Защо умственият труд ни изморява?
Подобно на физическото натоварване, умствената продължителна работа също води до възприятие на отмалялост. Изследвания още преди години потвърждават, че префонталния кортекс е виновен за менталните процеси. Но учените не са разбирали механизма, който стои зад тези резултати.
Вече новите проучвания по-подробно проучват този развой и стигат до умозаключение, че за преумората са виновни натрупването на евентуални токсични метаболити (невротрансмитерът глутамат) в същата анатомична област, които в следствие водят до ментална (когнитивна) отмалялост. Увеличаване равнищата на тези метаболити задействат механизми, които ги контролират, в резултат на което затрудняват работата на мозъка и основават чувство за сложна централизация и модерния в последно време бърнаут или прегаряне.
Учените настояват, че при интензивна ментална работа с дълготрайност от няколко часа, се натрупват токсични биопродукти от невралната интензивност в префронталния кортекс. Това автоматизирано трансформира взимането на следени решения в посока по-малкото съпротивления, т.е., такива, които не изискват старания и изчакване имено заради появяването на ментална отмалялост.
Какво е когнитивен надзор и по кое време го губим?
Чувството на отмалялост след ден на интензивно умствено натоварване или когнитивен надзор е нещо постоянно срещано. Когнитивният надзор касае мисловните процеси, които разрешават на човек да приспособява мислите си и държанието си по отношение на задачите, до момента в който в това време потиска автоматизирани или импулсивни реакции. Пример: да контролираш импулса да ядеш нездравословна храна, с цел да живееш здравословно изисква подобен надзор. В моменти на умствена отмалялост, когнитивният надзор става по-труден и доста хора се поддават на импулса тъкмо, когато се усещат преуморени. Оказва се, че мозъчният център за надзор и за умствена отмалялост е еднакъв - латералния префронтален кортекс. В кой миг обаче мозъкът ни натрупва тази отмалялост по този начин, че това оказва въздействие върху възприятието за надзор, остава мистерия или евентуално е въпрос на самостоятелен потенциал, комбиниран с акомодация и подготовка на прага на засищане.
Преди години учените допускаха, че изчерпването на общите енергийни запаси, като равнищата на кръвната захар, след ден умствена работа може да лиши мозъка от нужните енергийни запаси за практикуване на когнитивен надзор. Новите изследвания обаче демонстрират, че общите енергийни доставки не се въздействат от когнитивните задания, т.е. мозъкът не гори повече сила, когато дилемите са по-тежки. Тогава какво се случва в мозъка ни, откакто голям брой други изследвания показват, че високо стимулираният човек демонстрира високи равнища на ментален надзор, макар умствената отмалялост. Очевидно става дума за метаболитни промени в мозъка.
Последното изследване в региона дава някои отговори. То включва участници, ангажирани в умствени действия с друго равнище на натоварване. Времетраенето на подхванатите дейности е по-дълго от всички досегашни проучвания и включва 5 сесии със междинна дълготрайност от близо 400 мин. сред три групи с три разнообразни равнища на трудност на дилемите.
Резултатите от опита
Преди сходни изследвания са измервали менталната отмалялост на база времето на натоварване, до момента в който участниците откажат да извършат последваща задача. Само че сходен отвод може да се дължи на досада или на загуба на мотивация. От друга страна, присъединяване в развой, който се следи, може да сътвори спомагателна мотивация на участниците и да ги накара да дадат по-добри резултати, както става в действителност при полагането на изпити или работата на чиновници в изпитателния им интервал.
За да излъжат модела на субективната оценка в този тип проучване, учените в сегашното проучване вземат решение да дадат право на участниците да избират степента на трудност на дилемите и паричната стойност, която ще получат при оправянето им. Причината да се спрат на сходен протокол е, че икономическото решение е субективно, което затруднява участниците да следят измененията в държанието си (тъй като са уморени) и да компенсират тези промени.
Какво се случва с тези, които са поискали по-високо заплащане? Трябвало е да чакат по-дълго за него или да изпълнят нова задача, която изисква по-тежко умствено или физическо натоварване след довеждане докрай на опита. Онези, които одобряват заплащането да се забави поставят ментално изпитание, с цел да обуздаят импулсивността си. А другите, които вземат решение да се подложат на спомагателни проби, би трябвало да положат по-високо умствено изпитание.
Умствената отмалялост въздейства върху взимането на решения
Очакването на учените било, че менталната отмалялост ще възпре участниците да изберат високото заплащане и ще ги накара да се насочат към награди, които изискват по-малко старания и неотложно задоволство. Другата изненада е в това, че тези, които са избрали скъпото, не демонстрират по-силна умствена отмалялост в решаването на дилемите от останалите, само че са посочили признаци на отмалялост при вземането на решение. Това излиза наяве от в допълнение премерване на зениците на участниците. Зениците се уголемяват по отношение на количеството изпитание, изразходено по време на задача, изискваща когнитивен надзор или обсъждане. С увеличение броя на сесиите тези, които са решавали по-трудните задания демонстрират спад в разширението на зениците, което автоматизирано допуска и спад в групата с по-високо възнаграждение заради отмалялост. Тоест, били са изтощени, когато са взимали икономическото решение, макар че това е послужило като спомагателен тласък.
Глутамат и какво още?
Явно е, че метаболитните промени се случват, с цел да може мозъкът да се защищити от прегаряне. Участниците, които са положили повече умствени старания демонстрират по-високи равнища на глутамат в мозъка си, от тези, които са избрали по-леките задания. Изследването се е направило с магнитно резонансна спектроскопия - неинвазивно нагледно проучване. Тези промени са били характерни за латералния префронтален кортекс, само че не се следят във образния кортекс, където се обработва цялата образна информация.
Въпреки, че глутаматът е главният възбуждащ невротрансмитер, който се освобождава от невроните по време на задания, изискващи ментален надзор, остатъкът му може да наруши невронната връзката и да докара до токсични резултати.
Както към този момент обсъждахме в друга, по време на сън мозъкът се освобождава от насъбраните денем токсични белтъци като бета-амилоиди и тао-протеини, а към този момент се откри, че сънят понижава и равнищата на насъбрания глутамат, което изяснява намаляването на умствената отмалялост на сутринта. Друг е въпросът, че измененията в равнищата на глутамат могат да бъдат непряк артикул и на други метаболитни процеси.
Защо е значимо това проучване?
Много читатели биха задали въпроса за какво е нужно да се отделя толкоз огромен запас, с цел да се потвърди нещо, което всеки е изпитал върху себе си. Целта на здравната просвета обаче е да усъвършенства освен самостоятелното здраве, а и да контролира обществените и институционални правила.
Подобни проучвания биха били потребни в нормирането на работния ден в специалности с тежък интелектуален труд, с цел да се избегне прегаряне и когнитивна отмалялост и да се усили потенциала на потребна активност. Също по този начин продължителността на образователните часове и сложността на писмените изпити, разпределени в единица време, с цел да се отчетат най-хубавите просветителни резултати. Изследването е значимо за тежките подготвителни стратегии преди съревнование и така нататък
Дали обаче учените ще намерят способ, с който да излязат от фактологията и да обяснят невронния развой в причинно-следствена връзка на струпване на глутамат в мозъка, обвързван с умственото изпитание? Защо този глутамат се освобождава единствено от региона на латералния префронтален кортекс, откакто и останалата част от мозъка работи еднообразно интензивно даже при лесни задания? На този стадий сходни отговори наподобяват невъзможни да се дадат, защото към момента това, което се мери, е мозъкът. Съзнанието, волята, претекстовете, самостоятелните личностни характерности, предходното умствено развиване, волята..., това са все понятия, за които нямат материално проявяване, което да бъде забелязано и измерено.
Вече новите проучвания по-подробно проучват този развой и стигат до умозаключение, че за преумората са виновни натрупването на евентуални токсични метаболити (невротрансмитерът глутамат) в същата анатомична област, които в следствие водят до ментална (когнитивна) отмалялост. Увеличаване равнищата на тези метаболити задействат механизми, които ги контролират, в резултат на което затрудняват работата на мозъка и основават чувство за сложна централизация и модерния в последно време бърнаут или прегаряне.
Учените настояват, че при интензивна ментална работа с дълготрайност от няколко часа, се натрупват токсични биопродукти от невралната интензивност в префронталния кортекс. Това автоматизирано трансформира взимането на следени решения в посока по-малкото съпротивления, т.е., такива, които не изискват старания и изчакване имено заради появяването на ментална отмалялост.
Какво е когнитивен надзор и по кое време го губим?
Чувството на отмалялост след ден на интензивно умствено натоварване или когнитивен надзор е нещо постоянно срещано. Когнитивният надзор касае мисловните процеси, които разрешават на човек да приспособява мислите си и държанието си по отношение на задачите, до момента в който в това време потиска автоматизирани или импулсивни реакции. Пример: да контролираш импулса да ядеш нездравословна храна, с цел да живееш здравословно изисква подобен надзор. В моменти на умствена отмалялост, когнитивният надзор става по-труден и доста хора се поддават на импулса тъкмо, когато се усещат преуморени. Оказва се, че мозъчният център за надзор и за умствена отмалялост е еднакъв - латералния префронтален кортекс. В кой миг обаче мозъкът ни натрупва тази отмалялост по този начин, че това оказва въздействие върху възприятието за надзор, остава мистерия или евентуално е въпрос на самостоятелен потенциал, комбиниран с акомодация и подготовка на прага на засищане.
Преди години учените допускаха, че изчерпването на общите енергийни запаси, като равнищата на кръвната захар, след ден умствена работа може да лиши мозъка от нужните енергийни запаси за практикуване на когнитивен надзор. Новите изследвания обаче демонстрират, че общите енергийни доставки не се въздействат от когнитивните задания, т.е. мозъкът не гори повече сила, когато дилемите са по-тежки. Тогава какво се случва в мозъка ни, откакто голям брой други изследвания показват, че високо стимулираният човек демонстрира високи равнища на ментален надзор, макар умствената отмалялост. Очевидно става дума за метаболитни промени в мозъка.
Последното изследване в региона дава някои отговори. То включва участници, ангажирани в умствени действия с друго равнище на натоварване. Времетраенето на подхванатите дейности е по-дълго от всички досегашни проучвания и включва 5 сесии със междинна дълготрайност от близо 400 мин. сред три групи с три разнообразни равнища на трудност на дилемите.
Резултатите от опита
Преди сходни изследвания са измервали менталната отмалялост на база времето на натоварване, до момента в който участниците откажат да извършат последваща задача. Само че сходен отвод може да се дължи на досада или на загуба на мотивация. От друга страна, присъединяване в развой, който се следи, може да сътвори спомагателна мотивация на участниците и да ги накара да дадат по-добри резултати, както става в действителност при полагането на изпити или работата на чиновници в изпитателния им интервал.
За да излъжат модела на субективната оценка в този тип проучване, учените в сегашното проучване вземат решение да дадат право на участниците да избират степента на трудност на дилемите и паричната стойност, която ще получат при оправянето им. Причината да се спрат на сходен протокол е, че икономическото решение е субективно, което затруднява участниците да следят измененията в държанието си (тъй като са уморени) и да компенсират тези промени.
Какво се случва с тези, които са поискали по-високо заплащане? Трябвало е да чакат по-дълго за него или да изпълнят нова задача, която изисква по-тежко умствено или физическо натоварване след довеждане докрай на опита. Онези, които одобряват заплащането да се забави поставят ментално изпитание, с цел да обуздаят импулсивността си. А другите, които вземат решение да се подложат на спомагателни проби, би трябвало да положат по-високо умствено изпитание.
Умствената отмалялост въздейства върху взимането на решения
Очакването на учените било, че менталната отмалялост ще възпре участниците да изберат високото заплащане и ще ги накара да се насочат към награди, които изискват по-малко старания и неотложно задоволство. Другата изненада е в това, че тези, които са избрали скъпото, не демонстрират по-силна умствена отмалялост в решаването на дилемите от останалите, само че са посочили признаци на отмалялост при вземането на решение. Това излиза наяве от в допълнение премерване на зениците на участниците. Зениците се уголемяват по отношение на количеството изпитание, изразходено по време на задача, изискваща когнитивен надзор или обсъждане. С увеличение броя на сесиите тези, които са решавали по-трудните задания демонстрират спад в разширението на зениците, което автоматизирано допуска и спад в групата с по-високо възнаграждение заради отмалялост. Тоест, били са изтощени, когато са взимали икономическото решение, макар че това е послужило като спомагателен тласък.
Глутамат и какво още?
Явно е, че метаболитните промени се случват, с цел да може мозъкът да се защищити от прегаряне. Участниците, които са положили повече умствени старания демонстрират по-високи равнища на глутамат в мозъка си, от тези, които са избрали по-леките задания. Изследването се е направило с магнитно резонансна спектроскопия - неинвазивно нагледно проучване. Тези промени са били характерни за латералния префронтален кортекс, само че не се следят във образния кортекс, където се обработва цялата образна информация.
Въпреки, че глутаматът е главният възбуждащ невротрансмитер, който се освобождава от невроните по време на задания, изискващи ментален надзор, остатъкът му може да наруши невронната връзката и да докара до токсични резултати.
Както към този момент обсъждахме в друга, по време на сън мозъкът се освобождава от насъбраните денем токсични белтъци като бета-амилоиди и тао-протеини, а към този момент се откри, че сънят понижава и равнищата на насъбрания глутамат, което изяснява намаляването на умствената отмалялост на сутринта. Друг е въпросът, че измененията в равнищата на глутамат могат да бъдат непряк артикул и на други метаболитни процеси.
Защо е значимо това проучване?
Много читатели биха задали въпроса за какво е нужно да се отделя толкоз огромен запас, с цел да се потвърди нещо, което всеки е изпитал върху себе си. Целта на здравната просвета обаче е да усъвършенства освен самостоятелното здраве, а и да контролира обществените и институционални правила.
Подобни проучвания биха били потребни в нормирането на работния ден в специалности с тежък интелектуален труд, с цел да се избегне прегаряне и когнитивна отмалялост и да се усили потенциала на потребна активност. Също по този начин продължителността на образователните часове и сложността на писмените изпити, разпределени в единица време, с цел да се отчетат най-хубавите просветителни резултати. Изследването е значимо за тежките подготвителни стратегии преди съревнование и така нататък
Дали обаче учените ще намерят способ, с който да излязат от фактологията и да обяснят невронния развой в причинно-следствена връзка на струпване на глутамат в мозъка, обвързван с умственото изпитание? Защо този глутамат се освобождава единствено от региона на латералния префронтален кортекс, откакто и останалата част от мозъка работи еднообразно интензивно даже при лесни задания? На този стадий сходни отговори наподобяват невъзможни да се дадат, защото към момента това, което се мери, е мозъкът. Съзнанието, волята, претекстовете, самостоятелните личностни характерности, предходното умствено развиване, волята..., това са все понятия, за които нямат материално проявяване, което да бъде забелязано и измерено.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ