Магнитна буря от подобна на каньон дупка в Слънцето удари Земята
Подобна на каньон дупка в слънчевата атмосфера се отвори и запрати високоскоростен поток от безоблачен вятър в магнитното поле на Земята. Това стана причина за магнитна стихия от равнище G1 (слаба), която ще продължи до петък (2 декември), съгласно Центъра за прогнозиране на галактическото време на Националната администрация за океаните и атмосферата (NOAA). Това заяви Live Science. Короналните дупки са области в горната атмосфера на Слънцето, където наелектризираният газ (или плазма) на нашата звезда е по-малко парещ и компактен, в сравнение с в други райони, заради което те наподобяват черни.
Около тези дупки линиите на магнитното поле на Слънцето сочат към Космоса, излъчвайки безоблачен материал със скорост до 2,9 милиона km/h, съгласно Exploratorium, теоретичен музей в Сан Франциско. Магнитната стихия от равнище G1 може да аргументи незначителни разстройства в електрическите мрежи и да наруши някои сателитни функционалности - в това число тези за мобилни устройства и GPS системи. Може също по този начин да стане причина за появяването на полярно зарево на по-ниски географски ширини.
По-екстремните геомагнитни стихии обаче могат да имат доста по-сериозни последствия. Те могат както да смъкват спътници, по този начин и да нарушат електрическите системи и даже да доведат до срив в интернет. Геомагнитните стихии може да идват от две други форми на слънчева интензивност: коронално изхвърляне на маса (CME) или слънчеви изригвания. Така наречените CME нормално имат потребност от към 15 до 18 часа, с цел да доближат Земята. Ярките проблясъци на слънчеви изригвания, които могат да причинят радиозатъмнения, пътуват със скоростта на светлината, с цел да стигнат до Земята единствено за 8 минути. Сегашната стихия е едвам една в поредност слънчеви залпове, изстреляни към Земята, до момента в който Слънцето навлиза в най-активната фаза от своя почти 11-годишен безоблачен цикъл.
Астрономите знаят от 1775 година, че слънчевата интензивност се повишава и понижава на цикли, само че в последно време нашата звезда е по-активна от предстоящото, с съвсем двойно по-често появяване на слънчеви петна, планувано от NOAA. Учените чакат, че слънчевата интензивност ще се повишава през идващите няколко години, достигайки общ най-много през 2025 година, преди още веднъж да намалее. Когато Слънцето се ядоса.
Най-лошите слънчеви изригвания в историята Най-голямата слънчева стихия в новата история е събитието Карингтън от 1859 година, освободило почти същата сила като 10 милиарда 1-мегатонни атомни бомби. След като блъснал Земята, мощният поток от слънчеви частици извадил от строя телеграфните системи по целия свят и предизвикал полярни сияния чак до Карибите. Освен това предизвикал прекъсване на тока в цялата канадска провинция Квебек.
Около тези дупки линиите на магнитното поле на Слънцето сочат към Космоса, излъчвайки безоблачен материал със скорост до 2,9 милиона km/h, съгласно Exploratorium, теоретичен музей в Сан Франциско. Магнитната стихия от равнище G1 може да аргументи незначителни разстройства в електрическите мрежи и да наруши някои сателитни функционалности - в това число тези за мобилни устройства и GPS системи. Може също по този начин да стане причина за появяването на полярно зарево на по-ниски географски ширини.
По-екстремните геомагнитни стихии обаче могат да имат доста по-сериозни последствия. Те могат както да смъкват спътници, по този начин и да нарушат електрическите системи и даже да доведат до срив в интернет. Геомагнитните стихии може да идват от две други форми на слънчева интензивност: коронално изхвърляне на маса (CME) или слънчеви изригвания. Така наречените CME нормално имат потребност от към 15 до 18 часа, с цел да доближат Земята. Ярките проблясъци на слънчеви изригвания, които могат да причинят радиозатъмнения, пътуват със скоростта на светлината, с цел да стигнат до Земята единствено за 8 минути. Сегашната стихия е едвам една в поредност слънчеви залпове, изстреляни към Земята, до момента в който Слънцето навлиза в най-активната фаза от своя почти 11-годишен безоблачен цикъл.
Астрономите знаят от 1775 година, че слънчевата интензивност се повишава и понижава на цикли, само че в последно време нашата звезда е по-активна от предстоящото, с съвсем двойно по-често появяване на слънчеви петна, планувано от NOAA. Учените чакат, че слънчевата интензивност ще се повишава през идващите няколко години, достигайки общ най-много през 2025 година, преди още веднъж да намалее. Когато Слънцето се ядоса.
Най-лошите слънчеви изригвания в историята Най-голямата слънчева стихия в новата история е събитието Карингтън от 1859 година, освободило почти същата сила като 10 милиарда 1-мегатонни атомни бомби. След като блъснал Земята, мощният поток от слънчеви частици извадил от строя телеграфните системи по целия свят и предизвикал полярни сияния чак до Карибите. Освен това предизвикал прекъсване на тока в цялата канадска провинция Квебек.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ