От трудното детство до личната музика: Прея за пътя към себе си
Подкастът „ Храмът на историите ” на Мон Дьо сяда посрещна Прея. Певицата разкрива компликациите, които стоят зад безконечната ѝ усмивка.
Прея има нелеко детство. Баща ѝ е умрял преди да се роди, а майка ѝ не съумява да е до нея през по-голямата част от времето.
„ Тя отпътува да работи в чужбина. Аз бях на 13. И за първи път по-късно я видях на 21. Много ми се желало от време на време да поплача на рамото на майка си ", споделя певицата.
Оттогава насам двете се срещат годишно и се чуват постоянно, само че Прея не крие, че са имали съществени компликации в диалозите. Често ѝ се постанова да остане мощната в връзките им и точно това я кара да се усеща не като детето, а като родителя в фамилията.
Следват съвещания с терапевт, с помощта на които Прея споделя, че към този момент има по-ясен взор върху обстановката и по какъв начин се усещат и двете страни.
„ Продължавам да работя върху това да я одобрявам каквато е. И да не се пробвам да я трансформира. Защото имам тази податливост ”, добавя звездата.
Между Балканите и Африка: Как Прея откри своя музикален жанр
По отношение на музиката Прея споделя, че не се е чувствала обвързвана с по-ранното си творчество.
„ В началото не отразяваше мен. Чувствах се отдалечена от публиката и от самата себе си “, изяснява тя.
Преходът към по-автентично звучене идва последователно, посредством присъединяване в разнообразни планове и търсене на личен жанр.
Песента „ Мома “ бележи значим миг за изпълнителката. В нея съчетава афро въздействия и балкански ритми – композиция, която разказва като персонална и идентична. „ Това е културен и музикален микс, който ме показва изцяло “, споделя тя.
Прея добавя, че този стадий в кариерата ѝ е обвързван и с вътрешно решение - да не избира сред разнообразни аспекти на идентичността си. „ Мога да бъда и двете – и‘принцеса, и гангстерка. Така съм цяла. “
Тя приказва и за поддръжката на брачна половинка си, който е до нея през годините и който ѝ оказва помощ да се оправя с сложните моменти. Според нея именно стабилността на тази връзка ѝ е дала чувство за принадлежност към семейство.
„ Дълго време съм се питала дали бих сложила триумфа над персоналното си благополучие. Отговорът е – не “, обобщава Прея.
