Достойно почетоха великото дело на Иван Вазов
Под мотото „ Българийо, аз всичко тебе дадох... “ пред паметника на Иван Вазов в центъра на София се състоя юбилейно празненство във връзка 175 години от рождението на Патриарха на българската литература. Честването на 9 юли 2025 година беше проведено от Националния книжовен музей, а в програмата се включиха: Атанас Капралов – шеф на институцията, Васил Терзиев – кмет на Столична Община, Боян Ангелов – ръководител на Вазовия писателски съюз, и Райна Манджукова – шеф на Изпълнителна организация за българите в чужбина. Събитието се водеше от Надежда Терзи – основен организатор на къща музей „ Иван Вазов “ – София.
В словото си Атанас Капралов се спря на биографията на поета и на най-важните акценти в ролята му в трагични исторически моменти: „ Още приживе Иван Вазов е бил съпоставя с най-светлите имена в европейската литература. Той е най-големият от общо 10-те деца на фамилията на Съба и Минчо Вазови. Фамилията на рода значи сладкодумник – човек, който приказва красиво. Още на 10-годишна възраст дребният Иван се пробва да римува въжделенията си. Първото си стихотворение написва на 14-годишна възраст. А за начало на неговото творчество се приема стихотворението „ Борът “, когато е бил 20-годишен. Още на 45 години той е почетен с признанието да се празнува неговата четвъртвековна литературна активност. Вече е написал основополагащи творби във всички жанрове. В самия завършек на 19. век ориста му отрежда министерско място в кабинета на Константин Стоилов, само че след това той преборва политическите изкушения и се посвещава на словото... Няма събитие, което да не е увековечено от перото на този изтъкнат представител на литературата ни... Сърцето на Вазов и сърцето на нашия народ последователно се сливат в едно неделимо цяло “. Капралов напомни, че Гео Милев го кръщава Патриарх на българската литература. Не скри огорчението си от днешни опити на самозвани реформатори да бъде пренаписано, приспособено и обезличено творчеството на Вазов.
Кметът на София Васил Терзиев изрази поклонението си пред един от най-светлите мозъци в българската история. „ Вазов не е просто публицист, той е институция, съвест на своята ера, хроникьор на възрожденския дух, повествовател на свободата и страж на българския език. С перо в ръка той съгради един целия свят, в който България е жива, мощна, горда и красива. София има достойнството да бъде последният дом на Иван Вазов – улиците, по които е вървял, думите, които е изричал... Неговият глас не е заглушен. В моменти на тествания би трябвало да се обръщаме към Вазов! “ – акцентира Терзиев.
В пространното си слово Боян Ангелов очерта облика на колоса на българската литература, като цитира първо късата автобиография на Иван Вазов: „ Родих се в Сопот на 1850 година Свърших трикласното учебно заведение там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия... Записах стихове – зачиракувах в поезията – от осемнайстата си година. От двайсетгодишната ми възраст се захвана интервал на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението... “. Това е записал Иван Вазов като начало на своята скромна и къса автобиография, неотличима от животописите на стотиците наши български възрожденци. Биография съвсем анонимна, съвсем невидима и лишена от всякакво самовъзвеличаване. Такава персона е Иван Вазов – патриарх на българската литература и основател на шедьоври във всички литературни жанрове. Наричаме го нашият Вазов, защото освен ние принадлежим на могъщия му вербален възторг, а и той принадлежи на всички български писатели, на всички български читатели. Вазов съумя да отстрани междата сред него и четящите творбите му. Той съумява по удивителен метод да се скрие в героите си, в техните ориси и пророчества, да ги приближи до нас по този начин, че да станем парченце от жертвоготовността и саможертвата... “.
Съвместно сред НЛМ и Изпълнителната организация за българите в чужбина беше проведен Национален детско-юношески конкурс за най-хубав рецитатор на стихове на Иван Вазов под мотото „ И мойте песни все ще се четат… “. Наградите на призьорите се връчиха от Райна Манджукова, Атанас Капралов, Васил Терзиев и Боян Ангелов.
Ето и имената на призьорите – доста от тях участваха и получиха грамотите си.
Първа възрастова група - от 6 до 10 години
Първа премия получават: Милен Русев – „ Новото гробище над Сливница “ (9 година, гр. Своге, България) и Георги Георгиев – „ Българският език “ (9 година, гр. Есен, Германия);
С втора премия се удостояват: Грета Добрева – „ Аз съм българче “ (9 година, гр. Брюксел, Белгия), Мария Шербетова – „ Слънцето на заход бега “ (10 година, гр. София, България) и Алиса Мардарь – „ Аз съм българче “ (7 година, гр. Кишинев, Молдова);
Почетна трета премия е присъдена на: Костадин Симеонов – „ Отечество любезно… “ (7 година, гр. София, България) и Йоан Георгиев – „ Край Босфора “ (9 година, гр. Брюксел, Белгия).
Втора възрастова група - от 11 до 14 години
Първа премия получават: Петър Захаринов – „ Възпоминания от Батак “ (12г., с. Яхиново, България) и Таисия Василинга – „ Българският език “ (13г., гр. Кишинев, Молдова);
С втора премия се удостояват: Натали Божкова – „ Майка ми “ (11 година, гр. София, България), Сияна Добрева – „ Отечество любезно…. “ (13 година, гр. Брюксел, Белгия), Християна Пеева – „ При Рилския манастир “ (11г., гр. Варна, България) и Мария Новакова – „ Линее нашто потомство “ (12 година, гр. Кишинев, Молдова);
Почетна трета премия е присъдена на: Антониос Кукурикос – „ Отечество любезно… “ (11 година, гр. Солун, Гърция) и Матей Николов – „ Опълченците на Шипка “ (14г., гр. София, България).
Трета възрастова група - от 15 до 18 години
Първа премия получават: Стиляна Шотлекова – „ 1875 година!! “ (18г., гр. Стрелча, България) и Ариана Дикусар – „ На България “ (16г., гр. Кишинев, Молдова);
С втора премия се удостояват: Денислав Петев – „ Новото гробище над Сливница “ (16г., гр. Кишинев, Молдова) и Борислав Свиленов – „ Българският език “ (17г., гр. Атина, Гърция);
Почетна трета премия е присъдена на: Калин Братанов – „ Опълченците на Шипка “ (15г., гр. Велико Търново, България) и Никол Добрева – „ Бунтът “ (16г., Брюксел, Белгия).
Голямата премия се присъди на ОУ „ Васил Левски “, гр. Ловеч: Анжела Стоянова – „ Българският език “ (13 г.), Радина Цанова – „ На България “ (12 година ) и Гергана Богданова – „ Майка ми “ (12 г.)
Последва прочувствената част – рецитал на наградените рецитатори.
Веднага след тържествената част над 100 присъстващи се насочиха към къща музей „ Иван Вазов “ на ул. „ Иван Вазов “ № 10, където беше открита обновената непрекъсната експозиция за живота и творчеството на Народния стихотворец, осъществена с поддръжката на Министерството на културата на Република България.
В словото си Атанас Капралов се спря на биографията на поета и на най-важните акценти в ролята му в трагични исторически моменти: „ Още приживе Иван Вазов е бил съпоставя с най-светлите имена в европейската литература. Той е най-големият от общо 10-те деца на фамилията на Съба и Минчо Вазови. Фамилията на рода значи сладкодумник – човек, който приказва красиво. Още на 10-годишна възраст дребният Иван се пробва да римува въжделенията си. Първото си стихотворение написва на 14-годишна възраст. А за начало на неговото творчество се приема стихотворението „ Борът “, когато е бил 20-годишен. Още на 45 години той е почетен с признанието да се празнува неговата четвъртвековна литературна активност. Вече е написал основополагащи творби във всички жанрове. В самия завършек на 19. век ориста му отрежда министерско място в кабинета на Константин Стоилов, само че след това той преборва политическите изкушения и се посвещава на словото... Няма събитие, което да не е увековечено от перото на този изтъкнат представител на литературата ни... Сърцето на Вазов и сърцето на нашия народ последователно се сливат в едно неделимо цяло “. Капралов напомни, че Гео Милев го кръщава Патриарх на българската литература. Не скри огорчението си от днешни опити на самозвани реформатори да бъде пренаписано, приспособено и обезличено творчеството на Вазов.
Кметът на София Васил Терзиев изрази поклонението си пред един от най-светлите мозъци в българската история. „ Вазов не е просто публицист, той е институция, съвест на своята ера, хроникьор на възрожденския дух, повествовател на свободата и страж на българския език. С перо в ръка той съгради един целия свят, в който България е жива, мощна, горда и красива. София има достойнството да бъде последният дом на Иван Вазов – улиците, по които е вървял, думите, които е изричал... Неговият глас не е заглушен. В моменти на тествания би трябвало да се обръщаме към Вазов! “ – акцентира Терзиев.
В пространното си слово Боян Ангелов очерта облика на колоса на българската литература, като цитира първо късата автобиография на Иван Вазов: „ Родих се в Сопот на 1850 година Свърших трикласното учебно заведение там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия... Записах стихове – зачиракувах в поезията – от осемнайстата си година. От двайсетгодишната ми възраст се захвана интервал на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението... “. Това е записал Иван Вазов като начало на своята скромна и къса автобиография, неотличима от животописите на стотиците наши български възрожденци. Биография съвсем анонимна, съвсем невидима и лишена от всякакво самовъзвеличаване. Такава персона е Иван Вазов – патриарх на българската литература и основател на шедьоври във всички литературни жанрове. Наричаме го нашият Вазов, защото освен ние принадлежим на могъщия му вербален възторг, а и той принадлежи на всички български писатели, на всички български читатели. Вазов съумя да отстрани междата сред него и четящите творбите му. Той съумява по удивителен метод да се скрие в героите си, в техните ориси и пророчества, да ги приближи до нас по този начин, че да станем парченце от жертвоготовността и саможертвата... “.
Съвместно сред НЛМ и Изпълнителната организация за българите в чужбина беше проведен Национален детско-юношески конкурс за най-хубав рецитатор на стихове на Иван Вазов под мотото „ И мойте песни все ще се четат… “. Наградите на призьорите се връчиха от Райна Манджукова, Атанас Капралов, Васил Терзиев и Боян Ангелов.
Ето и имената на призьорите – доста от тях участваха и получиха грамотите си.
Първа възрастова група - от 6 до 10 години
Първа премия получават: Милен Русев – „ Новото гробище над Сливница “ (9 година, гр. Своге, България) и Георги Георгиев – „ Българският език “ (9 година, гр. Есен, Германия);
С втора премия се удостояват: Грета Добрева – „ Аз съм българче “ (9 година, гр. Брюксел, Белгия), Мария Шербетова – „ Слънцето на заход бега “ (10 година, гр. София, България) и Алиса Мардарь – „ Аз съм българче “ (7 година, гр. Кишинев, Молдова);
Почетна трета премия е присъдена на: Костадин Симеонов – „ Отечество любезно… “ (7 година, гр. София, България) и Йоан Георгиев – „ Край Босфора “ (9 година, гр. Брюксел, Белгия).
Втора възрастова група - от 11 до 14 години
Първа премия получават: Петър Захаринов – „ Възпоминания от Батак “ (12г., с. Яхиново, България) и Таисия Василинга – „ Българският език “ (13г., гр. Кишинев, Молдова);
С втора премия се удостояват: Натали Божкова – „ Майка ми “ (11 година, гр. София, България), Сияна Добрева – „ Отечество любезно…. “ (13 година, гр. Брюксел, Белгия), Християна Пеева – „ При Рилския манастир “ (11г., гр. Варна, България) и Мария Новакова – „ Линее нашто потомство “ (12 година, гр. Кишинев, Молдова);
Почетна трета премия е присъдена на: Антониос Кукурикос – „ Отечество любезно… “ (11 година, гр. Солун, Гърция) и Матей Николов – „ Опълченците на Шипка “ (14г., гр. София, България).
Трета възрастова група - от 15 до 18 години
Първа премия получават: Стиляна Шотлекова – „ 1875 година!! “ (18г., гр. Стрелча, България) и Ариана Дикусар – „ На България “ (16г., гр. Кишинев, Молдова);
С втора премия се удостояват: Денислав Петев – „ Новото гробище над Сливница “ (16г., гр. Кишинев, Молдова) и Борислав Свиленов – „ Българският език “ (17г., гр. Атина, Гърция);
Почетна трета премия е присъдена на: Калин Братанов – „ Опълченците на Шипка “ (15г., гр. Велико Търново, България) и Никол Добрева – „ Бунтът “ (16г., Брюксел, Белгия).
Голямата премия се присъди на ОУ „ Васил Левски “, гр. Ловеч: Анжела Стоянова – „ Българският език “ (13 г.), Радина Цанова – „ На България “ (12 година ) и Гергана Богданова – „ Майка ми “ (12 г.)
Последва прочувствената част – рецитал на наградените рецитатори.
Веднага след тържествената част над 100 присъстващи се насочиха към къща музей „ Иван Вазов “ на ул. „ Иван Вазов “ № 10, където беше открита обновената непрекъсната експозиция за живота и творчеството на Народния стихотворец, осъществена с поддръжката на Министерството на културата на Република България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ