Подкрепа за присъединяване на България към еврозоната и необходимост от

Подкрепа за присъединение на България към еврозоната и нужда от осведомителна акция, която налично и разбираемо да изясни на хората изгодите и провокациите от въвеждането на еврото, показаха представители на синдикатите, работодателски и цивилен организации на полемиката " Ролята на проведеното гражданско общество в процеса на присъединението на България към еврозоната ". Дискусията в Гранитната зала на Министерския съвет е проведена от Икономическия и обществен съвет на България (ИСС), заяви Българска телеграфна агенция. Още по тематиката Финанси 4 май 2023 При разкриване на полемиката ръководителят на ИСС Зорница Русинова сподели, че можем рамките на една година да сложим правната рамка за приемане на еврото, да сложим значимите въпроси и да им намерим решения. Нашето общество има потребност от такива полемики, в които всички да сме дружно, с цел да отговорим професионално и искрено на всички въпроси, които обществото задава, съобщи Нина Стоянова, зам.-управител на Българската национална банка (БНБ) по време на полемиката. Приемането на еврото е значимо и позитивно събитие за страната. Днес еврото е валута на 346 млн. европейци, а 20 от 27 страни от Европейския съюз към този момент са въвели еврото, сподели още тя. Все по-разширяващата се територия на еврото разрешава на европейската стопанска система да има по-ниски разноски, повече вложения и конкурентоспособност. Българска народна банка работи в тясно съдействие с Министерството на финансите и с Европейската централна банка в подготовката на приемането на еврото, уточни Нина Стоянова. Станислав Попдончев, заместник-председател на Българската стопанска камара , посочи, че участието на България в еврозоната, в Шенген и в Организацията за икономическо съдействие и развиване са идея и съществени цели за българския бизнес. Продължаваме, въпреки и спорадично и реактивно, да водим яростен политически спор за изгодите и провокациите от въвеждането на еврото. Неоспорими обстоятелства и рационални причини постоянно отстъпват пред популистки и манипулативни внушения, които се заиграват с естествения боязън от огромни промени, който от време на време съпътства всеки човек, уточни Попдончев. По думите му неналичието на необятна социална осведоменост за практическите аспекти на присъединение към еврозоната, както и незадоволителната навременна и детайлна връзка с всички заинтригувани страни, в допълнение подхранват неустановеност и отрицателни настройки. Затова съгласно него ефикасната връзка е основна за доверието в еврозоната. Попдончев означи изгодите за българския бизнес от въвеждане на еврото - по-ниски трансакционни разноски, облекчени условия за експортно насочените браншове, по-ниски разноски за лихви, по-добър достъп до финансиране, подтикващ резултат върху капиталовата интензивност. Той добави, че пред българските бизнесмени стоят и значително въпроси и провокации, множеството от които с регулаторен и механически темперамент, като нужда от промени в организацията на работа, превалутиране на парични наличия и активи, личен капитал и скъпи бумаги, адаптиране на осведомителните системи и бизнес програмен продукт за работа с евро, обявление и отчитане пред приходната администрация, националната статистика, Комисията за финансов контрол. Според Попдончев какви са изгодите и по какъв начин ще се оправим с провокациите, не са най-важните въпроси. Трябва да отговорим единствено на един въпрос - за какво България би трябвало да е част от еврозоната допустимо най-скоро и сме длъжни да го създадем на понятен и наличен език, счита той. Президентът на КНСБ Пламен Димитров изрази от името на КНСБ и на КТ " Подкрепа " позицията на синдикатите за поддръжка през цялото време на процеса по присъединение на България към еврозоната. Влизането в еврозоната форсира икономическата и обществената конвергенция на страната членка, и растежът на приходите е забележим, уточни Димитров изгоди от участие в еврозоната. Той също подчертава на значимостта на осведомителна акция за еврото, която да бъде по-близо до упованията и паниките на хората. Според Димитров е значимо да се каже ясно за какво инфлацията в България, само че и в Хърватия в самото начало след влизането й в еврозоната, върви в едни по-динамични темпове. Според него за България обяснението е в спекулативното нарастване на редица цени и артикули от първа нужда. От извънредно значение е в този момент да успеем да овладеем ценовите нива на справедливите им равнища, а не на спекулативните равнища, изключително на стоките от първа нужда, на питателните артикули, сподели Димитров и добави, че в случай че това не стане, ще бъде мъчно на осведомителната акция за еврото. Според президента на КНСБ е значимо също страната ни да има ясна позиция във връзка с разработване на разпоредбите в Европейски Съюз, свързани с бюджетния недостиг. Нека да се опитаме да влияем върху тези процеси, с изключение на да ги установяваме, уточни Димитров. По думите му България няма ясна позиция по въпроса можем ли и следва ли дружно с други страни да желаяме еластичност във връзка с трите % недостиг. Защо отличници като България, Естония на съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт не могат да предложат и да наложат изгода и за тях, когато по една или друга причина краткотрайно ни се постанова отклоняване от тези 3 %, даже и в годината преди влизането в еврозоната, попита Димитров. Не споделям, че би трябвало да имаме по-голям от 3 % недостиг, само че когато се разискват разпоредбите да участваме интензивно и да си извоюваме такова право, добави той. Ако можем да влияем на тези процеси, несъмнено ще убедим повече жители, че еврозоната се отнася заслужено и към бъдещите страни членки, сподели още президентът на КНСБ. По думите на Димитров допреди година и половина, когато първо е била пандемията, а след това - и войната в Украйна, и енергийната рецесия, страната ни е отговаряла на критериите за влизане в еврозоната. Знаем, че инфлацията в България е малко по-специфичен фактор и той в действителност ни препъна да влезем от 1 януари 2024 година в еврозоната, разяснява президентът на КНСБ. Димитров счита, че България би трябвало да почерпи от опита на Хърватия и Прибалтийските страни във връзка с Еврозоната. Той показа таблица с данни за междинната работна заплата (СРЗ) в Литва, Латвия и Естония в годината на влизане в Еврозоната. Когато през 2015 година Литва влиза със СРЗ 758 евро, а през 2021 година тя към този момент е 1579 евро. В Латвия СРЗ продължава да се покачва, а в Естония за 10 години растежът е близо 85%, уточни Димитров. Той изрази вяра да приемем еврото при започване на 2025 година и минималната работна заплата да бъде най-малко 500 евро, а междинната - най-малко 1000 - 1100 евро. Богомил Николов, изпълнителен шеф на Асоциация " Активни консуматори " , означи, че ИСС с активността си през последните години демонстрира интензивно отношение към националната идея за въвеждане на еврото в България. Трябва в прям, прагматичен, човешки диалог да се преборим със страховете на огромна част на българските жители. Това ще стане с дискутиране на провокациите, а не с взор към предишното, сподели той. Българите като страна и нация от дълго време сме възприели еврото, означи той. Остава като един състезателен тим да си дадем сметка, че сме упражнявали години наред, натрупали сме умеене, познания и в този момент на финала - би трябвало просто да си завържем вярно обувките, да излезем и да отбележим гол, и да продължим напред, нагледно разказа Николов процеса на присъединение на страната ни към еврозоната. Експерти от Хърватия, Литва и Латвия споделиха своя опит по пътя към присъединението си към eврозоната Те подчертаваха върху развиването на стопанската система след приемането на еврото. Eкспертите от трите страни разясниха участието на страните им в еврозоната по време на третия панел, чийто модератор беше президентът на КНСБ Пламен Димитров. Хърватия се причисли на 1 януари 2023 година в еврозоната и Шенген, напомни Паула Летунич, старши консултант на министър-председателя на Хърватия. Тя акцентира, че това е направило страната й част от Европейския механизъм за непоклатимост. По думите й още преди този момент стопанската система е била доста обвързана с еврото. Летунич даде образец, че съвсем 60 на 100 от износа на Хърватия е бил обвързван с еврото, 75 на 100 от спестяванията и повече от половината заеми са били в евро преди присъединението. Около 75 на 100 от нашия външен дълг беше деноминиран в евро, уточни специалистът. И добави, че след 2017 година, когато Хърватия е излязла от процедурата за несъразмерен дълг, към този момент е изпълнявала Маастрихтските критерии. Летунич акцентира, че политическата непоклатимост е била значително значима за процеса по присъединение към еврозоната. Тя уточни, че още през 2017 година методът на държавното управление е бил структуриран и дружно с националната банка е показало евростратегията. След съвещания и доста изчерпателен обществен спор за преимуществата и минусите, държавното управление утвърди и одобри 2018 година тази тактика, сподели също Летунич. Стабилността на цените е била едно от огромните провокации, уточни Ирена Вебер, основен шеф на работодателската организация в Хърватия. Тя също акцентира, че в страната всички са работели за общата цел – еврозоната. По време на участието в еврозоната няколко пъти се усилиха заплатите, сподели Инга Ругиниене, президент на Конфедерация на синдикатите в Литва. Тя акцентира, че минималната заплата през днешния ден в страната е 840 евро, а междинната – 1947 евро. Минималната и междинната заплата се чака да набъбнат още следващата година. По думите й по този начин се реализира някакъв баланс сред нарастването на цените и растежа на заплатите. Ругиниене означи, че ролята на синдикатите по пътя към еврозоната е значима. Според нея те би трябвало да работят с държавното управление, с цел да се избегнат страховете на работещите, както и да не се позволява единствено поради смяната на валутата бизнесът да подвига безпричинно цените. Литва беше във валутен ръб, преди да влезе в еврозоната, обърна внимание президентът на КНСБ Пламен Димитров. Инезе Степина, представител на Конфедерация на работодателите в Латвия, сподели, че участието в еврозоната е било цел за страната още при присъединението към Европейския съюз. Въпросът не беше " дали ", а " по кое време ", акцентира тя и добави, че формалната подготовка е почнала още в края на 2005 г. Гражданското общество е имало основна роля и без социална поддръжка процесът е нямало да бъде вероятен, уточни Степина.