Иван Николов: УДБА* срещу ЕС, България срещу УДБА
Подпалването на Културно-информационния център „ Иван Михайлов “ в Битоля възпроизведе в друга форма незнанието и цялостното неявяване на опит за прозрение в същността на казуса. Това се отнася за реакциите в България. Окачествяването на този случай като случай или демонстрация на безотговорни детайли в македонската страна най- почтено можем да определим като политическа инфантилност, тъй като по този метод оневиняваме десетилетно внушаваната у няколко генерации македонски жители злоба,враждебност и ненавист към България и българите..
Затова би трябвало да бъдем безапелационни!
Не. Това не е случай. Това е крайният артикул на една просветителна система, трайна „ полезност “, залегнала като камък темелен в държанието, мисленето и самоидентифицирането на значителен брой македонски жители. За тази цел е основана цяла митология,в която тригодишното българско администриране на Вардарска Македония е изведено до знак на иго, грабежи, злодейства и национално усвояване. В същото време за трийсетгодишната сръбска окупация на Вардарска Македония се мълчи „ умно “ или великодушно се оневинява…Но европейската памет не е толкоз къса. За злодеянията през тези съзнателно премълчавани в Скопие три десетилетия французинът Анри Пози посвети цяла книга - “Войната се връща “, Париж, 1932 година Това е една библия на страданието на македонските българи под ярема на крал Александър Караджорджевич. Трагичните картини се редят една след друга, по този начин както ги е видял създателят. Ето две от тях: “…Аз видях следното: В Битоля на 100 метра от сектора, в една от най-слабо оживените улици в града, ужасни крясъци, същински писък се разнасяше от отворените прозорци на едно в началото учебно заведение. Двама учители с ритници, с линията биеха шест момчета, привързани за чиновете им: „ Мръсен българин! Македонска свиня! Аз ще те науча на сръбски… “
И още:
„ Трупът на едно дванадесетгодишно момиченце от анексирана Македония, на което родителите са избягали в България, бе оставен в продължение на четири дни на едно нагорнище, на 100 метра от телените мрежи, при една температура от 40 градуса на сянка. То е било убито с картечница сега, когато е изпращало с ръка целувки на майка си, намираща се на прилежащия рид в българска територия… “
А през днешния ден?
Случаите като този с подпалването на Културно-информационния център „ Иван Михайлов “ в Битоля не са изключение, ще напомня, че единствено в границите на по-малко от година те са няколко.
На 29 септември 2021 година дипломати на България в Скопие откриха, че монумент, който е бил повдигнат в църковния двор на с. Клепач в чест на войводата Велко Скочивирчето и осем негови четници, починали в стълкновение с турски елементи през 1904 година е бил „ ремонтиран “. Оригиналният надпис на литературен български език е сменен, отстранени са цели елементи от достоверния текст и са видоизменени някои от имената на починалите четници…
На 7 февруари 2022 Г. бе атакуван офиса на Културно-информационния център „ Иван Михайлов “ в Битоля, приключил със счупването на прозорци.
В деня на 150 годишнината на Гоце Делчев- 4 февруари 2022 година., трикольорите от венците, поднесени от представители на българските публични управляващи, бяха изпокъсани и разхвърляни и така нататък.
Разгърнете който и да е македонски вестник, влезте в който и да е уебсайт или електронен портал и вие ще откриете в целокупност една агитация, чийто прицел е България, българите, българската история, българската просвета.
Например в. “Денешен “ има непрекъсната графа „ На денешен ден “ под, която се поместват текстове, напомнящи за българския „ окупатор “ за неговите злодеяния, убийства, преследвания, палежи и гнет. В същата графа на този вестник на 6 ноември 2021 година се натрапва заглавието: “17-годишната партизанка Н.В.-Дуньа почина во битка со бугарскиот фашистички окупатор за слободна Македониja “…
На 4 февруари 2022 година заглавието е сходно: “Од патроните на „ бугарските админи “ загинаа македонските херои О.Николов, С.Пинджур, М.Ацев и Т.А.Дасколот… “
11 март 2022 г. четем: “Бугарскиот окупатор почнал со собиранье на 7000 Евреи од Македониjа, кои биле однесени во фашистичкиот логор Треблинка “.
Връх на тази нестихваща поредност от сходни трудове, внушаващи непрестанно ненавист към българите е публикацията на ръководителя на Македонската академия на науките и уметностите (изкуствата ) учен Люпчо Коцарев с перверзното заглавие „ районен съд Македониjа била 100 години под бугарско ропство “…
Това е публицистична политика на всички вестници, на всички медии през днешния ден, все едно че се намираме в ерата на Тито.
А инфраструктурната съгласуваност, за която с такова юношеско ентусиазъм говореше при започване на годината българският министър председател Кирил Петков, продължава да е в окаяно положение!? Нека да отиде на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Клепало “, по-късно да се поразходи по въображаемото трасе на жп връзката София-Скопие и, в случай че е почтен дано да изясни, какво се е трансформирало от страна на Скопие в духа на превъзмогване на отрицателното завещание?
С една дума няма никакъв прогрес по нито едно направление.Какво дава съображение тогава на македонските водачи –Пендаровски, Ковачевски, Османи,Мицковски, Бучковски да не престават да оспорват българската позиция и да упорстват тя да бъде изменена? Защо не желаят да четат създатели като Анри Пози? Това ще им помогне да се замислят и за себе си, като жертви на брутална агитация. А в този момент не престават да са вторично необразовани и да упорстват, при непокътнати „ полезности “, наложени насила в Македония от югославските секрети служби и Македонската комунистическа партия, да се промъкнат в Европейския съюз, където ще популяризират подправената си митология.
Това не са морални добродетели, това не са правила, върху които е построен Европейският съюз. И тъкмо в отбрана на същинските европейски полезности води война през днешния ден България, отхвърляйки опитите на Скопие, с униформата на УДБА, да превземе Брюксел.
Да. България пази Брюксел от похищенията на неразбраната от самите водачи на Съюза мимикрираща с модерните хрумвания югокомунистическа заплаха, пуснала дълбоки корени в районен съд Македония. И това би трябвало да бъде осмислено, с цел да помогнем на Скопие да изживее по-скоро своя неминуем катарзис от тежкия и продължаващ още тоталитарен сън…
А геополитическите причини, на фона на войната в Украйна, са единствено предлог за отклонение на вниманието от същностния проблем. Членството на районен съд Македония в НАТО, за което България настояваше, прави непотребни тези „ причини “. /БГНЕС
-----
*УДБ-а – Унутрашна државна безбедност ( Вътрешна държавна сигурност ), която е основана от югославския деспот Йосип Броз Тито.
---------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Затова би трябвало да бъдем безапелационни!
Не. Това не е случай. Това е крайният артикул на една просветителна система, трайна „ полезност “, залегнала като камък темелен в държанието, мисленето и самоидентифицирането на значителен брой македонски жители. За тази цел е основана цяла митология,в която тригодишното българско администриране на Вардарска Македония е изведено до знак на иго, грабежи, злодейства и национално усвояване. В същото време за трийсетгодишната сръбска окупация на Вардарска Македония се мълчи „ умно “ или великодушно се оневинява…Но европейската памет не е толкоз къса. За злодеянията през тези съзнателно премълчавани в Скопие три десетилетия французинът Анри Пози посвети цяла книга - “Войната се връща “, Париж, 1932 година Това е една библия на страданието на македонските българи под ярема на крал Александър Караджорджевич. Трагичните картини се редят една след друга, по този начин както ги е видял създателят. Ето две от тях: “…Аз видях следното: В Битоля на 100 метра от сектора, в една от най-слабо оживените улици в града, ужасни крясъци, същински писък се разнасяше от отворените прозорци на едно в началото учебно заведение. Двама учители с ритници, с линията биеха шест момчета, привързани за чиновете им: „ Мръсен българин! Македонска свиня! Аз ще те науча на сръбски… “
И още:
„ Трупът на едно дванадесетгодишно момиченце от анексирана Македония, на което родителите са избягали в България, бе оставен в продължение на четири дни на едно нагорнище, на 100 метра от телените мрежи, при една температура от 40 градуса на сянка. То е било убито с картечница сега, когато е изпращало с ръка целувки на майка си, намираща се на прилежащия рид в българска територия… “
А през днешния ден?
Случаите като този с подпалването на Културно-информационния център „ Иван Михайлов “ в Битоля не са изключение, ще напомня, че единствено в границите на по-малко от година те са няколко.
На 29 септември 2021 година дипломати на България в Скопие откриха, че монумент, който е бил повдигнат в църковния двор на с. Клепач в чест на войводата Велко Скочивирчето и осем негови четници, починали в стълкновение с турски елементи през 1904 година е бил „ ремонтиран “. Оригиналният надпис на литературен български език е сменен, отстранени са цели елементи от достоверния текст и са видоизменени някои от имената на починалите четници…
На 7 февруари 2022 Г. бе атакуван офиса на Културно-информационния център „ Иван Михайлов “ в Битоля, приключил със счупването на прозорци.
В деня на 150 годишнината на Гоце Делчев- 4 февруари 2022 година., трикольорите от венците, поднесени от представители на българските публични управляващи, бяха изпокъсани и разхвърляни и така нататък.
Разгърнете който и да е македонски вестник, влезте в който и да е уебсайт или електронен портал и вие ще откриете в целокупност една агитация, чийто прицел е България, българите, българската история, българската просвета.
Например в. “Денешен “ има непрекъсната графа „ На денешен ден “ под, която се поместват текстове, напомнящи за българския „ окупатор “ за неговите злодеяния, убийства, преследвания, палежи и гнет. В същата графа на този вестник на 6 ноември 2021 година се натрапва заглавието: “17-годишната партизанка Н.В.-Дуньа почина во битка со бугарскиот фашистички окупатор за слободна Македониja “…
На 4 февруари 2022 година заглавието е сходно: “Од патроните на „ бугарските админи “ загинаа македонските херои О.Николов, С.Пинджур, М.Ацев и Т.А.Дасколот… “
11 март 2022 г. четем: “Бугарскиот окупатор почнал со собиранье на 7000 Евреи од Македониjа, кои биле однесени во фашистичкиот логор Треблинка “.
Връх на тази нестихваща поредност от сходни трудове, внушаващи непрестанно ненавист към българите е публикацията на ръководителя на Македонската академия на науките и уметностите (изкуствата ) учен Люпчо Коцарев с перверзното заглавие „ районен съд Македониjа била 100 години под бугарско ропство “…
Това е публицистична политика на всички вестници, на всички медии през днешния ден, все едно че се намираме в ерата на Тито.
А инфраструктурната съгласуваност, за която с такова юношеско ентусиазъм говореше при започване на годината българският министър председател Кирил Петков, продължава да е в окаяно положение!? Нека да отиде на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Клепало “, по-късно да се поразходи по въображаемото трасе на жп връзката София-Скопие и, в случай че е почтен дано да изясни, какво се е трансформирало от страна на Скопие в духа на превъзмогване на отрицателното завещание?
С една дума няма никакъв прогрес по нито едно направление.Какво дава съображение тогава на македонските водачи –Пендаровски, Ковачевски, Османи,Мицковски, Бучковски да не престават да оспорват българската позиция и да упорстват тя да бъде изменена? Защо не желаят да четат създатели като Анри Пози? Това ще им помогне да се замислят и за себе си, като жертви на брутална агитация. А в този момент не престават да са вторично необразовани и да упорстват, при непокътнати „ полезности “, наложени насила в Македония от югославските секрети служби и Македонската комунистическа партия, да се промъкнат в Европейския съюз, където ще популяризират подправената си митология.
Това не са морални добродетели, това не са правила, върху които е построен Европейският съюз. И тъкмо в отбрана на същинските европейски полезности води война през днешния ден България, отхвърляйки опитите на Скопие, с униформата на УДБА, да превземе Брюксел.
Да. България пази Брюксел от похищенията на неразбраната от самите водачи на Съюза мимикрираща с модерните хрумвания югокомунистическа заплаха, пуснала дълбоки корени в районен съд Македония. И това би трябвало да бъде осмислено, с цел да помогнем на Скопие да изживее по-скоро своя неминуем катарзис от тежкия и продължаващ още тоталитарен сън…
А геополитическите причини, на фона на войната в Украйна, са единствено предлог за отклонение на вниманието от същностния проблем. Членството на районен съд Македония в НАТО, за което България настояваше, прави непотребни тези „ причини “. /БГНЕС
-----
*УДБ-а – Унутрашна државна безбедност ( Вътрешна държавна сигурност ), която е основана от югославския деспот Йосип Броз Тито.
---------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ