Градът под тепетата - литературна столица
Под рубриката „ Пловдив през годините ” „ Марица ” разгласява фотоси от близкото минало на града - значими събития, забележителни персони, съдействали за славата на града.
В навечерието на Деня на будителите представяме някои от писателите, свързали живота си с Пловдив, оставили трайна диря, основали образа на града като литературна столица на страната. Любопитното око на фотообектива е запечатало лицата на хора на перото, трансформирали града ни в средище на духа.
Нека напомня остарялата максима, че който не познава историята, няма късмет за бъдещето. Затова съхранената памет за създателите на Пловдив е извънредно скъпа - тя е нашият справочник към светли съдбини.
Достойни наследници на класиците, творили край Марица
Академик Марин Кадиев
Писателите и поетите на Пловдив са духовна кохорта, основала неповторимо времево пространство, запечатало нашето минало и съвремие. В творбите на пловдивските писатели има богати художествени пластове и изказ, които притеглят и извисяват душевността на читателя. Независимо от обществено-политическите си пристрастия тружениците на перото под тепетата се сплотяват към позицията да проповядват най-висшата полезност - човещина.
Литературната популярност на най-стария европейски град е традиция. Тук са живели и творили класиците на родното слово Петко Славейков, Иван Вазов, Захари Стоянов, Константин Величков, Николай Райнов. Наследниците им на литературното поле в града под тепетата следват техните завещания и обичаи.
Пловдивските писатели от последните десетилетия изследват паниките на всекидневието, търсят смисъла на човешката същина. Творците на града ни са представителна извадка, резюме на цялата българска писателска общественост. Те са значима част от гръбнака на актуалната ни литература, имат приносно значение за достойното <210> наличие в международното литературно пространство.
Писателят Георги Алексиев, основен редактор на литературното сп. " Тракия " в най-силния му интервал, се трансформира в значима национална фигура с трилогията си " Кръстопът на облаци ", " Духовете на Цибрица ", " Горещници ". Автор на завладяващите произведения " Господ е болен ", " Заключване до гроб ".
Април 1977 година
Уникален миг - Огнян Сапарев изпитва бъдещия лингвист Добромир Тонев, един от най-хубавите пловдивски поети. След години Сапарев става професор, ректор на Пловдивския университет, Тонев си отиде от този свят прекомерно млад, а името му носи поетичната академия, която сътвори. Остават и стихосбирките му " Белег от подкова ", " Нежна машина ", " Арго ".
Май 1979 г.
Двама пловдивски поети на раздумка - Николай Заяков, вляво, и Петър Анастасов. От перото за Заяков са излезли " Магазин за метафори ", " Пастирът на звездите ", а Анастасов - на перли като " Единствено величие обич " и доста пиеси.
1978 година
Писателят Рашко Сугарев е част от братството на лекарите, изкушени от перото. Автор на нашумели произведения като " Балада за князе " и " Отказ от завещание ". На негово име е учредена национална премия за роман.
Май 1974 година
Сред знаковите стихосбирки на поета Александър Бандеров са " Нощни галактики ", " Отвъд сините планини ", " Рушенето на часовете ".
Юни 1982 година
Писателят Георги Стоянов е създател на над 20 книги, измежду които " Небесен огън ", " Черната роза ", " Тигрово око ". Оставил значима следа в публицистиката на Пловдив.
Ноември 1981 година
Критиката дефинира романа на Николай Казанджиев " Обвинения в преднамерено ликвидиране " като значимо достижение на българската прозаичност в края на 20. век. " Часовник за остаряла хартия " е друга творба на пловдивския публицист ерудит.
Май 1977 година
Емил Калъчев е дълготраен основен редактор на издателство " Хр. Г. Данов ". Един от създателите на Клуба на младия публицист в Пловдив. Автор на романа " Дочакай деня ".
В навечерието на Деня на будителите представяме някои от писателите, свързали живота си с Пловдив, оставили трайна диря, основали образа на града като литературна столица на страната. Любопитното око на фотообектива е запечатало лицата на хора на перото, трансформирали града ни в средище на духа.
Нека напомня остарялата максима, че който не познава историята, няма късмет за бъдещето. Затова съхранената памет за създателите на Пловдив е извънредно скъпа - тя е нашият справочник към светли съдбини.
Достойни наследници на класиците, творили край Марица
Академик Марин Кадиев
Писателите и поетите на Пловдив са духовна кохорта, основала неповторимо времево пространство, запечатало нашето минало и съвремие. В творбите на пловдивските писатели има богати художествени пластове и изказ, които притеглят и извисяват душевността на читателя. Независимо от обществено-политическите си пристрастия тружениците на перото под тепетата се сплотяват към позицията да проповядват най-висшата полезност - човещина.
Литературната популярност на най-стария европейски град е традиция. Тук са живели и творили класиците на родното слово Петко Славейков, Иван Вазов, Захари Стоянов, Константин Величков, Николай Райнов. Наследниците им на литературното поле в града под тепетата следват техните завещания и обичаи.
Пловдивските писатели от последните десетилетия изследват паниките на всекидневието, търсят смисъла на човешката същина. Творците на града ни са представителна извадка, резюме на цялата българска писателска общественост. Те са значима част от гръбнака на актуалната ни литература, имат приносно значение за достойното <210> наличие в международното литературно пространство.
Писателят Георги Алексиев, основен редактор на литературното сп. " Тракия " в най-силния му интервал, се трансформира в значима национална фигура с трилогията си " Кръстопът на облаци ", " Духовете на Цибрица ", " Горещници ". Автор на завладяващите произведения " Господ е болен ", " Заключване до гроб ".
Април 1977 година
Уникален миг - Огнян Сапарев изпитва бъдещия лингвист Добромир Тонев, един от най-хубавите пловдивски поети. След години Сапарев става професор, ректор на Пловдивския университет, Тонев си отиде от този свят прекомерно млад, а името му носи поетичната академия, която сътвори. Остават и стихосбирките му " Белег от подкова ", " Нежна машина ", " Арго ".
Май 1979 г.
Двама пловдивски поети на раздумка - Николай Заяков, вляво, и Петър Анастасов. От перото за Заяков са излезли " Магазин за метафори ", " Пастирът на звездите ", а Анастасов - на перли като " Единствено величие обич " и доста пиеси.
1978 година
Писателят Рашко Сугарев е част от братството на лекарите, изкушени от перото. Автор на нашумели произведения като " Балада за князе " и " Отказ от завещание ". На негово име е учредена национална премия за роман.
Май 1974 година
Сред знаковите стихосбирки на поета Александър Бандеров са " Нощни галактики ", " Отвъд сините планини ", " Рушенето на часовете ".
Юни 1982 година
Писателят Георги Стоянов е създател на над 20 книги, измежду които " Небесен огън ", " Черната роза ", " Тигрово око ". Оставил значима следа в публицистиката на Пловдив.
Ноември 1981 година
Критиката дефинира романа на Николай Казанджиев " Обвинения в преднамерено ликвидиране " като значимо достижение на българската прозаичност в края на 20. век. " Часовник за остаряла хартия " е друга творба на пловдивския публицист ерудит.
Май 1977 година
Емил Калъчев е дълготраен основен редактор на издателство " Хр. Г. Данов ". Един от създателите на Клуба на младия публицист в Пловдив. Автор на романа " Дочакай деня ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ