не остава съвсем нищо, бюджетът ви е прекомерно обтегнат – и това е сигнал да го хванете в точния момент, преди да се е трансформирал в проблем, а не да се вършиме, че го няма.

istock

Полезно е и да оставите дребен буфер за нередовните разноски, които не идват всеки месец, само че идват несъмнено – налог здания, такса боклук, годишната застраховка, по-скъпите поправки. Заделяйте по малко всеки месец за тях вместо да ги посрещате на куп; тъкмо тези „ забравени “ пера най-често разклащат бюджета на нов притежател.

Трето, в случай че още нямате спешен фонд, започнете да го цялостните преди да вършиме каквото и да било друго. Това е единственото нещо, което действително смъква тревогата от ипотеката, тъй като дава отговор на въпроса, който я подхранва: „ Ами в случай че остана без приход? “