Как започва Стогодишната война?
Под термина „ Стогодишна война “ се подразбира поредност от въоръжени конфликти, борби, сражения и дипломатически дейности сред Англия и Франция в интервала 1337 – 1453 година
Войната почнал британският крал Едуард III, по майчина линия внук на френския крал Филип IV Хубави от династията на Капетингите. След гибелта на Карл IV през 1328 г., последният представител на директната линия на Капетингите, и коронацията на Филип VI от рода Валоа, Едуард декларирал своето право върху френския трон. Спорът също бил и за областта Гаскония, номинално благосъстоятелност на френския крал, само че в действителност следена от Англия. От своя страна, Филип VI желал от Едуард III да го признае за върховен монарх.
Крал Едуард III
Френската войска при започване на войната представлявала феодално рицарско опълчение, бойци на договорна основа (както елементарни, по този начин и благородници, с които кралят сключвал устни или писмени договори) и задгранични наемници (сред тях дружини на фамозните генуезки арбалетчици). Военният хайлайф се състоял от рицарската аристокрация (именно през Стогодишната война се изявява един от най-прославените френски рицари – Бернар дю Жесклан). Към началото на спора броят на рицарите, способни да носят оръжие, бил сред 2350 и 4000. По това време рицарското съсловие се било трансформирало в съвсем закрита прослойка. Системата на всеобща военна тегоба към този момент съществувала единствено официално. Но въпреки всичко, градовете били в положение да съберат обилни военни контингенти, в това число кавалерия и артилерия. Всички бойци получавали заплата.
Отначало Франция имала предимство по море, като наемала кораби и моряци от Генуа. Това предизвиквало непрекъснат боязън в Англия от допустимо настъпление на Британските острови. Едуард III бил заставен да прави спомагателни разноски за дървесина от Фландрия за градеж на лични кораби. Така в началния интервал на войната главният проблем бил чий флот ще владее Ламанша. Онзи, който успеел да завладее морето, щял да извърши и първата офанзива по сушата – или французите в Англия, или англичаните във Франция.
Възлова точка на този стадий било пристанището Слойс. През 1340г. Едуард ІІІ се канел да заеме пристанището, когато пристигнала новината, че французите са го изпреварили. Той решил да нападна френския флот. На 22 юни 1340г. англичаните излезли в морето с 200 кораба. По пътя към тях се включил адмирал Робърт Морли с още 50 кораба. На 23 юни английският флот към този момент бил при залива Слойс, където се намирали 400 френски кораба (боеспособни били единствено 190, множеството от които са били наети от генуезците).
Битката при Слойс
Френският флот се построил в 4 реда. В първия били най-големите и мощни кораби, на които се намирали генуезките арбалетчици. Британската ескадра образувала 2 линии – в първата, както и при французите, се намирали най-силните кораби. Битката почнала на 24 юни. Френският адмирал Кирио решил да блокира пътя към залива – само че английските кораби със комплицирани маневри съумели да се разпрострат и атакували френската ескадра по целия фронт. Битката траяла до късна вечер и приключила с цялостно проваляне на французите заради по-голямата маневреност на британските кораби. Загинали 20 000 френски бойци, измежду които и самият командващ френския флот, адмирал Кирио. Англичаните се шегували с черен комизъм: „ Ако рибите можеха да приказват, щеше да е на френски – толкоз французи изядоха през днешния ден “.
Резултатът от борбата в залива Слойс бил решителен за началния интервал на въоръжения спор. Не французите щели да нахлуят в Англия – а англичаните във Франция. Започвала Стогодишната война.
