Подаръците се избират дълго и внимателно – препоръчително е да

Подаръците се избират дълго и деликатно – целесъобразно е да не са грандиозни, само че пък да зарадват повече хора. Украсата се прави с възторг, тъй като магията е точно в това – да поканиш приказното въодушевление вкъщи. Вкусотиите на масата също изискват старание и авансово обсъждане, с цел да няма непотребен стрес. Но най-важното в последна сметка е всички от фамилията да са дружно на Коледа. Така разказва своя обичан празник красавицата Нанси Карабойчева, която постоянно с доста неспокойствие изживява всяка страст около него. Мис България 2013 година счита, че Коледа е по-магична, когато си дете, само че е също толкоз неповторима и когато си майка. Тя се старае да обезпечи наслада и незабравими моменти към празника на своите три момчета – брачна половинка си Добромир Димитров и техните двама синове Матей и Йоан. Пред  Ladyzone.bg  Нанси споделя още кой е нейният паметен детски спомен и имат ли в фамилията секрети предписания за по-вкусно отбелязване на Рождеството.

Обичате ли Коледа? Какви пет думи изникват в главата ви, щом стане дума за празника?

Обожавам Коледа и постоянно е било по този начин. Предполагам, че е поради майка ми, тя постоянно се е старала да направи празника баснословен и даже да не сме имали доста, в никакъв случай не съм го усещала, всичко беше магия и уют, които в днешно време и аз се пробвам да възпроизвеждам за фамилията си. Петте ми думи са: семейство, топлота, уют, приказка и магия. Ако имам шеста, би била: обич.

Как празнувате във вашия дом? Имате ли специфични обичаи?

Опитваме се да приготвяме празника от рано, доста е значим в нашето семейство и не го оставяме за последния миг, колкото и лимитирано да ни е/било времето. Планираме всичко и започваме поетапно, като целият развой персонално на мен ми носи доста огромно наслаждение, и колкото и да съм изтощена или заета, не си припомням в миналото да ме е натоварвало. Напротив, разтоварва и ме зарежда.

Традициите ни стартират още с това рано да украсим и да стартираме да пазарим за Коледа – дарове, украси…, опитваме се да запазим магията и вярата в Дядо Коледа оптимално дълго. На Бъдни вечер всяко семейство си е у дома (ние сме четиримата - аз, Добромир, Мати и Йони - родителите ни не го харесват изцяло това, само че се съгласяват с нас). На Коледа се събираме дружно всички - двете роди (моята и на Добромир), родители, сестри, прабаби и прадядовци, баби, дядовци, лели, вуйчовци, братовчеди (поне най-близките от тях) и денят е паметен. Дори когато децата бяха по-малки, го правехме, само че в по-тесен кръг.

Украсата, подаръците, празничната софра – кое е най-важно? В осъществяването на кое се хвърляте с максимален възторг?

И трите са значими, никое от тях не би донесло същото въодушевление, в случай че някое липсва или е подценено, най-малко аз по този начин считам. За украсата се вълнувам най-вече и всяка година имам трация да прибавям най-малко по едно ново нещо към нея. Вълнуващо ми е, тъй като тя трансформира цялата конюнктура. Преди украсявах сама и изненадвах Добромир, към този момент го вършим дружно с децата и носи неповторими мемоари, от време на време и счупени играчки и бутнати елхи, само че то си е част от преживяването.

Подаръците предпочитам дълго и деликатно, върша си описи и потеглям с задача, а не безредно. И постоянно се старая да стартира още в края на ноември или при започване на декември - рядко са грандиозни неща, в противен случай, избирам да купя по нещо дребно, само че за повече хора. Харесва ми да виждам по какъв начин се радват, когато отварят един елементарен чифт чорапи или следващата коледна чаша или сувенир. И щастието им е същинско, тъй като не са го очаквали.

Празничната софра не е по-малко значима, само че за разлика от останалите неща изисква към ден подготовка, даже за няколко часа. Така че тя е основна за празника и настроението. И за нея възнамерявам авансово пазара и си върша заготовки, с цел да няма непотребен стрес. Но някак тя минава най-бързо. В последна сметка, най-най-важното си остава фамилията и това да сме дружно.

Какъв е обичаният ви детски спомен, обвързван с Коледа?

Родителите ни имаха обичая да ни купуват подарък, който е от тях, и различен от Дядо Коледа. Не са били огромни или скъпи, само че беше значимо да са два, с цел да отваряме повече и вълнението да се резервира по-дълго. Съответно този от Дядо Коледа намирахме под елхата и отваряхме на 25-ти сутринта, а тези от тях опаковаха и слагаха под дървото рано, още при започване на декември. Вече бях по-голяма, на 9-10 година, и знаех, че Дядо Коледа не съществува (едно от най-тежко признатите от мен неща като дете, ха-ха), само че сестра ми към момента не знаеше и пазех прецизно тайната. До въпросната Коледа в никакъв случай не си бях разрешавала да се опитвам да отворя по-рано подаръка от нашите, в противен случай, не давах и на сестра си (Виктория, 6 година по-малка). Да, само че видях, че са залепени по този начин, че в случай че съм доста деликатна, имам по какъв начин да ги залепя по същия метод и никой да не разбере. Сами се досещате, че повече не ни бяха поставени дарове под елхата преди празника.

Кой е бил най-незабравимият подарък, който сте получавали?

Честно казано, съвсем не си припомням подаръците, помня супер ясно самата страст - тръпката, упованието и желанието (най-вече да съумея да видя Дядо Коледа). Но има един подарък, който май желаех повече от всичко преди и по-късно - уоки токи. Когато го отворих една коледна заран, не знам дали е имало по-щастливо дете от мен. Реално не вършеше съвсем никаква работа. Но със сестра ми дълго време играехме на шпиони от две прилежащи стаи, за по-голямо разстояние просто не ставаше.

Има ли някоя специфична празнична вкусотия, загадка фамилна рецепта на някой ваш непосредствен, която всяка година прави вашия празник по-вкусен?

Има супер доста вкусотии, които си подготвяме по наш си, характерен метод, типичните обичайни предписания сме ги поизменили през годините. За това от време на време всеобщите предписания не ми харесват на 100% и просто чувствам потребност да прибавя нещо от себе си. Явно си ми е заложено. Правим си наши тълкования на фасул на фурна, на саралия, на баница даже.

Кога Коледа е по-магична – когато си дете или когато си майка?

Когато си дете. Тогава магията е същинска и цялостна, а упованието голямо. Когато си майка, празникът също е несравним, само че към този момент го асоциирам със фамилния уют, обич и чистата детска наслада, която чакам с най-голямо неспокойствие. Коледа е обичаният ми празник и нямам доверие това в миналото да се промени. И колкото и да е прелестно в този момент, никой в никакъв случай не би могъл да размени приказните детски мемоари, които са останали в съзнанието ми. Въпреки това обаче не преставам да абсорбирам всяка страст, която Коледа ми дава.