Хомеопатията - мистична, но практична, стимулира жизнената ни сила да се справи с болестта
Подобното лекува
Хомеопатията е основана от немския лекар Самуел Ханеман. В името є, формирано от латинските homeos - сходен, и patos – болест, е кодиран главният принцип – сходното лекува сходно, верую, което изповядва още Хипократ. Въпреки че има над 200-годишна история, хомеопатията към момента остава неразбрана от мнозина, непризната от стандартната медицина, осмивана като шаманизъм поради това, че на практика в множеството є медикаменти няма и една молекула от изходното вещество, а единствено чиста водичка. Но дали е инцидентно, че целият кралски двор във Англия избира да се лекува с хомеопатия, а кралица Елизабет II не се разделя със своето куфарче, съдържащо набор от 60 хомеопатични медикаменти? Тя към момента взе участие интензивно в работата на Британската асоциация по хомеопатия и е патрон на намиращата се в Лондон Кралска хомеопатична болница. В Индия има хомеопатичен ръб към президента на страната. Здравните каси във Франция, Германия, Англия и други заплащат както хомеопатичния обзор, по този начин и избран % от хомеопатичните лекарства. Във Франция има 8 университета по класическа хомеопатия. Защо е толкоз спорна тази просвета? Кои са главните є правила и по какъв начин работи? Плацебо резултат ли ни лекува, или нещо друго? От какво се вършат медикаментите? Как ни диагностицират хомеопатите и каква е концепцията им за здраве и болест? Това са едни от главните въпроси, на които се опитахме да намерим отговори вътре в самата парадигма на класическата хомеопатия, такава, каквато я е описал откривателят й.
НЕОБЯСНЕНА МЕДИЦИНА
Вече над 200 години хомеопатията лекува сполучливо с „ гола вода “
През IV век пр.Хр. бащата на медицината Хипократ написа: „ Нещата, които са предизвикали болестта, могат да го излекуват “. Водейки се от това разбиране, той лекувал сполучливо холера с доста дребни дози бяла чемерика. Попаднала в човешкото тяло, чемериката провокира признаци, наподобяващи поразително на тези на холерата. Пак Хипократ, а по-късно и Парацелз употребявали сняг, с цел да лекуват измръзвания, а при нараснала киселинност на стомаха – незначителни количества солна киселина. Преди 900 година богомилът Василий Врач пък правил медикаменти по метода на хомеопатията посредством разлюляване, само че ги зареждал в допълнение и със своята сила. С напредването на медицината правилото, че сходното лекува сходно, бива пропуснат чак до XVIII век, когато немският лекар Самуел Ханеман основава хомеопатията.
Ханеман, лекар по медицина, отчаян от жестоките и недотам ефикасни способи на медицината по негово време, се отхвърля от лечебната си процедура. Превеждайки медицинския труд „ Монография върху материя медика “ от Уилям Кюлен, попада на изложение на лечебния резултат от хинина. В книгата се споделя, че хининовата кора дължи свойствата си на горчивия усет. Това озадачава немския доктор. Редица вещества са по-горчиви, само че надалеч не толкоз лечебни. Именно този фрагмент от книгата ще се окаже крайъгълният камък за основаване на хомеопатията
Д-р Ханеман взема решение да разбере по какъв начин точно лекува хининът и стартира да го приема в дребни дози. Забелязва, че приемът провокира у него признаците на малария, която хининовата кора сполучливо лекува. „ В началото краката и върховете на пръстите ми станаха студени – написа той – станах провиснал и сънлив; по-късно получих сърцетуптене и пулсът ми се усили и учести, получи се нетърпимо безпокойствие, трептене, уязвимост във всички крайници; по-късно - туптене в главата, зачервяване на бузите и жадност - в резюме, един след различен се появиха всичките признаци, които нормално са присъщи за периодическата блатна тресчица. (...) Тази рецесия продължаваше два или три часа всякога и започваше още веднъж, в случай че повторех тази доза, другояче не; стопирах я и бях още веднъж в положително здраве. “ Повтаряйки неведнъж опитите върху себе си, а по-късно и върху свои познати, Ханеман стига до добре забравения извод, че
сходното лекува сходно - Similia similibus curentur. И до през днешния ден това е главният принцип на хомеопатията – субстанция, която може да провокира болестни признаци у здрав човек, е същата субстанция, която може да излекува същите признаци у болен. За да бъде пояснен правилото на сходство, постоянно се употребява аналогията със признаците, които получава здрав човек, в случай че бели кромид лук. Очите сълзят, появява се сърбеж в носа и хрема. А всички помним с какво лекуваха течащ нос мъдрите ни баби – всевъзможни извлеци от лук, от отвари, смесени с мед и орехи, до капки лучен сок в носа. „ Ханеман следил също, че когато в организма се срещнат две сходни заболявания, по-силната в динамично отношение унищожава по-слабата и по-късно и тя изчезва “ – изяснява Иван Кацаров, приключил клинична логика на психиката и настоящ психотерапевт, изучавал класическа хомеопатия в Англия и у нас. – „ Когато в организма обаче се срещнат две неподобни заболявания, по-силната в динамично отношение потиска по-слабата, човек е болен първо от по-силната. Когато тя изчезне, човек се разболява от по-слабата. Например хора, заболели от шизофрения, съвсем не са заболели от нищо друго. Дори да са страдали от някакво друго заболяване – сега, в който им се случи шизофренията, останалите заболявания изчезват. Когато шизофренията влезе в ремисия, другите признаци още веднъж излизат на повърхността. ” Ханеман решил да съчетае двете си наблюдения. Започнал да дава на пациентите вещества, които предизвиквали същите признаци, като тези на заболяването, от която страдали. Целта била
изкуствената болест, провокирана от медикаментите, да бъде оптимално близка до естествената, само че малко по-силна от нея, с цел да може да се прояви правилото, че при две сходни заболявания по-силната потиска по-слабата и след това и двете изчезват. Но защото множеството субстанции, с които работил, били отровни, пред него се появил нов проблем. Давал ли по-големи дози, положението на пациентите се влошавало. Разреждал ли прекомерно – не се следил лековит резултат. Дълго време Ханеман останал в задънена улица. Докато един ден, четейки алхимични писания, схванал за тритурацията – развой на основаване на медикаментите посредством характерно смилане на издозната субстанция. „ Това му дава концепцията да приложи сила в процеса по основаване на медикаментите. До този миг той просто механично ги разреждал “ – изяснява Иван Кацаров. – „ Установено е, че когато се създадат 12 следващи стотични разреждания, към този момент няма нито една молекула в разтвора, реализира се цифрата на Авогадро. Като няма молекула, няма и деяние. Но благодарение на тритурацията се оказало, че тази граница от 12 следващи разреждания в действителност не е значима. Тя бива преодоляна. “ Ханеман почнал да употребява тритурация и така наречен сукусии, енергични тръскания, за разреждане на субстанциите. Така съумял да реализира опазване на лечебните свойства, като в същото време разтворът бил толкоз разводнен, че отровните свойства към този момент не вредели. Днес колоидната химия посредством ултрамикроскопските наблюдения ни дава
спомагателни доказателства за успеваемостта на този нереален на пръв взор способ. Златото да вземем за пример може да бъде намерено в 25-ата десетична тритурация. Радий в 60-ата десетична тритурация демонстрира радиоактивност, повлиявайки фотографските плаки, с цел да се получи ясна радиография. Добавете 35 нули към това разреждане и ще получите математическото изражение на степента, в която веществото е било разредено и към момента наличието му може да бъде пробно открито. Постепенно немският лекар основал канара на хомеопатичните медикаменти, изписвана като СН (С значи 1/100, а Н – по Ханеман). Най-популярните потенции за приложимост са 6С, 9С, 15С, 30С, 200С. 1000С се назовава 1М, 10 000С - 10М, 50 000С – 50М, 100 000С - СМ, и така нататък От 6С до СМ са най-често употребяваните потенции. „ Колкото по-разтворено е веществото, толкоз по-интензивно работи, тъй като се случва нещо като умножение “ – обяснява Кацаров. – „ При първото разреждане имаме отношение 1:100 и са приложени 100 сукусии. Оттам вземаме 1 част, която към този момент има 100 пъти сила. Поставяме я в нови 100 елементи и там претърпява още 100 сукусии, т.е. става 100 по 100. “ Днес все по-често чуваме за
паметта на водата - едно от вероятните обясненияна действието на хомеопатичните медикаменти, които, както самите хомеопати се майтапят, са си „ гола вода “. „ Нас не ни интересува толкоз на какво точно се дължи
действието “ – аргументира се Кацаров. – „ Обяснението е предизвикателство пред физиката и химията. Ние имаме задоволително наблюдения, към този момент над 200 години, че хомеопатичните медикаменти работят, знаем резултата им и се употребяваме от него. “ Революционният метод на хомеопатията не се изчерпва с познанието за лекарствените вещества и правилото на сходство. Ханеман излага цяла нова идея за повода на заболяването. Според него без значение от какво страда човек и какъв брой тъкмо признаци демонстрира,
повода постоянно се корени в разстройство на виталната сила„ Това е така наречен виталистична доктрина – схващането, че човек има витална мощ, която го поддържа във върховен суверенитет, както споделя Ханеман - т.е. в съвършена естетика на тяло, разум (съзнание и несъзнавано) и страсти “ – продължава да изяснява Кацаров. – „ Това е принцип, диаметрално противопоставен на алопатичната медицина (обикновения метод на лечение, при който заболяванията се церят със средства, предизвикващи в организма феномени, противни на лекуваните – б.а.), за която виталната мощ е отречена като шаманизъм или някакъв тип езотерика. Китайската медицина, рейки и някои други системи също се базират върху виталната мощ. “ За хомеопатията здравето на човек не е статично, а е развой на динамично равновесие. Всяка смяна провокира съответния адаптационен отговор. Здраве е способността на системата човек да се приспособява гъвкаво, то произтича от динамичното равновесие, а динамичното равновесие произтича от виталната мощ. Когато виталната
мощ е смутена, тя сигнализира посредством болестни признаци. Те се демонстрират по метод и в системи, където човек е по-уязвим, които са предопределени от редица условия – генетични и самостоятелни. Но основополагащото разбиране е, че без значение какъв брой тъкмо признака се появяват, те постоянно са вследствие на едно-единствено разстройство – това на виталната мощ. „ След като разстройството е едно, то е належащо едно-единствено лекарство, което да влияе върху виталната мощ, така щото тя да си възвърне виталното равновесие и здравето. В класическата хомеопатия не приказваме за лечение и изцеление, тъй като нито хомеопатът лекува, нито лекарството. Лекува виталната мощ! Ако сме по-научни, става въпрос за хомеостазата (свойството на една отворена система, изключително при виталните организми, да контролира вътрешната си среда, тъй че да поддържа устойчиво, непрекъснато положение – б.а.). “ Така, след доста години на труд и наблюдаване, се родила хомеопатията, която Ханеман разказва в своя фундаментален труд „ Органон на лечебното изкуство “, който преработил 6 пъти до края на живота си. Той основава и първата
„ Материя медика пура “, в която са разказани близо 100 потвърдени от него и учениците му хомеопатични лекарстваПротивно на всеобщото разбиране те не са единствено от растения и билки. Използват се още минерали, всевъзможни органични и скотски вещества. След повече от 200-годишна история хомеопатията употребява над 7000 медикаменти и непрекъснато се основават нови. Те не престават да се тестват посредством така наречен доказване, още едно от революционните открития на немския талант...
Цялата публикация е оповестена в брой 11/2011 година на Списание 8
Купи броя тук
Хомеопатията е основана от немския лекар Самуел Ханеман. В името є, формирано от латинските homeos - сходен, и patos – болест, е кодиран главният принцип – сходното лекува сходно, верую, което изповядва още Хипократ. Въпреки че има над 200-годишна история, хомеопатията към момента остава неразбрана от мнозина, непризната от стандартната медицина, осмивана като шаманизъм поради това, че на практика в множеството є медикаменти няма и една молекула от изходното вещество, а единствено чиста водичка. Но дали е инцидентно, че целият кралски двор във Англия избира да се лекува с хомеопатия, а кралица Елизабет II не се разделя със своето куфарче, съдържащо набор от 60 хомеопатични медикаменти? Тя към момента взе участие интензивно в работата на Британската асоциация по хомеопатия и е патрон на намиращата се в Лондон Кралска хомеопатична болница. В Индия има хомеопатичен ръб към президента на страната. Здравните каси във Франция, Германия, Англия и други заплащат както хомеопатичния обзор, по този начин и избран % от хомеопатичните лекарства. Във Франция има 8 университета по класическа хомеопатия. Защо е толкоз спорна тази просвета? Кои са главните є правила и по какъв начин работи? Плацебо резултат ли ни лекува, или нещо друго? От какво се вършат медикаментите? Как ни диагностицират хомеопатите и каква е концепцията им за здраве и болест? Това са едни от главните въпроси, на които се опитахме да намерим отговори вътре в самата парадигма на класическата хомеопатия, такава, каквато я е описал откривателят й.
НЕОБЯСНЕНА МЕДИЦИНА
Вече над 200 години хомеопатията лекува сполучливо с „ гола вода “
През IV век пр.Хр. бащата на медицината Хипократ написа: „ Нещата, които са предизвикали болестта, могат да го излекуват “. Водейки се от това разбиране, той лекувал сполучливо холера с доста дребни дози бяла чемерика. Попаднала в човешкото тяло, чемериката провокира признаци, наподобяващи поразително на тези на холерата. Пак Хипократ, а по-късно и Парацелз употребявали сняг, с цел да лекуват измръзвания, а при нараснала киселинност на стомаха – незначителни количества солна киселина. Преди 900 година богомилът Василий Врач пък правил медикаменти по метода на хомеопатията посредством разлюляване, само че ги зареждал в допълнение и със своята сила. С напредването на медицината правилото, че сходното лекува сходно, бива пропуснат чак до XVIII век, когато немският лекар Самуел Ханеман основава хомеопатията.
Ханеман, лекар по медицина, отчаян от жестоките и недотам ефикасни способи на медицината по негово време, се отхвърля от лечебната си процедура. Превеждайки медицинския труд „ Монография върху материя медика “ от Уилям Кюлен, попада на изложение на лечебния резултат от хинина. В книгата се споделя, че хининовата кора дължи свойствата си на горчивия усет. Това озадачава немския доктор. Редица вещества са по-горчиви, само че надалеч не толкоз лечебни. Именно този фрагмент от книгата ще се окаже крайъгълният камък за основаване на хомеопатията
Д-р Ханеман взема решение да разбере по какъв начин точно лекува хининът и стартира да го приема в дребни дози. Забелязва, че приемът провокира у него признаците на малария, която хининовата кора сполучливо лекува. „ В началото краката и върховете на пръстите ми станаха студени – написа той – станах провиснал и сънлив; по-късно получих сърцетуптене и пулсът ми се усили и учести, получи се нетърпимо безпокойствие, трептене, уязвимост във всички крайници; по-късно - туптене в главата, зачервяване на бузите и жадност - в резюме, един след различен се появиха всичките признаци, които нормално са присъщи за периодическата блатна тресчица. (...) Тази рецесия продължаваше два или три часа всякога и започваше още веднъж, в случай че повторех тази доза, другояче не; стопирах я и бях още веднъж в положително здраве. “ Повтаряйки неведнъж опитите върху себе си, а по-късно и върху свои познати, Ханеман стига до добре забравения извод, че
сходното лекува сходно - Similia similibus curentur. И до през днешния ден това е главният принцип на хомеопатията – субстанция, която може да провокира болестни признаци у здрав човек, е същата субстанция, която може да излекува същите признаци у болен. За да бъде пояснен правилото на сходство, постоянно се употребява аналогията със признаците, които получава здрав човек, в случай че бели кромид лук. Очите сълзят, появява се сърбеж в носа и хрема. А всички помним с какво лекуваха течащ нос мъдрите ни баби – всевъзможни извлеци от лук, от отвари, смесени с мед и орехи, до капки лучен сок в носа. „ Ханеман следил също, че когато в организма се срещнат две сходни заболявания, по-силната в динамично отношение унищожава по-слабата и по-късно и тя изчезва “ – изяснява Иван Кацаров, приключил клинична логика на психиката и настоящ психотерапевт, изучавал класическа хомеопатия в Англия и у нас. – „ Когато в организма обаче се срещнат две неподобни заболявания, по-силната в динамично отношение потиска по-слабата, човек е болен първо от по-силната. Когато тя изчезне, човек се разболява от по-слабата. Например хора, заболели от шизофрения, съвсем не са заболели от нищо друго. Дори да са страдали от някакво друго заболяване – сега, в който им се случи шизофренията, останалите заболявания изчезват. Когато шизофренията влезе в ремисия, другите признаци още веднъж излизат на повърхността. ” Ханеман решил да съчетае двете си наблюдения. Започнал да дава на пациентите вещества, които предизвиквали същите признаци, като тези на заболяването, от която страдали. Целта била
изкуствената болест, провокирана от медикаментите, да бъде оптимално близка до естествената, само че малко по-силна от нея, с цел да може да се прояви правилото, че при две сходни заболявания по-силната потиска по-слабата и след това и двете изчезват. Но защото множеството субстанции, с които работил, били отровни, пред него се появил нов проблем. Давал ли по-големи дози, положението на пациентите се влошавало. Разреждал ли прекомерно – не се следил лековит резултат. Дълго време Ханеман останал в задънена улица. Докато един ден, четейки алхимични писания, схванал за тритурацията – развой на основаване на медикаментите посредством характерно смилане на издозната субстанция. „ Това му дава концепцията да приложи сила в процеса по основаване на медикаментите. До този миг той просто механично ги разреждал “ – изяснява Иван Кацаров. – „ Установено е, че когато се създадат 12 следващи стотични разреждания, към този момент няма нито една молекула в разтвора, реализира се цифрата на Авогадро. Като няма молекула, няма и деяние. Но благодарение на тритурацията се оказало, че тази граница от 12 следващи разреждания в действителност не е значима. Тя бива преодоляна. “ Ханеман почнал да употребява тритурация и така наречен сукусии, енергични тръскания, за разреждане на субстанциите. Така съумял да реализира опазване на лечебните свойства, като в същото време разтворът бил толкоз разводнен, че отровните свойства към този момент не вредели. Днес колоидната химия посредством ултрамикроскопските наблюдения ни дава
спомагателни доказателства за успеваемостта на този нереален на пръв взор способ. Златото да вземем за пример може да бъде намерено в 25-ата десетична тритурация. Радий в 60-ата десетична тритурация демонстрира радиоактивност, повлиявайки фотографските плаки, с цел да се получи ясна радиография. Добавете 35 нули към това разреждане и ще получите математическото изражение на степента, в която веществото е било разредено и към момента наличието му може да бъде пробно открито. Постепенно немският лекар основал канара на хомеопатичните медикаменти, изписвана като СН (С значи 1/100, а Н – по Ханеман). Най-популярните потенции за приложимост са 6С, 9С, 15С, 30С, 200С. 1000С се назовава 1М, 10 000С - 10М, 50 000С – 50М, 100 000С - СМ, и така нататък От 6С до СМ са най-често употребяваните потенции. „ Колкото по-разтворено е веществото, толкоз по-интензивно работи, тъй като се случва нещо като умножение “ – обяснява Кацаров. – „ При първото разреждане имаме отношение 1:100 и са приложени 100 сукусии. Оттам вземаме 1 част, която към този момент има 100 пъти сила. Поставяме я в нови 100 елементи и там претърпява още 100 сукусии, т.е. става 100 по 100. “ Днес все по-често чуваме за
паметта на водата - едно от вероятните обясненияна действието на хомеопатичните медикаменти, които, както самите хомеопати се майтапят, са си „ гола вода “. „ Нас не ни интересува толкоз на какво точно се дължи
действието “ – аргументира се Кацаров. – „ Обяснението е предизвикателство пред физиката и химията. Ние имаме задоволително наблюдения, към този момент над 200 години, че хомеопатичните медикаменти работят, знаем резултата им и се употребяваме от него. “ Революционният метод на хомеопатията не се изчерпва с познанието за лекарствените вещества и правилото на сходство. Ханеман излага цяла нова идея за повода на заболяването. Според него без значение от какво страда човек и какъв брой тъкмо признаци демонстрира,
повода постоянно се корени в разстройство на виталната сила„ Това е така наречен виталистична доктрина – схващането, че човек има витална мощ, която го поддържа във върховен суверенитет, както споделя Ханеман - т.е. в съвършена естетика на тяло, разум (съзнание и несъзнавано) и страсти “ – продължава да изяснява Кацаров. – „ Това е принцип, диаметрално противопоставен на алопатичната медицина (обикновения метод на лечение, при който заболяванията се церят със средства, предизвикващи в организма феномени, противни на лекуваните – б.а.), за която виталната мощ е отречена като шаманизъм или някакъв тип езотерика. Китайската медицина, рейки и някои други системи също се базират върху виталната мощ. “ За хомеопатията здравето на човек не е статично, а е развой на динамично равновесие. Всяка смяна провокира съответния адаптационен отговор. Здраве е способността на системата човек да се приспособява гъвкаво, то произтича от динамичното равновесие, а динамичното равновесие произтича от виталната мощ. Когато виталната
мощ е смутена, тя сигнализира посредством болестни признаци. Те се демонстрират по метод и в системи, където човек е по-уязвим, които са предопределени от редица условия – генетични и самостоятелни. Но основополагащото разбиране е, че без значение какъв брой тъкмо признака се появяват, те постоянно са вследствие на едно-единствено разстройство – това на виталната мощ. „ След като разстройството е едно, то е належащо едно-единствено лекарство, което да влияе върху виталната мощ, така щото тя да си възвърне виталното равновесие и здравето. В класическата хомеопатия не приказваме за лечение и изцеление, тъй като нито хомеопатът лекува, нито лекарството. Лекува виталната мощ! Ако сме по-научни, става въпрос за хомеостазата (свойството на една отворена система, изключително при виталните организми, да контролира вътрешната си среда, тъй че да поддържа устойчиво, непрекъснато положение – б.а.). “ Така, след доста години на труд и наблюдаване, се родила хомеопатията, която Ханеман разказва в своя фундаментален труд „ Органон на лечебното изкуство “, който преработил 6 пъти до края на живота си. Той основава и първата
„ Материя медика пура “, в която са разказани близо 100 потвърдени от него и учениците му хомеопатични лекарстваПротивно на всеобщото разбиране те не са единствено от растения и билки. Използват се още минерали, всевъзможни органични и скотски вещества. След повече от 200-годишна история хомеопатията употребява над 7000 медикаменти и непрекъснато се основават нови. Те не престават да се тестват посредством така наречен доказване, още едно от революционните открития на немския талант...
Цялата публикация е оповестена в брой 11/2011 година на Списание 8
Купи броя тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ