Геният Христо Смирненски – обожаван и низвергнат
Подготви Христо Георгиев
Велик стихотворец на България и света. Така професор Никола Георгиев (1937-2019) дефинира Христо Смирненски (1898-1923). Проф. Георгиев е създател, прочут като безконечен отстъпник. Макар и със скърцане на зъби, социалистическата ни власт го търпи и не спъва научната му кариера. Преподавател е във факултета по славянски филологии на СУ „ Климент Охридски. Лектор е по български език и литература в Пражкия и в Ленинградския университети, гост-професор в Университета в Залцбург. Изнася лекции в университетски институции в Лондон, Кардиф, Киев, Пенсилвания и други
Във време, когато понятието структуралист беше мръсна дума, той изнасяше блестящи двучасови лекции в препълнени зали в СУ, забележете защо – за структуралния му разбор на стихотворението „ Червените ескадрони ” на Христо Смирненски. Днес ви предлагаме без съкращения един негов разбор, който няма даже една допирна точка с опростаченото ни до немай къде настоящо общество.
На 18 юни ще станат 100 години, откогато жълтата гостенка затвори клепачите на създателя, основал удивително творчество. И като наличие, и като майсторство, и като размер. А е бил единствено на 25 години.
Когато целияткапиталистически свят е наежен и е обкръжил от всички страни одеве родилата се руска страна (нещо да ви припомня това?), един блед младеж с удивително майсторство написва за нея десетки произведения, каквито надали има даже във великата руско-съветска литература. Всичките тях до една в последните години на подправена народна власт политически туристи в просветителното министерство изхвърлиха от учебните стратегии и от учебниците.
Днес, в навечерието на Деняна Русия, те звучат изключително настоящо и за смут на развилнелите се русофоби ви предлагаме няколко от тях. И като илюстрация – произведения на популярния създател на графики и плакати Дмитрий Моор от революционните години в Русия. Друг път ще изтупаме от прахта и стихове и прозаичност на Христо Смирненски на други тематики, както и толкоз настоящата през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден „ Приказка за стълбата ”.
ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ
В утрото на светла епоха, с факела на нова вера,
идат бодри ескадрони с порив горделив и набег самоуверен,
а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел след шрапнел.
Кон изправя се, изцвили и, отронил сетни сили,
грохне мъртъв на земята някой боец изумен.
В момент изплашен стопира коня, само че отначало той догоня
стъпките на ескадрона, в общий прилив насочен.
И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,
като ураган отминават ескадрон след ескадрон.
Под копитата извива прахуляк на облачета сиви
и премрежва с бронзов искра огнения небосвод.
Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити
и талази от кървясъл пламък срещнаха се гръд със гръд;
сви се стихия безпощадна, зазвънтя стомана хладна -
къса битка, и отначало ескадроните летят...
Ах, летете ескадрони! В стремежа ви милиони
погледи са приковани със вяра и обич.
Свил десницата корава, целий свят се през днешния ден изправя
изплашен, разчувстван, удивен от победния ви вик.
Нека в смут, в изненада рухне всяка черна постройка
на международната несправедливост, на сподавения вопъл
и индивидът да откри зад открехнатите двери
мъртви старите химери на бездушния закон.
Ах, летете вий измежду сеч и дъжд от огнени картечи,
вий - развихрени предтечи на безоблачните дни!
С стихия, гръмотевица и тътнеж възвестете гордий поход
на възбунените плебеи, на алените талази!
И когато сетний камък на обхванатия в пламък
и съсипия античен палат се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете -
възцарете безконечна любов, безконечна истина над света.
МОСКВА
Москва, Москва!
Ти блестящо отново пламтиш, ти отново туптиш!
Ти отново си огнено сърце
и с ясна пурпурна усмивка бдиш
над приятелски стиснати ръце.
Че блясъкът на твоята зора
раздра международната тъма,
че ти като възторжена сестра
събра на цялата земя
и насладата, и бурната тъга!...
Москва, Москва!
сърце от разтопен метал!
Москва, Москва!
Пред твоите стоманени порти
разруши се вражата вълна;
звездата ти с рубинен лъч трепти
над всяка горестна страна,
където робът цялостен живот оре,
а мре лишен от парченце хлeб,
където пролетарското море,
възвре от пламъка яростен
на петгодишна демонска война.
Москва, Москва! –
звезда на нови времена!
Москва, Москва!
От своите площади през днешния ден мълвиш
присъда над древен терор.
Сред теб са Лондон, Рим, Берлин, Париж,
измежду теб и целий пролетарски свет.
И горда в своя искра и пукот,
с блян за сетната битка,
пламтиш посредством всеки дъртак и юноша,
зовеш кат бронзова тръба
и твоя вик веригите разрушава!...
Москва, Москва!
вулкан от пламнали души!
* * *
От сибирските мрачни хижи,
от каменния Петроград,
презрели делничните грижи,
алените тълпи се нижат,
сплотени твърдо брат до брат.
А така жестока е битката!
Отде не плъзна граблив зложелател?
И кой нарушител на земята
не потегли с кървясъл нож в ръката
да сее ужаси и мрак?
Налете с кървави пълчища
настръхналият Капитал,
обърна в пушек и пепелища
на Сибир мирните селища,
вериги нови изковал.
Но гръмна гръмотевица метежна
над синовете на нощта
и в свойта орис неизбежна
стопиха се кат преспа снежна
недоброими пълчища.
Безумец е, кой хвърля шепа
пръст — с пръст слънцето да затъмни,
и кой вяра храни слепа
да спре стихията свирепа
на океанските талази.
* * *
Да бъде крепка, братя,
десницата ви свята!
Вий първи в тъмнината
запалихте звезда.
Лъчът й ще учуди,
зовът й ще пробуди
задрямалите люде
към самун и независимост.
И ураган от крилати
души ще да разклати
незаконните покои
на земната неволя.
Да бъде крепка, братя,
десницата ви свята!
Вий първи в тъмнината
запалихте звезда.
Снимка:artchive.ru
РИТЪМЪТ НА ГОРДИЯ УСТРЕМ
Никола Георгиев
Любимите творби доста постоянно споделят участта на обичания човек - колкото повече ги обичаме, толкоз по-малко се вглеждаме в тях. Трудно е да се каже дали от подобен " метод " печели любовта сред хората и самите хора, само че уверено може да се твърди, че от него губят и литературният разбор, и творбата, и читателят. Да се " вгледаме " в една творба, ще рече да потърсим посредством деликатно аналитично изследване скрития механизъм, посредством който тя реализира " спонтанното " си и " не-посредно " влияние върху нас. Мнозина живеят с предубеждението и страха, че разсъдъчната аналитичност безжалостно гаси пламъка на художественото влияние, само че това е фатализъм, който стои доста надалеч от същината на художествената литература - художествената литература е нещо доста по-сложно и по-богато от " непосредното " и " непринудено " прочувствено преживяване. Внимателното изследване на творбата, на нейните организационни правила и комплицирана система от смисли осмисля и утвърждава нашето общо усещане от нея, а в множеството случаи ни разкрива и достолепия, пред които бихме останали слепи, в случай че се уповаваме единствено на " непосредното си възприятие "... От деликатното вглеждане може да се пази единствено неуверената, неубедената обич, само че за една майсторска творба сходно отношение би било и обидно, и духовно примитивно!
Стихотворението " Червените ескадрони " към този момент пет десетилетия е обичана творба на всички, които жадуват да изживеят слиянието (обединяване на два разнообразни обекта в едно цяло по този начин, че се образува обединен обект с единни свойства - б.с.) сред революционната буря и ударността на поетичната тирада. Наред с това то е и непрекъснат предмет на наблюдаване и изложение - от несръчните съчинения в главното учебно заведение до високо професионалните разбори на критици и литературоведи. И макар огромните триумфи на нашата литературоведска мисъл и обща литературна просвета към момента можем да следим по какъв начин и възпитаници, и критици от време на време се задоволяват само с идейно-емоционалния заряд на творбата, с общото усещане и въодушевление от нея. А решим ли да вникнем зад това усещане, ще намерим една доста комплицирана и доста майсторска система, която ще го обогати, ще го разшири и ще влее нова мощ в убеждението ни, че творчеството на Смирненски е дело на едно удивително лирическо дарование.
Сред неизчерпаемия свят на смисли, които носи одата " Червените ескадрони ", дано се спрем единствено на някои от организационните и съдържателни особености, криещи залога на нейната неувяхваща поетическа младост.
Стихотворението разказва гордия порив на пролетарската гражданска война. Жизнената правота и убедителността в динамичността на стремежа изискват да му бъдат опълчени задържащите сили, преградите, които изправя пред него остарелият свят. И таман в тая тенденция Смирненски е доловил и майсторски употребявал един доста присъщ за лириката прийом: от първата до последната строфа силите на стремежа и силите на противодействието се разполагат в ритмична, редуваща се поредност, с ловко градиране на напрежението и с изостряне на непрекъснатия конфликт сред тях; прийом, посредством който революционният порив безапелационно потвърждава своя смисъл, своята мощност. Използваният прийом дава изобилен материал за съответни наблюдения и общи теоретически изводи, само че преди този момент би трябвало да забележим по какъв начин по-точно го е осъществил огромният занаятчия лирик.
Първата строфа разказва ескадроните в събирателното единение на техния жизнен и самоуверен порив. Противодействуващите сили - " шрапнел след шрапнел " - се появяват в нейния свършек и съставляват по-ниското ходило на идната " безпощадна стихия " на борбата.
Втората строфа прави внезапен прелом от събирателното единение на ескадроните към единичния ездач, от техния самоуверен порив към единичното, моментното задържане, породено от ударите на противодействуващите сили: " в момент изплашен стопира коня ". И в случай че първата строфа приключва с " щрихиране " на вражеските удари като ловко предвещание на идната строфа, втората строфа приключва с надделяване над моментната спънка и ново победно одобряване на стремежа, което от своя страна ловко приготвя идния прелом в третата строфа. Казано на кинематографичен език, първата строфа е в общ проект, а втората - в наедрял, непосредствен проект. Сравненията сред кино и литература - изключително фешън напоследък - несъмнено могат да имат някаква познавателна стойност, само че въпреки всичко дано не забравяме, че имаме работа не с кинематографично, а с езиково събитие и по тази причина дано обърнем внимание на някои озадачаващи езикови особености. Глаголите от първата строфа да вземем за пример са в " естествен " настоящ недовършен тип - " идат ", " спускат се ", - а някои от глаголите от втората строфа са в рядко използвания сегашно-свършен тип: " (кон) изцвили ", " грохне (воин) ", " (той) догоня ". Въпросът е какво по-точно значат тези самобитни форми и за какво така " естествено " се съчетават с форми от недовършен тип: " (кон) изправя се ", " стопира (коня) ". Наистина, какво значи това? Ако ученикът допусне в едно изречение сходно съчетаване на разновидни форми, учителят неотложно - и с съображение - ще прибегне до аленото мастило; в подтекста на стихотворението обаче те звучат изцяло естествено и даже се възприемат като носители на художествено майсторство. Защо? Преди да се върнем на този въпрос, ще разгледаме по-нататъшното разполагане на тематиката на революционния порив и вражето противопоставяне, с цел да забележим, че и идващите строфи следват композиционния принцип на първите две.
Третата строфа - " И развели буйни гриви... " - с осезателен прелом връща към първата, връща от единичността и преодоляната опозиция във втората строфа към общия обединен порив на първата. Третата строфа в избрана степен съставлява продължение на първата. Леко е да се види обаче какъв брой по-твърд, безапелационен и постъпателно градиран е устремът в нея. Това градационно развиване доста дължи на събитието, че сред първата и третата строфа стои противоположен претекст и преодоляно противопоставяне. И както първата строфа приключва с подготвително набелязване на претекста на противодействието, по този начин и третата със заключителните си думи " огнения небосвод " подсказва идните борби, компликации и победи, а ведно с това приготвя и новия прелом в идната строфа.
Четвъртата строфа, както към този момент може да се чака, подхожда на втората: тя още веднъж връща към единичното краткотрайно задържане и приключва с пречупването на противодействието и с нов, още по-неудържим порив напред. За разлика от втората строфа обаче конфликтът тук е градационно развит; това е към този момент стълкновение " гръд със гръд ", сурово, яростно, само че кратковременно, след което устремът се утвърждава още по-вихрен и надвит. И в случай че втората строфа приключва с думите " само че отначало той догоня стъпките на ескадрона в общий прилив насочен ", четвъртата приключва с " и отначало ескадроните летят " - или с други думи, налице е близко синонимно, пък и безусловно сходство. А има и още нещо. Първата и третата строфа са издържани в " обикновено " настоящо време, във втората са съчетани свършени с несвършени настоящи форми (по-долу ще забележим до каква степен настояща е тази сегашност), а четвъртата... четвъртата е в минало време ( " екнаха ", " срещнаха се " ), като само заключителният стих, който връща към претекста на стремежа, е в настоящо време ( " и отначало ескадроните летят " ). Какво значи това? Спрямо кое борбата е миналост, а останалите дейности - сегашност? И коя е отправната ориентировъчна точка във времето, по отношение на която едни дейности се дефинират като настоящи, а други като минали? Това е още един дребен, само че присъщ въпрос, на който ще се върнем по-късно.
И по този начин, първите четири строфи са издигнати на правилото на динамичното контрастно периодично повтаряне на два претекста, които значат воюващи между тях сили. Първите строфи са и точната първа половина на творбата. След тях, в идващите четири строфи настава смяна в тона, наклонението, интонациите, емоционалността, метода на ревю, смисъла, само че - въпреки и на по-общо смислово ниво, те не престават до дъно откритото в първата част контрастно периодично повтаряне!
Петата строфа, като всички нечетни строфи, е отдадена на стремежа. Тя стартира с подхващане на завършека на миналата: "... ескадроните летят " - " Ах, летете, ескадрони! ", т.е. с " епаналептично " подхващане, което е доста публикувано в лириката и доста особено за нейната природа. Този вид повтаряне заздравява връзката сред предходната част и забележителните преобразувания в новата, където апропо се трансформира, разпростира и мисловият размер на ескадроните. Сега те към този момент са дело на надигащата се международна революционна вълна, знак на очакванията на потиснатия и борещия се човек.
Шестата строфа на собствен ред се връща на претекста на противодействуващия остарял свят: " Нека в смут, в изненада рухне всяка черна постройка на международната несправедливост... " Вижда се обаче, че смисловото градационно развиване е траяло и тук, в единна връзка с цялостната система на творбата. Образът на сражаващия се зложелател прераства в систематизиран знак на неговата обща и злокобна същина (сравни с прехода от ескадроните към революционното човечество), а досегашният непрестанно засилващ се конфликт сред двете сили доближава момента на идното, предстоящото срутване на остарелия свят. Творбата строго проведено и поредно се движи към своята комплектност.
Седмата строфа като че ли директно подхваща и развива напред казаното в петата (сравни отношението сред първата и третата): " Ах, летете, ескадрони! " - " Ах, летете вий измежду сеч... " Съответствието продължава и по-нататък, като на израза " целий свят се през днешния ден изправя " дава отговор развитото във времето " гордий поход на възбунените плебеи, на алените талази ". Седмата строфа е още веднъж строфа на неудържимия порив и тази " сеч и огнени картечи ", които се появяват първоначално й, значат в своята среда и в цялата ритмическа организираност на творбата цялостното превъзмогване на задържащите, вражите сили.
Така се стига до осмата, завършващата строфа. По своето въведение тя твърдо се отнася към всички четни строфи, тъй като на собствен ред подхваща претекста на преградата: " И когато сетний камък на обхванатия в пламък и съсипия античен палат... " Това обаче напълно не е познатата дотук войнствуваща и интензивно съпротивляваща се бариера. За разлика от петата строфа, сходствата с която са също доста очевидни, крушението на остарелия свят тук е забелязано освен като идно, горещо предстоящо, само че и като неизбежно сбъднат факт. След контрастното динамическо периодично повтаряне, след непрекъснатия ритмически конфликт сред двете сили революцията постъпателно взема надвит превес.
Ето главния строителен принцип на забележителната революционна ода " Червените ескадрони ". Погледнато теоретически, Смирненски с огромно майсторство и в доста съобразително сходство със наличието е осъществил схемата периодично повтаряне на претекстове. Вече споменахме, че тая " скица " не е единично, частично събитие в света на лириката. Върху нея са издигнати някои от най-забележителните произведения на Яворов ( " Лист отбрулен ", " Благовещение ", " Арменци ", " Калиопа ", " Майска вечер ", " Въздишка " ), на нея се връща прекомерно постоянно Вапцаров, Фурнаджиев, Лилиев, обича я Пушкин, Гьоте, националният артист... Ако пък решим да се отправим обратно по пътя, изминат от международното лирическо творчество, ще я открием освен у древногръцките поети, само че и у най-старите и най-безизкусните прояви на първобитната поезия. Очевидно поредно повтаряне на два или повече претекста, в доста случаи строго ритмично, е крепко вплетено в същината на лирическия жанр. Защо?
На този въпрос може да се потърси на първо време общ отговор, засягащ всички произведения без значение от техните самостоятелни особености. Както е известно, лирическото ревю е по-затворено в обсега си и в по-голяма степен насочено към внушаването на избрани мисли и положения посредством своята комплицирана и в доста случаи ритмическа организираност на смисловите и извънсмисловите си детайли. В това отношение редуването на претекстове, като динамизира ревюто и основава ритмически последователности, стои доста покрай условията на лириката. По своята родова специфичност лириката се насочва и към логическо конфликтното, спорното, преливащото се сред разумно и прочувствено, сред едно умозаключение и друго. И в това отношение редуването на претекстове още веднъж поема значима част от условията на рода. Последователната многократна поява на два или повече претекста поражда спорно значение за тяхната самостоятелност и в същото време съгласуваност, за тяхната самостоятелност и в същото време взаимна зависимост. В доста и доста творби редуващите се претекстове са намерено конфликтни между тях. В едни случаи тяхното ритмично, поредно стълкновение остава до края на творбата неразрешено и по тоя метод показва някаква напрегната мисловна, идейна невъзможност. В други случаи сблъскването остава външно неразрешено, само че цялата логичност на творбата подсказва изхода от него - бил той в надделяване на една от страните, бил той в нещо трето, синтезиращо. Има обаче и произведения, в които спорът, неведнъж изострян и градационно развиван в хода на ревюто, приключва с открита победа на една от " воюващите " страни. Особено особено е това позволение за борческата обществена лирика и изключително майсторски са употребявани неговите благоприятни условия в забележителната ода на Смирненски.
Редуването на претекстове в " Червените ескадрони " поддържа главната устременост на творбата. Ритмичното поредно разполагане на двете враждуващи сили ловко подсказва същинската мощност на революцията и упоритостта на пречките, които тя би трябвало да преодолее, а редуващото се поредно усилване на напора и намаляване на съпротивата внушава като единствен вероятен свършек успеха на революцията... Ето едно от средствата, посредством които концепцията става лирика, а декларацията - комплицирано, само че неудържимо художествено подстрекателство.
Вече споменахме, че в първата част редуването на претекстове е подкрепено и от някои детайлни езикови особености: първата и третата строфа са в " обикновено " настоящо време, до момента в който втората е в композиция от свършени и несвършени форми, а четвъртата - в минало време. Очевидно промяната в глаголните форми има и съответни знакови функционалности. Свършеният тип на глаголите " изцвили ", " грохне ", " догоня " показва многократната повторителност на действието - мнозина ездачи биват изумени - само че в това време и неговата кратковременност, дребнавост, необщителност. Миналото свършено време на четвъртата, съчетано със настоящето време на заключителния стих, също поддържа концепцията за ограничеността на събитието, тъй като го показва като приключено и неповторимо по отношение на настоящето. В случая обаче има и един по-съществен въпрос - на каква основа са тези извънредно внезапни промени. На него ще се спрем, тъй като той пък е част от един още по-широк и по-принципен въпрос.
Станало е към този момент общоизвестна истина, че одата на Смирненски разказва победния марш на конницата на Будьони против панска Полша. Това определение обаче е колкото правилно, толкоз и погрешно. Реалният повод за написването на творбата е в действителност подобен, само че със своето наличие тя уверено не позволява да бъде обвързвана и привързвана само към това съответно събитие. Одата на Смирненски явно споделя освен това! В нея не инцидентно липсва каквато и да била строго съответна географска, историческа и впрочем яснота, която да я затваря в рамките на тоя миг от развоя на пролетарската гражданска война. Единичното събитие, което стои зад наличието на творбата, е превърнато в притежател на систематизирани смисли за революцията и борческия порив на освободения човек. Ето тая връзка би трябвало да се има поради при разбиране и анализиране на творбата; и тая наклонност към обобщеност и многозначност би трябвало да имаме поради, когато слагаме въпроса за съмненията в глаголната система на " Червените ескадрони ".
Както бе потвърдено наскоро, сегашните глаголни форми единствено в някои случаи и единствено при съществуването на някои обстоятелствени обяснения могат да значат дейности, съвпадащи по време с процеса на говоренето. В другите, и в действителност преобладаващия брой случаи те значат минали, бъдещи или пък въобще неопределени във времето дейности. Ето за какво в лириката, където за някакъв действителен миг на говоренето и дума не може да става, господствуващите по брой настоящи глаголни форми значат доста повече обобщеност и повсеместност на дейностите във времето, в сравнение с тяхната сегашност. Подобни смисли се поддържат от цялостното единение на лирическата творба с нейните подчертани трендове към многозначност и обобщителност. Затова, откакто в " Червените ескадрони " липсват съответни " координати " за време и откакто цялото стихотворение се движи от единичния случай към обобщеност, сегашните глаголни форми в него значат концепцията за продължителност и неизменност на революционния порив и в доста по-малка степен концепцията за неговата сегашност и моментност.
Същите трендове поддържат и внезапните, необясними в различен подтекст промени и смесвания в глаголните форми. Ограничаваща ориентировъчна точка във времето липсва, подсказват те, и разказаният " порив горделив и набег самоуверен " ще остане дълготраен, постоянно " настоящ " облик на пролетарската гражданска война... Ето по този начин отклоненията от езиковите правила стават носители на живописност - като се подчиняват интензивно на една по-обща художествено-идейна целеустременост.
Казаното дотук очерта, и то незадълбочено, единствено едно кътче от комплицирания свят на величествената революционна ода " Червените ескадрони ". Защото цел на сегашния разбор бе освен да опише творбата, само че и да подскаже, че като читатели или като литератори към момента сме длъжници на забележителното дело на великия пролетарски артист.
* Черно на бяло
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Велик стихотворец на България и света. Така професор Никола Георгиев (1937-2019) дефинира Христо Смирненски (1898-1923). Проф. Георгиев е създател, прочут като безконечен отстъпник. Макар и със скърцане на зъби, социалистическата ни власт го търпи и не спъва научната му кариера. Преподавател е във факултета по славянски филологии на СУ „ Климент Охридски. Лектор е по български език и литература в Пражкия и в Ленинградския университети, гост-професор в Университета в Залцбург. Изнася лекции в университетски институции в Лондон, Кардиф, Киев, Пенсилвания и други
Във време, когато понятието структуралист беше мръсна дума, той изнасяше блестящи двучасови лекции в препълнени зали в СУ, забележете защо – за структуралния му разбор на стихотворението „ Червените ескадрони ” на Христо Смирненски. Днес ви предлагаме без съкращения един негов разбор, който няма даже една допирна точка с опростаченото ни до немай къде настоящо общество.
На 18 юни ще станат 100 години, откогато жълтата гостенка затвори клепачите на създателя, основал удивително творчество. И като наличие, и като майсторство, и като размер. А е бил единствено на 25 години.
Когато целияткапиталистически свят е наежен и е обкръжил от всички страни одеве родилата се руска страна (нещо да ви припомня това?), един блед младеж с удивително майсторство написва за нея десетки произведения, каквито надали има даже във великата руско-съветска литература. Всичките тях до една в последните години на подправена народна власт политически туристи в просветителното министерство изхвърлиха от учебните стратегии и от учебниците.
Днес, в навечерието на Деняна Русия, те звучат изключително настоящо и за смут на развилнелите се русофоби ви предлагаме няколко от тях. И като илюстрация – произведения на популярния създател на графики и плакати Дмитрий Моор от революционните години в Русия. Друг път ще изтупаме от прахта и стихове и прозаичност на Христо Смирненски на други тематики, както и толкоз настоящата през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден „ Приказка за стълбата ”.
ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ
В утрото на светла епоха, с факела на нова вера,
идат бодри ескадрони с порив горделив и набег самоуверен,
а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел след шрапнел.
Кон изправя се, изцвили и, отронил сетни сили,
грохне мъртъв на земята някой боец изумен.
В момент изплашен стопира коня, само че отначало той догоня
стъпките на ескадрона, в общий прилив насочен.
И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,
като ураган отминават ескадрон след ескадрон.
Под копитата извива прахуляк на облачета сиви
и премрежва с бронзов искра огнения небосвод.
Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити
и талази от кървясъл пламък срещнаха се гръд със гръд;
сви се стихия безпощадна, зазвънтя стомана хладна -
къса битка, и отначало ескадроните летят...
Ах, летете ескадрони! В стремежа ви милиони
погледи са приковани със вяра и обич.
Свил десницата корава, целий свят се през днешния ден изправя
изплашен, разчувстван, удивен от победния ви вик.
Нека в смут, в изненада рухне всяка черна постройка
на международната несправедливост, на сподавения вопъл
и индивидът да откри зад открехнатите двери
мъртви старите химери на бездушния закон.
Ах, летете вий измежду сеч и дъжд от огнени картечи,
вий - развихрени предтечи на безоблачните дни!
С стихия, гръмотевица и тътнеж възвестете гордий поход
на възбунените плебеи, на алените талази!
И когато сетний камък на обхванатия в пламък
и съсипия античен палат се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете -
възцарете безконечна любов, безконечна истина над света.
МОСКВА
Москва, Москва!
Ти блестящо отново пламтиш, ти отново туптиш!
Ти отново си огнено сърце
и с ясна пурпурна усмивка бдиш
над приятелски стиснати ръце.
Че блясъкът на твоята зора
раздра международната тъма,
че ти като възторжена сестра
събра на цялата земя
и насладата, и бурната тъга!...
Москва, Москва!
сърце от разтопен метал!
Москва, Москва!
Пред твоите стоманени порти
разруши се вражата вълна;
звездата ти с рубинен лъч трепти
над всяка горестна страна,
където робът цялостен живот оре,
а мре лишен от парченце хлeб,
където пролетарското море,
възвре от пламъка яростен
на петгодишна демонска война.
Москва, Москва! –
звезда на нови времена!
Москва, Москва!
От своите площади през днешния ден мълвиш
присъда над древен терор.
Сред теб са Лондон, Рим, Берлин, Париж,
измежду теб и целий пролетарски свет.
И горда в своя искра и пукот,
с блян за сетната битка,
пламтиш посредством всеки дъртак и юноша,
зовеш кат бронзова тръба
и твоя вик веригите разрушава!...
Москва, Москва!
вулкан от пламнали души!
* * *
От сибирските мрачни хижи,
от каменния Петроград,
презрели делничните грижи,
алените тълпи се нижат,
сплотени твърдо брат до брат.
А така жестока е битката!
Отде не плъзна граблив зложелател?
И кой нарушител на земята
не потегли с кървясъл нож в ръката
да сее ужаси и мрак?
Налете с кървави пълчища
настръхналият Капитал,
обърна в пушек и пепелища
на Сибир мирните селища,
вериги нови изковал.
Но гръмна гръмотевица метежна
над синовете на нощта
и в свойта орис неизбежна
стопиха се кат преспа снежна
недоброими пълчища.
Безумец е, кой хвърля шепа
пръст — с пръст слънцето да затъмни,
и кой вяра храни слепа
да спре стихията свирепа
на океанските талази.
* * *
Да бъде крепка, братя,
десницата ви свята!
Вий първи в тъмнината
запалихте звезда.
Лъчът й ще учуди,
зовът й ще пробуди
задрямалите люде
към самун и независимост.
И ураган от крилати
души ще да разклати
незаконните покои
на земната неволя.
Да бъде крепка, братя,
десницата ви свята!
Вий първи в тъмнината
запалихте звезда.
Снимка:artchive.ru
РИТЪМЪТ НА ГОРДИЯ УСТРЕМ
Никола Георгиев
Любимите творби доста постоянно споделят участта на обичания човек - колкото повече ги обичаме, толкоз по-малко се вглеждаме в тях. Трудно е да се каже дали от подобен " метод " печели любовта сред хората и самите хора, само че уверено може да се твърди, че от него губят и литературният разбор, и творбата, и читателят. Да се " вгледаме " в една творба, ще рече да потърсим посредством деликатно аналитично изследване скрития механизъм, посредством който тя реализира " спонтанното " си и " не-посредно " влияние върху нас. Мнозина живеят с предубеждението и страха, че разсъдъчната аналитичност безжалостно гаси пламъка на художественото влияние, само че това е фатализъм, който стои доста надалеч от същината на художествената литература - художествената литература е нещо доста по-сложно и по-богато от " непосредното " и " непринудено " прочувствено преживяване. Внимателното изследване на творбата, на нейните организационни правила и комплицирана система от смисли осмисля и утвърждава нашето общо усещане от нея, а в множеството случаи ни разкрива и достолепия, пред които бихме останали слепи, в случай че се уповаваме единствено на " непосредното си възприятие "... От деликатното вглеждане може да се пази единствено неуверената, неубедената обич, само че за една майсторска творба сходно отношение би било и обидно, и духовно примитивно!
Стихотворението " Червените ескадрони " към този момент пет десетилетия е обичана творба на всички, които жадуват да изживеят слиянието (обединяване на два разнообразни обекта в едно цяло по този начин, че се образува обединен обект с единни свойства - б.с.) сред революционната буря и ударността на поетичната тирада. Наред с това то е и непрекъснат предмет на наблюдаване и изложение - от несръчните съчинения в главното учебно заведение до високо професионалните разбори на критици и литературоведи. И макар огромните триумфи на нашата литературоведска мисъл и обща литературна просвета към момента можем да следим по какъв начин и възпитаници, и критици от време на време се задоволяват само с идейно-емоционалния заряд на творбата, с общото усещане и въодушевление от нея. А решим ли да вникнем зад това усещане, ще намерим една доста комплицирана и доста майсторска система, която ще го обогати, ще го разшири и ще влее нова мощ в убеждението ни, че творчеството на Смирненски е дело на едно удивително лирическо дарование.
Сред неизчерпаемия свят на смисли, които носи одата " Червените ескадрони ", дано се спрем единствено на някои от организационните и съдържателни особености, криещи залога на нейната неувяхваща поетическа младост.
Стихотворението разказва гордия порив на пролетарската гражданска война. Жизнената правота и убедителността в динамичността на стремежа изискват да му бъдат опълчени задържащите сили, преградите, които изправя пред него остарелият свят. И таман в тая тенденция Смирненски е доловил и майсторски употребявал един доста присъщ за лириката прийом: от първата до последната строфа силите на стремежа и силите на противодействието се разполагат в ритмична, редуваща се поредност, с ловко градиране на напрежението и с изостряне на непрекъснатия конфликт сред тях; прийом, посредством който революционният порив безапелационно потвърждава своя смисъл, своята мощност. Използваният прийом дава изобилен материал за съответни наблюдения и общи теоретически изводи, само че преди този момент би трябвало да забележим по какъв начин по-точно го е осъществил огромният занаятчия лирик.
Първата строфа разказва ескадроните в събирателното единение на техния жизнен и самоуверен порив. Противодействуващите сили - " шрапнел след шрапнел " - се появяват в нейния свършек и съставляват по-ниското ходило на идната " безпощадна стихия " на борбата.
Втората строфа прави внезапен прелом от събирателното единение на ескадроните към единичния ездач, от техния самоуверен порив към единичното, моментното задържане, породено от ударите на противодействуващите сили: " в момент изплашен стопира коня ". И в случай че първата строфа приключва с " щрихиране " на вражеските удари като ловко предвещание на идната строфа, втората строфа приключва с надделяване над моментната спънка и ново победно одобряване на стремежа, което от своя страна ловко приготвя идния прелом в третата строфа. Казано на кинематографичен език, първата строфа е в общ проект, а втората - в наедрял, непосредствен проект. Сравненията сред кино и литература - изключително фешън напоследък - несъмнено могат да имат някаква познавателна стойност, само че въпреки всичко дано не забравяме, че имаме работа не с кинематографично, а с езиково събитие и по тази причина дано обърнем внимание на някои озадачаващи езикови особености. Глаголите от първата строфа да вземем за пример са в " естествен " настоящ недовършен тип - " идат ", " спускат се ", - а някои от глаголите от втората строфа са в рядко използвания сегашно-свършен тип: " (кон) изцвили ", " грохне (воин) ", " (той) догоня ". Въпросът е какво по-точно значат тези самобитни форми и за какво така " естествено " се съчетават с форми от недовършен тип: " (кон) изправя се ", " стопира (коня) ". Наистина, какво значи това? Ако ученикът допусне в едно изречение сходно съчетаване на разновидни форми, учителят неотложно - и с съображение - ще прибегне до аленото мастило; в подтекста на стихотворението обаче те звучат изцяло естествено и даже се възприемат като носители на художествено майсторство. Защо? Преди да се върнем на този въпрос, ще разгледаме по-нататъшното разполагане на тематиката на революционния порив и вражето противопоставяне, с цел да забележим, че и идващите строфи следват композиционния принцип на първите две.
Третата строфа - " И развели буйни гриви... " - с осезателен прелом връща към първата, връща от единичността и преодоляната опозиция във втората строфа към общия обединен порив на първата. Третата строфа в избрана степен съставлява продължение на първата. Леко е да се види обаче какъв брой по-твърд, безапелационен и постъпателно градиран е устремът в нея. Това градационно развиване доста дължи на събитието, че сред първата и третата строфа стои противоположен претекст и преодоляно противопоставяне. И както първата строфа приключва с подготвително набелязване на претекста на противодействието, по този начин и третата със заключителните си думи " огнения небосвод " подсказва идните борби, компликации и победи, а ведно с това приготвя и новия прелом в идната строфа.
Четвъртата строфа, както към този момент може да се чака, подхожда на втората: тя още веднъж връща към единичното краткотрайно задържане и приключва с пречупването на противодействието и с нов, още по-неудържим порив напред. За разлика от втората строфа обаче конфликтът тук е градационно развит; това е към този момент стълкновение " гръд със гръд ", сурово, яростно, само че кратковременно, след което устремът се утвърждава още по-вихрен и надвит. И в случай че втората строфа приключва с думите " само че отначало той догоня стъпките на ескадрона в общий прилив насочен ", четвъртата приключва с " и отначало ескадроните летят " - или с други думи, налице е близко синонимно, пък и безусловно сходство. А има и още нещо. Първата и третата строфа са издържани в " обикновено " настоящо време, във втората са съчетани свършени с несвършени настоящи форми (по-долу ще забележим до каква степен настояща е тази сегашност), а четвъртата... четвъртата е в минало време ( " екнаха ", " срещнаха се " ), като само заключителният стих, който връща към претекста на стремежа, е в настоящо време ( " и отначало ескадроните летят " ). Какво значи това? Спрямо кое борбата е миналост, а останалите дейности - сегашност? И коя е отправната ориентировъчна точка във времето, по отношение на която едни дейности се дефинират като настоящи, а други като минали? Това е още един дребен, само че присъщ въпрос, на който ще се върнем по-късно.
И по този начин, първите четири строфи са издигнати на правилото на динамичното контрастно периодично повтаряне на два претекста, които значат воюващи между тях сили. Първите строфи са и точната първа половина на творбата. След тях, в идващите четири строфи настава смяна в тона, наклонението, интонациите, емоционалността, метода на ревю, смисъла, само че - въпреки и на по-общо смислово ниво, те не престават до дъно откритото в първата част контрастно периодично повтаряне!
Петата строфа, като всички нечетни строфи, е отдадена на стремежа. Тя стартира с подхващане на завършека на миналата: "... ескадроните летят " - " Ах, летете, ескадрони! ", т.е. с " епаналептично " подхващане, което е доста публикувано в лириката и доста особено за нейната природа. Този вид повтаряне заздравява връзката сред предходната част и забележителните преобразувания в новата, където апропо се трансформира, разпростира и мисловият размер на ескадроните. Сега те към този момент са дело на надигащата се международна революционна вълна, знак на очакванията на потиснатия и борещия се човек.
Шестата строфа на собствен ред се връща на претекста на противодействуващия остарял свят: " Нека в смут, в изненада рухне всяка черна постройка на международната несправедливост... " Вижда се обаче, че смисловото градационно развиване е траяло и тук, в единна връзка с цялостната система на творбата. Образът на сражаващия се зложелател прераства в систематизиран знак на неговата обща и злокобна същина (сравни с прехода от ескадроните към революционното човечество), а досегашният непрестанно засилващ се конфликт сред двете сили доближава момента на идното, предстоящото срутване на остарелия свят. Творбата строго проведено и поредно се движи към своята комплектност.
Седмата строфа като че ли директно подхваща и развива напред казаното в петата (сравни отношението сред първата и третата): " Ах, летете, ескадрони! " - " Ах, летете вий измежду сеч... " Съответствието продължава и по-нататък, като на израза " целий свят се през днешния ден изправя " дава отговор развитото във времето " гордий поход на възбунените плебеи, на алените талази ". Седмата строфа е още веднъж строфа на неудържимия порив и тази " сеч и огнени картечи ", които се появяват първоначално й, значат в своята среда и в цялата ритмическа организираност на творбата цялостното превъзмогване на задържащите, вражите сили.
Така се стига до осмата, завършващата строфа. По своето въведение тя твърдо се отнася към всички четни строфи, тъй като на собствен ред подхваща претекста на преградата: " И когато сетний камък на обхванатия в пламък и съсипия античен палат... " Това обаче напълно не е познатата дотук войнствуваща и интензивно съпротивляваща се бариера. За разлика от петата строфа, сходствата с която са също доста очевидни, крушението на остарелия свят тук е забелязано освен като идно, горещо предстоящо, само че и като неизбежно сбъднат факт. След контрастното динамическо периодично повтаряне, след непрекъснатия ритмически конфликт сред двете сили революцията постъпателно взема надвит превес.
Ето главния строителен принцип на забележителната революционна ода " Червените ескадрони ". Погледнато теоретически, Смирненски с огромно майсторство и в доста съобразително сходство със наличието е осъществил схемата периодично повтаряне на претекстове. Вече споменахме, че тая " скица " не е единично, частично събитие в света на лириката. Върху нея са издигнати някои от най-забележителните произведения на Яворов ( " Лист отбрулен ", " Благовещение ", " Арменци ", " Калиопа ", " Майска вечер ", " Въздишка " ), на нея се връща прекомерно постоянно Вапцаров, Фурнаджиев, Лилиев, обича я Пушкин, Гьоте, националният артист... Ако пък решим да се отправим обратно по пътя, изминат от международното лирическо творчество, ще я открием освен у древногръцките поети, само че и у най-старите и най-безизкусните прояви на първобитната поезия. Очевидно поредно повтаряне на два или повече претекста, в доста случаи строго ритмично, е крепко вплетено в същината на лирическия жанр. Защо?
На този въпрос може да се потърси на първо време общ отговор, засягащ всички произведения без значение от техните самостоятелни особености. Както е известно, лирическото ревю е по-затворено в обсега си и в по-голяма степен насочено към внушаването на избрани мисли и положения посредством своята комплицирана и в доста случаи ритмическа организираност на смисловите и извънсмисловите си детайли. В това отношение редуването на претекстове, като динамизира ревюто и основава ритмически последователности, стои доста покрай условията на лириката. По своята родова специфичност лириката се насочва и към логическо конфликтното, спорното, преливащото се сред разумно и прочувствено, сред едно умозаключение и друго. И в това отношение редуването на претекстове още веднъж поема значима част от условията на рода. Последователната многократна поява на два или повече претекста поражда спорно значение за тяхната самостоятелност и в същото време съгласуваност, за тяхната самостоятелност и в същото време взаимна зависимост. В доста и доста творби редуващите се претекстове са намерено конфликтни между тях. В едни случаи тяхното ритмично, поредно стълкновение остава до края на творбата неразрешено и по тоя метод показва някаква напрегната мисловна, идейна невъзможност. В други случаи сблъскването остава външно неразрешено, само че цялата логичност на творбата подсказва изхода от него - бил той в надделяване на една от страните, бил той в нещо трето, синтезиращо. Има обаче и произведения, в които спорът, неведнъж изострян и градационно развиван в хода на ревюто, приключва с открита победа на една от " воюващите " страни. Особено особено е това позволение за борческата обществена лирика и изключително майсторски са употребявани неговите благоприятни условия в забележителната ода на Смирненски.
Редуването на претекстове в " Червените ескадрони " поддържа главната устременост на творбата. Ритмичното поредно разполагане на двете враждуващи сили ловко подсказва същинската мощност на революцията и упоритостта на пречките, които тя би трябвало да преодолее, а редуващото се поредно усилване на напора и намаляване на съпротивата внушава като единствен вероятен свършек успеха на революцията... Ето едно от средствата, посредством които концепцията става лирика, а декларацията - комплицирано, само че неудържимо художествено подстрекателство.
Вече споменахме, че в първата част редуването на претекстове е подкрепено и от някои детайлни езикови особености: първата и третата строфа са в " обикновено " настоящо време, до момента в който втората е в композиция от свършени и несвършени форми, а четвъртата - в минало време. Очевидно промяната в глаголните форми има и съответни знакови функционалности. Свършеният тип на глаголите " изцвили ", " грохне ", " догоня " показва многократната повторителност на действието - мнозина ездачи биват изумени - само че в това време и неговата кратковременност, дребнавост, необщителност. Миналото свършено време на четвъртата, съчетано със настоящето време на заключителния стих, също поддържа концепцията за ограничеността на събитието, тъй като го показва като приключено и неповторимо по отношение на настоящето. В случая обаче има и един по-съществен въпрос - на каква основа са тези извънредно внезапни промени. На него ще се спрем, тъй като той пък е част от един още по-широк и по-принципен въпрос.
Станало е към този момент общоизвестна истина, че одата на Смирненски разказва победния марш на конницата на Будьони против панска Полша. Това определение обаче е колкото правилно, толкоз и погрешно. Реалният повод за написването на творбата е в действителност подобен, само че със своето наличие тя уверено не позволява да бъде обвързвана и привързвана само към това съответно събитие. Одата на Смирненски явно споделя освен това! В нея не инцидентно липсва каквато и да била строго съответна географска, историческа и впрочем яснота, която да я затваря в рамките на тоя миг от развоя на пролетарската гражданска война. Единичното събитие, което стои зад наличието на творбата, е превърнато в притежател на систематизирани смисли за революцията и борческия порив на освободения човек. Ето тая връзка би трябвало да се има поради при разбиране и анализиране на творбата; и тая наклонност към обобщеност и многозначност би трябвало да имаме поради, когато слагаме въпроса за съмненията в глаголната система на " Червените ескадрони ".
Както бе потвърдено наскоро, сегашните глаголни форми единствено в някои случаи и единствено при съществуването на някои обстоятелствени обяснения могат да значат дейности, съвпадащи по време с процеса на говоренето. В другите, и в действителност преобладаващия брой случаи те значат минали, бъдещи или пък въобще неопределени във времето дейности. Ето за какво в лириката, където за някакъв действителен миг на говоренето и дума не може да става, господствуващите по брой настоящи глаголни форми значат доста повече обобщеност и повсеместност на дейностите във времето, в сравнение с тяхната сегашност. Подобни смисли се поддържат от цялостното единение на лирическата творба с нейните подчертани трендове към многозначност и обобщителност. Затова, откакто в " Червените ескадрони " липсват съответни " координати " за време и откакто цялото стихотворение се движи от единичния случай към обобщеност, сегашните глаголни форми в него значат концепцията за продължителност и неизменност на революционния порив и в доста по-малка степен концепцията за неговата сегашност и моментност.
Същите трендове поддържат и внезапните, необясними в различен подтекст промени и смесвания в глаголните форми. Ограничаваща ориентировъчна точка във времето липсва, подсказват те, и разказаният " порив горделив и набег самоуверен " ще остане дълготраен, постоянно " настоящ " облик на пролетарската гражданска война... Ето по този начин отклоненията от езиковите правила стават носители на живописност - като се подчиняват интензивно на една по-обща художествено-идейна целеустременост.
Казаното дотук очерта, и то незадълбочено, единствено едно кътче от комплицирания свят на величествената революционна ода " Червените ескадрони ". Защото цел на сегашния разбор бе освен да опише творбата, само че и да подскаже, че като читатели или като литератори към момента сме длъжници на забележителното дело на великия пролетарски артист.
* Черно на бяло
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ