Поддържайки тезата си, че народните представители и министрите дължим на

Поддържайки тезата си, че народните представители и министрите изискуем на обществото цялостна бистрота за активността си, зададох парламентарен въпрос към служебния вътрешен министър, с цел да обясни обществено медийните си изказвания за нерегламентирани срещи на висши полицейски чиновници с политически лица, замесвайки и моето име. Това разяснява националният представител от ГЕРБ - Съюз на демократичните сили и някогашен министър на вътрешните работи Христо Терзийски.

“Отговорът му освен не даде такава информация, само че и предизвика редица нови въпроси във връзка с активността му като вътрешен министър. Както нееднократно съм казвал, фокусът на последните двама вътрешни министри върху следене, гонене, лъжливи изказвания и даже репресивни незаконосъобразни арести по отношение на политическите съперници, докара освен до безпорядък и земетресения в системата, които отслабиха потенциала ѝ да противодейства на престъпността, само че и до човешки жертви измежду персоналния състав, които, при по-компетентно ръководство на Министерство на вътрешните работи, можеха да бъдат избегнати. Паническата и несъответстваща реакция при комплицирани и спешни обстановки освен не взема решение проблемите, само че и в допълнение ги задълбочава ”, безапелационен бе Христо Терзийски. Бившият министър на Министерство на вътрешните работи съобщи още: “В тази подтекст наказванията на полицейски ръководители, и даже на елементарни служители на реда, единствено поради това, че някъде са споделили „ добър ден “ на собствен някогашен сътрудник – пък бил той и някогашен министър или народен представител, няма да направи системата по-ефективна в битката с проведената престъпност, нито ще увеличи сигурността на границите ни, нито ще усъвършенства противодействието против безконтролното разпространяване на опиати, което към този момент ежедневно е причина даже и за случаите по пътищата. Много са въпросите, на които вътрешният министър би трябвало да дава отговор – към този момент освен пред Парламента, само че и пред обществото и съвестта си. Надявам се, че вместо непрестанно да трансферира виновността другиму, ще откри сили да поеме своята отговорност