Радикалният план за достигане на „Земя 2,0“
Подобната на Земята Проксима Б е най-близката до нас планета, която учените смятат за евентуално обитаема. Астрономите имат вяра, че на Проксима Б има солиден океан и газова атмосфера, съвършени за съществуване на живот.
Сега учени са основали галактически уред с размерите на сапун, чиито външни ограничения са единствено няколко сантиметра и с тегло едвам 100 грама, който би могъл да изследва Проксима Б. Малката сонда ще употребява силата на нашето Слънце за ускоряване и откакто стигне до Алфа Центавър ще забави ход посредством силата на радиацията на тамошното слънце.
Проксима Б е планета в звездната система Алфа Центавър на разстояние от към 4,25 светлинни години от Земята. Орбитата на планетата е в така наречен евентуално обитаема зона на най-близката до нашето Слънце звезда Проксима Центавър. Астрономите считат, че масата на планетата е от порядъка на 1,3 пъти земната маса.
Усилията на учените са ориентирани към създаването на сонда, която може да развие задоволително огромна скорост, с цел да доближи до такава степен и по-късно да може да понижи. Сега доктор Рене Хелер от Института Макс Планк и компютърният експерт Михаел Хипке демонстрират, че това може да се направи.
Техният галактически уред би трябвало да употребява радиацията и гравитацията от звездите в системата Алфа Центавър, с цел да може да понижи скоростта. Тяхната сонда, настояват те, може да понижи задоволително, с цел да изследва Проксима Б за извънземен живот.
Сондата ще бъде задвижвана от фотонно „ платно “ с размер 100 хиляди квадратни метра, което подхожда на площта на 14 професионални футболни терена. Радиацията от Слънцето би трябвало да закара апарата до Алфа Центавър. Когато сондата доближи оптималната си скорост от 14 милиона метра в секунда, платното ще се прибере.
Пътувайки с тази скорост, дребната сонда би стигнала до Проксима Б за 95 години. „ Междузвездното пътешестване до системата Алфа Центавър би трябвало да се случи със скорост, колкото може по-голяма, с цел да може апаратът да пътува по-малко от 1000 или по-добре, по-малко от 100 години “, споделя Хелер пред Gizmodo.
“При такава скорост обаче, светлинното „ платно “ ще се нуждае от рисково високи стойности сила, с цел да може да забави сондата при постигане орбита на Проксима Б. ” Според доктор Хелер, зареждане на галактическия уред с гориво за понижаване на скоростта не би решило казуса. „ Ако корабът има нужното гориво на борда, би бил прекомерно тежък “.
Това ограничаване точно слага учените в неспособност да решат задачата – по какъв начин да се стигне до Проксима Б в задоволително за стандартите на човешкия живот време, като в същото време се реализира кацане на планетата.
Всяка сонда, която просто прелети около планетата, както Нови Хоризонти прелетя около Плутон, няма да успее да направи значими проучвания. Хелер и Хипке обаче настояват, че са съумели да решат уравнението.
„ Открихме способ да забавим апарата като използваме силата на целевата звезда в крайната точка на дестинацията “, споделя Хелер. „ Използваме силата на частиците звездна светлина, с цел да забавим платното. Така няма да е належащо гориво на борда. “
Учените оферират сондата още веднъж да разпъне „ платното “ си, когато дойде в системата Алфа Центавър и да употребява радиацията от звездите, с цел да понижи скоростта. Колкото повече сондата доближава, толкоз по-силна ще е радиацията. Хелер и Хипке пресмятат, че сондата би трябвало да стигне на разстояние от към 4 милиона километра от звездата в центъра на системата – Алфа Центавър А.
Ако успее да стигне до такава степен, сондата ще бъде хваната в орбита на звездата и ще може да реализира изследователска задача до Проксима Б и други планети в системата.
Все още има доста нерешени механически елементи, тъй че галактическият уред остава на доктрина към този момент. Може да се окаже, че са нужни едно или две десетилетия, с цел да се построи подобен уред и нужното светлинно „ платно “, признава самият Хелер. Но той и сътрудника му са оптимисти за бъдещето на плана.
