Призив до ВСС: Не избирайте главен прокурор и шеф на ВАС
" Подобен избор ще доразруши и дребното останало доверие на българското общество в правосъдната власт. Не по-малко значима последица е и тази, че изборът на идващия постоянен основен прокурор и ръководителя на Върховен административен съд от орган, който е отвън мандат и с непълна професионална квота, съставляват риск за легитимността изобщо на тези две институции. "
Това се казва в умишлен апел на няколко цивилен организации до Пленума на Висш съдебен съвет да спре към този момент стартираните процедури за основен прокурор и началник на Върховен административен съд.
Седемте Неправителствени организации, измежду които са Български институт за правни начинания, Български Хелзинкски комитет, Антикорупционен фонд и други, се подреждат на " опашката " от към този момент отправени сходни апели - от адвокатурата, от Съюза на съдиите и други
Както е известно, сегашният състав - въпреки и с изминал преди 2 година и 2 месеца мандат, се кани да реализира избора на двама от " тримата огромни ". Като парадоксално е, че точно на този състав ще му е за повторно да поеме тази отговорност, а в случай че броим избора на Сарафов за и.ф. основен прокурор - за трети път едни и същи кадровици ще се произнесат какъв да е обвинител №1 (точно назад на логиката с разминаващите се мандати - бел. ред).
Сред претекстовете преди всичко се показва, че въпреки Конституционен съд да анулира така наречен правосъдна промяна (конкретно, деленето на Висш съдебен съвет на два съвета - съдийски и прокурорски) не анулира параграф 23 от преходните и заключителни разпореждания, който сочи, че новосформираните два съвета нямат право да реализират избора на така наречен „ трима огромни “, докато не се изберат нови членове.
И още:
Прибързаното решение за избор на двама от „ тримата огромни “ в правосъдната система може да докара до нова конституционна рецесия, с оглед бъдещото изговаряне на Конституционен съд, пишат от 7-те организации.
Посочва се произлизащата от конституционните промени възбрана и в Закона за правосъдната власт:
§31 от Преходните и заключителни разпореждания на Закон за съдебната власт също, сходно на § 23 от ЗИД на Конституция на Република България, запретява на настоящия състав на Висш съдебен съвет да избира така наречен трима огромни в правосъдната власт, пишат от Неправителствени организации.
Те припомнят и за моралната страна на въпроса, кто подсещат:
"... Към момента не са отпаднали по безспорен метод публично известните подозрения по повод съществуването на високи нравствени качества на единствения претендент за нов основен прокурор, което в допълнение разрушава доверието в процедурата за избора му.
Ето и целия документ:
ДО
ПЛЕНУМА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
П Р И З И В
Относно: нуждата от отсрочване на процедурите по желание на основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд на Република България
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,
Обръщаме се към Вас с апел за прекъсване на обновената на 12 септември 2024 година процедура за избор на основен прокурор с решение на Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС), (Протокол № 2/12.09.2024 г.) и откритата на 17 октомври процедура за избор на ръководител на Върховния административен съд (Протокол № 7/17.10.2024 г.) заради следните аргументи, водещи до правна неспособност за осъществяване на законосъобразни процедури на този стадий:
Налице е конституционна неспособност за осъществяване на законосъобразни процедури за основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд (ВАС) от в този момент настоящия състав на Висш съдебен съвет. Текстът на § 23 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) ясно декларира, че до избирането на последващи Висш правосъден и Висш прокурорски съвет, актуалният извършва функционалностите на Висш съдебен съвет, като се изключи категорично посочени пълномощия, които той няма право да реализира. Сред тях е и избора на така наречен „ трима огромни “ в правосъдната власт – основен прокурор, ръководител на Върховен административен съд и ръководител на Върховния касационен съд (ВКС).
Със своето решение №13 от 26/07/2024 година по конституционно дело № 1/2024 година Конституционния съд (КС) на Република България изрично показва, че § 23 от ЗИД на Конституция на Република България не е противоконституционен. Във връзка с тази конституционна норма, която не е анулирана от Конституционен съд, както и във връзка с решението на Пленума на Висш съдебен съвет да възобнови процедурата за избор на основен прокурор и да открие такава за избор на ръководител на Върховен административен съд, в Конституционен съд на Република България са постъпили две претенции, подписани от две обособени групи народни представители от 51-то Народно заседание, за пояснение на § 23 от ЗИД на Конституция на Република България и обвързваните с него текстове от Конституцията (к. д. № 41 от 28.11.2024 година и к. д. № 42 от 05.12.2024 г.). от 5.12.2024 година ). Посочените претенции до Конституционен съд за пояснение на § 23 от ЗИД на Конституция на Република България, по отношение на други текстове на Конституцията, следва да бъдат обсъждани като нововъзникнало събитие, което настоящият състав на Висш съдебен съвет не може да си разреши да пренебрегне, тъй като прибързаното решение за избор на двама от „ тримата огромни “ в правосъдната система може да докара до нова конституционна рецесия, с оглед бъдещото изговаряне на Конституционен съд по тези въпроси. Реално сега Висш съдебен съвет е изправен още веднъж пред опцията да изпадне в догадка на член 54, алинея 1 т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) която споделя, че „ Административният орган стопира производството, когато Конституционният съд е позволил разглеждането всъщност на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на използван закон “. Следва да напомним, че точно причините на този текст от Административнопроцесуален кодекс Висш съдебен съвет към този момент употребява през лятото на 2023 година с цел да спре настоящата процедура за избор на основен прокурор (Решение на Пленума на Висш съдебен съвет по Протокол № 20 от 06.07.2023 г.). Тълкуването на член 54, алинея 1, т. 4 Административнопроцесуален кодекс, по отношение на текста на алинея 1 на същия член, демонстрира, че Висш съдебен съвет няма дискреционна власт дали да спре производството или не. Напротив, Висш съдебен съвет е привързан със задължението да спре процедурата при настъпването на съответен юридически факт, който в тази ситуация е сезирането на Конституционен съд от две обособени групи народни представители. Подобно законодателно решение не е инцидентно и съществува точно, с цел да защищити обществото от обстановки на правна неустановеност или допустима колизия на решения на административен орган, какъвто в тази ситуация се явява Висш съдебен съвет във връзка с избора на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд, от една страна, и Конституцията на Република България, въпреки това.
В допълнение на конституционната нужда за прекъсване на процедурите за избор на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд е налице и колизия с настоящия закон. § 10 от ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс, оповестен в „ Държавен вестник “, бр. 18/01.03.2024 година, внася промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), посредством които се доразвиват на законово равнище последните конституционни промени, в частта, отнасяща се до правосъдната власт. В този подтекст §31 от Преходните и заключителни разпореждания на Закон за съдебната власт също, сходно на § 23 от ЗИД на Конституция на Република България, запретява на настоящия състав на Висш съдебен съвет да избира така наречен трима огромни в правосъдната власт. Цитираната наредба на §31 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за съдебната власт е справедлив факт, който още един път демонстрира нуждата от прекъсване на процедурите от способния орган, а точно Висш съдебен съвет.
Горепосочените нормативни исблъсъци предизвикаха сериозен ужас и юридически спор всъщност и в самия върховен административен и кадрови орган на правосъдната власт, което е видно от цитираните протоколи на пленума на Висш съдебен съвет. Това в допълнение демонстрира нуждата от прекъсване на процедурите до изясняване на използваната нормативна рамка.
Отвъд чисто правните причини, не могат да бъдат подминати и моралните аспекти на настоящите процедури за избора на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд. Ноторно прочут факт е, че сегашният състав на Висш съдебен съвет работи отвън мандат и с непопълнена професионална квота. С цел превъзмогване на правната неустановеност и по прилика с Решение на Конституционен съд № 12 от 27.09.2022 година по дело 7/2022, с което Конституционен съд афишира, че основният контрольор и инспекторите към Инспектората към Висш съдебен съвет не престават своите функционалности до избиране на нови от Народното събрание, се одобри, че Висш съдебен съвет също има право да работи след приключване на своя мандат, до конституиране на нов състав. Последното, въпреки и противоречиво от житейска позиция, и най-вероятно предмет на бъдеща нормативна колизия, този път сред българското законодателство и правото на Европейския съюз[1], бе категорично регистрирано и от конституционния законодател през 2024 година, посредством текста на § 23 от ЗИД на Конституция на Република България. Въпреки това обаче, конституционният законодател категорично запретява на настоящия състав на Висш съдебен съвет да прави избрани дейности, предвид на това, че осъществяването им от състав на съвета, отвън мандат, може до докара до трайни отрицателни последствия за цялото общество. Най-важната от тях е, че сходен избор ще доразруши и дребното останало доверие на българското общество в правосъдната власт. Не по-малко значима последица е и тази, че изборът на идващия постоянен основен прокурор и ръководителя на Върховен административен съд от орган, който е отвън мандат и с непълна професионална квота, съставляват риск за легитимността изобщо на тези две институции. Припомняме, че те са измежду най-важните фигури в цялостната структура на актуалната българска страна, като техният мандат би следвало да продължи до 2032 година, т. е. надалеч откакто актуалните членове на Висш съдебен съвет към този момент няма да са на позициите, които заемат в този момент.
Не на последно място следва да се уточни и събитието, че все още не са отпаднали по безспорен метод публично известните подозрения по повод съществуването на високи нравствени качества на единствения претендент за нов основен прокурор, което в допълнение разрушава доверието в процедурата за избора му.
Поради гореизложените причини, ние, долуподписаните цивилен организации призоваваме членовете на Висш съдебен съвет да спрат процедурите за избор на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд.
Уважаеми, дами и господа, членове на Висш съдебен съвет,
Смятаме, че с такова решение ще деянията дължимата отговорност пред правилото за господство на правото, непроменяемо характерен на ролята на Висшия правосъден съвет, и ще предпазите обществото от бъдещи конституционни и институционални рецесии.
11.12.2024 година
С почитание:
Български институт за правни начинания
Български Хелзинкски комитет
Институт за пазарна стопанска система
Антикорупционен Фонд
Глас – България
Действие
Програма Достъп до информация
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това се казва в умишлен апел на няколко цивилен организации до Пленума на Висш съдебен съвет да спре към този момент стартираните процедури за основен прокурор и началник на Върховен административен съд.
Седемте Неправителствени организации, измежду които са Български институт за правни начинания, Български Хелзинкски комитет, Антикорупционен фонд и други, се подреждат на " опашката " от към този момент отправени сходни апели - от адвокатурата, от Съюза на съдиите и други
Както е известно, сегашният състав - въпреки и с изминал преди 2 година и 2 месеца мандат, се кани да реализира избора на двама от " тримата огромни ". Като парадоксално е, че точно на този състав ще му е за повторно да поеме тази отговорност, а в случай че броим избора на Сарафов за и.ф. основен прокурор - за трети път едни и същи кадровици ще се произнесат какъв да е обвинител №1 (точно назад на логиката с разминаващите се мандати - бел. ред).
Сред претекстовете преди всичко се показва, че въпреки Конституционен съд да анулира така наречен правосъдна промяна (конкретно, деленето на Висш съдебен съвет на два съвета - съдийски и прокурорски) не анулира параграф 23 от преходните и заключителни разпореждания, който сочи, че новосформираните два съвета нямат право да реализират избора на така наречен „ трима огромни “, докато не се изберат нови членове.
И още:
Прибързаното решение за избор на двама от „ тримата огромни “ в правосъдната система може да докара до нова конституционна рецесия, с оглед бъдещото изговаряне на Конституционен съд, пишат от 7-те организации.
Посочва се произлизащата от конституционните промени възбрана и в Закона за правосъдната власт:
§31 от Преходните и заключителни разпореждания на Закон за съдебната власт също, сходно на § 23 от ЗИД на Конституция на Република България, запретява на настоящия състав на Висш съдебен съвет да избира така наречен трима огромни в правосъдната власт, пишат от Неправителствени организации.
Те припомнят и за моралната страна на въпроса, кто подсещат:
"... Към момента не са отпаднали по безспорен метод публично известните подозрения по повод съществуването на високи нравствени качества на единствения претендент за нов основен прокурор, което в допълнение разрушава доверието в процедурата за избора му.
Ето и целия документ:
ДО
ПЛЕНУМА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
П Р И З И В
Относно: нуждата от отсрочване на процедурите по желание на основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд на Република България
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,
Обръщаме се към Вас с апел за прекъсване на обновената на 12 септември 2024 година процедура за избор на основен прокурор с решение на Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС), (Протокол № 2/12.09.2024 г.) и откритата на 17 октомври процедура за избор на ръководител на Върховния административен съд (Протокол № 7/17.10.2024 г.) заради следните аргументи, водещи до правна неспособност за осъществяване на законосъобразни процедури на този стадий:
Налице е конституционна неспособност за осъществяване на законосъобразни процедури за основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд (ВАС) от в този момент настоящия състав на Висш съдебен съвет. Текстът на § 23 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) ясно декларира, че до избирането на последващи Висш правосъден и Висш прокурорски съвет, актуалният извършва функционалностите на Висш съдебен съвет, като се изключи категорично посочени пълномощия, които той няма право да реализира. Сред тях е и избора на така наречен „ трима огромни “ в правосъдната власт – основен прокурор, ръководител на Върховен административен съд и ръководител на Върховния касационен съд (ВКС).
Със своето решение №13 от 26/07/2024 година по конституционно дело № 1/2024 година Конституционния съд (КС) на Република България изрично показва, че § 23 от ЗИД на Конституция на Република България не е противоконституционен. Във връзка с тази конституционна норма, която не е анулирана от Конституционен съд, както и във връзка с решението на Пленума на Висш съдебен съвет да възобнови процедурата за избор на основен прокурор и да открие такава за избор на ръководител на Върховен административен съд, в Конституционен съд на Република България са постъпили две претенции, подписани от две обособени групи народни представители от 51-то Народно заседание, за пояснение на § 23 от ЗИД на Конституция на Република България и обвързваните с него текстове от Конституцията (к. д. № 41 от 28.11.2024 година и к. д. № 42 от 05.12.2024 г.). от 5.12.2024 година ). Посочените претенции до Конституционен съд за пояснение на § 23 от ЗИД на Конституция на Република България, по отношение на други текстове на Конституцията, следва да бъдат обсъждани като нововъзникнало събитие, което настоящият състав на Висш съдебен съвет не може да си разреши да пренебрегне, тъй като прибързаното решение за избор на двама от „ тримата огромни “ в правосъдната система може да докара до нова конституционна рецесия, с оглед бъдещото изговаряне на Конституционен съд по тези въпроси. Реално сега Висш съдебен съвет е изправен още веднъж пред опцията да изпадне в догадка на член 54, алинея 1 т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) която споделя, че „ Административният орган стопира производството, когато Конституционният съд е позволил разглеждането всъщност на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на използван закон “. Следва да напомним, че точно причините на този текст от Административнопроцесуален кодекс Висш съдебен съвет към този момент употребява през лятото на 2023 година с цел да спре настоящата процедура за избор на основен прокурор (Решение на Пленума на Висш съдебен съвет по Протокол № 20 от 06.07.2023 г.). Тълкуването на член 54, алинея 1, т. 4 Административнопроцесуален кодекс, по отношение на текста на алинея 1 на същия член, демонстрира, че Висш съдебен съвет няма дискреционна власт дали да спре производството или не. Напротив, Висш съдебен съвет е привързан със задължението да спре процедурата при настъпването на съответен юридически факт, който в тази ситуация е сезирането на Конституционен съд от две обособени групи народни представители. Подобно законодателно решение не е инцидентно и съществува точно, с цел да защищити обществото от обстановки на правна неустановеност или допустима колизия на решения на административен орган, какъвто в тази ситуация се явява Висш съдебен съвет във връзка с избора на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд, от една страна, и Конституцията на Република България, въпреки това.
В допълнение на конституционната нужда за прекъсване на процедурите за избор на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд е налице и колизия с настоящия закон. § 10 от ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс, оповестен в „ Държавен вестник “, бр. 18/01.03.2024 година, внася промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), посредством които се доразвиват на законово равнище последните конституционни промени, в частта, отнасяща се до правосъдната власт. В този подтекст §31 от Преходните и заключителни разпореждания на Закон за съдебната власт също, сходно на § 23 от ЗИД на Конституция на Република България, запретява на настоящия състав на Висш съдебен съвет да избира така наречен трима огромни в правосъдната власт. Цитираната наредба на §31 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за съдебната власт е справедлив факт, който още един път демонстрира нуждата от прекъсване на процедурите от способния орган, а точно Висш съдебен съвет.
Горепосочените нормативни исблъсъци предизвикаха сериозен ужас и юридически спор всъщност и в самия върховен административен и кадрови орган на правосъдната власт, което е видно от цитираните протоколи на пленума на Висш съдебен съвет. Това в допълнение демонстрира нуждата от прекъсване на процедурите до изясняване на използваната нормативна рамка.
Отвъд чисто правните причини, не могат да бъдат подминати и моралните аспекти на настоящите процедури за избора на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд. Ноторно прочут факт е, че сегашният състав на Висш съдебен съвет работи отвън мандат и с непопълнена професионална квота. С цел превъзмогване на правната неустановеност и по прилика с Решение на Конституционен съд № 12 от 27.09.2022 година по дело 7/2022, с което Конституционен съд афишира, че основният контрольор и инспекторите към Инспектората към Висш съдебен съвет не престават своите функционалности до избиране на нови от Народното събрание, се одобри, че Висш съдебен съвет също има право да работи след приключване на своя мандат, до конституиране на нов състав. Последното, въпреки и противоречиво от житейска позиция, и най-вероятно предмет на бъдеща нормативна колизия, този път сред българското законодателство и правото на Европейския съюз[1], бе категорично регистрирано и от конституционния законодател през 2024 година, посредством текста на § 23 от ЗИД на Конституция на Република България. Въпреки това обаче, конституционният законодател категорично запретява на настоящия състав на Висш съдебен съвет да прави избрани дейности, предвид на това, че осъществяването им от състав на съвета, отвън мандат, може до докара до трайни отрицателни последствия за цялото общество. Най-важната от тях е, че сходен избор ще доразруши и дребното останало доверие на българското общество в правосъдната власт. Не по-малко значима последица е и тази, че изборът на идващия постоянен основен прокурор и ръководителя на Върховен административен съд от орган, който е отвън мандат и с непълна професионална квота, съставляват риск за легитимността изобщо на тези две институции. Припомняме, че те са измежду най-важните фигури в цялостната структура на актуалната българска страна, като техният мандат би следвало да продължи до 2032 година, т. е. надалеч откакто актуалните членове на Висш съдебен съвет към този момент няма да са на позициите, които заемат в този момент.
Не на последно място следва да се уточни и събитието, че все още не са отпаднали по безспорен метод публично известните подозрения по повод съществуването на високи нравствени качества на единствения претендент за нов основен прокурор, което в допълнение разрушава доверието в процедурата за избора му.
Поради гореизложените причини, ние, долуподписаните цивилен организации призоваваме членовете на Висш съдебен съвет да спрат процедурите за избор на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд.
Уважаеми, дами и господа, членове на Висш съдебен съвет,
Смятаме, че с такова решение ще деянията дължимата отговорност пред правилото за господство на правото, непроменяемо характерен на ролята на Висшия правосъден съвет, и ще предпазите обществото от бъдещи конституционни и институционални рецесии.
11.12.2024 година
С почитание:
Български институт за правни начинания
Български Хелзинкски комитет
Институт за пазарна стопанска система
Антикорупционен Фонд
Глас – България
Действие
Програма Достъп до информация
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ