Момичето с ампутиран крак, което днес е с протеза и преподава балет
Подобно на други девойки, и Кара Скрубис стартира да се занимава с танци от дребна. На 11 години към този момент е много напреднала в балета и стартира да пътува повече, с цел да се учи от разнообразни инструктори. И въпреки че други деца постоянно ѝ се подиграват за високия растеж, тя не се тормози и даже го приема като свое преимущество. За танците Кара споделя, че я карат да се усеща като че ли има надзор и мир с тялото си.
Когато е на 18 години и към този момент учи в лицей, тя взема решение, че желае да се занимава с балет професионално. " Независимо дали щях да стана професионална балерина или учител, знаех, че постоянно съм желала танците да са част от живота ми ", споделя Кара.
Съвсем ненадейно обаче, по време на първата си година в колежа, тя стартира да изпитва болежка в коляното. След обзор ѝ споделят, че най-вероятно става въпрос за изкълчване. Нещата за жалост обаче се утежняват, когато единствено няколко седмици по-късно Кара към този момент не може да върви, още по-малко да танцува. Оказва се, че в последна сметка ѝ е сложена диагноза - остеосарком, което е необичаен рак на костите, най-често засягащ децата.
Вследствие на болестта костите на Кара стават толкоз нежни, че тя изключва всякакво натоварване от всекидневието си. Налага ѝ се да стартира тримесечна химиотерапия и по тази причина краткотрайно отсрочва учебното заведение и танците. Следва обаче интервенция, за която лекарите ѝ дават избор от няколко разновидността - кракът ѝ може да бъде или ампутиран, или непокътнат, само че с много лимитирана подвижност.
След като Кара беседва с няколко индивида, минали преди другите типове интервенции, взема решение да разреши на лекарите да ампутират левия ѝ крайник, с вярата, че по-късно ще може да разчита на протеза, с която още веднъж да танцува.
Момичето се подлага на интервенцията през април 2020 година, като още на идващия ден се изправя благодарение на проходилка. Седмица по-късно стартира още девет месеца химиотерапия. " Дадох всичко от себе си, с цел да подкрепям тялото и мозъка си здрави. Правех извършения за горната част на тялото си в болничното легло и поддържах мозъка и духа си, като гледах връстниците си да танцуват. Повече от година след диагнозата не можех да вървя, камо ли да вляза в танцовото студио ", спомня си Кара.
Когато обаче получава протезата за крайници си, първата ѝ работа е да ѝ постави балетна обувка и да се върне в студиото за танци. А борбеният ѝ дух е доказателство за впечатляващите качества, които човек може да прояви даже и в най-трудните обстановки. Защото единствено три години след ампутацията на крайници си, Кара извършва лично танцово соло с балетната стратегия в Университета в Бъфало, където преди няколко години стартира да учи.
И макар че няма да може да реализира фантазията си да бъде професионална балерина, тя реализира другата си цел - да е учител. Сега Кара дава уроци по балет почасово на деца от четири до седем години, написа Insider.
" Винаги ще обичам танците. А в този момент знам, че животът ми е по-пълноценен, когато оказвам помощ на другите и по-специално на деца, наранени от остеосаркома ", споделя младата учителка.
Когато е на 18 години и към този момент учи в лицей, тя взема решение, че желае да се занимава с балет професионално. " Независимо дали щях да стана професионална балерина или учител, знаех, че постоянно съм желала танците да са част от живота ми ", споделя Кара.
Съвсем ненадейно обаче, по време на първата си година в колежа, тя стартира да изпитва болежка в коляното. След обзор ѝ споделят, че най-вероятно става въпрос за изкълчване. Нещата за жалост обаче се утежняват, когато единствено няколко седмици по-късно Кара към този момент не може да върви, още по-малко да танцува. Оказва се, че в последна сметка ѝ е сложена диагноза - остеосарком, което е необичаен рак на костите, най-често засягащ децата.
Вследствие на болестта костите на Кара стават толкоз нежни, че тя изключва всякакво натоварване от всекидневието си. Налага ѝ се да стартира тримесечна химиотерапия и по тази причина краткотрайно отсрочва учебното заведение и танците. Следва обаче интервенция, за която лекарите ѝ дават избор от няколко разновидността - кракът ѝ може да бъде или ампутиран, или непокътнат, само че с много лимитирана подвижност.
След като Кара беседва с няколко индивида, минали преди другите типове интервенции, взема решение да разреши на лекарите да ампутират левия ѝ крайник, с вярата, че по-късно ще може да разчита на протеза, с която още веднъж да танцува.
Момичето се подлага на интервенцията през април 2020 година, като още на идващия ден се изправя благодарение на проходилка. Седмица по-късно стартира още девет месеца химиотерапия. " Дадох всичко от себе си, с цел да подкрепям тялото и мозъка си здрави. Правех извършения за горната част на тялото си в болничното легло и поддържах мозъка и духа си, като гледах връстниците си да танцуват. Повече от година след диагнозата не можех да вървя, камо ли да вляза в танцовото студио ", спомня си Кара.
Когато обаче получава протезата за крайници си, първата ѝ работа е да ѝ постави балетна обувка и да се върне в студиото за танци. А борбеният ѝ дух е доказателство за впечатляващите качества, които човек може да прояви даже и в най-трудните обстановки. Защото единствено три години след ампутацията на крайници си, Кара извършва лично танцово соло с балетната стратегия в Университета в Бъфало, където преди няколко години стартира да учи.
И макар че няма да може да реализира фантазията си да бъде професионална балерина, тя реализира другата си цел - да е учител. Сега Кара дава уроци по балет почасово на деца от четири до седем години, написа Insider.
" Винаги ще обичам танците. А в този момент знам, че животът ми е по-пълноценен, когато оказвам помощ на другите и по-специално на деца, наранени от остеосаркома ", споделя младата учителка.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ