Черно море не може да диша: Какво са мъртвите зони?
Под синьото успокоение на Черно море се крие безмълвие. Не това успокояващо, а мъртво – безусловно.
Учени от Българската академия на науките и Института по океанология във Варна потвърдиха тревожна наклонност: зоните без О2 в Черно море се уголемяват.
Това значи, че цели пластове вода към този момент са непригодни за живот – нито риба, нито планктон, нито бактерии могат да оцелеят там.
Какво са " мъртвите зони "
В океанографията този термин разказва области, в които равнището на О2 пада под 0.5 mg/l – границата, при която животът стопира.
В Черно море тези зони не са оригиналност – те съществуват естествено в дълбоките му пластове от хилядолетия.
Но през днешния ден учените виждат нещо ново: " мъртвите зони " се издигат все по-нагоре, към повърхността.
" Преди 30 години неналичието на О2 започваше на дълбочина към 150 метра, " изяснява морският биолог доцент Петър Ганчев. " Днес към този момент има сектори, където това се случва още на 90 метра. "
Климатът форсира процеса
Причината не е една. Климатичното стопляне покачва температурата на морската вода, което затруднява смесването сред повърхностните и дълбоките пластове. Без циркулация – няма О2.
Освен това по-топлите температури усилват растежа на водорасли и микроскопични организми, които, когато загинат, се разлагат и изчерпват кислорода в околната вода. Така морето се задушава от вътрешната страна на открито.
Замърсяването добавя злополуката
Реките, които се вливат в Черно море, носят със себе си големи количества торове и отпадни води – изключително от Дунав и огромните аграрни райони.
Тези субстанции подхранват цъфтежа на водораслите (евтрофикация), а по-късно същите водорасли гълтам кислорода при разпад.
" Черно море към този момент не може да диша, " споделя проф. Емилия Ковачева от Института по океанология.
" Това не е просто екологичен феномен – това е срив на кръговрата на живота. "
Последствията – по-малко риба, повече отрови
Мъртвите зони изтласкват морския живот към плитчините. Рибите се събират в лимитирани зони, където кислородът към момента е разполагаем, което ги прави по-уязвими за лов на риба и заболявания.
Според отчет на Copernicus Marine Service, популацията на калкан и сафрид в западното Черноморие е намаляла с 35% за последното десетилетие.
В същото време токсичните водорасли и сероводородните зони се усилват, отделяйки газове, които в дълготраен проект могат да трансформират химическия баланс на водата.
България е в епицентъра на наблюденията
Българските учени вземат участие в интернационална стратегия за мониторинг на Черно море, която употребява подводни дронове и самостоятелни станции за премерване на температура, О2 и химичен състав.
Данните демонстрират, че аноксиозният пласт (без кислород) към този момент заема над 87% от размера на морето – един от най-високите индикатори в света.
" Черно море безусловно е едно от най-задушените морета на планетата, " споделя проф. Борислав Иванов. " И това не е метафора. "
Учени от Българската академия на науките и Института по океанология във Варна потвърдиха тревожна наклонност: зоните без О2 в Черно море се уголемяват.
Това значи, че цели пластове вода към този момент са непригодни за живот – нито риба, нито планктон, нито бактерии могат да оцелеят там.
Какво са " мъртвите зони "
В океанографията този термин разказва области, в които равнището на О2 пада под 0.5 mg/l – границата, при която животът стопира.
В Черно море тези зони не са оригиналност – те съществуват естествено в дълбоките му пластове от хилядолетия.
Но през днешния ден учените виждат нещо ново: " мъртвите зони " се издигат все по-нагоре, към повърхността.
" Преди 30 години неналичието на О2 започваше на дълбочина към 150 метра, " изяснява морският биолог доцент Петър Ганчев. " Днес към този момент има сектори, където това се случва още на 90 метра. "
Климатът форсира процеса
Причината не е една. Климатичното стопляне покачва температурата на морската вода, което затруднява смесването сред повърхностните и дълбоките пластове. Без циркулация – няма О2.
Освен това по-топлите температури усилват растежа на водорасли и микроскопични организми, които, когато загинат, се разлагат и изчерпват кислорода в околната вода. Така морето се задушава от вътрешната страна на открито.
Замърсяването добавя злополуката
Реките, които се вливат в Черно море, носят със себе си големи количества торове и отпадни води – изключително от Дунав и огромните аграрни райони.
Тези субстанции подхранват цъфтежа на водораслите (евтрофикация), а по-късно същите водорасли гълтам кислорода при разпад.
" Черно море към този момент не може да диша, " споделя проф. Емилия Ковачева от Института по океанология.
" Това не е просто екологичен феномен – това е срив на кръговрата на живота. "
Последствията – по-малко риба, повече отрови
Мъртвите зони изтласкват морския живот към плитчините. Рибите се събират в лимитирани зони, където кислородът към момента е разполагаем, което ги прави по-уязвими за лов на риба и заболявания.
Според отчет на Copernicus Marine Service, популацията на калкан и сафрид в западното Черноморие е намаляла с 35% за последното десетилетие.
В същото време токсичните водорасли и сероводородните зони се усилват, отделяйки газове, които в дълготраен проект могат да трансформират химическия баланс на водата.
България е в епицентъра на наблюденията
Българските учени вземат участие в интернационална стратегия за мониторинг на Черно море, която употребява подводни дронове и самостоятелни станции за премерване на температура, О2 и химичен състав.
Данните демонстрират, че аноксиозният пласт (без кислород) към този момент заема над 87% от размера на морето – един от най-високите индикатори в света.
" Черно море безусловно е едно от най-задушените морета на планетата, " споделя проф. Борислав Иванов. " И това не е метафора. "
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ