40 000 жп служители стачкуват във Великобритания - британският премиер се сблъсква с дилемата дали да отстъпи пред синдикатите
Подобно нещо не е имало във Англия от времето на огромната протестна вълна в края на 70-те години на предишния век: 40 000 жп чиновници ще стачкуват в продължение на три дни от вторник по 24 часа. Стачката ще засегне освен железопътните услуги в страната, само че и лондонското метро.
Само една четвърт от влаковете се чака да се движат. " Няма да отстъпим и да се предадем ", разгласи министър-председателят Борис Джонсън, правейки и паралел см всеобщите стачки преди съвсем 50 години. Тогава държавното управление се е " предало " и е платило по-високи заплати.
" Въпреки огромните старания на нашите договарящи, не успяхме да намерим жизнеспособно решение на разногласията ", сподели от своя страна Мик Линч, общоприет секретар на профсъюза " Железопътен, морски и транспортен превоз " (RMT), представен от Ройтерс.
Лидерът на профсъюза упрекна за протестните дейности политиката на консервативното държавно управление за строги икономии в обществения бранш и пресметна плануваните бюджетни съкращения в железопътния превоз на 4 милиарда паунда, или към 4,66 милиарда евро.
Министърът на превоза Грант Шапс осъди стачката като " гибелен акт ", защото в бъдеще още повече пасажери ще избират да работят от домашните си офиси, вместо да се качват на влака. В същото време той заплашва профсъюза, че ще сътвори правни условия за по-широко потребление на служащите при положение на стачка.
По този метод държавното управление желае да поддържа публичните услуги. Въздействие върху стопанската система В събота хиляди синдикалисти стачкуваха в центъра на Лондон. Учители и лекари от Националната здравна работа също показаха взаимност с железопътните служащи и заплашиха да изоставен работа.
Икономистът Пол Далес от Capital Economics счита, че стачката в железниците може да понижи брутния вътрешен артикул с до 0,4% през юни. Британската стопанска система се сви още през април. За мнозина британци дейностите навяват отрицателни мемоари за така наречен " зима на недоволството " през 1978/79 година, когато всеобщите стачки първо сковаха цялата страна, а малко по-късно смъкнаха лейбъристкото държавно управление на тогавашния министър-председател Джеймс Калахан.
Всъщност има някои паралели: По това време инфлацията се повишава до над 13% и синдикатите се пробват да спрат спада на действителните приходи с претенции за двуцифрени нараствания на заплатите. Неслучайно в английските медии се приказва за " лятото на недоволството ", пред което е изправена Англия.
Според прогнозите на Английската централна банка през есента инфлацията ще надвиши 11%. Икономиката към този момент е в развой на стесняване и може да изпадне в криза през втората половина на годината. По данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) от огромните индустриални страни единствено Русия е в по-лошо икономическо състояние от Англия.
Ръстът в заплатите не изпреварва инфлацията Причината за обществените безредици в английската стопанска система е същата като преди 45 години: Както тогава, по този начин и в този момент, заплатите не могат да вървят в крайник с възходящите разноски за живот. Това важи с особена мощ за обществения бранш, където заплащането от години изостава от това в частния бранш.
Според държавната статистическа организация ONS през първите три месеца на тази година заплатите в частните компании са нарастнали с повече от осем % на годишна база. За разлика от тях чиновниците в обществения бранш трябваше да се задоволят със приблизително нарастване от 1,6%.
Бен Заранко от Institute for Fiscal Studies предвижда: " Работниците в обществения бранш съвсем несъмнено ще бъдат подложени на действително понижаване на заплатите ". А това е неприятна оценка за държавно управление, което е трансформирало " изравняването " в своя съществена грижа.
Освен това Лондон желае да понижи държавните дотации за железниците. Това ще докара до редуциране на работни места и понижаване на пенсиите. В разногласието за заплатите синдикатът RMT упорства за компенсиране на инфлацията във фиша за заплатите, до момента в който държавното управление желае да добави най-вече сред два и три % повече.
Фактът, че държавното управление въобще би трябвало да се занимава с железничарите, които желаят да стачкуват, се дължи на това, че Джонсън ренационализира железниците по време на пандемията. Неговият предходник реакционер Джон Мейджър приватизира английските железници през 1983 година
Малко евентуално е профсъюзите да победят държавното управление по този въпрос, както направиха през 70-те години на предишния век. Членството в синдикатите е намаляло на половина спрямо това време. Въпреки това стачката на железничарите съставлява алтернатива за Джонсън, защото визира английската стопанска система в миг на уязвимост.
Масовата стачка може да изостри недоволството от загубата на богатство в страната, изключително в случай че недоволните пощенски чиновници, лекари и учители последват железничарите в митинга им. " Ако се провалим, рискуваме де факто да обявим обща стачка, което ще провокира нови безредици, които могат да спрат цялата стопанска система ", цитира Financial Times член на кабинета.
Ако обаче държавното управление се съгласи с прекомерно доста от настояванията на профсъюзите, то рискува освен да продължи да усилва заплатите и цените. Саймън Кларк, непрекъснат секретар на Министерството на финансите на Обединеното кралство, предизвести: " Трябва да избегнем подхранването на инфлационна серпантина, която в действителност вреди на всички ".
Едно скъпоструващо съглашение с служащите от обществения бранш ще провокира и дупка в държавната хазна и доста ще понижи опциите за понижаване на налозите. А намаляването на налозите е единственото заричане, което остава на Джонсън, с цел да задържи критиците в партията си и да остане на поста дълготрайно.
Източник: Investor.bg
Само една четвърт от влаковете се чака да се движат. " Няма да отстъпим и да се предадем ", разгласи министър-председателят Борис Джонсън, правейки и паралел см всеобщите стачки преди съвсем 50 години. Тогава държавното управление се е " предало " и е платило по-високи заплати.
" Въпреки огромните старания на нашите договарящи, не успяхме да намерим жизнеспособно решение на разногласията ", сподели от своя страна Мик Линч, общоприет секретар на профсъюза " Железопътен, морски и транспортен превоз " (RMT), представен от Ройтерс.
Лидерът на профсъюза упрекна за протестните дейности политиката на консервативното държавно управление за строги икономии в обществения бранш и пресметна плануваните бюджетни съкращения в железопътния превоз на 4 милиарда паунда, или към 4,66 милиарда евро.
Министърът на превоза Грант Шапс осъди стачката като " гибелен акт ", защото в бъдеще още повече пасажери ще избират да работят от домашните си офиси, вместо да се качват на влака. В същото време той заплашва профсъюза, че ще сътвори правни условия за по-широко потребление на служащите при положение на стачка.
По този метод държавното управление желае да поддържа публичните услуги. Въздействие върху стопанската система В събота хиляди синдикалисти стачкуваха в центъра на Лондон. Учители и лекари от Националната здравна работа също показаха взаимност с железопътните служащи и заплашиха да изоставен работа.
Икономистът Пол Далес от Capital Economics счита, че стачката в железниците може да понижи брутния вътрешен артикул с до 0,4% през юни. Британската стопанска система се сви още през април. За мнозина британци дейностите навяват отрицателни мемоари за така наречен " зима на недоволството " през 1978/79 година, когато всеобщите стачки първо сковаха цялата страна, а малко по-късно смъкнаха лейбъристкото държавно управление на тогавашния министър-председател Джеймс Калахан.
Всъщност има някои паралели: По това време инфлацията се повишава до над 13% и синдикатите се пробват да спрат спада на действителните приходи с претенции за двуцифрени нараствания на заплатите. Неслучайно в английските медии се приказва за " лятото на недоволството ", пред което е изправена Англия.
Според прогнозите на Английската централна банка през есента инфлацията ще надвиши 11%. Икономиката към този момент е в развой на стесняване и може да изпадне в криза през втората половина на годината. По данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) от огромните индустриални страни единствено Русия е в по-лошо икономическо състояние от Англия.
Ръстът в заплатите не изпреварва инфлацията Причината за обществените безредици в английската стопанска система е същата като преди 45 години: Както тогава, по този начин и в този момент, заплатите не могат да вървят в крайник с възходящите разноски за живот. Това важи с особена мощ за обществения бранш, където заплащането от години изостава от това в частния бранш.
Според държавната статистическа организация ONS през първите три месеца на тази година заплатите в частните компании са нарастнали с повече от осем % на годишна база. За разлика от тях чиновниците в обществения бранш трябваше да се задоволят със приблизително нарастване от 1,6%.
Бен Заранко от Institute for Fiscal Studies предвижда: " Работниците в обществения бранш съвсем несъмнено ще бъдат подложени на действително понижаване на заплатите ". А това е неприятна оценка за държавно управление, което е трансформирало " изравняването " в своя съществена грижа.
Освен това Лондон желае да понижи държавните дотации за железниците. Това ще докара до редуциране на работни места и понижаване на пенсиите. В разногласието за заплатите синдикатът RMT упорства за компенсиране на инфлацията във фиша за заплатите, до момента в който държавното управление желае да добави най-вече сред два и три % повече.
Фактът, че държавното управление въобще би трябвало да се занимава с железничарите, които желаят да стачкуват, се дължи на това, че Джонсън ренационализира железниците по време на пандемията. Неговият предходник реакционер Джон Мейджър приватизира английските железници през 1983 година
Малко евентуално е профсъюзите да победят държавното управление по този въпрос, както направиха през 70-те години на предишния век. Членството в синдикатите е намаляло на половина спрямо това време. Въпреки това стачката на железничарите съставлява алтернатива за Джонсън, защото визира английската стопанска система в миг на уязвимост.
Масовата стачка може да изостри недоволството от загубата на богатство в страната, изключително в случай че недоволните пощенски чиновници, лекари и учители последват железничарите в митинга им. " Ако се провалим, рискуваме де факто да обявим обща стачка, което ще провокира нови безредици, които могат да спрат цялата стопанска система ", цитира Financial Times член на кабинета.
Ако обаче държавното управление се съгласи с прекомерно доста от настояванията на профсъюзите, то рискува освен да продължи да усилва заплатите и цените. Саймън Кларк, непрекъснат секретар на Министерството на финансите на Обединеното кралство, предизвести: " Трябва да избегнем подхранването на инфлационна серпантина, която в действителност вреди на всички ".
Едно скъпоструващо съглашение с служащите от обществения бранш ще провокира и дупка в държавната хазна и доста ще понижи опциите за понижаване на налозите. А намаляването на налозите е единственото заричане, което остава на Джонсън, с цел да задържи критиците в партията си и да остане на поста дълготрайно.
Източник: Investor.bg
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ