Под мотото Говоря за нещата, за които мълчим Мими Петрова-Шишкова

Под мотото „ Говоря за нещата, за които мълчим ” Мими Петрова-Шишкова основава къси просветителни видеа на тематики като смисъла на гласуването, гражданското общество, популизма или по какъв начин работят в действителност държавните институции. Нейният канал среща и сериозна съпротива, защото пази позиции против хомофобията, расизма и корупцията. Въпреки натиска и офанзивите, тя продължава да споделя значими послания. А пред Дарик описа по какъв начин се е родила концепцията да споделя такива видеа.

„ Съвсем по натурален метод, не беше нещо планувано. „ Тик ток ” беше по-скоро място, където от дъжд на вятър споделях някоя забавна фотография от пътешестване през уикенда или малко видео от галерия, която съм посетила. В последна сметка видях, че хората имат интерес към нашето минало и към българския нрав, тъй като постоянно имаше разногласия под такива клипове, които имаха историческа нотка в тях.

И започнах да приказвам за скорошната българска история, за метода, по който тя ни обременява, за забавни думи и тяхното въздействие върху мисленето ни. И в следствие неизбежно започнах да приказвам за политика, тъй като всички тези неща дават своето отражение. Тогава нещата в действителност станаха доста забавни и започнах да получавам хейт, омразни известия, в това число и някои закани ”, описа тя.

На въпрос за какво счита, че е значимо да се приказва на тези тематики и за какво избира да го прави през обществените мрежи, тя отговори по този начин:

„ Важно е, тъй като когато се вършим, че даден аспект от нашия живот не съществува, ние го погребваме и отхвърляме да го променим. Осъзнаването на личните дефекти съгласно мен е доста значим път към развиването и към израстването. И мисля, че ние като общество би трябвало да се стремим не да си затваряме очите пред своите недостатъци и да споделяме: „ Всичко, което е българско, е свято ”, а в противен случай – би трябвало да сме много сериозни и по този метод можем и с комизъм да отслабим тези прояви, и да тръгнем в една посока, която да ни направи и по-добри, по-силни и да сме наедно с развитите демокрации ”, акцентира Мими Петрова-Шишкова.

Тя изясни и по какъв начин сортира тематиките, за които приказва.

„ Общо взето по нюх. Гледам какво е забавно сега и виждам каква е моята реакция. Доста постоянно аз съм гневна, когато прочета новините, когато видя по какъв начин са се дали своят вот нещата в Народното събрание.

И виждам, че в действителност това е тематика, която освен, че опонира на метода, по който тя се ръководи, опонира на моите визии, само че виждам и че хората в действителност не схващат доста тематики. Отношението им е незадълбочено и прочувствено. Това, несъмнено, се употребява и се инструментализира и считам, че в този миг очевидно има потребност това нещо да бъде показано на наличен език ”, изясни тя.

Отношението на хората към наличието, което Мими Петрова-Шишкова разгласява, като да вземем за пример за това, че би трябвало да се гласоподава или на обясненията ѝ за детайли като квадратчето „ Не поддържам никого ”, варира по отношение на възрастовата група.

„ Хубавото в обществените мрежи е, че може да се огледа разбивка на това какви хора са гледали обещано видео и в случай че едно видео се гледа най-вече от младежи, до 25 или до 34-годишна възраст, то най-вече реакциите даже да са неодобрителни, са възпитани и уважителни. А противоположното следя при хора над 40 и изключително над 55, което е най-високата възрастова група в обществените мрежи. След това няма такива прагчета на делене на възрастта.

Те са освен че неуважителни, те съдържат погрешна информация, закани и очевидни обиди, което мен доста ме изненада, тъй като аз бих очаквала от младите да са по-несдържани и по-груби, а в действителност се оказва, че в интернет дискурсът в България остарялото потомство е това, което не е на равнище в връзката ”, акцентира Мими Петрова-Шишкова.