Под паветата на столицата лежи едно от най-големите забравени съкровища

Под паветата на столицата лежи едно от най-големите забравени съкровища на европейската просвета — античният амфитеатър Сердика. Разположен сред бул. „ Дондуков “ и ул. „ Будапеща “. Той не е просто камък върху камък, а арената на една изгубена империя. Мястото, където са се събирали жители, философи и гладиатори. Където са ехтели крясъци от борби и овации от тълпата.

Това написа в публична позиция от страна на " Продължаваме промяната ", която публикуваме без редакторска интервенция:

" С размери 62 на 43 метра, той е измежду най-големите, съчетаващ в себе си две столетия – римски спектакъл и късен амфитеатър. Историческа и архитектурна необичайност от международна големина. Строежът му стартира при император Диоклециан и е приключен по времето на Константин Велики – същият, който назовава Сердика „ моят Рим “ и обмисля да я направи столица на империята.

През 1919 година, до днешната постройка на Министерския съвет, е открита каменна плоча – плакат за гладиаторски битки с диви зверове. Въображението несъзнателно стига до Спартак — тракийският плебей, гладиатор и въстаник, евентуално минавал по тези каменни коридори. Легендата го води през арените на Рим, само че сърцето му е от Тракия — от Родопите, от земите край Марица, както е и името на неговата сестра. Христо Ботев го назовава „ героят на робите “, възпявайки Спартак като знак на безконечната битка за независимост.

Днес, вместо да бъде експониран, съхранен и наличен за обществото, амфитеатърът на Сердика е изложен на риск — част от терена му попада в лист на парцели за продажба. Това не е просто административен пропуск, а обезпокоителен сигнал за подценяване на един от най-ценните монументи на българската история.

Ние от „ Продължаваме промяната “ имаме вяра, че отговорността за опазването на културното завещание е споделена, само че на първо място институционална. Призоваваме Министерството на културата и държавното управление да подхващат незабавни дейности:

Както в Италия и Гърция, където археологическите обекти подтикват туризма и стопанската система, по този начин и ние можем да използваме културното завещание като мотор за развиване. Експонирането на амфитеатъра, част от комплекс „ Антична Сердика “, би могло да притегли туристи и да сътвори нови благоприятни условия за работа, като в същото време поддържа икономическото богатство на София и страната.

Това не е единствено самодейност, а въпрос на отговорност към общото ни минало и бъдеще, въпрос на еднаквост и национално схващане.

За отбраната на паметника има петиция, която може да се показа и подпише на: https://www.peticiq.com/494596 ".