Проф. Ана Кочева: Опитите за пропаганда на т.нар. шопска нация и шопски език в Сърбия, точно в районите с българско население, са категорично ненаучни
Подновените опити в Република Сърбия за налагането, пропагандирането на така наречен " шопска нация “ и " шопски език “ тъкмо в регионите с българско население в Западните околности са изрично ненаучни, нелингвистични и неисторически. Аз персонално ги охарактеризирам като едно ненаучно изказване, като един теоретичен полуфабрикат безусловно. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ ръководителят на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН проф. Ана Кочева.
Откликвайки на молбата на представители на 8 българско културно просветни сдружения от Западните околности Института за български език и Института за исторически проучвания да вземат научно отношение, докара и до появяването на двете мнения, които през вчерашния ден бяха обнародвани в българското медийно пространство.
" Българска език, както всеки различен, има разнообразни териториални диалекти и заради екстралингвистични аргументи той през днешния ден се открива както в държавните ни граници, по този начин и отвън тях в историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Нашите сънародници, които живеят в Западните околности, са публично прието българско малцинство. Те са съхранили своят майчин език – български, в неговия диалектен образ, български диалекти, пазят своята родова памет, българска родова памет, и несъмнено, своята национална еднаквост, която е българска. Като след всичко това, което изредих, те са лоялни жители и на Република Сърбия, “ уточни тя.
По думите й северозападните български приказва, част от които се афишират за " шопски език “, обгръщат пространството, което стартира от река Дунав на север, опира до долината на река Българска Морава, която на времето е носила този хидроним, през днешния ден тя се назовава единствено Морава или Велика Морава, както е било по-рано, в региона на която е осъществено етническо пречистване много от дълго време. Също по този начин обгръщат двете страни на днешната северомакедонско-сръбска граница в региона на Кривопаланско, на Кумановско и на Тетовско в Република Северна Македония. У нас тези приказва са говорите в Белоградчишко, Трънско, в Брезнишко, стига се и надолу съвсем до Кюстендилско, в Република Сърбия това са говорите в Царибродско и Босилеградско, там където е българското малцинство.
" Критериите да се отнесат тези приказва към северозападните български диалекти са само и единствено езикови, лингвистични. Те са свързани с особености на българските език, на българските диалекти, които не се откриват в нито един от другите славянски езици. Българският език има своето по-обособено автентично място. И най-съществената линия, по която тези приказва внезапно се отличават от сръбския език, е неналичието на падежи. Докато в сръбския литературен език имаме систематични форми за инфинитив при глаголите, в северозапада той е изгубен, както във всички останали български приказва. Морфемата за цялостен и за къс член е присъща за всички български приказва и отсъства в сръбския език. Най-важното:, българската граматична система се свързва с идентичностната същина на диалектите, с техният център. Има сръбски детайли, несъмнено, то е напълно обикновено, само че тези сръбски детайли се отнасят до периферията. Така че северозападните приказва, както всички диалекти на българския език споделят фундаменталните граматични особености на този език и те имат саморасъл темперамент, те не се откриват в сръбски, “ изясни проф. Ана Кочева.
Откликвайки на молбата на представители на 8 българско културно просветни сдружения от Западните околности Института за български език и Института за исторически проучвания да вземат научно отношение, докара и до появяването на двете мнения, които през вчерашния ден бяха обнародвани в българското медийно пространство.
" Българска език, както всеки различен, има разнообразни териториални диалекти и заради екстралингвистични аргументи той през днешния ден се открива както в държавните ни граници, по този начин и отвън тях в историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Нашите сънародници, които живеят в Западните околности, са публично прието българско малцинство. Те са съхранили своят майчин език – български, в неговия диалектен образ, български диалекти, пазят своята родова памет, българска родова памет, и несъмнено, своята национална еднаквост, която е българска. Като след всичко това, което изредих, те са лоялни жители и на Република Сърбия, “ уточни тя.
По думите й северозападните български приказва, част от които се афишират за " шопски език “, обгръщат пространството, което стартира от река Дунав на север, опира до долината на река Българска Морава, която на времето е носила този хидроним, през днешния ден тя се назовава единствено Морава или Велика Морава, както е било по-рано, в региона на която е осъществено етническо пречистване много от дълго време. Също по този начин обгръщат двете страни на днешната северомакедонско-сръбска граница в региона на Кривопаланско, на Кумановско и на Тетовско в Република Северна Македония. У нас тези приказва са говорите в Белоградчишко, Трънско, в Брезнишко, стига се и надолу съвсем до Кюстендилско, в Република Сърбия това са говорите в Царибродско и Босилеградско, там където е българското малцинство.
" Критериите да се отнесат тези приказва към северозападните български диалекти са само и единствено езикови, лингвистични. Те са свързани с особености на българските език, на българските диалекти, които не се откриват в нито един от другите славянски езици. Българският език има своето по-обособено автентично място. И най-съществената линия, по която тези приказва внезапно се отличават от сръбския език, е неналичието на падежи. Докато в сръбския литературен език имаме систематични форми за инфинитив при глаголите, в северозапада той е изгубен, както във всички останали български приказва. Морфемата за цялостен и за къс член е присъща за всички български приказва и отсъства в сръбския език. Най-важното:, българската граматична система се свързва с идентичностната същина на диалектите, с техният център. Има сръбски детайли, несъмнено, то е напълно обикновено, само че тези сръбски детайли се отнасят до периферията. Така че северозападните приказва, както всички диалекти на българския език споделят фундаменталните граматични особености на този език и те имат саморасъл темперамент, те не се откриват в сръбски, “ изясни проф. Ана Кочева.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ