Кеворк Кеворкян: Подобия
Подобието на живот, което най-често показват телевизионните новинари и водещи би трябвало да им предизвиква известни премеждия - въпреки че в малките екрани постоянно са предпочитали хора, чиито сърца са от гьон.
И, въпреки всичко, по какъв начин да не ги ожалиш: оня ден са били принудени да кажат, че приходите на популацията у нас изпреварват разноските, представяте ли си – три пъти ура! Вчера обаче е трябвало да оповестят, че минималната заплата у нас продължава да е най-ниската в Европейски Съюз. А през днешния ден би трябвало някак да премляскат, че стабилен дял от работещите – отново у нас - едвам свързва двата края. Измишльотината за приходите звучи напряко като вонливо злословие – само че и тя получава пропуск към „ свободния “ ефир, а малките екрани се задоволяват с папагалската си роля.
И съвестта им е чиста – в случай че въобще им е останало нещо от този постоянно липсващ за медиите артикул: те ще ви кажат, че просто цитират някакъв идиотски изблик на Властта, нищо повече. Така малките екрани се трансформират в някакви сходства, само че това въобще не ги тормози.
В последна сметка, Животът, в значително случаи, е нещо, което няма нищо общо с това, което новинарите показват, като освен това се стремят да бъдат оптимално безапелационни. Това би трябвало да е огромно тестване за тях, най-малко до момента в който свикнат с ежедневните жертвоприношения на Истината - само че въобще липсват самопризнания, по какъв начин им се отразява това шизофренно положение.
Изключено е у нас да се появи книга като „ Истината е: аз неистина “ на американеца Райън Холидей, който непретенциозно се самонарича “медиен манипулатор “ – макар, че е абсолютно приет като създател на гениални тактики, благодарение на които злоупотребява с медийните онлайн колоси. Той показва активността си оптимално искрено: “Моята работа е да неистина средствата за всеобща информация, по този начин, че те да могат да лъжат вас “. А Робърт Грийн, създателят на познатия и у нас бестселър „ 48-те закона на властта “ дефинира книгата на Холидей като „ напътствие за мрачните изкуства на потреблението на медиите “.
Разбира се, всевъзможни съпоставения сред Холидей и тукашните дребосъци ще бъдат безусловно неуместни: той е талантлив ментор, а те са пострадали от присъединяване си в една съвсем в цялостна степен манипулирана активност, те са просто нейните жертви. Но и като такива, те биха могли да ни подскажат и даже да потвърдят някои съмнения, които постоянно са измъчвали любознанието на публиката. Но до момента никой не се е осмелил да го направи, най-малко не се сещам сега за нечия изповед, която да ни приближи до Истината.
Телевизиите от дълго време са се трансформирали в брокери на Осакатената Истина, само че одобряват напълно умерено тази си орис. Обръгнали са, а може би към този момент даже считат, че е огромна чест да стопанисват Лъжата. И най-дивата неистина, с която унижават публиката, в никаква степен не се отразява на самочувствието им.
За тях Живота е нещо мъртво, беззащитно и те не се опасяват да се гаврят с него, както намерят за добре. Пък и, в края на краищата, той би трябвало да се промъкне и през ситото на един порядъчно сполучлив надзор – и като че ли това не е задоволително, постоянно разполагаем е Великият Самоконтрол на „ говорещите глави “.
Хората от малките екрани – раята - като че ли към този момент дефинитивно са уверени, че от тях нищо не зависи. Паметта им от дълго време е изхвърлила загатна за някои случаи, когато даже единствено една-единствена думица е заплющявала като Знаме. При този касапски контрол, през днешния ден няма да е елементарно, само че не е невероятно думицата-знаме въпреки всичко да се промъкне. И тя ще бъде запомнена и ще свърши работа – даже тогава, когато малките екрани са се трансформирали в полигон, в който невъобразима сган от политици се упражнява в производството на мръснословия и нелепости, в безспирно, алчно „ глуполене “, в случай че употребявам тази популярна дума на проф. Иван Славов.
И няма потребност да се стига до крайности – някой да заплаши, че ще си пръсне черепа в ефир, като в оня популярен филм „ Телевизионна мрежа “ на Сидни Лъмет – задоволително е единствено да произнесе ясно и отчетливо четири нищо и никакви думи: „ Това са цялостни нелепости “. Какво прелестно комбиниране се получава единствено – „ Доходите изпреварват разноските. Това са цялостни нелепости “.
В случая, „ нелепости “ е водещата дума – тъй като сме се трансформирали, и то не от през вчерашния ден, в Рая на Глупостите “: всичко вършим по най-глупашкия метод, и всичко скапваме отново по глупашки. Сякаш за всичко опираме на първо време до приключени простаци. Няма да забележим/не желаеме да видим умния човек и умността – даже да ни издерат очите. Те ни нервират - за разлика от глупащината, която ни успокоява, от време на време даже и възторгва, уютно ни е с нея. Ще ни каже ли някой, за какво се примирихме и с тази идиотщина? Защо толкоз безгрижно се разделихме с умността?
И дали към този момент не сме повярвали, че оцеляването ни зависи най-много от цялостното ни оглупяване?
Един публицист споделяше, че „ някой ден земята ще остане притежание на насекомите, плесените и паразитите, а не на хората. Най-важно е оцеляването, а те са гении на акомодацията. Човешкият жанр е нежно, тъпо, краткотрайно явление… “.
При цялата ни толерантност към Глупостта, умерено можем да изпишем на байрака си тези думи – „ Това са цялостни нелепости “ и да идем да покоряваме следващата нелепост, да се привързваме към нея и прочие – знаем си урока. Знаем и италианската сентенция, която като че ли е съчинена таман за нас: „ Колкото повече се трансформират нещата, толкоз повече остават същите “.
Но най-малко не ни е скучно. Преди време, застрахователна компания излъчваше една в действителност шеметна реклама, която гласеше: „ В България няма скучни пътища “ – и това елегантно изчерпваше цялата вандалщина, от която ще сме пострадали още дълги години: и разрушените пътища, които са доказателство за крадливият талант на властниците ни, и животинската настъпателност на човечеца, който се възприема като нещо по-различно, когато обязди таратайката си, и прочие Така я караме: други общности се оскучават от Глупостта – ние пък от Умността, тъй като все би трябвало да сме разнообразни.
Можехме да черпим разликата си от Миналото, само че и него глупашки зарязахме – и към този момент нямаме различен избор, с изключение на да заприличаме на всичко друго, само че не и на себе си.
Евреинът Жириновски се измъкваше по този начин, когато го питаха за произхода му: “Майка ми е рускиня, а татко ми адвокат… ”.
А Абрамович споделил един път пред „ Монд “: „ Знаете ли каква е разликата сред плъх и хамстер?Няма никаква разлика,просто е въпрос на показване. “
Въпрос на показване!
Даваме ли си въобще сметка, какъв брой сходства представяме вместо техните първообрази?
Майната му, да ни считат за каквито желаят - в случай че някой ден я докараме до такава степен, сами да желаеме от себе си доказателства, какви сме…
И, въпреки всичко, по какъв начин да не ги ожалиш: оня ден са били принудени да кажат, че приходите на популацията у нас изпреварват разноските, представяте ли си – три пъти ура! Вчера обаче е трябвало да оповестят, че минималната заплата у нас продължава да е най-ниската в Европейски Съюз. А през днешния ден би трябвало някак да премляскат, че стабилен дял от работещите – отново у нас - едвам свързва двата края. Измишльотината за приходите звучи напряко като вонливо злословие – само че и тя получава пропуск към „ свободния “ ефир, а малките екрани се задоволяват с папагалската си роля.
И съвестта им е чиста – в случай че въобще им е останало нещо от този постоянно липсващ за медиите артикул: те ще ви кажат, че просто цитират някакъв идиотски изблик на Властта, нищо повече. Така малките екрани се трансформират в някакви сходства, само че това въобще не ги тормози.
В последна сметка, Животът, в значително случаи, е нещо, което няма нищо общо с това, което новинарите показват, като освен това се стремят да бъдат оптимално безапелационни. Това би трябвало да е огромно тестване за тях, най-малко до момента в който свикнат с ежедневните жертвоприношения на Истината - само че въобще липсват самопризнания, по какъв начин им се отразява това шизофренно положение.
Изключено е у нас да се появи книга като „ Истината е: аз неистина “ на американеца Райън Холидей, който непретенциозно се самонарича “медиен манипулатор “ – макар, че е абсолютно приет като създател на гениални тактики, благодарение на които злоупотребява с медийните онлайн колоси. Той показва активността си оптимално искрено: “Моята работа е да неистина средствата за всеобща информация, по този начин, че те да могат да лъжат вас “. А Робърт Грийн, създателят на познатия и у нас бестселър „ 48-те закона на властта “ дефинира книгата на Холидей като „ напътствие за мрачните изкуства на потреблението на медиите “.
Разбира се, всевъзможни съпоставения сред Холидей и тукашните дребосъци ще бъдат безусловно неуместни: той е талантлив ментор, а те са пострадали от присъединяване си в една съвсем в цялостна степен манипулирана активност, те са просто нейните жертви. Но и като такива, те биха могли да ни подскажат и даже да потвърдят някои съмнения, които постоянно са измъчвали любознанието на публиката. Но до момента никой не се е осмелил да го направи, най-малко не се сещам сега за нечия изповед, която да ни приближи до Истината.
Телевизиите от дълго време са се трансформирали в брокери на Осакатената Истина, само че одобряват напълно умерено тази си орис. Обръгнали са, а може би към този момент даже считат, че е огромна чест да стопанисват Лъжата. И най-дивата неистина, с която унижават публиката, в никаква степен не се отразява на самочувствието им.
За тях Живота е нещо мъртво, беззащитно и те не се опасяват да се гаврят с него, както намерят за добре. Пък и, в края на краищата, той би трябвало да се промъкне и през ситото на един порядъчно сполучлив надзор – и като че ли това не е задоволително, постоянно разполагаем е Великият Самоконтрол на „ говорещите глави “.
Хората от малките екрани – раята - като че ли към този момент дефинитивно са уверени, че от тях нищо не зависи. Паметта им от дълго време е изхвърлила загатна за някои случаи, когато даже единствено една-единствена думица е заплющявала като Знаме. При този касапски контрол, през днешния ден няма да е елементарно, само че не е невероятно думицата-знаме въпреки всичко да се промъкне. И тя ще бъде запомнена и ще свърши работа – даже тогава, когато малките екрани са се трансформирали в полигон, в който невъобразима сган от политици се упражнява в производството на мръснословия и нелепости, в безспирно, алчно „ глуполене “, в случай че употребявам тази популярна дума на проф. Иван Славов.
И няма потребност да се стига до крайности – някой да заплаши, че ще си пръсне черепа в ефир, като в оня популярен филм „ Телевизионна мрежа “ на Сидни Лъмет – задоволително е единствено да произнесе ясно и отчетливо четири нищо и никакви думи: „ Това са цялостни нелепости “. Какво прелестно комбиниране се получава единствено – „ Доходите изпреварват разноските. Това са цялостни нелепости “.
В случая, „ нелепости “ е водещата дума – тъй като сме се трансформирали, и то не от през вчерашния ден, в Рая на Глупостите “: всичко вършим по най-глупашкия метод, и всичко скапваме отново по глупашки. Сякаш за всичко опираме на първо време до приключени простаци. Няма да забележим/не желаеме да видим умния човек и умността – даже да ни издерат очите. Те ни нервират - за разлика от глупащината, която ни успокоява, от време на време даже и възторгва, уютно ни е с нея. Ще ни каже ли някой, за какво се примирихме и с тази идиотщина? Защо толкоз безгрижно се разделихме с умността?
И дали към този момент не сме повярвали, че оцеляването ни зависи най-много от цялостното ни оглупяване?
Един публицист споделяше, че „ някой ден земята ще остане притежание на насекомите, плесените и паразитите, а не на хората. Най-важно е оцеляването, а те са гении на акомодацията. Човешкият жанр е нежно, тъпо, краткотрайно явление… “.
При цялата ни толерантност към Глупостта, умерено можем да изпишем на байрака си тези думи – „ Това са цялостни нелепости “ и да идем да покоряваме следващата нелепост, да се привързваме към нея и прочие – знаем си урока. Знаем и италианската сентенция, която като че ли е съчинена таман за нас: „ Колкото повече се трансформират нещата, толкоз повече остават същите “.
Но най-малко не ни е скучно. Преди време, застрахователна компания излъчваше една в действителност шеметна реклама, която гласеше: „ В България няма скучни пътища “ – и това елегантно изчерпваше цялата вандалщина, от която ще сме пострадали още дълги години: и разрушените пътища, които са доказателство за крадливият талант на властниците ни, и животинската настъпателност на човечеца, който се възприема като нещо по-различно, когато обязди таратайката си, и прочие Така я караме: други общности се оскучават от Глупостта – ние пък от Умността, тъй като все би трябвало да сме разнообразни.
Можехме да черпим разликата си от Миналото, само че и него глупашки зарязахме – и към този момент нямаме различен избор, с изключение на да заприличаме на всичко друго, само че не и на себе си.
Евреинът Жириновски се измъкваше по този начин, когато го питаха за произхода му: “Майка ми е рускиня, а татко ми адвокат… ”.
А Абрамович споделил един път пред „ Монд “: „ Знаете ли каква е разликата сред плъх и хамстер?Няма никаква разлика,просто е въпрос на показване. “
Въпрос на показване!
Даваме ли си въобще сметка, какъв брой сходства представяме вместо техните първообрази?
Майната му, да ни считат за каквито желаят - в случай че някой ден я докараме до такава степен, сами да желаеме от себе си доказателства, какви сме…
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ