Коледният подарък: Дълбокият смисъл на един прастар ритуал
Подаряването по Коледа е доста повече от консуматорски обред - то е израз на съгласуваност, непосредственост и взаимно обществено въздействие, пише . Но от кой момент датира?
Коледа е празник на любовта, на фамилията и не на последно място - на подаръците. И до момента в който някои препускат до последния миг по магазините, с цел да обезпечат всички дарове, други се отнасят към подаряването като към една от най-хубавите обичаи на годината.
Но какво се крие зад този обред? Защо подаряваме и по какъв начин се е трансформирал този бит в течение на времето? АРД хвърля взор към антропологичните причини за подаряването, особено по Коледа.
Подаряването е предисторически обред
Подаряването е сред най-старите обществени практики на човечеството. Културният антрополог Тимо Хаймердингер изяснява пред немската социална медия, че подаряването не съставлява единствено едностранна вежливост, а е сложен обществен продан. " Говорим за замяна на дарове - т.е. всеки подарък изисква нещо отсреща. "
Респективно посредством подаръците се откриват взаимни отговорности, които укрепват връзката сред участниците. При това не става дума единствено за материалната полезност, а и за обществена връзка, зараждаща посредством подаряването.
Купувай, купувай, купувай!
През последните десетилетия подаряването, изключително в състоятелните общества, се е трансформирало доста. Хаймердингер насочва рецензия към това, че ритуалът е от ден на ден повлиян от капиталистическата консуматорска логичност. Натискът да подариш нещо материално постоянно води до такава степен, че хората в последния миг купуват небрежно напълно общоприети артикули. " Трябва да се купува, тъй като никой не би желал да остане с празни ръце ", обобщава Хаймердингер пред АРД.
Но има и контратенденция - много хора търсят способи да се освободят от принудата на потреблението. Вместо да купуват скъпи дарове, те се стараят да измислят нещо самостоятелно.
Собственоръчно направените дарове, свидетелстващи за персонално отношение, или взаимно прекараното време са другите възможности, които са отвън консуматорската логичност. Този тип подаряване акцентира прочувствената и персоналната полезност на подаръка и извежда на напред във времето връзките сред хората, отбелязва немската социална медия.
Децата и подаряването
Подаряването играе особена роля, когато става дума за децата. По думите на Хаймердингер правенето на дарове на децата се е утвърдило едвам през 19-и век, когато на детството стартира да се гледа като на независима витална фаза.
По това време визията за сигурност и естетика се утвърждава като една от главните полезности на фамилията. Подаръците стават израз на обичта и признанието, предопределени да насърчат развиването на децата. Днес за доста деца Коледа е най-важното събитие на годината, в което получават освен материални дарове, само че и внимание и обич от фамилията.
Как наподобява сполучливият подарък?
Според Хаймердингер постоянно значима е не материалната стойност, а проявата на искреност. Сполучливият подарък отразява връзката сред хората и демонстрира, че подаряващият е мислил какво да сервира.
Експертът споделя пред АРД, че в неговото семейство се е утвърдила специфична традиция: всяка година брачната половинка му прави календар със фотоси от взаимните моменти през миналата година. Този подарък има висока прочувствена стойност и припомня на фамилията за прелестните споделени мигове.
Подаряването като израз на съгласуваност
Подаряването по Коледа е доста повече от консуматорски ритуал - то е израз на съгласуваност, непосредственост и взаимно обществено въздействие. Докато в нашето съвременно общество материалният аспект постоянно излиза на напред във времето, науката разкрива, че полезността на един подарък постоянно се крие в неговата прочувствена значителност.
Дали ще е собственоръчно изработен, определен самостоятелно или под формата на взаимно прекарано време - подаръкът, който е от сърце, се запомня и укрепва междучовешките връзки.
А дали животните си вършат дарове?
И в животинския свят има връзки, напомнящи подаряването - но всекидневно зад тях не се крие съзнателна символика, изяснява Хаймердингер пред АРД. Много животни дават на събратята си храна - например когато ги ухажват или за основаването на обществена връзка. Пингвините сервират на сътрудниците си камъчета, шимпанзетата при избрани условия си поделят храната. Науката от дълго време изследва тези жестове.
Ясно е едно: те демонстрират какъв брой надълбоко са вкоренени дейностите на замяна в природата. Когато животните сервират нещо, това укрепва връзките, предизвиква съдействието и извършва същата роля като човешките дарове - да се поддържат живи връзките.
