Новата розова вълна в Латинска Америка
Подобно на вълната от леви победи при започване на 2000-те след възхода на Уго Чавес на власт във Венецуела, триумфът на левите водачи в Латинска Америка през последните години се пояснява като по-широка смяна в политическата парадигма. Но значителните разлики сред тези водачи са по-значими от приликите им.
Ако някогашният президент на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва си върне поста на изборите през октомври (както наподобява вероятно) и в случай че левият претендент за президент на Колумбия Густаво Петро победи през май, техните победи ще се надградят върху вълна, почнала с мексиканския президент Андрес Мануел Лопес Обрадор през 2018 година След АМЛО (Андрес Мануел Лопес Обрадор) последваха победи на аржентинския президент Алберто Фернандес през 2019 година, президента на Боливия Луис Арсе през 2020 година, президента на Перу Педро Кастильо и президента на Чили Габриел Борич през 2021 година
Много наблюдаващи виждат повтаряне на „ розовата вълна “, която последва възхода на Уго Чавес на власт във Венецуела през 1999 година След това поредните леви победи отидоха при чилийския президент Рикардо Лагос през 2000 година, Лула през 2002 година, президент на Боливия Ево Моралес през 2005 година и президент на Еквадор Рафаел Кореа през 2006 година, наред с други.
За някои актуалната наклонност отразява нужната смяна в страни, в които неравенството е станало отвратително след пандемията. Но за други, изместването наляво би трябвало да се преглежда като забележителна опасност за района и за Съединените щати, като се има поради екстремизма на някои от новите водачи и домогванията, които Русия и Китай вършат в Латинска Америка.
Всъщност обстановката е по-сложна, в сравнение с допуска всеки от тези възгледи. След първия розов прилив означих, че има два вида латиноамериканско ляво: едното е съвременно, демократично, космополитно, пропазарно и социалдемократическо; другото е националистическо, властническо, етатистко, популистко и анахронично. Сега явно има три типа „ ляво “, всяко с малко общо с другите.
Разбира се, всички водачи на актуалната вълна се разпознават като прогресисти и триумфът на мнозина е отговор на неприятното ръководство на пандемията Ковид-19.
Всичките им стратегии слагат мощен акцент върху популистките обществени политики и множеството имат видим антиамерикански взор върху външната политика и въпроси като правата за рандеман и вътрешни вложения.
Но има обилни разлики. Първата от трите леви групи включва триото " диктатури " [думата е употребена от създателя, не от Поглед Инфо]: Куба, Никарагуа и Венецуела. Докато тези режими се стремят да се асоциират с останалата част от латиноамериканската левица и до момента в който други леви районни водачи заобикалят да ги подлагат на критика, те са изцяло в лична категория.
От 2018 година всички нови водачи са или ще бъдат демократично определени в страни, които се радват на съществени свободи, пазарни стопански системи и сърдечни връзки с Вашингтон, окръг Колумбия. Куба, Никарагуа и Венецуела не споделят нито една от тези характерности.
Втората категория включва водачи, режими и партии, които имат или са имали безпогрешна социалдемократическа пристрастеност. Добър образец е Борич. Въпреки че неговата коалиция има безкомпромисно ляво крило, което включва Комунистическата партия, локалното придвижване на мапуче и няколко радикални членове на Учредителното заседание, Борич наподобява върви по стъпките на прародители като Лагос и Мишел Бачелет (която измисли това, което някогашният чилийски държавен министър Карлос Оминами, наименуван „ нов чилийски път “).
Същото ще важи и за Лула, в случай че той се върне на поста. По време на първия си мандат (2003-07) Лула организира ортодоксална икономическа политика, на практика не показваше властнически пристрастености и прилагаше обществени политики, които са по едно и също време ефикасни и рационално финансирани.
Въпреки че той се отклони от този рационален метод по време на втория си мандат и се включи в някои риторични и външнополитически ексцесии, главният темперамент на неговата администрация остава типично социалдемократичен.
Фернандес също принадлежи към тази група, въпреки че е по-скоро разбъркан случай. След като наследи голям външен дълг и висока инфлация от предходното държавно управление, той наложи ценови и валутен надзор, отдаде се на остра изразителност и флиртува с Русия и Китай.
В последна сметка Борич, Лула и даже Фернандес са евентуално по-близо до центъра, в сравнение с до крайното ляво, защото са излезли от многокръгови изборни системи, в които успеха изисква постигане оттатък политическата база.
Случаите на АМЛО, Петро, Кастильо и Арсе са разнообразни. АМЛО има смисъл да ръководи единствено за своята база, а Петро даде да се разбере, че ще ръководи в полза на левицата на екоактивистите (което може би изяснява скорошния спад в рейтинга му на одобрение).
По същия метод Арсе остава непосредствен и предан към популиста Моралес, някогашния му началник и предходник като президент на Боливия.
В същото време, до момента в който Кастило е прекарал повече време за попречване на повтарящи се опити за импийчмънт, в сравнение с за всичко друго, той споделя огромна част от етатистката, националистическата и популистката идеология, поддържана от останалите в третата лява група.
АМЛО [мексиканският президент] е изразител на този метод с непрекъснатите си офанзиви против самостоятелните институции на Мексико, от изборния орган и Националния институт за бистрота до разнообразни организации на гражданското общество и медии.
Малко е прозитекло от тази офанзива; само че защото администрацията му залинява, рисковете от по-мащабни репресии може да нарастват.
С енергийни политики, които са освен регресивни към околната среда, само че и мощно етатистки и националистически, АМЛО се връща към ерата на мощни, корумпирани и неефективни държавни петролни и властови монополи [мнение на създателя, а не на Поглед Инфо]. Поради това е мъчно да се разграничи от класическите популистки, анахронични латиноамерикански водачи от предишното.
Отвъд очевидните разлики сред стиловете и платформите на тези леви водачи, концепцията за „ нов розов прилив “ стига единствено дотук. Макар че всички латиноамерикански стопански системи бяха изумени от рецесията през 2020 година, някои страни просто са изправени пред доста по-строги ограничавания, в сравнение с други.
Бедността и неравенството се усилиха, данъчните доходи понижиха, а възобновяване лишава повече време от предстоящото.
При тези условия удовлетворяването на настояванията на гласоподавателите няма да е елементарно. Въпреки най-хубавите планове на политиците и ентусиазма на техните поддръжници, изборните победи не подсигуряват радикална обществена смяна.
Независимо от техните оглушителни дейности против свободната търговия, да вземем за пример, Борич, Кастило, Петро и АМЛО не са посочили предпочитание да се отдръпват от споразуменията за свободна търговия на своите страни със Съединени американски щати.
Няма нов розов прилив в Латинска Америка. По-скоро има многообразие от държавни управления и придвижвания, които постоянно разчитат на сходна изразителност, само че чиито основни разлики са по-значими от приликите. В това отношение районът би трябвало да се счита за късметлия.
* Хорхе Кастанеда е някогашен външен министър на Мексико, понастоящем професор в Нюйоркския университет.
Превод: СМ
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Ако някогашният президент на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва си върне поста на изборите през октомври (както наподобява вероятно) и в случай че левият претендент за президент на Колумбия Густаво Петро победи през май, техните победи ще се надградят върху вълна, почнала с мексиканския президент Андрес Мануел Лопес Обрадор през 2018 година След АМЛО (Андрес Мануел Лопес Обрадор) последваха победи на аржентинския президент Алберто Фернандес през 2019 година, президента на Боливия Луис Арсе през 2020 година, президента на Перу Педро Кастильо и президента на Чили Габриел Борич през 2021 година
Много наблюдаващи виждат повтаряне на „ розовата вълна “, която последва възхода на Уго Чавес на власт във Венецуела през 1999 година След това поредните леви победи отидоха при чилийския президент Рикардо Лагос през 2000 година, Лула през 2002 година, президент на Боливия Ево Моралес през 2005 година и президент на Еквадор Рафаел Кореа през 2006 година, наред с други.
За някои актуалната наклонност отразява нужната смяна в страни, в които неравенството е станало отвратително след пандемията. Но за други, изместването наляво би трябвало да се преглежда като забележителна опасност за района и за Съединените щати, като се има поради екстремизма на някои от новите водачи и домогванията, които Русия и Китай вършат в Латинска Америка.
Всъщност обстановката е по-сложна, в сравнение с допуска всеки от тези възгледи. След първия розов прилив означих, че има два вида латиноамериканско ляво: едното е съвременно, демократично, космополитно, пропазарно и социалдемократическо; другото е националистическо, властническо, етатистко, популистко и анахронично. Сега явно има три типа „ ляво “, всяко с малко общо с другите.
Разбира се, всички водачи на актуалната вълна се разпознават като прогресисти и триумфът на мнозина е отговор на неприятното ръководство на пандемията Ковид-19.
Всичките им стратегии слагат мощен акцент върху популистките обществени политики и множеството имат видим антиамерикански взор върху външната политика и въпроси като правата за рандеман и вътрешни вложения.
Но има обилни разлики. Първата от трите леви групи включва триото " диктатури " [думата е употребена от създателя, не от Поглед Инфо]: Куба, Никарагуа и Венецуела. Докато тези режими се стремят да се асоциират с останалата част от латиноамериканската левица и до момента в който други леви районни водачи заобикалят да ги подлагат на критика, те са изцяло в лична категория.
От 2018 година всички нови водачи са или ще бъдат демократично определени в страни, които се радват на съществени свободи, пазарни стопански системи и сърдечни връзки с Вашингтон, окръг Колумбия. Куба, Никарагуа и Венецуела не споделят нито една от тези характерности.
Втората категория включва водачи, режими и партии, които имат или са имали безпогрешна социалдемократическа пристрастеност. Добър образец е Борич. Въпреки че неговата коалиция има безкомпромисно ляво крило, което включва Комунистическата партия, локалното придвижване на мапуче и няколко радикални членове на Учредителното заседание, Борич наподобява върви по стъпките на прародители като Лагос и Мишел Бачелет (която измисли това, което някогашният чилийски държавен министър Карлос Оминами, наименуван „ нов чилийски път “).
Същото ще важи и за Лула, в случай че той се върне на поста. По време на първия си мандат (2003-07) Лула организира ортодоксална икономическа политика, на практика не показваше властнически пристрастености и прилагаше обществени политики, които са по едно и също време ефикасни и рационално финансирани.
Въпреки че той се отклони от този рационален метод по време на втория си мандат и се включи в някои риторични и външнополитически ексцесии, главният темперамент на неговата администрация остава типично социалдемократичен.
Фернандес също принадлежи към тази група, въпреки че е по-скоро разбъркан случай. След като наследи голям външен дълг и висока инфлация от предходното държавно управление, той наложи ценови и валутен надзор, отдаде се на остра изразителност и флиртува с Русия и Китай.
В последна сметка Борич, Лула и даже Фернандес са евентуално по-близо до центъра, в сравнение с до крайното ляво, защото са излезли от многокръгови изборни системи, в които успеха изисква постигане оттатък политическата база.
Случаите на АМЛО, Петро, Кастильо и Арсе са разнообразни. АМЛО има смисъл да ръководи единствено за своята база, а Петро даде да се разбере, че ще ръководи в полза на левицата на екоактивистите (което може би изяснява скорошния спад в рейтинга му на одобрение).
По същия метод Арсе остава непосредствен и предан към популиста Моралес, някогашния му началник и предходник като президент на Боливия.
В същото време, до момента в който Кастило е прекарал повече време за попречване на повтарящи се опити за импийчмънт, в сравнение с за всичко друго, той споделя огромна част от етатистката, националистическата и популистката идеология, поддържана от останалите в третата лява група.
АМЛО [мексиканският президент] е изразител на този метод с непрекъснатите си офанзиви против самостоятелните институции на Мексико, от изборния орган и Националния институт за бистрота до разнообразни организации на гражданското общество и медии.
Малко е прозитекло от тази офанзива; само че защото администрацията му залинява, рисковете от по-мащабни репресии може да нарастват.
С енергийни политики, които са освен регресивни към околната среда, само че и мощно етатистки и националистически, АМЛО се връща към ерата на мощни, корумпирани и неефективни държавни петролни и властови монополи [мнение на създателя, а не на Поглед Инфо]. Поради това е мъчно да се разграничи от класическите популистки, анахронични латиноамерикански водачи от предишното.
Отвъд очевидните разлики сред стиловете и платформите на тези леви водачи, концепцията за „ нов розов прилив “ стига единствено дотук. Макар че всички латиноамерикански стопански системи бяха изумени от рецесията през 2020 година, някои страни просто са изправени пред доста по-строги ограничавания, в сравнение с други.
Бедността и неравенството се усилиха, данъчните доходи понижиха, а възобновяване лишава повече време от предстоящото.
При тези условия удовлетворяването на настояванията на гласоподавателите няма да е елементарно. Въпреки най-хубавите планове на политиците и ентусиазма на техните поддръжници, изборните победи не подсигуряват радикална обществена смяна.
Независимо от техните оглушителни дейности против свободната търговия, да вземем за пример, Борич, Кастило, Петро и АМЛО не са посочили предпочитание да се отдръпват от споразуменията за свободна търговия на своите страни със Съединени американски щати.
Няма нов розов прилив в Латинска Америка. По-скоро има многообразие от държавни управления и придвижвания, които постоянно разчитат на сходна изразителност, само че чиито основни разлики са по-значими от приликите. В това отношение районът би трябвало да се счита за късметлия.
* Хорхе Кастанеда е някогашен външен министър на Мексико, понастоящем професор в Нюйоркския университет.
Превод: СМ
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ