Днес Почитаме Великия Войник Мъченик Андрей. Ето Какво Гласят Поверията
Подир известно време Андрей с войската си се върнал в отечеството, откакто удържал блестяща победа над враговете. Управителят на Сирия не знаел, че Андрей има вяра в Христа, само че някои завистливци му донесли за това. Андрей храбро удостоверил показанията им.
Тогава шефът го повикал на съд. Пред съда стратилатът с висок глас изповядал вярата си и славел Христа Бога. Предали го на изтезания. Горили го на желязна скара, зачервена до жива плам. Мъчели също и повярвалите с него бойци. Всички те мъжествено понасяли жестоките изтезания, като призовавали на помощ Христа. След това били затворени в тюрма. Управителят не се решавал без заповед на царя да накаже смъртно Андрей Стратилат, който бил изтъкнат човек, по тази причина писал на царя.
Максимиан знаел, че целият народ почита Андрей, та се побоял да го накаже смъртно за вярата. Той заповядал да го освободят дружно с бойците му, само че писал на шефа, да гледа да откри за него друга виновност, за която би могъл да бъде той осъден със гибел. Св. Андрей и бойците, освободени от пандиза, поискали на първо време да одобряват св. Кръщение. Те отишли в Киликийския град Tapс и там се удостоили да станат в действителност християни, като били кръстени от Тарския свещеник Петър.
В това време шефът на Сирия, търсейки в какво да упрекна Андрей, известил в Tapс, че той сякаш скрито избягал с бойците си, като се разбунтувал срещу царя. Той изискал от началника на Киликийската област да го залови жив или мъртъв. Войници тръгнали да търсят християните, които в същото време се намирали към този момент не в Tapс, а в планината Таврос (Армения) и там, в тесния проход сред планините, ги настигнали.
Андрей с бойците посредством молитва се приготвили за гибел. Всички до един били избити. На същото това място се появил извор, чиято вода имала целебна мощ. Телата на християните били заровени с чест от Тарския и Верийския епископи.
Тогава шефът го повикал на съд. Пред съда стратилатът с висок глас изповядал вярата си и славел Христа Бога. Предали го на изтезания. Горили го на желязна скара, зачервена до жива плам. Мъчели също и повярвалите с него бойци. Всички те мъжествено понасяли жестоките изтезания, като призовавали на помощ Христа. След това били затворени в тюрма. Управителят не се решавал без заповед на царя да накаже смъртно Андрей Стратилат, който бил изтъкнат човек, по тази причина писал на царя.
Максимиан знаел, че целият народ почита Андрей, та се побоял да го накаже смъртно за вярата. Той заповядал да го освободят дружно с бойците му, само че писал на шефа, да гледа да откри за него друга виновност, за която би могъл да бъде той осъден със гибел. Св. Андрей и бойците, освободени от пандиза, поискали на първо време да одобряват св. Кръщение. Те отишли в Киликийския град Tapс и там се удостоили да станат в действителност християни, като били кръстени от Тарския свещеник Петър.
В това време шефът на Сирия, търсейки в какво да упрекна Андрей, известил в Tapс, че той сякаш скрито избягал с бойците си, като се разбунтувал срещу царя. Той изискал от началника на Киликийската област да го залови жив или мъртъв. Войници тръгнали да търсят християните, които в същото време се намирали към този момент не в Tapс, а в планината Таврос (Армения) и там, в тесния проход сред планините, ги настигнали.
Андрей с бойците посредством молитва се приготвили за гибел. Всички до един били избити. На същото това място се появил извор, чиято вода имала целебна мощ. Телата на християните били заровени с чест от Тарския и Верийския епископи.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ