Мъжете? Всички са свине
Под претекст, че изобличават женомразкото владичество в шоубизнеса, дълго време заглушавано от моралната американска левица, се развихри мъжемразство без задръжки, написа Иван Риуфол в коментар за "Фигаро ".
Още през юни 2016 година философът Пиер-Андре Тагиеф (Revue des deux mondes) означи мащаба на придвижването, което избухва през днешния ден:
“Аятолските на мъжемразкия антисексизъм
(…) могат да мислят освобождението на дамите единствено като криминализиране на мъжа”, написа той. Това, което се развихря през днешния ден в Туитър, излъчено от медиите, е камара от изобличения, само че също от ненавист, възмездие, споразумяване на сметки, съкровен ексхибиционизъм. В тази диалектика на битката на половете, би трябвало да изчезне всичко, което е останало от патриархата.
Прогресивната мисъл, постоянно подготвена на най-лошото, с цел да поддържа хипотетично еманципаторските битки, изпада в унес пред изхвърлянето на всички в канала. Тя наводнява обществените мрежи, с помощта на анонимни доносници: този път те имат вяра, че следват посоката на историята. “Освободената мисъл”, гласеше заглавие на първа страница в “Монд”, без да се стопира на линчуването, на което са подложени унищожени персони. През 1975 година същият вестник приветства “Освободения Пном Пен”, аплодирайки Червените кхмери. В същите пропорции, несъмнено, едно и също удивление към изкореняващите идеологии: в новата единствена мисъл, която връхлита,
белият мъж е див звяр, който би трябвало да бъде отстранен.
Жюлиет Бинош, която споделя, че в никакъв случай на нищо не е била подложена от Уайнстийн, изяснява обаче: “Мъжкият пол би трябвало да излезе от животинската си страна, с цел да тръгне към своята човещина (…) Пътят е женският пол, това е мощ, която би трябвало да се спусне в него. Той би трябвало да се остави да бъде извоюван като звяр, откакто е тичал прекомерно много”. Мъжете? Всички те са подчовеци.
Феминисткият гнет, подкрепян от пресата, постоянно подготвена да преследва звяра, е още по-смущаващ, защото пощадява сексизма, импортиран в Европа от мюсюлманската просвета. Освен Тарик Рамадан, ислямисткият идеолог, упрекнат в обезчестяване от някогашна салафитка, станала феминистка, единствено
западният човек неизбежно е отговорен,
по силата на безсърдечен есенциализъм. Отмъстително роднинство свързва социоложката Ирен Тери, която с наслада следи по какъв начин “срамът лека бавно сменя лагера”, до Делфин Ернот, шефката на “Франс Телевизион”. Когато съобщи през 2015 година: “Имаме телевизия за белите мъже над 50 година и това би трябвало да се промени”, тя в действителност показваше расова ненавист, която процъфтява от този момент по всички азимути. Само имигрантските малцинства и изключително тези, пристигнали от Африка и Магреба, са предпазени от гнева на новия честен ред. Освободеното слово, тази дреболия, не е за подчинените дами в градовете.
В Новогодишната нощ на 2016 година
1200 полови набези, осъществени в Германия (особено в Хамбург и Кьолн) от 2000 млади магребинци, бяха извинени от доста неофеминистки, в името на един неправилен антирасизъм. Заради това, че е разпознал в тези дейности “болното отношение към жената” в арабско-мюсюлманския свят, алжирският публицист Камел Дауд беше упрекнат в ислямофобия от колектив от френски социолози и историци.
Днешният план на държавното управление, който цели да накаже уличния тормоз над дами в имигрантските квартали, е подложен на критика от същите тези активистки. Те считат, че той ще накаже “мъжете от националните и расизирани класи” (разбирай: не-бели). Невъзможно е да се възприемат съществено тези фурии на кастрацията. Те виждат в най-малката задявка предлог да се трансфорат в непрекъснати жертви. Не, скърбя: мъжете не са това, което споделят тези харпии, лишавайки ги от човещина.
Почит към 1968 година?
Трябва ли да подсещаме на дамите, воюващи с мъжете, че болшинството от тях не се прасета, в случай че те не са прасета майки? Много от тях, които настояват, че се унизени и унизени, вършат по този начин: употребяват Туитър като арбитражен съд, без съдии, нито юристи. В дословния си лов на мъже, “прогресивната” мисъл не се стопира на личните си позорни действия. Тя се възхищаваше на вулгарността на секс играчката, издигната на площад “Вандом”, или на “вагината на кралицата” във Версай. Тези дни Domestikator царства пред Бобур в Париж: “творбата” подсказва зоофилски акт, който не възмущава Дружеството за отбрана на животните. Поддръжниците на положителните нрави избират да се ожесточават против режисьора Роман Полански, отговорен за полови връзки с малолетна през 70-те години. Но апологията на педофилията беше защитавана по това време от идеологията на 1968-а. “Монд”, “Нувел обсерватьор”, “Либерасион” - тези трагични настойници през днешния ден - подслоняваха вносителите на петиции за половото избавление на децата.
Еманюел Макрон счита да празнува прочее следващата година 50-ата годишнина от “революцията” от 1968-а, която проповядваше “безпрепятствено наслаждение” и приканваше да се оставим на импулсите си. Даниел Кон-Бендит, който хвалеше “фантастичната половост на едно хлапе”, би трябвало да бъде извикан от президента да работи по това възпоменание на освобождението на нравите. Но тези от 1968-а имат своя дял в
незачитането на дамата, трансформирала се в тяло за консумация.
Ако придвижването донесе радостна смелост, този протест на капризните деца на бейби взрива доближи най-много върхове в манихейството, култа към младежта, релативизма, характерности, които откриваме в макронизма, който е всичко друго, само че не и раздор. Ключовият девиз “CRS=SS” към този момент се свежда до “Издай твоята свиня”. Това отцепничество е предпазено от властта.
Непристойност, не принуждение
Нека нещата да са ясни: уважението към дамата, инфантилизирана и унизена в кораничната просвета, структурира европейската цивилизация. Френската просвета приема непристойността, само че сигурно не и насилието, физическо и морално. В тези случаи само законът и правото имат пълномощията да санкционират изнасилвачите и нападателите.
*Преводът е на Галя Дачкова за "Гласове "
*Заглавието е на редакцията
Още през юни 2016 година философът Пиер-Андре Тагиеф (Revue des deux mondes) означи мащаба на придвижването, което избухва през днешния ден:
“Аятолските на мъжемразкия антисексизъм
(…) могат да мислят освобождението на дамите единствено като криминализиране на мъжа”, написа той. Това, което се развихря през днешния ден в Туитър, излъчено от медиите, е камара от изобличения, само че също от ненавист, възмездие, споразумяване на сметки, съкровен ексхибиционизъм. В тази диалектика на битката на половете, би трябвало да изчезне всичко, което е останало от патриархата.
Прогресивната мисъл, постоянно подготвена на най-лошото, с цел да поддържа хипотетично еманципаторските битки, изпада в унес пред изхвърлянето на всички в канала. Тя наводнява обществените мрежи, с помощта на анонимни доносници: този път те имат вяра, че следват посоката на историята. “Освободената мисъл”, гласеше заглавие на първа страница в “Монд”, без да се стопира на линчуването, на което са подложени унищожени персони. През 1975 година същият вестник приветства “Освободения Пном Пен”, аплодирайки Червените кхмери. В същите пропорции, несъмнено, едно и също удивление към изкореняващите идеологии: в новата единствена мисъл, която връхлита,
белият мъж е див звяр, който би трябвало да бъде отстранен.
Жюлиет Бинош, която споделя, че в никакъв случай на нищо не е била подложена от Уайнстийн, изяснява обаче: “Мъжкият пол би трябвало да излезе от животинската си страна, с цел да тръгне към своята човещина (…) Пътят е женският пол, това е мощ, която би трябвало да се спусне в него. Той би трябвало да се остави да бъде извоюван като звяр, откакто е тичал прекомерно много”. Мъжете? Всички те са подчовеци.
Феминисткият гнет, подкрепян от пресата, постоянно подготвена да преследва звяра, е още по-смущаващ, защото пощадява сексизма, импортиран в Европа от мюсюлманската просвета. Освен Тарик Рамадан, ислямисткият идеолог, упрекнат в обезчестяване от някогашна салафитка, станала феминистка, единствено
западният човек неизбежно е отговорен,
по силата на безсърдечен есенциализъм. Отмъстително роднинство свързва социоложката Ирен Тери, която с наслада следи по какъв начин “срамът лека бавно сменя лагера”, до Делфин Ернот, шефката на “Франс Телевизион”. Когато съобщи през 2015 година: “Имаме телевизия за белите мъже над 50 година и това би трябвало да се промени”, тя в действителност показваше расова ненавист, която процъфтява от този момент по всички азимути. Само имигрантските малцинства и изключително тези, пристигнали от Африка и Магреба, са предпазени от гнева на новия честен ред. Освободеното слово, тази дреболия, не е за подчинените дами в градовете.
В Новогодишната нощ на 2016 година
1200 полови набези, осъществени в Германия (особено в Хамбург и Кьолн) от 2000 млади магребинци, бяха извинени от доста неофеминистки, в името на един неправилен антирасизъм. Заради това, че е разпознал в тези дейности “болното отношение към жената” в арабско-мюсюлманския свят, алжирският публицист Камел Дауд беше упрекнат в ислямофобия от колектив от френски социолози и историци.
Днешният план на държавното управление, който цели да накаже уличния тормоз над дами в имигрантските квартали, е подложен на критика от същите тези активистки. Те считат, че той ще накаже “мъжете от националните и расизирани класи” (разбирай: не-бели). Невъзможно е да се възприемат съществено тези фурии на кастрацията. Те виждат в най-малката задявка предлог да се трансфорат в непрекъснати жертви. Не, скърбя: мъжете не са това, което споделят тези харпии, лишавайки ги от човещина.
Почит към 1968 година?
Трябва ли да подсещаме на дамите, воюващи с мъжете, че болшинството от тях не се прасета, в случай че те не са прасета майки? Много от тях, които настояват, че се унизени и унизени, вършат по този начин: употребяват Туитър като арбитражен съд, без съдии, нито юристи. В дословния си лов на мъже, “прогресивната” мисъл не се стопира на личните си позорни действия. Тя се възхищаваше на вулгарността на секс играчката, издигната на площад “Вандом”, или на “вагината на кралицата” във Версай. Тези дни Domestikator царства пред Бобур в Париж: “творбата” подсказва зоофилски акт, който не възмущава Дружеството за отбрана на животните. Поддръжниците на положителните нрави избират да се ожесточават против режисьора Роман Полански, отговорен за полови връзки с малолетна през 70-те години. Но апологията на педофилията беше защитавана по това време от идеологията на 1968-а. “Монд”, “Нувел обсерватьор”, “Либерасион” - тези трагични настойници през днешния ден - подслоняваха вносителите на петиции за половото избавление на децата.
Еманюел Макрон счита да празнува прочее следващата година 50-ата годишнина от “революцията” от 1968-а, която проповядваше “безпрепятствено наслаждение” и приканваше да се оставим на импулсите си. Даниел Кон-Бендит, който хвалеше “фантастичната половост на едно хлапе”, би трябвало да бъде извикан от президента да работи по това възпоменание на освобождението на нравите. Но тези от 1968-а имат своя дял в
незачитането на дамата, трансформирала се в тяло за консумация.
Ако придвижването донесе радостна смелост, този протест на капризните деца на бейби взрива доближи най-много върхове в манихейството, култа към младежта, релативизма, характерности, които откриваме в макронизма, който е всичко друго, само че не и раздор. Ключовият девиз “CRS=SS” към този момент се свежда до “Издай твоята свиня”. Това отцепничество е предпазено от властта.
Непристойност, не принуждение
Нека нещата да са ясни: уважението към дамата, инфантилизирана и унизена в кораничната просвета, структурира европейската цивилизация. Френската просвета приема непристойността, само че сигурно не и насилието, физическо и морално. В тези случаи само законът и правото имат пълномощията да санкционират изнасилвачите и нападателите.
*Преводът е на Галя Дачкова за "Гласове "
*Заглавието е на редакцията
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ