Африкански работници и мигранти не са приемани в убежищата в Ливан
Под опасността от непрекъснати израелски удари по Ливан и столицата му Бейрут служащите мигранти, живеещи в засегнатите региони, се озоваха на улицата. Приютите, които одобряват ливански фамилии, отхвърлят да одобряват над 150 служащи от африканската страна Сиера Леоне.
Мисля, че в този момент имаме ясна визия по какъв начин работи расизмът в Ливан. Защото даже и в тази ужасна обстановка, в която всички се намират, те към момента ни отхвърлят, тъй като сме мигранти. Също по този начин нямаме достъп до приюти. Виждаме в интернет, че имат свободни места. А когато дойдем ни споделят, че не могат да ни одобряват.
Мариам, деятел от Сиера Леоне
Ненех Джалох пристига в Ливан от Сиера Леоне преди две години и работи в кухнята на ресторант. Когато бомбите почнали да падат, тя била принудена да напусне дома си в бежанския лагер Сабра.
Не се усещаме добре. Много от нас изгубиха работата си. Затова молим който и да е за помощ.
Ненех Джалох, разселен служащ мигрант
Група деятели в Ливан е съумяла да обезпечи заслон за някои от дамите, само че доста други остават на улицата, без да се вижда ясно решение. Някои служащи търсят заслон, до момента в който други се надяват да се върнат вкъщи, с цел да избягат от войната. Но за всички тях двойната опасност от бомби и расизъм единствено се е засилила по време на спора.
Работниците мигранти в Ливан страдат от прословутата система за спонсорство, известна на арабски като „ кафала “. Правозащитниците я разказват като форма на „ неоробство “. В рамките на системата „ кафала “ служащите мигранти са обвързани със своите работодатели. Паспортите постоянно се конфискуват при идване и не се връщат, до момента в който служащият не замине. Съдбата им зависи от техните работодатели, които ги подлагат на дълги работни часове, изолираност и от време на време отхвърлят съществени права като почивни дни. Според Движението за битка с расизма, ливанска застъпническа група, системата „ кафала “ дехуманизира служащите, като ги лишава от правото да вземат персонални решения, в това число да основават фамилии.
Тук се усеща расизмът. С нас са се отнасяли доста зле през годините, само че не сме очаквали, че ще получим сходно отношение и в тази обстановка. Дори не могат да си показват, че и ние сме хора.
Мариам, деятел от Сиера Леоне
По данни на Международната организация по миграция в Ливан живеят над 160 000 служащи мигранти.
Мисля, че в този момент имаме ясна визия по какъв начин работи расизмът в Ливан. Защото даже и в тази ужасна обстановка, в която всички се намират, те към момента ни отхвърлят, тъй като сме мигранти. Също по този начин нямаме достъп до приюти. Виждаме в интернет, че имат свободни места. А когато дойдем ни споделят, че не могат да ни одобряват.
Мариам, деятел от Сиера Леоне
Ненех Джалох пристига в Ливан от Сиера Леоне преди две години и работи в кухнята на ресторант. Когато бомбите почнали да падат, тя била принудена да напусне дома си в бежанския лагер Сабра.
Не се усещаме добре. Много от нас изгубиха работата си. Затова молим който и да е за помощ.
Ненех Джалох, разселен служащ мигрант
Група деятели в Ливан е съумяла да обезпечи заслон за някои от дамите, само че доста други остават на улицата, без да се вижда ясно решение. Някои служащи търсят заслон, до момента в който други се надяват да се върнат вкъщи, с цел да избягат от войната. Но за всички тях двойната опасност от бомби и расизъм единствено се е засилила по време на спора.
Работниците мигранти в Ливан страдат от прословутата система за спонсорство, известна на арабски като „ кафала “. Правозащитниците я разказват като форма на „ неоробство “. В рамките на системата „ кафала “ служащите мигранти са обвързани със своите работодатели. Паспортите постоянно се конфискуват при идване и не се връщат, до момента в който служащият не замине. Съдбата им зависи от техните работодатели, които ги подлагат на дълги работни часове, изолираност и от време на време отхвърлят съществени права като почивни дни. Според Движението за битка с расизма, ливанска застъпническа група, системата „ кафала “ дехуманизира служащите, като ги лишава от правото да вземат персонални решения, в това число да основават фамилии.
Тук се усеща расизмът. С нас са се отнасяли доста зле през годините, само че не сме очаквали, че ще получим сходно отношение и в тази обстановка. Дори не могат да си показват, че и ние сме хора.
Мариам, деятел от Сиера Леоне
По данни на Международната организация по миграция в Ливан живеят над 160 000 служащи мигранти.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ