Под заплаха е буквално всичко – от кореспонденцията до свободната

Под опасност е безусловно всичко – от кореспонденцията до свободната воля.

Квантовите компютри могат изцяло да нарушат неприкосновеността на персоналния живот, като дават опция на държавните управления и корпорациите да манипулират всяка наша стъпка. Големият въпрос е: какъв брой свободни ще останат хората по-късно?

Много хора евентуално са чували за квантовите калкулации или най-малко знаят, че софтуерни колоси като Гугъл и Microsoft интензивно се състезават за създаването на лични квантови чипове.

Тази технология се основава на правилата на квантовата механика и разрешава да се правят калкулации стотици милиони пъти по-бързо, в сравнение с са способни класическите компютри. Вместо нормалните битове, употребявани в обичайните устройства, квантовите компютри работят с кубити, което им дава опция да вземат решение извънредно комплицирани задания. Тази технология обаче има и друга страна: тя може да планува човешкото държание с изключителна акуратност, като прави оценка и съди хората по метод, който те даже не осъзнават.

Днес главното ни оръжие против наблюдението е криптирането. Приложения като WhatsApp (въпреки асоциацията му с Meta) и Signal употребяват криптография, с цел да пазят персоналните известия. Но какво ще стане, когато квантовите логаритми ще могат с лекост да пробият всяка отбрана?

Първо, неприкосновеността на персоналния живот изцяло ще изчезне. А когато изчезне неприкосновеността на персоналния живот, опциите за скрито влияние върху даден човек стават съвсем неограничени. Ако корпорациите и държавните управления познават хората по-добре, в сравнение с те самите се познават, последствията ще бъдат ужасяващи.

Заплахата от квантовите калкулации е неоспорима, само че е невероятно да се планува по кое време те ще станат необятно налични за държавните организации и огромните корпорации. Развитието на технологиите става на скокове и преходът към нова епоха може да се случи във всеки един миг – от напълно близкото до далечното бъдеще.

Реалността на тази опасност е неоспорима, само че никой не може да каже по кое време тъкмо квантовите калкулации ще станат необятно публикувана действителност, налична за държавните организации и огромните корпорации. Това може да се случи на следващия ден, след месец или след 10 години. Проблемът е, че софтуерните скокове се случват ненадейно, а не последователно, и никой не е в положение да планува точния миг на настъпването на новата епоха.

Тази обстановка прилича положението на изкуствения разсъдък, преди той да стане всеобщо събитие. Всички знаеха, че той е неминуем, само че никой не можеше да каже по кое време тъкмо ще настъпи пробивът.

Навлизането на квантовата епоха може да наподобява на цифровия завършек на света: криптовалутите ще изгубят цената си, персоналните известия ще бъдат елементарно налични и ще се употребяват против хората, а покупките ще се плануват авансово.

Представете си да вземем за пример обстановка, в която човек не може да реши за кого да гласоподава на изборите. Неговите предходни покупки, поръчките за търсене и държанието му онлайн ще се трансфорат в основа за генериране на наличие, което последователно ще го тласка към „ вярното “ решение, без той въобще да забележи това.

Хана Бозакова слага под въпрос съществуващата отбрана на персоналните данни, като пита: в действителност ли тя пази свободната ни воля? Или човечеството към този момент е минало границата, оттатък която технологиите могат да предвиждат и даже плануват държанието на хората и да въздействат на техните решения с плашеща акуратност?

Днес човек живее с илюзията за цялостна автономност. Когато избираме наличие в Netflix, потапяйки се в другите тематики в интернет, ни се коства, че сами откриваме нови ползи. Но тази независимост на избора е заблуда. Препоръчителните логаритми са склонни да предизвикват най-емоционалните и пресилени постове, а хората стартират да одобряват проблемите (като имиграцията) доста по-сериозно, в сравнение с са в реалност.

В сегашния геополитически безпорядък квантовите технологии могат да генерират още по-мощна вълна от агитация. Поляризирането на мненията на тематики като woke vs. anti-woke, страхът от изкуствения разсъдък, нова Студена война – какво в действителност може да се случи, в случай че тези тематики са съзнателно създадени и построени, вместо да пораждат по натурален път?

Повечето хора биха желали да имат вяра, че софтуерните колоси ще се грижат за хората, а държавните управления ще употребяват новите технологии отговорно. Квантовите компютри обаче са една неопределена опасност, която бързо се доближава към нас и никой не знае по кое време ще ни удари с цялостна мощ.

Докато редица държавни управления започнаха да осъзнават заплахата и подхващат първите стъпки, с цел да се приготвят за квантовата гражданска война, множеството компании и хора са изцяло неподготвени за този сюжет.

Ако фирмите са неподготвени, тогава сериозната инфраструктура – енергийните мрежи, опазването на здравето, държавните бази данни – също е незащитена. Всички те рискуват да останат изцяло безпомощни в изискванията на нов тип софтуерна конкуренция във въоръжаването.

В геополитически проект залогът е по-висок от всеки път. Кой от международните играчи е по-добре квалифициран от останалите: Съединени американски щати, Европа или Китай? Какво ще се случи, когато първата страна реализира квантово предимство?

Може би е време отговорността за сигурността да се трансферира и върху крайните консуматори. Преминаването към квантовоустойчиво криптиране е механически по-лесно от създаването на самите квантови компютри. Компаниите обаче се двоумят дали да създадат тези вложения заради високите разноски и сложността на внедряването на новите логаритми за сигурност.

В основата на всичко това е бъдещето на всеобщото наблюдаване. Ако преди този момент имахме Студена война, то квантовите технологии могат да доведат до епоха на цялостен политически шпионаж. И когато неприкосновеността на персоналния живот дефинитивно изчезне, свободата окончателно ще си отиде дружно с нея.