В ерата на AI – мислете като учен: Всяко становище е хипотеза, която чака да бъде тествана
Под опасност ли е човешката работна мощ в ерата на изкуствения разсъдък?
Това сигурно е въпрос, пред който са изправени с идентична мощ както най-мощните корпоративни колоси, по този начин и милиони дребни бизнеси по целия свят и техните чиновници.
И до момента в който те към момента са в търсене на отговор по какъв начин да останат конкурентоспособни и да защитят кариерата си от новата технология, навлизаща с бързи темпове във всяка сфера на всекидневието ни, Адам Грант има пряк съвет за тях, оповестява CNBC.
в Уортън Скуул към Университета в Пенсилвания, той споделя каква е най-важната съгласно него тактика за бъдещето на кариерното развиване в речта си пред Световния бизнес конгрес на WOBI в Ню Йорк, извършен на 5 ноември.
adamgrant.net
„ За тези, които мислят по какъв начин да подсигурят кариерата си или по какъв начин да създадат компанията си по-устойчива в интервал на безпорядък и рецесия, не знам по-добър съвет от това да действате като академик “, поучава специалистът.
Според него, това значи „ да признаете, че всяко мнение, което може да имате в процеса на работата ви, е просто догадка, която чака да бъде тествана “.
„ Това може да е било нещо правилно в предишното, само че може да не важи за сегашното.
Може да е било правилно в дадена обстановка преди, само че да не се отнася за актуалната, в която се намирате, или за бъдещето, с което ще се сблъскате.
Адам Грант обрисува три вида водачество и съгласно него днешните висши мениджъри постоянно попадат в един от тях въз основа на корпоративното им мислене: проповедници, прокурори или политици.
Проповедникът, да вземем за пример, всъщност проповядва личните си възгледи. Прокурорът, въпреки това, нападна непознатите възгледи, а водачите, политици, „ даже не си вършат труда да слушат, в случай че другите към този момент не са съгласни с техните възгледи, изяснява специалистът.
Има обаче още един вид водачи – тези, които мислят стратегически като учени. Те не смесват концепциите с идентичността си, тъй че не се опасяват да бъркат, да се учат от грешките си и да трансформират курса, в случай че се постанова.
„ Добрите учени са стимулирани да търсят аргументи, заради които може да бъркат, а освен аргументи, заради които би трябвало да са прави.
Те имат смирението да признаят, че не знаят всичко, и любознанието да не престават да търсят нови познания,
а ние имаме от ден на ден доказателства, че в случай че научим хората да мислят като учени, ще вършат по-добри избори. “, акцентира Грант.
Според него, с такива водачи чиновниците се усещат окуражени да показват мнението си и да опитват с нови хрумвания.
„ Ако се научите да мислите като академик, ще изградите просвета на учене, в която чиновниците си споделят: „ Добре, към момента не знаем дали това ще проработи, само че си заслужава да опитаме “, и тогава имате късмет да видите капацитета в хората и концепциите им “, поучава Грант.
Това сигурно е въпрос, пред който са изправени с идентична мощ както най-мощните корпоративни колоси, по този начин и милиони дребни бизнеси по целия свят и техните чиновници.
И до момента в който те към момента са в търсене на отговор по какъв начин да останат конкурентоспособни и да защитят кариерата си от новата технология, навлизаща с бързи темпове във всяка сфера на всекидневието ни, Адам Грант има пряк съвет за тях, оповестява CNBC.
в Уортън Скуул към Университета в Пенсилвания, той споделя каква е най-важната съгласно него тактика за бъдещето на кариерното развиване в речта си пред Световния бизнес конгрес на WOBI в Ню Йорк, извършен на 5 ноември.
„ За тези, които мислят по какъв начин да подсигурят кариерата си или по какъв начин да създадат компанията си по-устойчива в интервал на безпорядък и рецесия, не знам по-добър съвет от това да действате като академик “, поучава специалистът.
Според него, това значи „ да признаете, че всяко мнение, което може да имате в процеса на работата ви, е просто догадка, която чака да бъде тествана “.
„ Това може да е било нещо правилно в предишното, само че може да не важи за сегашното.
Може да е било правилно в дадена обстановка преди, само че да не се отнася за актуалната, в която се намирате, или за бъдещето, с което ще се сблъскате.
Адам Грант обрисува три вида водачество и съгласно него днешните висши мениджъри постоянно попадат в един от тях въз основа на корпоративното им мислене: проповедници, прокурори или политици.
Проповедникът, да вземем за пример, всъщност проповядва личните си възгледи. Прокурорът, въпреки това, нападна непознатите възгледи, а водачите, политици, „ даже не си вършат труда да слушат, в случай че другите към този момент не са съгласни с техните възгледи, изяснява специалистът.
Има обаче още един вид водачи – тези, които мислят стратегически като учени. Те не смесват концепциите с идентичността си, тъй че не се опасяват да бъркат, да се учат от грешките си и да трансформират курса, в случай че се постанова.
„ Добрите учени са стимулирани да търсят аргументи, заради които може да бъркат, а освен аргументи, заради които би трябвало да са прави.
Те имат смирението да признаят, че не знаят всичко, и любознанието да не престават да търсят нови познания,
а ние имаме от ден на ден доказателства, че в случай че научим хората да мислят като учени, ще вършат по-добри избори. “, акцентира Грант.
Според него, с такива водачи чиновниците се усещат окуражени да показват мнението си и да опитват с нови хрумвания.
„ Ако се научите да мислите като академик, ще изградите просвета на учене, в която чиновниците си споделят: „ Добре, към момента не знаем дали това ще проработи, само че си заслужава да опитаме “, и тогава имате късмет да видите капацитета в хората и концепциите им “, поучава Грант.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




