Луксозно издание на Парижката Света Богородица“ излиза у нас за тържественото откриване на Нотр Дам“
Под свъсено и дъждовно небе се чака тържествено да отвори порти най-прочутата катедрала в света – „ Нотр Дам “. На 7 и 8 декември ще се състои формалното разкриване на готическото здание след траялата над 5 години реституция в резултат на опустошителния пожар, потресъл целия свят през април 2019 година
Речта на президента на Франция Еманюел Макрон е планувана за късния следобяд в събота в предверието на „ Нотр Дам “, като там ще участват и голям брой международни водачи и известни персони. В предния двор пък след 21 ч. ще се организира концерт. А в неделя ще бъде отслужена литургия – първата след отварянето на храма.
По случай възобновяване на катедралата в България излиза първокласно издание на фамозната литературна класика, чийто основен воин е точно „ Нотр Дам “ – романът „ Парижката Света Богородица “ от Виктор Юго. Той е в превода на Лилия Сталева и е съпроводен с илюстрации от художника Анани Борисов, а дизайнът е на Капка Кънева. Специално за читателите си издателство „ Кръг “ предлага два разновидността на книгата – с разнообразни корици, като едната е и с цветни порезки.
В цялата си близо 7-вековна история „ Нотр Дам “ в никакъв случай не е била затваряна – до пожара от април 2019 година Именно тази катедрала е мястото, където Франция лекува раните си след нещастия и чества триумфите си. През вековете „ Нотр Дам “ устоява като по знамение на безчет похищения, поради което и светът остана дълго притихнал, когато видя по какъв начин огнената буря поваля един от знаците на Европа. Затова и този уикенд ще е изключително специфичен за цивилизацията ни – парижката „ Света Богородица “ изгрява още веднъж, с цел да вдъхва вяра на човечеството.
Романът е оповестен през 1831 година Действието се развива в Париж през Средновековието (1482 г.) по времето на Луи XI.
През 1830 година Виктор Юго се сблъсква с непостижимата задача, сложена му от неговия издател, за една година да напише романа „ Парижката Света Богородица “. Крайният период, в който би трябвало да съобщи книгата, е февруари 1831 година През лятото на 1830 година, след шест месеца на занимания и фрустрация към предоставената задача, най-сетне стартира работа по романа. За да спре да отсрочва писането, събира всичките си облекла и ги заключва, остава единствено с един голям шал. Денонощно работи по книгата. На 14 януари 1831 година, две седмици по-рано от крайната дата, романът е приключен и оповестен.
Виктор Юго стартира да написа романа „ Парижката Света Богородица “ значително с цел да накара съвременниците си да осъзнаят цената на готическата архитектура, която е подценявана и постоянно разрушавана, с цел да бъде сменена от нови здания или смяна на части от постройки в по-нов жанр.
Например, средновековните стъклени панели на катедралата са заменяни от бяло стъкло, с цел да пропущат повече светлина в църквата. Това изяснява огромните описателни глави на книгата, които надалеч надвишават условията на историята. Няколко години по-рано Юго към този момент е разгласил документ, озаглавен „ Войната против разрушителите “, особено ориентиран към спасяването на средновековната архитектура в Париж.

„ Парижката Света Богородица “ е първата художествена творба, обхващаща целия живот – от френския крал до парижките плъхове, по метод, който по-късно употребяват и Оноре дьо Балзак, Гюстав Флобер и доста други, включително Чарлз Дикенс. Огромната известност на книгата във Франция подтиква зараждащото се историцистко придвижване в тази страна и мощно предизвиква възраждането на готическата архитектура. В последна сметка това довежда до обилни поправки на катедралата през 19 век. Голяма част от актуалния тип на постройката е резултат от тези реновации. Аналогичен синтез сред рецензия и лирика, история и ежедневие, език и архитектура търси Юго в „ Парижката Света Богородица “.
Речта на президента на Франция Еманюел Макрон е планувана за късния следобяд в събота в предверието на „ Нотр Дам “, като там ще участват и голям брой международни водачи и известни персони. В предния двор пък след 21 ч. ще се организира концерт. А в неделя ще бъде отслужена литургия – първата след отварянето на храма.
По случай възобновяване на катедралата в България излиза първокласно издание на фамозната литературна класика, чийто основен воин е точно „ Нотр Дам “ – романът „ Парижката Света Богородица “ от Виктор Юго. Той е в превода на Лилия Сталева и е съпроводен с илюстрации от художника Анани Борисов, а дизайнът е на Капка Кънева. Специално за читателите си издателство „ Кръг “ предлага два разновидността на книгата – с разнообразни корици, като едната е и с цветни порезки.
В цялата си близо 7-вековна история „ Нотр Дам “ в никакъв случай не е била затваряна – до пожара от април 2019 година Именно тази катедрала е мястото, където Франция лекува раните си след нещастия и чества триумфите си. През вековете „ Нотр Дам “ устоява като по знамение на безчет похищения, поради което и светът остана дълго притихнал, когато видя по какъв начин огнената буря поваля един от знаците на Европа. Затова и този уикенд ще е изключително специфичен за цивилизацията ни – парижката „ Света Богородица “ изгрява още веднъж, с цел да вдъхва вяра на човечеството.
Романът е оповестен през 1831 година Действието се развива в Париж през Средновековието (1482 г.) по времето на Луи XI.
През 1830 година Виктор Юго се сблъсква с непостижимата задача, сложена му от неговия издател, за една година да напише романа „ Парижката Света Богородица “. Крайният период, в който би трябвало да съобщи книгата, е февруари 1831 година През лятото на 1830 година, след шест месеца на занимания и фрустрация към предоставената задача, най-сетне стартира работа по романа. За да спре да отсрочва писането, събира всичките си облекла и ги заключва, остава единствено с един голям шал. Денонощно работи по книгата. На 14 януари 1831 година, две седмици по-рано от крайната дата, романът е приключен и оповестен.
Виктор Юго стартира да написа романа „ Парижката Света Богородица “ значително с цел да накара съвременниците си да осъзнаят цената на готическата архитектура, която е подценявана и постоянно разрушавана, с цел да бъде сменена от нови здания или смяна на части от постройки в по-нов жанр.
Например, средновековните стъклени панели на катедралата са заменяни от бяло стъкло, с цел да пропущат повече светлина в църквата. Това изяснява огромните описателни глави на книгата, които надалеч надвишават условията на историята. Няколко години по-рано Юго към този момент е разгласил документ, озаглавен „ Войната против разрушителите “, особено ориентиран към спасяването на средновековната архитектура в Париж.

„ Парижката Света Богородица “ е първата художествена творба, обхващаща целия живот – от френския крал до парижките плъхове, по метод, който по-късно употребяват и Оноре дьо Балзак, Гюстав Флобер и доста други, включително Чарлз Дикенс. Огромната известност на книгата във Франция подтиква зараждащото се историцистко придвижване в тази страна и мощно предизвиква възраждането на готическата архитектура. В последна сметка това довежда до обилни поправки на катедралата през 19 век. Голяма част от актуалния тип на постройката е резултат от тези реновации. Аналогичен синтез сред рецензия и лирика, история и ежедневие, език и архитектура търси Юго в „ Парижката Света Богородица “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




