Порасналото „Дете-чудо” Сара Чанг наелектризира зала "България"
Подбрана с доста усет стратегия, невъздържан диригент, под чиято веща палка оркестърът свиреше освен въодушевено, само че и самият той откровено се забавляваше, още повече че като солист пред него блестеше една виртуозна и харизматична цигуларка. Така най-кратко би могло да се дефинира концертът на Сара Чанг (САЩ) със Софийската филхармония под управлението на маестро Найден Тодоров, извършил столичната зала „ България ” до краен лимит с възторжена аудитория. Дори сред две от творбите в тази в действителност паметна за всички фенове на хубавата музика вечер – увертюрата към операта „ Кандид” от Ленард Бърнстейн и „ Годишните времена на Буенос Айрес” от Астор Пиацола съществува странна логическа връзка даже с...България. Както показа диригентът и шеф на Софийската филхармония Найден Тодоров, основният воин в „ Кандид” е бил принудително записан да служи в...Българската войска, а част от действието се развива в...Буенос Айрес. Това пък е отпратка към...”Годишните времена на Буенос Айрес”.
Изпълнението на увертюрата към операта „ Кандид” по сатиричната новела (от 1759 г.) на видния френски мъдрец и публицист Волтер бе своебразна респект към вековния празник от рождението на един от музикалните титани на ХХ век Ленърд Бърнстейн – композитор, диригент (той управлява 12 години Нюйоркската филхармония), пианист и ревнив агитатор на музиката. Та белким някой може да не помни неговите просветителни лектории „ Бърнстейн за музиката”, предавани преди време и по Българска телевизия?! Стотици хиляди младежи станаха почитатели на класическата музика точно с помощта на ясния и наличен език, на магнетизма на достолепния американец с непослушен бял перчем.
Безспорно най-очаквана с неспокойствие бе появяването на световноизвестната цигуларка Сара Чанг (САЩ) на концертния подиум като солистка в „ Годишните времена на Буенос Айрес”. И в това няма нищо чудно, тъй като Сара е една от дребното персони, публично приети за „ дете-чудо” поради музикалните си способности. Родена през декември 1980 година в семейство на южнокорейски музиканти във Филаделфия, щата Пенсилвания, тя получава за 4-ия си рожден ден дребна цигулка. На 8 години към този момент излиза като солистка с два от най-големите симфонични оркестри на Съединени американски щати - Нюйоркската филхармония и оркестъра на Филаделфия. Дирижират я Рикардо Мути, Зубин Мета. Нейни ментори стават „ звезди” на цигулката, като Ицхак Пърлман, Шломо Минц, Гил Шахам. Едва 10-годишна, Сара Чанг провокира същински възторг, в това число касов, с първия си албум „ Дебют”. На него суперталантливото момиче записва с цигулка-четвъртинка произведения от Чайковски, Менделсон, Сибелиус и други Имах в действителност щастието да чувам и видя „ на живо” в средата на 90-те години, по какъв начин Сара Чанг, още тийнейджърка, подлуди от екстаз берлинската аудитория при гастрола си с Берлинската филхармония (т.нар. оркестър на Херберт декор Караян), дирижиран от Зубин Мета – един от първооткривателите на „ детето-чудо”.
Сега Сара Чанг бе избрала за третото си към този момент посещение в София (дебютът й е бил през 2004 година с оркестъра на БНР, дирижиран от Росен Миланов и „ Кармен Фантазия от Пабло Сарасате) “Годишните времена на Буенос Айрес” от Астор Пиацола. Тази творба на аржентинския композитор, трансформирал тангото от танц в концертна музика, Сара е почнала да свири относително неотдавна, от предходната година. Намира нейната версия за цигулка за „ по-непредсказуема, по-изкусителна” и изключително подобаваща за по-млада аудитория.
И в действителност, нежните ръце на магнетичната Сара Чанг изваяха с цигулката Гуарнери дел Джезу (от 1717 г.) такива красиви тонове, предадоха необятна гама от настроения – от меланхолизма и даже страдалчество в частта („ Буенос Айрес Зима”) до оптимизма и музикалните „ закачки” в шеметното движение Presto на „ Буенос Айрес Пролет”). Цигулари с блестяща техника има не един или двама по света, без значение че цигулката се счита за най-трудния музикален инструмент. Силата на Сара Чанг, това, което е отличава и прави към този момент четвърт век така мечтана солистка на всички най-големи оркестри е в нейната артистичност, в страхотното възприятие, което влага в своето осъществяване. И в този момент от всяка нейна гримаса, от всеки жест и придвижване на подиума се виждаше по какъв начин тя изживява всяка една музикална фраза, всяка нота, даже когато свири единствено оркестърът или пък слуша прелестното соло- чело в „ Буенос Айрес Есен”.
Именно тази нейна артистичност и музикална страст наелектризира и оркестър и аудитория в зала „ България”. Впрочем 37-годишната харизматичната американка от корейски генезис показа още след първата подготовка преди концерта, че „ доста рядко е по този начин да ти се получи всичко още от първия път с чужд оркестър и диригент”, както в този момент със Софийска филхармония и маестро Найден Тодоров. Нашата аудитория изпрати с бурни аплодисменти и на крайници нейното осъществяване, извика я 4 пъти на авансцената, само че за жалост не получи така стремежи „ бис”?!
Високият професионализъм на първия ни оркестър пролича и при прелестното осъществяване на „ Порги и Бес”- симфонична картина. Тази сюита по едноименната опера от Джордж Гершуин включва в размесен ред много от най-известните арии и песни от считаната за първа огромна американска опера, освен това „ черна”. Някои от тях пък, като: Summertime, I Got Plenty o’ Nuttin’ It Ain’t Necessarily So са напряко обичани музикални „ хитове”. Тази известност, както и невероятният „ коктейл” от разнообразни стилове: джаз претекстове, блус, афроамерикански спиричуъли, рагтайм, слага обаче и редица провокации пред един типичен симфоничен оркестър и изключително пред духовата му секция. Нашите филхармоници обаче бяха блестящи както в нежната и сантиментална Bess, You Is My Woman Now, по този начин и в гръмовната Storm Music (Hurricane). Досега най-малко аз не бях виждал по този начин вдъхновен и раздвижен на диригентския пулт маестро Найден Тодоров, който на моменти напряко танцуваше. Настроение, което се съобщи и на усмихнатите оркестранти и на признателната аудитория.
Имах опцията и удоволствието да задам на популярната цигуларка Сара Чанг и няколко въпроса особено за организация БЛИЦ:
- Започнала сте да свирите на цигулка едвам четиригодишно дете, а на 5 години към този момент изсвирвате концерта на Макс Брух – една от най-красивите, само че и най-трудни за осъществяване произведения на този инструмент?! Как става това? Кой Ви беше първият преподавател, а най-хубавият преподавател?
- Първият ми преподавател беше моят татко. Това е може би най-лошата идея- твой родител да ти бъде и....учител. В името на мира в фамилията (смее се) скоро се отказахме и на пет и половина към този момент ме пое Дороти ДиЛей в «Джулиард скуул» в Ню Йорк. Тази изключителна жена и възпитател посвещаваше цялото си време на самостоятелни занимания. Тя не подлагаше на критика своите възпитаници, само че в случай че урокът ти при нея беше къс, значи е недоволна. Не си усвоил задоволително материала, не си се подготвил добре. Освен това в «Джулиард скуул» (б.а.- елитното музикално учебно заведение в САЩ) е просто необикновено какъв брой надарени и положителни са всички. Тази атмосфера по този начин те стимулира, че работиш старателно и израстваш...
- По-късно обаче като «дете-чудо» Вие сте толкоз натоварена с концерти и записи, че на 17 години поисквате от Вашите мениджъри 3-месечна отмора. Получавате я чак, когато сте 20-годишна. Какво направихте през тази отмора, усвоихте ли и тайните на...корейската кухня, да вземем за пример?
Получих единствено...един месец отмора. През това време хапвах всичко, което ми се ядеше. Гледах всички телевизионни излъчвания, които желаех. Ходих на всички филми, които си бях набелязала. Само след две седмици обаче ми стана скучно без цигулката, отегчих се. Не мога да сготвям. Силата ми е в музикалната част и в...избора на рокли.
- Обявена сте за артистичен дипломат на държавното управление на Съединени американски щати. Какви съответни отговорности имате в тази тенденция или това е по-скоро почетно звание?
- Мисията ми е просветителна, просветителска. Посещавам разнообразни учебни заведения, изсвирвам пред децата, пробвам се да ги потопя в чудния свят на музиката. Първата ми «командировка» като артистичен дипломат беше да вземем за пример в Босна и Херцеговина. Избираме учебни заведения както в Ню Йорк и Вашингтон, по този начин и в Буенос Айрес или предградие на Кейптаун. При това изсвирвам основно пред деца в неравностойно състояние, от фамилии, които едва ли ще ги заведат в концертна зала. Не желая да бъда единствено театрален музикант, а да имам и някаква социална роля посредством обичаната ми цигулка.
Изобщо в края на 2017-а и от началото на тази година можахме да се насладим на прелестни цигулкови концерти. «Крак повлече» Патриция Копачинская с концерта на А. Шьонберг също със Софийска филхармония и Найден Тодоров. Последваха я в края на януари «новата звезда» на Съединени американски щати Алекси Кени с оркестъра на Класик ФМ радио, дирижиран от Максим Ешкенази, и наскоро също доста харизматичният виртуоз Марио Хосен, именуван още „ българският Паганини”. Сега следва празник и за феновете на клавира. Все по-популярният по света млад българин Евгени Божанов ще ни зарадва на 15 февруари т.г. с концерта за пиано и оркестър № 5 на Бетовен.
Борислав КОСТУРКОВ
Снимки: Василка БАЛЕВСКА
Изпълнението на увертюрата към операта „ Кандид” по сатиричната новела (от 1759 г.) на видния френски мъдрец и публицист Волтер бе своебразна респект към вековния празник от рождението на един от музикалните титани на ХХ век Ленърд Бърнстейн – композитор, диригент (той управлява 12 години Нюйоркската филхармония), пианист и ревнив агитатор на музиката. Та белким някой може да не помни неговите просветителни лектории „ Бърнстейн за музиката”, предавани преди време и по Българска телевизия?! Стотици хиляди младежи станаха почитатели на класическата музика точно с помощта на ясния и наличен език, на магнетизма на достолепния американец с непослушен бял перчем.
Безспорно най-очаквана с неспокойствие бе появяването на световноизвестната цигуларка Сара Чанг (САЩ) на концертния подиум като солистка в „ Годишните времена на Буенос Айрес”. И в това няма нищо чудно, тъй като Сара е една от дребното персони, публично приети за „ дете-чудо” поради музикалните си способности. Родена през декември 1980 година в семейство на южнокорейски музиканти във Филаделфия, щата Пенсилвания, тя получава за 4-ия си рожден ден дребна цигулка. На 8 години към този момент излиза като солистка с два от най-големите симфонични оркестри на Съединени американски щати - Нюйоркската филхармония и оркестъра на Филаделфия. Дирижират я Рикардо Мути, Зубин Мета. Нейни ментори стават „ звезди” на цигулката, като Ицхак Пърлман, Шломо Минц, Гил Шахам. Едва 10-годишна, Сара Чанг провокира същински възторг, в това число касов, с първия си албум „ Дебют”. На него суперталантливото момиче записва с цигулка-четвъртинка произведения от Чайковски, Менделсон, Сибелиус и други Имах в действителност щастието да чувам и видя „ на живо” в средата на 90-те години, по какъв начин Сара Чанг, още тийнейджърка, подлуди от екстаз берлинската аудитория при гастрола си с Берлинската филхармония (т.нар. оркестър на Херберт декор Караян), дирижиран от Зубин Мета – един от първооткривателите на „ детето-чудо”.
Сега Сара Чанг бе избрала за третото си към този момент посещение в София (дебютът й е бил през 2004 година с оркестъра на БНР, дирижиран от Росен Миланов и „ Кармен Фантазия от Пабло Сарасате) “Годишните времена на Буенос Айрес” от Астор Пиацола. Тази творба на аржентинския композитор, трансформирал тангото от танц в концертна музика, Сара е почнала да свири относително неотдавна, от предходната година. Намира нейната версия за цигулка за „ по-непредсказуема, по-изкусителна” и изключително подобаваща за по-млада аудитория.
И в действителност, нежните ръце на магнетичната Сара Чанг изваяха с цигулката Гуарнери дел Джезу (от 1717 г.) такива красиви тонове, предадоха необятна гама от настроения – от меланхолизма и даже страдалчество в частта („ Буенос Айрес Зима”) до оптимизма и музикалните „ закачки” в шеметното движение Presto на „ Буенос Айрес Пролет”). Цигулари с блестяща техника има не един или двама по света, без значение че цигулката се счита за най-трудния музикален инструмент. Силата на Сара Чанг, това, което е отличава и прави към този момент четвърт век така мечтана солистка на всички най-големи оркестри е в нейната артистичност, в страхотното възприятие, което влага в своето осъществяване. И в този момент от всяка нейна гримаса, от всеки жест и придвижване на подиума се виждаше по какъв начин тя изживява всяка една музикална фраза, всяка нота, даже когато свири единствено оркестърът или пък слуша прелестното соло- чело в „ Буенос Айрес Есен”.
Именно тази нейна артистичност и музикална страст наелектризира и оркестър и аудитория в зала „ България”. Впрочем 37-годишната харизматичната американка от корейски генезис показа още след първата подготовка преди концерта, че „ доста рядко е по този начин да ти се получи всичко още от първия път с чужд оркестър и диригент”, както в този момент със Софийска филхармония и маестро Найден Тодоров. Нашата аудитория изпрати с бурни аплодисменти и на крайници нейното осъществяване, извика я 4 пъти на авансцената, само че за жалост не получи така стремежи „ бис”?!
Високият професионализъм на първия ни оркестър пролича и при прелестното осъществяване на „ Порги и Бес”- симфонична картина. Тази сюита по едноименната опера от Джордж Гершуин включва в размесен ред много от най-известните арии и песни от считаната за първа огромна американска опера, освен това „ черна”. Някои от тях пък, като: Summertime, I Got Plenty o’ Nuttin’ It Ain’t Necessarily So са напряко обичани музикални „ хитове”. Тази известност, както и невероятният „ коктейл” от разнообразни стилове: джаз претекстове, блус, афроамерикански спиричуъли, рагтайм, слага обаче и редица провокации пред един типичен симфоничен оркестър и изключително пред духовата му секция. Нашите филхармоници обаче бяха блестящи както в нежната и сантиментална Bess, You Is My Woman Now, по този начин и в гръмовната Storm Music (Hurricane). Досега най-малко аз не бях виждал по този начин вдъхновен и раздвижен на диригентския пулт маестро Найден Тодоров, който на моменти напряко танцуваше. Настроение, което се съобщи и на усмихнатите оркестранти и на признателната аудитория.
Имах опцията и удоволствието да задам на популярната цигуларка Сара Чанг и няколко въпроса особено за организация БЛИЦ:
- Започнала сте да свирите на цигулка едвам четиригодишно дете, а на 5 години към този момент изсвирвате концерта на Макс Брух – една от най-красивите, само че и най-трудни за осъществяване произведения на този инструмент?! Как става това? Кой Ви беше първият преподавател, а най-хубавият преподавател?
- Първият ми преподавател беше моят татко. Това е може би най-лошата идея- твой родител да ти бъде и....учител. В името на мира в фамилията (смее се) скоро се отказахме и на пет и половина към този момент ме пое Дороти ДиЛей в «Джулиард скуул» в Ню Йорк. Тази изключителна жена и възпитател посвещаваше цялото си време на самостоятелни занимания. Тя не подлагаше на критика своите възпитаници, само че в случай че урокът ти при нея беше къс, значи е недоволна. Не си усвоил задоволително материала, не си се подготвил добре. Освен това в «Джулиард скуул» (б.а.- елитното музикално учебно заведение в САЩ) е просто необикновено какъв брой надарени и положителни са всички. Тази атмосфера по този начин те стимулира, че работиш старателно и израстваш...
- По-късно обаче като «дете-чудо» Вие сте толкоз натоварена с концерти и записи, че на 17 години поисквате от Вашите мениджъри 3-месечна отмора. Получавате я чак, когато сте 20-годишна. Какво направихте през тази отмора, усвоихте ли и тайните на...корейската кухня, да вземем за пример?
Получих единствено...един месец отмора. През това време хапвах всичко, което ми се ядеше. Гледах всички телевизионни излъчвания, които желаех. Ходих на всички филми, които си бях набелязала. Само след две седмици обаче ми стана скучно без цигулката, отегчих се. Не мога да сготвям. Силата ми е в музикалната част и в...избора на рокли.
- Обявена сте за артистичен дипломат на държавното управление на Съединени американски щати. Какви съответни отговорности имате в тази тенденция или това е по-скоро почетно звание?
- Мисията ми е просветителна, просветителска. Посещавам разнообразни учебни заведения, изсвирвам пред децата, пробвам се да ги потопя в чудния свят на музиката. Първата ми «командировка» като артистичен дипломат беше да вземем за пример в Босна и Херцеговина. Избираме учебни заведения както в Ню Йорк и Вашингтон, по този начин и в Буенос Айрес или предградие на Кейптаун. При това изсвирвам основно пред деца в неравностойно състояние, от фамилии, които едва ли ще ги заведат в концертна зала. Не желая да бъда единствено театрален музикант, а да имам и някаква социална роля посредством обичаната ми цигулка.
Изобщо в края на 2017-а и от началото на тази година можахме да се насладим на прелестни цигулкови концерти. «Крак повлече» Патриция Копачинская с концерта на А. Шьонберг също със Софийска филхармония и Найден Тодоров. Последваха я в края на януари «новата звезда» на Съединени американски щати Алекси Кени с оркестъра на Класик ФМ радио, дирижиран от Максим Ешкенази, и наскоро също доста харизматичният виртуоз Марио Хосен, именуван още „ българският Паганини”. Сега следва празник и за феновете на клавира. Все по-популярният по света млад българин Евгени Божанов ще ни зарадва на 15 февруари т.г. с концерта за пиано и оркестър № 5 на Бетовен.
Борислав КОСТУРКОВ
Снимки: Василка БАЛЕВСКА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ