Може ли този път да се разчита на финансовата индустрия?
Подобно на всички нас, международната финансова промишленост продължава да е под въздействието на голямата неустановеност, провокирана от пандемията от COVID-19, чиито край не се вижда. Репутацията на бранша понесе съществени вреди по време на международната финансова рецесия, като към момента е рано да се каже по какъв начин ще се развие обстановката този път, написа Елица Мартинуци за Блумбърг.
Един от секторите, който напоследък е под светлината на прожекторите, е застрахователният отрасъл. Това се дължи главно на обстоятелството, че доста дребни бизнеси търсят компенсации за загуби, свързани с пандемията. В Обединеното кралство да вземем за пример, финансовият регулатор води дело против застрахователната промишленост във Върховния съд. Това дело може да засегне 370 хиляди клиенти (предимно дребни компании) и да коства на бранша милиарди $ под формата на компенсации.
Ако застрахователите завоюват делото, те ще избегнат тези големи разноски, само че може да изгубят освен това – доверието на хората. Обикновените служащи още веднъж ще останат с възприятието, че не могат да разчитат на финансите по време на рецесия. В резултат на това потребителското доверие в страната ще се смъкне за следващ път, напомняйки на обстановката от 2008-2009 година
В центъра на полемиките във Англия са няколко застрахователни политики, основани за да покриват загубите на бизнеси от физически вреди. Спорната точка е дали тези политики покриват вредите от пандемия.
Службата за финансов надзор във Англия (FCA) твърди, че фирмите са били ощетени от карантинните ограничения против разпространяването на ковид, даже и на процедура да са работели, защото хората са били призовани да не напущат домовете си. Застрахователите обаче са на позицията, че апелът на държавното управление е бил просто предизвестие, сходно на тази против използването на цигари и алкохол, и затова те не могат да носят отговорност за тези загуби. Решението на съда се чака през септември.
Подобни каузи в други страни приключиха в интерес на ищците. Френски съд реши, че застрахователна компания би трябвало да компенсира загубите на притежател на ресторант, понесени поради пандемията, а в Канада съд реши, че „ физическите вреди “ включват и такива от вирусна зараза.
Начинът, по които вредите от естествените бедствия се споделят от финансовата промишленост, може да забави, само че също по този начин и да насърчи икономическо възобновяване, сочат изследвания.
Изследователи от Вашингтонския университет в Сейнт Луис са анализирали по какъв начин отношението на хората към финансистите се е променяло по време на повече от 50 тежки естествени бедствия в интервала сред 1870 и 2009 година, и какви са били икономическите трендове, последвали тези промени в настройките.
Те са открили, че епидемиите и земетресенията нормално водят до утежняване на мнението на хората за финансовия бранш, до момента в който сушите и наводненията вървят ръка за ръка с възстановяване на настройките по отношение на промишлеността. Изследователите считат, че тези резултати опират до застрахователното покритие. Щетите от епидемии и трусове нормално не се покриват от застрахователите, което от своя страна основава отрицателно отношение към промишлеността, последвано от закъснение на икономическия напредък.
Експертите признават, че е невероятно да бъде оценен точният резултат върху бурния вътрешен артикул от утежняването на доверието във финансовата промишленост, нo съгласно един от създателите - Асаф Манела, отношението на хората към бранша по време на рецесия несъмнено оказва въздействие върху стопанската система.
Доверието във финансовия бранш таман бе почнало да се възвръща след международната финансова рецесия, когато световната стопанска система бе разтърсена от пандемията от ковид. Макар че сега банките дават заеми на хората и на дребните бизнеси, тези заеми са значително обезпечени от държавното управление (и по тъкмо от данъкоплатците).
„ Начинът, по който промишлеността реагира на идната фаза от рецесията ще дефинира мнението на хората за нея. Финансовият бранш не може да се крие зад държавните управления и централните банки вечно “, разяснява Антъни Елиът от Fairbanking Foundation.
Един от секторите, който напоследък е под светлината на прожекторите, е застрахователният отрасъл. Това се дължи главно на обстоятелството, че доста дребни бизнеси търсят компенсации за загуби, свързани с пандемията. В Обединеното кралство да вземем за пример, финансовият регулатор води дело против застрахователната промишленост във Върховния съд. Това дело може да засегне 370 хиляди клиенти (предимно дребни компании) и да коства на бранша милиарди $ под формата на компенсации.
Ако застрахователите завоюват делото, те ще избегнат тези големи разноски, само че може да изгубят освен това – доверието на хората. Обикновените служащи още веднъж ще останат с възприятието, че не могат да разчитат на финансите по време на рецесия. В резултат на това потребителското доверие в страната ще се смъкне за следващ път, напомняйки на обстановката от 2008-2009 година
В центъра на полемиките във Англия са няколко застрахователни политики, основани за да покриват загубите на бизнеси от физически вреди. Спорната точка е дали тези политики покриват вредите от пандемия.
Службата за финансов надзор във Англия (FCA) твърди, че фирмите са били ощетени от карантинните ограничения против разпространяването на ковид, даже и на процедура да са работели, защото хората са били призовани да не напущат домовете си. Застрахователите обаче са на позицията, че апелът на държавното управление е бил просто предизвестие, сходно на тази против използването на цигари и алкохол, и затова те не могат да носят отговорност за тези загуби. Решението на съда се чака през септември.
Подобни каузи в други страни приключиха в интерес на ищците. Френски съд реши, че застрахователна компания би трябвало да компенсира загубите на притежател на ресторант, понесени поради пандемията, а в Канада съд реши, че „ физическите вреди “ включват и такива от вирусна зараза.
Начинът, по които вредите от естествените бедствия се споделят от финансовата промишленост, може да забави, само че също по този начин и да насърчи икономическо възобновяване, сочат изследвания.
Изследователи от Вашингтонския университет в Сейнт Луис са анализирали по какъв начин отношението на хората към финансистите се е променяло по време на повече от 50 тежки естествени бедствия в интервала сред 1870 и 2009 година, и какви са били икономическите трендове, последвали тези промени в настройките.
Те са открили, че епидемиите и земетресенията нормално водят до утежняване на мнението на хората за финансовия бранш, до момента в който сушите и наводненията вървят ръка за ръка с възстановяване на настройките по отношение на промишлеността. Изследователите считат, че тези резултати опират до застрахователното покритие. Щетите от епидемии и трусове нормално не се покриват от застрахователите, което от своя страна основава отрицателно отношение към промишлеността, последвано от закъснение на икономическия напредък.
Експертите признават, че е невероятно да бъде оценен точният резултат върху бурния вътрешен артикул от утежняването на доверието във финансовата промишленост, нo съгласно един от създателите - Асаф Манела, отношението на хората към бранша по време на рецесия несъмнено оказва въздействие върху стопанската система.
Доверието във финансовия бранш таман бе почнало да се възвръща след международната финансова рецесия, когато световната стопанска система бе разтърсена от пандемията от ковид. Макар че сега банките дават заеми на хората и на дребните бизнеси, тези заеми са значително обезпечени от държавното управление (и по тъкмо от данъкоплатците).
„ Начинът, по който промишлеността реагира на идната фаза от рецесията ще дефинира мнението на хората за нея. Финансовият бранш не може да се крие зад държавните управления и централните банки вечно “, разяснява Антъни Елиът от Fairbanking Foundation.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ