Поддържайки тезата си, че народните представители и министрите дължим наобществото

Поддържайки тезата си, че народните представители и министрите изискуем на
обществото цялостна бистрота за активността си, зададох парламентарен
въпрос към служебния вътрешен министър, с цел да обясни обществено медийните
си изказвания за нерегламентирани срещи на висши полицейски чиновници с
политически лица, замесвайки и моето име. Това разяснява националният
представител от ГЕРБ – Съюз на демократичните сили и някогашен министър на вътрешните работи Христо
Терзийски.

“Отговорът му освен не даде такава информация, само че и предизвика
редица нови въпроси във връзка с активността му като вътрешен министър.
Както нееднократно съм казвал, фокусът на последните двама вътрешни министри
върху следене, гонене, лъжливи изказвания и дори  репресивни
незаконосъобразни арести по отношение на политическите съперници, докара освен
до безпорядък и земетресения в системата, които отслабиха потенциала ѝ да
противодейства на престъпността, само че и до човешки жертви измежду персоналния
състав, които, при по-компетентно ръководство на Министерство на вътрешните работи, можеха да бъдат
избегнати.
Паническата и несъответстваща реакция при комплицирани и спешни обстановки освен
не взема решение проблемите, само че и в допълнение ги задълбочава ”, безапелационен бе
Христо Терзийски.

Бившият министър на Министерство на вътрешните работи съобщи още: “В тази подтекст наказванията на
полицейски ръководители, и даже на елементарни служители на реда, единствено поради това,
че някъде са споделили „ добър ден “ на собствен някогашен сътрудник – пък бил той и някогашен
министър или народен представител, няма да направи системата по-ефективна в битката с
проведената престъпност, нито ще увеличи сигурността на границите ни,
нито ще усъвършенства противодействието против безконтролното разпространяване
на опиати, което към този момент ежедневно е причина даже и за случаите по
пътищата.
Много са въпросите, на които вътрешният министър би трябвало да дава отговор –
към този момент освен пред Парламента, само че и пред обществото и съвестта си.
Надявам се, че вместо непрестанно да трансферира виновността другиму, ще
откри сили да поеме своята отговорност. ”