Специалната операция срещу православието
Поднебесните сили посредством своите подизпълнители не на смешка са се разбеснели срещу самодейността християнството да се учи наедно с другите дисциплини от децата. Колкото и да не ни се ще, би трябвало да им отговаряме, само че и при най-хубаво предпочитание не можем да насмогнем. Изправени сме пред добре проведена и обилно финансирана тотална пропагандна акция.
Включи се и в. „ 24 часа “, несъмнено, не с авторски материал, а с от фейсбук – печална всеобща процедура за доста другояче съществени медии. За вестникът явно е значимо да блесне заглавието, пък изпод – кой прочел – прочел:
Клирът на БПЦ не може да провежда образованието по вяра на равнище
На какво съображение се твърди това, на някакво изследване? Или на общия либерално-атеистичен инстинкт. Вестниците обичат да вършат по този начин – да изстрелват гръмки съждения в заглавия, а изпод в текста аргументацията да е напълно друга или просто нулева. Този прийом спада към групата на най-евтините операции, само че какво да се прави – акция. Друг подобен прийом е да напишеш каквото искаш в заглавието, само че с въпросителна най-после. Например: „ Бойко Борисов яде на закуска живи пеленачета, до момента в който си брои кюлчетата в шкафчето? “.
Авторът на истинския постинг (така ли се споделя?) споделя своя изцяло безпочвен боязън, че вероучението щяло да бъде „ елементарна агитация на примитивна евразийска геополитика в жанр Дугин “. Откъде му хрумна, кое му дава съображение? В постинга не се загатва. Но пък и за какво? Важното е да се изцепиш, пък причините кучета ги яли!
го предишния път, само че отново ще го повторя, тъй като се постанова:
Вероучение съгласно ангажираните в тази антиклерикална пропагандна акция не би трябвало да има, тъй като е православно (ако е ислям, будизъм, йога, макраме или паневритмия – може!). Логиката е следната:
Руснаците са гадни, тъй като вървят срещу цивилизацията, към която сме избрали да принадлежим, тъй като са алкохолици, ватници и мурзилки, а Путин е изверг, някакъв хибрид сред Хитлер и Джуджето Дългоноско. Руснаците са православни (просто тъй като също като украинците исторически са част от Pax Bizantina, за което българите имат избрана заслуга или вина). Следователно, щом руснаците са гадни и в същото време православни, то православните са гадни. Следователно в учебно заведение не трябва да има вероучение.
Аз не разбирам, по какъв начин хора, които претендират да бъдат интелектуалният и духовният авангард на нацията, не усещат интелигентността си афектирана от такава логичност!
Вероучението е Закон Божий. Целта на проучването на Закон Божий е човек да се богоуподоби и да избави душата си от първородния грях. Единственият метод това да стане е посредством тайнствата на Църквата и посредством самостоятелно обезсърчение и примирение. За какво примирение можем да приказваме у човек, който се счита за толкоз по-компетентен от ръкоположените свещеници по въпросите на Закона Божий, че се усеща кадърен да ги преценя, да ги съди и да им дава ум? Това е все едно някой, който няма и в никакъв случай не е имал никакви допирни точки с армията, да дава ум на офицерите и да подлага на критика компетентността им.
Номерът е със примирение и смирение да приемаш това, което идва от твоя дъртак (ако имаш), твоя изповедник, твоя ментор или Църквата. Да приемаш с смирение даже и неуместното на пръв взор, а не да спориш и да критикуваш, не да налагаш своето виждане и своята воля, другояче убиваш и обезсмисляш всичко. Та нали точно това желаеме – да избягаме от повредената си воля и от заблудите си? Най-големият персонален героизъм е да отхвърлиш личната си горда воля и да приемеш на нейно място Божията, тъй че тя да стане твоя. Тогава ще изпълниш предназначението си и повелята към теб да станеш господ по берекет, така както Бог е господ по природа.
Според създателя клирът не е подготвен да обезпечи образование по вероучение. За да твърди това, той би трябвало:
Да познава в дълбочина курса по вероучение, в което надълбоко се съмнявам; да познава неговата догматична и канонична основа, с цел да каже: „ не, свещениците не могат да го преподават по този начин качествено, както бих го преподавал аз, да вземем за пример “; Да познава в дълбочина равнището на подготвеност на свещениците, в което също се колебая – какво са учили, по какъв начин са си взимали изпитите, каква е педагогическата им подготовка, има ли задоволително за всички паралелки и пр.; да знае богословските факултети, с изключение на свещеници, какъв брой експерти, мъже и дами, с педагогичен профил произвеждат; Най-сетне да е наясно какво тъкмо съставляват катехизисът и мистагогията (ръководството в тайнствата), а тук към този момент съм сигурен, че не е.
Самият факт, че даден хитрец си фантазира, че знае по-добре от Църквата що е християнство и що е мистагогия, към този момент е задоволително обезпокоителен. Не, вероучението не е сравнителна история на религията или етнографско проучване на християнството по нашите земи. Не, християнството не е средство да живеем по-добре тук, на този свят. Не е битка с бедността и климатичните промени. Не е приемливост към всички останали религии, тъй като в случай че то споделя истината, а пък те споделят нещо друго, то явно споделят неистина. Християнството не е демократично, а йерархично. За жал, на такова извънредно неправилно мнение – че вероучението би трябвало да е история на религиите – е един различен създател, този път в „ Труд “. Неговата е със заглавие
Не вероучение, а църковна история
И споделя: „ Вярата е надълбоко в човешката психика. “Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата… ” , изповядва Христо Ботев “. Да цитираш един от най-яростните антиклерикали на Възраждането, протокомуниста Ботев, – да градиш тезата си върху тази негова максима, това към този момент е урок по атеизъм. Бог не е в нас, Той е навсякъде и всичко изпълва (евентуално и нас, в случай че Го допуснем), ние сме част от Него, а не е Той част от нас. Атеизъм ли да турим на децата вместо вероучение? Че то атеизмът три генерации при соца го изучаваха настървено! И какво излезе? Нищо. Вярата е жива, въпреки и у доста хора осакатена. Не броим безбожниците, каквито постоянно е имало и ще има. Стадото е малко.
„ Църковна история “, споделя. Има няколко църковни истории от Евсевий до Малицки и Поснов. И това са обособени дисциплини, не са вероучение, не са катехизис. Още по-малко пък нещо като „ пролог в общата история на църквата (църквите) “. Или пък на религиите. В първи курс в университета имахме един предмет, наименуван „ Увод в славянските филологии “. Представляваше нещо като най-общо езикознание, сравнителна история и модерно положение на славянските езици. И колкото от този курс научихме чешки, полски и сръбски, толкоз и децата ще схванат нещо за вярата, в случай че ги занимаваме с обща история на религиите.
Седемте космополитен събора са се занимавали на първо място с това да формулират вярата по този начин, че да я предпазят от ереси, лъжеучения и извращаване. Резултатът от тези старания е Символът на вярата, Христологичният догмат, Иконопочитанието и така нататък Тези неща би трябвало да се преподават и да се учат, колкото и човек да се ражда с естествения духовен закон в душата си. Догматиката, канонът, литургиката, есхатологията, учението за светците – това е предметът на вероучението. И аз не мога да си показва по-компетентни хора от свещениците да го преподават. Освен може би някои монаси, които сходно на св. Григорий Паламà ще жертват доброволното си мълчание, с цел да просвещават миряните. А тези, които подлагат на критика свещениците и монасите, които неглижират догмите и каноните, замествайки ги с някакви обикновени наукоподобни или в най-хубавия случай научно-популярни компилации – да се молим за душите им и за тяхното отрезвяване.
Запомнете: в случай че някой ви каже, че в учебно заведение би трябвало да се учи история на религиите или нещо сходно, бил той „ духовник “, „ духовник “ или „ богослов “, знайте, че този човек НЕ желае да се учи вероучение, той е ПРОТИВ вероучението в учебно заведение.
Знам, не е елементарно. Но никой не е споделил, че ще бъде. Никой не е споделил, че би трябвало да бъде. Църквата не е Дисниленд, християнството не е рецепта за приятност и забавление, за разточителен и безметежен живот. Християнството е героизъм и даже жертва, когато се постанова. Призванието на индивида е да извърши сложния преход от материалното към духовното, а това е мъчително, даже и да не го разглеждаш като наказване.
Нека децата учат вероучение, с цел да не станат един възрастни, които ще ни сочат обвинително с пръст и ще питат: „ Защо не ни научихте на времето? “. Никой не чака да станат свещеници, както никой не е очаквал от нас да станем физици, химици и биолози. Но в случай че познанието на творението за Твореца е най-важното знание, то да лишиш хората от него е закононарушение. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
за " Труд "
Включи се и в. „ 24 часа “, несъмнено, не с авторски материал, а с от фейсбук – печална всеобща процедура за доста другояче съществени медии. За вестникът явно е значимо да блесне заглавието, пък изпод – кой прочел – прочел:
Клирът на БПЦ не може да провежда образованието по вяра на равнище
На какво съображение се твърди това, на някакво изследване? Или на общия либерално-атеистичен инстинкт. Вестниците обичат да вършат по този начин – да изстрелват гръмки съждения в заглавия, а изпод в текста аргументацията да е напълно друга или просто нулева. Този прийом спада към групата на най-евтините операции, само че какво да се прави – акция. Друг подобен прийом е да напишеш каквото искаш в заглавието, само че с въпросителна най-после. Например: „ Бойко Борисов яде на закуска живи пеленачета, до момента в който си брои кюлчетата в шкафчето? “.
Авторът на истинския постинг (така ли се споделя?) споделя своя изцяло безпочвен боязън, че вероучението щяло да бъде „ елементарна агитация на примитивна евразийска геополитика в жанр Дугин “. Откъде му хрумна, кое му дава съображение? В постинга не се загатва. Но пък и за какво? Важното е да се изцепиш, пък причините кучета ги яли!
го предишния път, само че отново ще го повторя, тъй като се постанова:
Вероучение съгласно ангажираните в тази антиклерикална пропагандна акция не би трябвало да има, тъй като е православно (ако е ислям, будизъм, йога, макраме или паневритмия – може!). Логиката е следната:
Руснаците са гадни, тъй като вървят срещу цивилизацията, към която сме избрали да принадлежим, тъй като са алкохолици, ватници и мурзилки, а Путин е изверг, някакъв хибрид сред Хитлер и Джуджето Дългоноско. Руснаците са православни (просто тъй като също като украинците исторически са част от Pax Bizantina, за което българите имат избрана заслуга или вина). Следователно, щом руснаците са гадни и в същото време православни, то православните са гадни. Следователно в учебно заведение не трябва да има вероучение.
Аз не разбирам, по какъв начин хора, които претендират да бъдат интелектуалният и духовният авангард на нацията, не усещат интелигентността си афектирана от такава логичност!
Вероучението е Закон Божий. Целта на проучването на Закон Божий е човек да се богоуподоби и да избави душата си от първородния грях. Единственият метод това да стане е посредством тайнствата на Църквата и посредством самостоятелно обезсърчение и примирение. За какво примирение можем да приказваме у човек, който се счита за толкоз по-компетентен от ръкоположените свещеници по въпросите на Закона Божий, че се усеща кадърен да ги преценя, да ги съди и да им дава ум? Това е все едно някой, който няма и в никакъв случай не е имал никакви допирни точки с армията, да дава ум на офицерите и да подлага на критика компетентността им.
Номерът е със примирение и смирение да приемаш това, което идва от твоя дъртак (ако имаш), твоя изповедник, твоя ментор или Църквата. Да приемаш с смирение даже и неуместното на пръв взор, а не да спориш и да критикуваш, не да налагаш своето виждане и своята воля, другояче убиваш и обезсмисляш всичко. Та нали точно това желаеме – да избягаме от повредената си воля и от заблудите си? Най-големият персонален героизъм е да отхвърлиш личната си горда воля и да приемеш на нейно място Божията, тъй че тя да стане твоя. Тогава ще изпълниш предназначението си и повелята към теб да станеш господ по берекет, така както Бог е господ по природа.
Според създателя клирът не е подготвен да обезпечи образование по вероучение. За да твърди това, той би трябвало:
Да познава в дълбочина курса по вероучение, в което надълбоко се съмнявам; да познава неговата догматична и канонична основа, с цел да каже: „ не, свещениците не могат да го преподават по този начин качествено, както бих го преподавал аз, да вземем за пример “; Да познава в дълбочина равнището на подготвеност на свещениците, в което също се колебая – какво са учили, по какъв начин са си взимали изпитите, каква е педагогическата им подготовка, има ли задоволително за всички паралелки и пр.; да знае богословските факултети, с изключение на свещеници, какъв брой експерти, мъже и дами, с педагогичен профил произвеждат; Най-сетне да е наясно какво тъкмо съставляват катехизисът и мистагогията (ръководството в тайнствата), а тук към този момент съм сигурен, че не е.
Самият факт, че даден хитрец си фантазира, че знае по-добре от Църквата що е християнство и що е мистагогия, към този момент е задоволително обезпокоителен. Не, вероучението не е сравнителна история на религията или етнографско проучване на християнството по нашите земи. Не, християнството не е средство да живеем по-добре тук, на този свят. Не е битка с бедността и климатичните промени. Не е приемливост към всички останали религии, тъй като в случай че то споделя истината, а пък те споделят нещо друго, то явно споделят неистина. Християнството не е демократично, а йерархично. За жал, на такова извънредно неправилно мнение – че вероучението би трябвало да е история на религиите – е един различен създател, този път в „ Труд “. Неговата е със заглавие
Не вероучение, а църковна история
И споделя: „ Вярата е надълбоко в човешката психика. “Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата… ” , изповядва Христо Ботев “. Да цитираш един от най-яростните антиклерикали на Възраждането, протокомуниста Ботев, – да градиш тезата си върху тази негова максима, това към този момент е урок по атеизъм. Бог не е в нас, Той е навсякъде и всичко изпълва (евентуално и нас, в случай че Го допуснем), ние сме част от Него, а не е Той част от нас. Атеизъм ли да турим на децата вместо вероучение? Че то атеизмът три генерации при соца го изучаваха настървено! И какво излезе? Нищо. Вярата е жива, въпреки и у доста хора осакатена. Не броим безбожниците, каквито постоянно е имало и ще има. Стадото е малко.
„ Църковна история “, споделя. Има няколко църковни истории от Евсевий до Малицки и Поснов. И това са обособени дисциплини, не са вероучение, не са катехизис. Още по-малко пък нещо като „ пролог в общата история на църквата (църквите) “. Или пък на религиите. В първи курс в университета имахме един предмет, наименуван „ Увод в славянските филологии “. Представляваше нещо като най-общо езикознание, сравнителна история и модерно положение на славянските езици. И колкото от този курс научихме чешки, полски и сръбски, толкоз и децата ще схванат нещо за вярата, в случай че ги занимаваме с обща история на религиите.
Седемте космополитен събора са се занимавали на първо място с това да формулират вярата по този начин, че да я предпазят от ереси, лъжеучения и извращаване. Резултатът от тези старания е Символът на вярата, Христологичният догмат, Иконопочитанието и така нататък Тези неща би трябвало да се преподават и да се учат, колкото и човек да се ражда с естествения духовен закон в душата си. Догматиката, канонът, литургиката, есхатологията, учението за светците – това е предметът на вероучението. И аз не мога да си показва по-компетентни хора от свещениците да го преподават. Освен може би някои монаси, които сходно на св. Григорий Паламà ще жертват доброволното си мълчание, с цел да просвещават миряните. А тези, които подлагат на критика свещениците и монасите, които неглижират догмите и каноните, замествайки ги с някакви обикновени наукоподобни или в най-хубавия случай научно-популярни компилации – да се молим за душите им и за тяхното отрезвяване.
Запомнете: в случай че някой ви каже, че в учебно заведение би трябвало да се учи история на религиите или нещо сходно, бил той „ духовник “, „ духовник “ или „ богослов “, знайте, че този човек НЕ желае да се учи вероучение, той е ПРОТИВ вероучението в учебно заведение.
Знам, не е елементарно. Но никой не е споделил, че ще бъде. Никой не е споделил, че би трябвало да бъде. Църквата не е Дисниленд, християнството не е рецепта за приятност и забавление, за разточителен и безметежен живот. Християнството е героизъм и даже жертва, когато се постанова. Призванието на индивида е да извърши сложния преход от материалното към духовното, а това е мъчително, даже и да не го разглеждаш като наказване.
Нека децата учат вероучение, с цел да не станат един възрастни, които ще ни сочат обвинително с пръст и ще питат: „ Защо не ни научихте на времето? “. Никой не чака да станат свещеници, както никой не е очаквал от нас да станем физици, химици и биолози. Но в случай че познанието на творението за Твореца е най-важното знание, то да лишиш хората от него е закононарушение. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
за " Труд "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ