Подлите номера бяха на мода дълги години в историята на

Подлите номера бяха на мода дълги години в историята на футбола. Играта си е игра, само че около нея съществуват десетки мръснишки способи, с които да извадим съперника от строя и да получим предимство. Значителна част от тях към този момент са в историята, защото през днешния ден всичко се излъчва по малкия екран, а прецизните камери улавят и най-тънките елементи. Няма по какъв начин да хвърлите тиня или пясък в лицето на вратаря и да остане неусетно, или пък да убодете някой от съперниците си със особено готова за задачата топлийка.

 

В годините, когато малкия екран към момента не бе навлязла толкова уверено във футбола, гаднярските осъществявания против противника, бяха неразделна част от играта. Представяме ви другата страна на футбола от тези времена.

 

Какво да създадем, когато насреща имаме по-техничен съперник? Във Враца са го измислили още преди повече от половин век. За мача сред локалния „ Ботев ” и „ Левски ” от 1965 година хитрите домакини скрояват номер и цяла седмица да държат игрището изсъхнало, с цел да се втвърди и да стане на бабуни. Даже го поразкопават. Сините са привикнали да играят на хубава трева, защото теренът на новия им стадион в „ Подуяне ” е към момента напълно нов.

 

Вестник „ Народен спорт ” свидетелства: „ Врачани бяха избрали всички вероятни средства, които ги облагодетелстваха. Имаше строга възбрана да се полива твърдият като бетон терен, който в същото време е неравномерен, целият в дупки и бабуни “.

 

За по-сигурно оставят левскарите да изпукат без вода. „ Докато в съблекалнята на „ Ботев " и тази на съдиите имаше оранжада, плодове и прочие, в тази на „ Левски " бяха „ не запомнили ” да слагат и шише вода.

На настояването на треньорите на „ Левски ” обясниха, че нямало ”, гневи се още спортният ежедневник. Всичко това дава резултат, и на стадиона под Околчица врачани изкопчват тъждество против първенеца 1:1.

 

На още по-кален номер с игрището се натъква ЦСКА през 1967 година, преди да стигне до историческия полуфинал с „ Интер ” за Купата на европейските първенци. Армейците се падат против първенеца на Полша „ Гурник " (Забже) и печелят първия дуел в София с 4:0. Пристигат за реванша в Полша, без да подозират какво им се готви. През нощта на 6 против 7 декември 1966 година поляците употребяват обстоятелството, че температурите внезапно падат под нулата. Пускат маркучите, наводняват игрището и го оставят да замръзне.

 

Тъй като дуелът се играе преди обяд, двата тима излизат да ритат на ледена пързалка. Разбира се, тези от „ Гурник ” са се приготвили със заострени бутони.

И до момента в който футболистите на ЦСКА се хлъзгат по леда, поляците вкарват три гола единствено, по-късно изпускат и дузпа. На „ Гурник " му би трябвало единствено още един гол, с цел да стигне до трети мач на безпристрастен терен. Но с триста зора армейците удържат преднината си и се класират напред.

 

На поляците явно това им е остарял номер, защото го ползват и при гостуването на ЦСКА против „ Шомберки ” в същия шампионат през ноември 1980 година И тогава армейците имат задатък от 4:0 на дуела в София. За реванша пратеникът на „ Работническо дело ” в Хожув Борислав Константинов отбелязва: „ Студът (6 градуса под нулата) и не напълно почистеният от снега терен се отразиха върху играта ”. Всъщност игрището е почистено единствено в едната си половина, другата е в преспи. Идеята на поляците от „ Шомберки ” била да напънат за голове през полувремето, когато атакуват в чистата част, също като тези от „ Гурник " преди 23 години. Сметките обаче излизат без кръчмар, а ЦСКА бие 1:0 с гол на славния бомбардировач Спас Джевизов.

 

Друг гнусен трик, който още през 40-те и 50-те години се ползва на разкаляно игрище, даже е филмиран в фамозната комедия „ Любимец 13 ”. В тези времена правилникът към момента разрешава да се играе в локви, а тарикатите бързо изнамират метод да бъде обезвреден вратарят на съперника при осъществяване на статични положения като да вземем за пример ъглов удар. За задачата един тъкмо избран състезател от атакуващия тим би трябвало да му хвърли шепа тиня в лицето, с цел да го ослепи най-малко за няколко секунди. В това време следва центриране на топката и възможен гол в останалата без пазач врата.

 

В „ Любимец 13 ” сходна измама ползват футболистите на заводския „ Витоша ". Звездата на отбора Станчо Пармаков загребва шепа тиня и тъкмо при центрирането мята лепкавата гнусота в очите на вратаря, а по-късно вкарва удивителен гол с летящ плонж. На съдията, чиято роля се извършва от Георги Калоянчев, обаче такива не му минават и незабавно гони подлеца. Във кино лентата за наставление Пармаков по-късно е уволнен и от предприятието, което би трябвало да внуши на фена, че социалистическият футбол няма да търпи сходни прояви.

 

Именно по соца обаче потегля номерът с карфицата. Става въпрос за изключително перверзен прийом, при който някои от най-коварните футболисти крият топлийка или безвредна игла, най-често спотаена някъде в подгъвите на фанелката. При единоборство с вратаря или различен състезател на съперника въпросните видове вадят иглата и забиват острието в крайници на клетника. Пострадалият неистово вие от болежка, защото пронизването най-често е в напрегнатия мускул.

 

Подобни обвинявания преди време е можело да се чуят от левскарските идеолози, че Аспарух Никодимов от ЦСКА един път употребявал игла против Георги Аспарухов – Гунди, Разбира се, Паро изрично отхвърля това да е правилно. Но има футболисти, за които се знае, че работят по този метод. В излязлата преди време история на футбола в Казанлък е разказан садистичният способ с „ карфицата на Франц “

 

Става въпрос за десния бранител на локалния отбор „ Розова котловина " Петър Францев, злобен като куче. „ Беше доста чевръст и обичаше да се заяжда с съперниците си. Имаше скрита топлийка и при някое по-напечено състояние убождаше с нея неприятелски състезател, след което я хвърляше в тревата и се правеше на ни лук ял, ни лук мирисал ", свидетелстват съотборниците му.

 

Едно от най-коварните осъществявания в цялата история на футбола ни принадлежи на легендата Христо Бонев. На 18 октомври 1972 година националният тим на България играе против Северна Ирландия. По едно време пловдивчанинът издебва звездата на гостите Джордж Бест в наказателното им поле. Никой не ги гледа, защото топката към този момент е трансферирана към центъра. Тогава Бонев завира междинен пръст в задника на ирландеца. Петият от „ Бийтълс ", както назовават Бест, смъква нашия на земята с кроше в лицето и два ритника. Разбрал-недоразбрал какво тъкмо е станало, съдията Герхард Шуленбург свири дузпа за България, защото нарушаването е в пеналта в случай „ топка в игра ”, и гони Бест. Лично Бонев вкарва дузпата във вратата на Пат Дженингс, а България бие с 3:0. „ Не си припомням какво тъкмо се случи, май ме дръпна за фланелката и нервите ми не устояха ”, крие по-късно истината Джордж Бест, който е измежду най-големите любимци на женската част във Англия.

 

В дербитата сред ЦСКА и „ Левски ” постоянно се постанова да бъде излъган съдията. Известен е казусът от 11 март 1967 година, когато дуелът приключва 1:1, а Гунди е изпъден за пръв път в кариерата си.

 

И двата тима играят доста жестоко, без да сортират средствата. Всички футболисти са с посинени кокалчета. При едно единоборство Аспарухов пада на земята. Хитрият левскар Сашо Костов издебва момента и ощипва доста мощно Аспарухов. След това подвига фланелката му и крещи към рефера Ангел Гергинов: „ Другарю арбитър, елате да видите по какъв начин го ощипаха ”. Става сборичкване, след което са отстранени Гунди и Иван Василев – Цапето.

 

В хрониката на огромните измами челно място заемат Наско Сираков и Лъчезар Танев. На дербито сред „ Левски и ЦСКА през 1986 година Танев съумява по някакъв да внуши на съдията Величко Цончев, че Сираков го е псувал. Самият Наско споделя по-късно: „ Паднах и желаех дузпа в 90-ата минута. Той не я свири, а си имаше чиста дузпа. Отивам към центъра и го „ храня юначен ", а Майкъла и Лъчо тичат и му викат: „ Айде, бе, какво като е Сираков? Другарю арбитър, имаш ли храброст? Изгони го ”. Засегнат на чест, фамозният съдия от Велико Търново незабавно вади червен картон на нападателя на сините. ЦСКА бие 1:0 с гол на Красимир Безински.

 

Сирака обаче съумява да си го върне години по-късно, само че към този момент като футболист на „ Ботев ” (Пд). В мача с ЦСКА през есента на 1994 година преди малко влезлият като запаса Танев нещо ръкомаха към арбитъра. „ Не виждаш ли, че те псува? Шибни му един червен картон ”, шепне Наско на съдията. Това е Веселин Богданов, който също като Величко Цончев е от търновската гилдия. В последна сметка Танев отпътува към съблекалните. „ Ботев ” (Пд) печели с 4:3, като първият гол е на Сирака.

 

Поначало футболните съдии също са хора и могат да бъдат подведени, стига да ги издебнат. Така става на мача сред „ Пирин ” и „ Левски " (1:1), игран през есента на 1978 година в Благоевград. Четвърт час преди края ситуацията на сините никак не е за завиждане, защото благоевградчани водят с гол на Йордан Костов. Но в последната минута при едно рухване в наказателното поле съдията Тодор Страшников се оказва с тил към обстановката. Според свидетелствата на пиринци капитанът на „ Левски Павел Панов се провиква „ Дузпаааа! ”

 

Арбитърът се хваща за думите му като шаран на рибарска кука и отсъжда углавен удар. 25-хилядната аудитория напъва да линчува арбитъра, единствено че милицията съумява да овладее ситуацията. Самият Панов е прецизен във вратата на Христо Христов - Бараката и избавя точката за „ Левски ”.

 

Сред подлите начини във футбола при започване на 90-те години доста се разяснява едно характерно осъществяване на англичанина Вини Джоунс. „ Човешката косачка ”, както го назовават, се ускорява с двата крайници към глезените на оня от другия тим. С единия му избива топката, а с другия го халосва в кокалчетата. Влачи го най-малко няколко метра, до момента в който го забие в рекламите. След това клетникът дълго време не може да бъде почтен. Съдиите постоянно даже не демонстрират картон, защото футболистът сякаш играе за топката. Този и други похвати Вини Джоунс разказва в фамозното си пособие за начинаещи футболни касапи „ Коравите мъже във футбола ”.

 

Само че въпросният фасон на изваждане на състезател от строя е въведен в България много години

преди Вини изобщо да почне професионалната си кариера. Изпълнява го стоманеният бранител на „ Левски ” Валери Греков, някогашен младежки национал, носил синия екип в края на 70-те години. Греката опустошава като с шейна всяко крило, дръзнало да излезе против него. На „ Шейната на Греков " са имали честа да се повозят даже величия като испанския национал Карлос Сантиляна в мача сред „ Реал " (Мадрид) и „ Левски ” (2:0) на „ Сантяго Бернабеу ”.

Инфо: Уикенд

Тагове: Лъчо Танев Георги Аспарухов – Гунди Наско Сираков „ Ботев ” „ Левски ” Спас Джевизов Борислав Константинов